ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

С какви антибиотици лекуваме уроинфекциите?

д-р Снежина Маджарска   |   19 юли 2017   |   Коментари 0
   
   
С какви антибиотици лекуваме уроинфекциите?

Източник:iStockphoto

Инфекциите на отделителната система са често срещани. В голям процент от случаите се налага използване на антибактериални средства. Тук обаче идват многото въпросителни на всички онези, които някога са се сблъсквали с тези пробеми. Какво да се направи преди започване на антибиотика, в каква схема да се приема той и с какво да подпомогнем лечението са само част от въпросите. А всъщност кои антибиотици помагат при уроинфекции?
 
Прилагането на антибактериални средства при възпалителни заболявания на бъбреците се основава първо на общите правила за това. А именно - преценяване дали има нужда от антибиотик, избиране на най-подходящ такъв или комбинация от няколко, назначаване на уместната доза и продължителност, избягване на неговото инцидентно спиране и т.н. Наред с противовъзпалителния медикамент често се изписват добавки, които да намалят вредното въздействие на този тип лечение (антимикотици, пробиотици).
 
Второто, за което трябва да се мисли, са специфичните особености на бъбреците, уретерите, пикочния мехур, простата и уретрата. Когато целта на терапията са тези органи се предпочитат антибактериални средства, които се елиминират през тях, за да могат да осъществят фукнията си. От друга страна трябва да се им предвид това, че някои антибиотици са нефротоксични (могат да увредят бъбреците), а когато се елиминират през тези органи дори могат да засилят токсичния си ефект. Те се използват при липса на по-добра алтернатива и при мониториране на лекарствените нива.
 
Желателно е преди започване на каквото и да било лечение да се направят нужните изследвания - кръв, обикновена и задължително стерилна урина. Често не може да се изчака резултатът от урокултурата, тъй като растежът на бактериите е минимум три дни. В тези случаи се започва с широкоспектърен антибиотик, насочен към най-очакваните и чести причинители. При неефективност той подлежи на замяна. Урина се изследва и контролно в хода на терапията и след нейното приключване.
 
Колкото и ефективен да е даден антибиотик, неговото приложение трябва да се съобрази с една евентуално доказана алергия, но и при недоказана такава у алергично-предразположени лица. Това особено важи при венозно и мускулно приложение, където вероятността за алергична реакция е по-висока. Дозите на лекарствата също така подлежат на корекция според бъбречната функция, тъй като от нея зависи изхвърлянето им от организма. Ако има данни за бъбречна недостатъчност (завишен креатини, намален креатининов клирънс) дозите и интервалите се съобразяват от лекаря. Същото важи и при болните на хемодиализа.
 
Най-често при уроинфекции курсът на лечение е 5-7-10 дни, рядко две седмици. Понякога обаче се налага месеци наред да се прилага противовъзпалително средство със или без почивки между курсовете. Например при хронични инфекции на пикочния мехур или простатата се налагат дълги курсове, комбиниране или редуване на средства. Често те се изписват в една редуцирана доза дори без оплаквания или профилактично. Това обаче увеличава риска от резистентност или дисбактериоза. Наред с антибиотиците се препоръчват хранителни добавки с ефект над епитела в тези органи, които понякога се приемат цял живот.
 
Редица особености на отделителната система благоприятстват трудното овладяване на инфекциите и дългото лечение. Такива примери са формирането на абсцесни кухини в бъбреците, увреждане на физиологичните клапи на уретерите, наличие на конкремент в бъбрека, уретера или пикочния мехур, задръжка на урина при уголемена простата или влагалищен пролапс. Простатитите също са особено упорити предвид специфичната структура на органа. 
 
Най-често използваните антибактериални средства при инфекции се делят основно на химиотерапевтици и антибиотици. Изборът зависи от локализацията на инфекцията - бъбречна или на долните етажи на системата. При леки инфекции и тепърва зараждащи се такива се използват ко-тримоксазол, нитрофурантоин, фосфомицин. Флуорхинолоните, с основни представители ципрофлоксацин, левофлоксацин, нелидиксова киселина, са често пръв избор. При по-тежко и дълго възпаление в съображение влизат цефалоспорини, аминогликозиди, карбапенеми и т.н. Изборът се води от антибиограмата.
 

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Д-р Васил Даскалов: В нашето майчино здравеопазване са пропуснати някои основни изследвания

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
9 мита за здравето
9 мита за здравето
11 признака за сърдечен проблем
11 признака за сърдечен проблем
7 известни личности с проблеми с щитовидната жлеза
7 известни личности с проблеми с щитовидната жлеза
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Изгодни оферти
Още от Йога и медитация
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising