ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Намалено зрение и внезапна слабост в крайниците - кое ги свързва?

д-р Елена Кабакчиева-Георгиева   |   15 май 2017   |   Коментари 0
Намалено зрение и внезапна слабост в крайниците - кое ги свързва?

Източник: iStockphoto

Оптикомиелитът, познат още като невромиелитис оптика или болест на Девик е хронично автоимунно заболяване на нервната система, при което първично засегнати са зрителните нерви и гръбначния мозък. Началните симптоми могат много да наподобят друго демиелинизиращо заболяване – множествена склероза, което налага по-добро разпознаване на проявите и диференциране на двете състояния.

 

Какво представлява заболяването оптикомиелит?

 

Както името му подсказва оптикомиелитът представлява комбинация от възпаление на зрителните нерви – оптичен неврит и възпаление на гръбначномозъчната тъкан – миелит. Причината за възникване на това възпаление се оказва развитието на автоимунен процес, при който имунната система на човека се насочва срещу собствени клетки и тъкани – в случая срещу един протеин, известен като аквапорин-4, локализиран в мембраната на астроцитите и отговарящ за преноса на вода в тях. Крайният резултат е загиване на мозъчните клетки – астроцити и демиелинизация на нервния аксон, което води до нарушение в предаването на нервния импулс.

 

Формиралият се възпалителен оток в зрителните нерви е причина за поява на болка в орбитите и замъглено зрение, докато ангажирането на гръбначния мозък е свързано с поява на мускулна слабост в крайниците (пареза, парализа), сетивни нарушения и нарушение в тазоворезервоарните функции (уриниране, дефекация, сексуална дисфункция).

 

При оптикомиелита първично засегнати са оптичните нерви и гръбначномозъчната тъкан. Възможно е както едновременното им, така и последователното им засягане. В голяма част от случаите увредени са и двата зрителни нерва, за разлика от множествената склероза, където е по-типично едностранното ангажиране. По-рядко и в напреднали стадии могат да се открият полета на демиелинизация в друга част на мозъчната тъкан.

 

Кои хора може да засегне заболяването?

 

Описани са случаи на заболяването както в детска, така и в напреднала възраст, но характерен за изява остава възрастовия диапазон между 40 и 50 годишна възраст. При жените честотата на заболяването надхвърля неколкократно тази при мъжкия пол.

 

Кои са симптомите на заболяването?

 

Оптикомиелитът може да протече в две форми. При първата той се разглежда като монофазно заболяване, при което единият или двата зрителни нерва и гръбначният мозък са „атакувани” от възпалителния процес в рамките на няколко близко следващи един след друг епизода (в рамките на дни или седмици). При втората форма, която е и по-често срещаната, пристъпите на заболяването са разделени от периоди на ремисия, които могат да продължат седмици, месеци или години.

 

Симптомите от страна на засягане на зрителните нерви са:

  • Замъглено зрение до липса на такова в едното или и двете очи;
  • Нарушение на цветното зрение и възприемането на контраста;
  • Болка – най-често се усеща дълбоко орбитално и се засилва при движение;

Симптомите от страна на засягане на гръбначния мозък са:

  • Слабост в крайниците;
  • Изтръпване или други сетивни усещания;
  • Пареза или парализа в крайниците (трудно до невъзможно движение);
  • Болка във врата, гърба и/или в крайниците;
  • Загуба на контрол при уриниране и дефекация или ретенция (задръжка) и трудно изпразване на пикочния мехур;
  • Увеличен мускулен тонус в крайниците (спастичност);
  • Неконтролирано гадене и повръщане;
  • Неконтролирано хълцане;
  • Умора;
  • Обърканост, припадъци до кома могат да се наблюдават в детска възраст и др.

 

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението на заболяването?

 

Ранното поставяне на диагнозата е от решаващо значение, тъй като всяка нова атака е свързана с постепенно влошаване на състоянието.

 

Анамнезата, неврологичният преглед, данните от невроизобразяването (МРТ), изследването на ликвора и не на последно място изследване на антителата към аквапорин-4 протеина, които в 70% от случаите са позитивни, са част от диагностичния алгоритъм.

 

Лечението на острата атака включва прилагането на високи дози кортикостероиди или плазмафереза, най-често с добро повлияване на симптоматиката. Рецидивирането на пристъпите обаче е свързано с постепенно прогресиране на оплакванията. Затова се налага прилагането на имуносупресивна терапия – микофенолат мофетил, азатиоприн, ритуксимаб.


Още по темата:


реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Гастроентерологични процедури – от диагностични до терапевтични

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
7 известни личности с проблеми с щитовидната жлеза
7 известни личности с проблеми с щитовидната жлеза
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Състояния, които засягат бъбреците
Състояния, които засягат бъбреците
За по-добра костна плътност
За по-добра костна плътност
Изгодни оферти
Още от Здрав ум
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising