ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Бързо прогресираща слабост и изтръпване в крайниците?

д-р Елена Кабакчиева-Георгиева   |   19 юни 2017   |   Коментари 0
   
   
Бързо прогресираща слабост и изтръпване в крайниците?

Източник: iStockphoto

Скоростта на прогресия на мускулната слабост и съпътсващите сетивни нарушения в крайниците винаги са алармиращ сигнал за възможно развитие на т.нар. синдром на Гилен-Баре. Последният представлява възпалителен автоимунен процес, при който се засяга периферната нервна система, в това число влизат нервите, инервиращи мускулите на крайниците, туловището, в това число и дихателната мускулатура, както и тези участващи в преглъщането, дъвченето, говора и др. Бързината на развитие на мускулната слабост и рискът от засягане на дихателната мускулатура определят важността от бързо диагностициране на заболяването и вземане на съответните мерки.

 

Какво представлява синдромът на Гилен-Баре и кои са причините за неговата поява?

Не е ясна все още конкретна причина, която да стои в основата на развитие на заболяването. Факт е обаче, че в голяма част от случаите се регистрира предшестваща, дори и леко протекла, инфекция на гастроинтестиналния тракт или на дихателните пътища. Обикновената поява на първите симптоми е около 2 до 4 седмици след прекараната инфекция. Затова и анамнезата за предхождаща такава инфекция е основна насока в диагнозата на заболяването. Описани са случаи и на предхождаща ваксинация, хирургична интервенция и др.

 

Макар и конкретна причина да не е открита, в основата на заболяването стои развитието на автоимунен процес, при който имунната система на организма и нейните клетки се насочват и разрушават миелиновата обвивка на нервното влакно или самия му аксон. Крайният резултат е нарушаване проводимостта на нервния импулс, което става причина за поява на мускулната слабост и възникването на абнормни сетивни усещания. Предполага се, че причината за това саморазрушаване е своебразна „заблуда” на имунната система, като тя се насочва срещу собствения белтък, проявяващ сходни качества с този от чуждия бактериален или вирусен произход – настъпва т.нар. кръстосана реакция.

 

Кои симптоми насочват към синдрома на Гилен-Баре?

Клиничната картина на синдрома може да е многообразна, което се дължи на възможното засягане на много и в различни области нерви – в това число нервите, осигуряващи инервация на крайниците и тялото, тези, които осигуряват движението на очите, преглъщането и др. Поради тази причина не самата клинична изява е от най-съществено значение, а по-скоро бързината на развитие на оплакванията.

 

Разгръщането на пълната клинична картина обикновено настъпва в рамките на 2 до 4 седмици след първоначалните симптоми, след което настъпва т.нар. платовидна фаза със задържане на оплакванията и впоследствие настъпва възстановителния период, който може да продължи от дни до месеци, а в някои случаи и години.

 

Алармиращи сигнали, макар и неспецифични за синдрома са:

  • Бързо прогресираща симетрична слабост в мускулите на краката – обикновено засегнати са проксималните мускули и трудно става изправянето от клекнало положение, изкачването на стълби и др. В напреднали случаи може да се стигне до пълна парализа. Впоследствие се засягат и мускулите на ръцете и трункуса с повишен риск от засягане на дихателните мускули и развитие на дихателна недостатъчност;
  • Изтръпване в пръстите и дисталните части на ръцете и краката – обикновено също симетрично възникват абнормни сетивни нарушения, засягащи ходилата и ръцете от китките надолу;
  • Болка в засегнатите мускули;
  • Ограничена подвижност на очните ябълки, поява на двойно виждане и др. – наблюдават се при засягане на т.нар. краниални нерви;
  • Трудности при преглъщане с поява на задавяне, промяна в говора – наблюдава се т.нар. булбарна парализа;
  • Автономни нарушения – промени в сърдечната честота и кръвното налягане; проблеми при уриниране и дефекация, сексуална дисфункция и др. 

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

Диагнозата се основава на анамнезата за предшестваща инфекция, бързината на прогресия на оплакванията и клиничната находка. Изследването на ликвор чрез извършването на лумбална пункция е задължителен елемент в диагнозата, както и провеждането на електромиографско изследване.

 

Лечението не е специфично, но има доказан благопритяен ефект. Метод на избор е прилагането на плазмафереза и интравенозното приложение на имуноглобулини. Рехабилитацията, ранното раздвижване и профилактиката на възможните усложнения са също съществен елемент във възстановителния период.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Операция с 3D имплант на лицето – за първи път у нас

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
9 мита за здравето
9 мита за здравето
11 признака за сърдечен проблем
11 признака за сърдечен проблем
7 известни личности с проблеми с щитовидната жлеза
7 известни личности с проблеми с щитовидната жлеза
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Изгодни оферти
Още от Йога и медитация
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising