ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Намалено зрение и внезапна слабост в крайниците - кое ги свързва?

д-р Елена Кабакчиева-Георгиева   |   15 май 2017   |   Коментари 0
Намалено зрение и внезапна слабост в крайниците - кое ги свързва?

Източник: iStockphoto

Оптикомиелитът, познат още като невромиелитис оптика или болест на Девик е хронично автоимунно заболяване на нервната система, при което първично засегнати са зрителните нерви и гръбначния мозък. Началните симптоми могат много да наподобят друго демиелинизиращо заболяване – множествена склероза, което налага по-добро разпознаване на проявите и диференциране на двете състояния.

 

Какво представлява заболяването оптикомиелит?

 

Както името му подсказва оптикомиелитът представлява комбинация от възпаление на зрителните нерви – оптичен неврит и възпаление на гръбначномозъчната тъкан – миелит. Причината за възникване на това възпаление се оказва развитието на автоимунен процес, при който имунната система на човека се насочва срещу собствени клетки и тъкани – в случая срещу един протеин, известен като аквапорин-4, локализиран в мембраната на астроцитите и отговарящ за преноса на вода в тях. Крайният резултат е загиване на мозъчните клетки – астроцити и демиелинизация на нервния аксон, което води до нарушение в предаването на нервния импулс.

 

Формиралият се възпалителен оток в зрителните нерви е причина за поява на болка в орбитите и замъглено зрение, докато ангажирането на гръбначния мозък е свързано с поява на мускулна слабост в крайниците (пареза, парализа), сетивни нарушения и нарушение в тазоворезервоарните функции (уриниране, дефекация, сексуална дисфункция).

 

При оптикомиелита първично засегнати са оптичните нерви и гръбначномозъчната тъкан. Възможно е както едновременното им, така и последователното им засягане. В голяма част от случаите увредени са и двата зрителни нерва, за разлика от множествената склероза, където е по-типично едностранното ангажиране. По-рядко и в напреднали стадии могат да се открият полета на демиелинизация в друга част на мозъчната тъкан.

 

Кои хора може да засегне заболяването?

 

Описани са случаи на заболяването както в детска, така и в напреднала възраст, но характерен за изява остава възрастовия диапазон между 40 и 50 годишна възраст. При жените честотата на заболяването надхвърля неколкократно тази при мъжкия пол.

 

Кои са симптомите на заболяването?

 

Оптикомиелитът може да протече в две форми. При първата той се разглежда като монофазно заболяване, при което единият или двата зрителни нерва и гръбначният мозък са „атакувани” от възпалителния процес в рамките на няколко близко следващи един след друг епизода (в рамките на дни или седмици). При втората форма, която е и по-често срещаната, пристъпите на заболяването са разделени от периоди на ремисия, които могат да продължат седмици, месеци или години.

 

Симптомите от страна на засягане на зрителните нерви са:

  • Замъглено зрение до липса на такова в едното или и двете очи;
  • Нарушение на цветното зрение и възприемането на контраста;
  • Болка – най-често се усеща дълбоко орбитално и се засилва при движение;

Симптомите от страна на засягане на гръбначния мозък са:

  • Слабост в крайниците;
  • Изтръпване или други сетивни усещания;
  • Пареза или парализа в крайниците (трудно до невъзможно движение);
  • Болка във врата, гърба и/или в крайниците;
  • Загуба на контрол при уриниране и дефекация или ретенция (задръжка) и трудно изпразване на пикочния мехур;
  • Увеличен мускулен тонус в крайниците (спастичност);
  • Неконтролирано гадене и повръщане;
  • Неконтролирано хълцане;
  • Умора;
  • Обърканост, припадъци до кома могат да се наблюдават в детска възраст и др.

 

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението на заболяването?

 

Ранното поставяне на диагнозата е от решаващо значение, тъй като всяка нова атака е свързана с постепенно влошаване на състоянието.

 

Анамнезата, неврологичният преглед, данните от невроизобразяването (МРТ), изследването на ликвора и не на последно място изследване на антителата към аквапорин-4 протеина, които в 70% от случаите са позитивни, са част от диагностичния алгоритъм.

 

Лечението на острата атака включва прилагането на високи дози кортикостероиди или плазмафереза, най-често с добро повлияване на симптоматиката. Рецидивирането на пристъпите обаче е свързано с постепенно прогресиране на оплакванията. Затова се налага прилагането на имуносупресивна терапия – микофенолат мофетил, азатиоприн, ритуксимаб.


Още по темата:


реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Как да се справим с неприятното потене?

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Състояния, които засягат бъбреците
Състояния, които засягат бъбреците
За по-добра костна плътност
За по-добра костна плътност
Как да си помогнем при хронична болка?
Как да си помогнем при хронична болка?
Изгодни оферти
Още от Био продукти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising