ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Фрактури на петната кост - предизвикателство за травматолозите

д-р Любомир Русимов   |   19 юни 2017   |   Коментари 0
   
   
Фрактури на петната кост - предизвикателство за травматолозите

Източник: iStockphoto

Фрактурите на петната кост (калканеус) остават едни от най-предизвикателните за травматолозите. Техният брой заема около 2% от общия брой фрактури, като по-голямата част от тях са вътреставни и разместени. Поради механизма на трaвмата, често тези фрактури са придружени от други травми на скелета – най-често фрактури на гръбнака и крайниците.

 

Кратка анатомия

Петната кост е най-голямата тарзална кост. Нейните функции са свързани с това да носи тежестта на тялото, да служи като лост за m. triceps surae, чрез действието на Ахилесовото сухожилие и да осигури страничните движения на ходилото чрез ставните си повърхности.

 

Петната кост артикулира с талуса посредством три ставни фасетки - предна, средна и задна. По този начин се образува субталарната става. Най-голямата от трите фасетки е задната и като такава тя заема най-голяма роля в носенето на тежестта на тялото. Отпред калканеусът артикулира с кубоидната кост. Цялата повърхност на петната кост зад задната фасетка се нарича –тубер (tuber calcanei). От него водят началото си различни мускули на ходилото, като за него се залавя Ахилесовото сухожилие.

 

За калканеуса се захващат редица мекотъканни структури, а в близост до него преминават важни съдове и нерви. Движенията в субталарната става са сложни и се състоят най-общо от плъзгане, търкаляне и въртене.

 

Механизъм на травмата

Разместените вътреставни фрактури на калканеуса обикновено са в резултат от високоенергиен механизъм. Най-често това е падане от високо (строителни работници, опит за самоубийство) или пътно-транспортни произшествия. Видът на фрактурните линии и степента на разместване зависят от положението на ходилото, големината на силата и качеството на костта по време на сблъска.

 

Между 7 и 17% от фрактурите на петата са открити фрактури. Обикновенно те се свързани с по-голям процент усложнения.

 

Клинична картина

Характерните за всяка фрактура признаци са налице: болка, оток, кръвоизливи, видима деформация и в случая - невъзможност за стъпване на ходилото. Тежестта на разместването и степента на мекотъканните разкъсвания са пропорционални на силата и големината на енергията, предизвикала травмата. При нискоенергийните фрактури отокът и кръвонасядането са в по-малка степен, докато при високоенергийните, мекотъканната травма е толкова голяма, че няколко часа след инцидента, отокът е толкова голям, че кожните гънки около задната част на ходилото могат да изчезнат.

 

Вторично, в резултат от подуването могат да се образуват травматични були (мехури със серозна или хеморагична течност). Ходилото трябва да се наблюдава за наличието на комапартмънт синдром, а провеждането на съдово-неврологичен статус е задължително. 

 

 

Образа диагностика

Рентгенографии. Освен предно-задна (фас) и латерална (профилна) проекция, задължително се извършва и аксиална проекция по Harris. В съображение влизат и рентгеновите серии за глезенна става. Чрез лаералната проекция могат да се измерят важни ъгли, даващи информация за височината на задната фасетка и степента на „смачкването” й.

 

Аксиалната проекция дава информация за височината на ставата, разширяване на петата и ъглови отклонения на тубера. Компютър-томографското изследване (скенер) се използа изключително често при фрактурите на калканеуса и е почти задължително при вътреставните фрактури, както за диагностично доуточняване така и за предоперативно планиране.

 

Лечение

Индикациите за неоперативно лечение включват: неразместени или минимално разместени извънставни фрактури, неразместени вътреставни фрактури, фрактури на предния израстък на калканеуса със засягане <25% на калканеокубоидната става, както и пациенти противопоказани за оперативно лечение, поради придружаващи заболявания и висок анестезиологичен риск.

 

Неоперативното лечение, често се състои само от мека имобилизация – превръзка и в по-редките сучаи - гипсова шина в неутрално положение на глезена. Ранните движения в субталарната става са препоръчителни, а стъпването върху ходилото е забранено за около 10-12 седмици - до радиографски данни за срастване на костта.

 

За всички останали случаи влиза в сила оперативният подход. Целта е възстановяване анатомичната структура на костта и съответно на ставните повърхности и функцията на субталарната става. При определен тип фрактури - т.нар. езиковидни фрактури, оператвиното лечение трябва да се осъществи в спешен порядък, поради високия процент на кожна некроза, сързана с този тип увреда. Останалите случаи могат да бъдат отложени в планов порядък, особено при недобър мекотъканен статус, свързан с голям оток, були др., тъй като оперативната намеса при такъв терен е свързана с висок риск от усложнения. При оперативното лечение по закрит или открит начин се намества фрактурата и се фиксира с различни видове импланти - канюлирани винтове, игли (рядко) или плака с винтове (най-често).


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Горещи дни - внимавайте за ниското кръвно

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
9 мита за здравето
9 мита за здравето
11 признака за сърдечен проблем
11 признака за сърдечен проблем
7 известни личности с проблеми с щитовидната жлеза
7 известни личности с проблеми с щитовидната жлеза
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Изгодни оферти
Още от Алтернативна медицина
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising