ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Фрактури на глезена - най-често при стъпване накриво

д-р Любомир Русимов   |   13 март 2017   |   Коментари 0
   
   
Фрактури на глезена - най-често при стъпване накриво

Източник: iStockphoto

Фрактурите на глезена са сред най-честите увреди, лекувани от ортопедите и травматолозите. По-голямата част от тези фрактури се получават в резултат на ротационен механизъм. По-рядко глезенните увреди са вследствие от високоенергийни травми, като падане от високо или пътно-транспортни произшествия.

 

Кратки анатомични данни

Глезенната става се състои от три кости - голям пищял (тибия), малък пищял (фибула) и талусът. Талусът артикулира със ставната повърхност на тибията („тибиален таван”) отгоре, с медиалния малеол (костна проминенциа на тибията) медаилно (отвътре), латералния малеол (костна проминенция на фибулата) отвън и задния малеол (костна проминенция на тибията) отзад.

 

Глезенът е стабилизиан от редица връзки, като на-важни са: от вътрешната страна - делтоидният лигамент със своята дълбока и повърхностна част, а от външната страна е т.нар. синдезмоза, която осигурява прикрепянето на фибулата към тибията и се състои от четири лигамента.

 

Около глезена се разполагат четири групи сухожилия, които преминават отпред, отзад и от двете страни, важни съдове и нерви.

 

Клинична картина и преглед

Анамнезата невинаги може да обясни механизма на твамата, но в повечето случаи пациентът съобщава, че е „стъпил накриво”, че е паднал от високо или че е пострадал по време на спорт. Глезенът му е оточен, движенията в глезена са болезнени и почти винаги е налице невъзможност за стъпване на увредения крайник.

 

Прегледът започва с оглед на глезена, като от него може да се отчете степента на оток, наличието на були (мехури), които се получават при тежки увреди, наличието на открити фрктури и др.

 

Палпацията на глезена започва с намиране пулсациите на а.дорзалис педис и отчитане разлика в температурата на двата крайника и продължава със изследване на сетивността на нервите, инервиращи областта.

 

Необходимо е да се палпира и да се стисне подбедрицата по-високо, за да се провери дали няма фрактура в областта на диафизата на фибулата, което се среща при определен тип глезенни увреди. И не на последно място се проверява здравината на ахилесовото сухожилие, тъй като неговата увреда понякога съпътства глезенните фрактури.

 

Образна диагносика

Използват се предно-задна (фас) и латерална (профил) проекция, както и т.нар. вилкова поекция, при която глезенът се завърта 15 градуса навътре. От рентгенографиите могат да се отчетат скъсяване на малкия пищял, разширяване на междуставното пространство, ротация на малкия пищял или изместване на талуса.

 

 

Лечение

Съществуват няколко класификации за глезенните увреди, като най-често трвамтолозите изолзват тази на Lauge-Hansen, която разделя увредите в четири главни типа, в зависимост от механизма на получаването им. За по-просто глезенните фрактури могат да се разделят на: изолирани фрактури на медиалния малеол, изолирани фрактури на латералния малеол, бималеоларни фрактури (на медиалния и латералния малеол) и трималеоларни фрактури (латерален, медиален и заден малеол), като всички те могат да бъдат придружени от сублуксация или луксация на ставата.

 

Неоперативно лечение

 

Неоперативното лечение при глезенните фрактури има своето приложение само при строго определени индикации. Това са: неразместени фрактури на медиалния малеол или авулзионни фрактури (когато при разкъсване на връката се откъсва частица от костта), неразместени (под 2 мм), фрактури на фибулата - без никакво отклонение на талуса или разширяване на ставното простраство.

 

Неоперативното лечение се състои в поставяне на гипсова шина за 7-8 дни. След спаднането на отока гипсовата шина се заменя с циркулярен гипс. Продължителността на гипсовата имобилизация е 45-65 дни.

 

Оперативното лечение се прилага при разместените фрактури на медиалния и латералния малеол, наличието на луксация или сублуксация на ставата, открити фрактури. Целта на лечението е стабилна анатомична редукция на талуса в глезенната вилка („тибиалният таван” със своите малеоли), тъй като дори и 1мм отклонение води до значитлна загуба на контакт между тибията и талуса, което мож да е причина за развитие на ранна посттравматична артроза.

 

Лечението се състои в открито наместване на фрактурата и поставяне на плаки и винтове за стабилна фиксация. След операцията пациентът не носи гипс и може да движи глезена си, но не стъпва на него в продъжение на 45-65 дни. 


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Рак на тестиса, инфертилитет при мъжа, съхранение на сперматозоиди – Movember е

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Природни средства срещу грип и простуда
Природни средства срещу грип и простуда
Грип и настинка – в какво е разликата?
Грип и настинка – в какво е разликата?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
9 мита за здравето
9 мита за здравето
Изгодни оферти
Още от Фитнес и рехабилитация
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising