ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Автоимунен тиреоидит – честа причина за хипотиреоидизъм

д-р Пламена Кабакчиева   |   17 март 2017   |   Коментари 0
Автоимунен тиреоидит – честа причина за хипотиреоидизъм

Източник: iStockphoto

Автоимунният тиреоидит, наричан още лимфоцитарен тиреоидит на Хашимото е хронично автоимунно заболяване и е честа причина за хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза).
 
В патогенезата на заболяването добре познати са два основни вида антитела – антитела, насочени към тиреоидната пероксидаза (анти-TPO, в миналото наричани антимикрозомални антитела, МАТ) и тиреоглобулинови антитела (ТАТ). Докато повишените титри на анти-ТРО на фона на еутиреоидизъм са чувствителен критерий за наличен автоимунен тиреоидит, то изолираното повишение на ТАТ има по-слаба прогностична стойност за заболяването.
 
При тиреоидита на Хашимото могат да са установят и т.нар. „блокиращи ТСХ-антитела”. Те се свързват с рецептора за ТСХ и оказват блокиращ ефект върху него, с което допринасят за нарушената функция на жлезата.
 
В приблизително 10-15% от случаите на доказан тиреоидит на Хашимото, антителата може да са негативни.
 
Все още не са изяснени причините, отключващи автоимунния процес, но съществува известна фамилност при това заболяване. По-често засегнати са жени на средна възраст, но също така се среща при мъже и жени от всяка възраст, включително и при деца.
 
Автоимунната атака е причина за настъпване на едно дифузно или ограничено (т. нар. огнищна форма на тиреоидита) хронично възпаление в щитовидната жлеза. Естествената еволюция на това заболяване е замяна на част от тиреоидния паренхим с фиброзна тъкан, което в крайния стадий е причина за развитието на траен хипотиреоидизъм.
 

Клинична картина

Тиреоидитът на Хашимото не протича със специфични симптоми. По-често той се установява случайно при рутинно изследване на щитовидната функция или във фамилии с анамнеза за това заболяване. 
 
Тъй като еволюцията му е много бавна и до изявата на клиничната симптоматика могат да минат години, автоимунният тиреоидит протича напълно безсимптомно дори при лица със завишени серумни нива на анти-ТРО. 
 
Клиничната картина зависи от функционалния тиреоиден статус на жлезата. При малък процент от случите може да е налице хипертиреоидизъм (повишена функция), който е лек и има склонност към спонтанна ремисия или бързо повлияване от тиреостатици.
 
По-често е налице хипотиреоидизъм с характерните за това клинични белези:
  • Умора;
  • Покачване на тегло;
  • Констипация;
  • Суха кожа;
  • Косопад;
  • Нетолеранс към студено;
  • Депресия;
  • Паметови нарушения;
  • Мускулни болки;
  • Намалена мускулна сила;
  • Нередовна или обилна менструация. 
 

Диагноза

Диагнозата често се поставя въз основа на анамнестичните и клинични данни, лабораторните и имунологични изследвания и ехографията на щитовидната жлеза.
 
Повишени нива на ТСХ с намалени периферни хормони (ФТ4 и ФТ3) е констелация говореща за изявен хипотиреоидизъм. Имунологичните изследвания показват завишени стойности на анти-ТРО и/или ТАТ. От ултразвуковото изследване на жлезата се установяват типичните ехографски образи за тиреоидит на Хашимото.  
 
В някои случаи, особено при хора с фамилна анамнеза за автоимунни тиреоидни заболявания, тиреоидитът на Хашимото се установява рано, още преди изявата на хипотиреоидизъм. Обичайно при тях е налице леко повишен ТСХ, нормални периферни хормони и повишени анти-ТРО и ТАТ.
 
   
Лечение

Лицата с повишени нива на антителата и нормална функция на щитовидната жлеза не следва да бъдат лекувани. При тях се препоръчва проследяване на щитовидната функция (изследване на ТСХ и по преценка ФТ4) веднъж годишно.

 
При всички лица с извявен хипотиреоидизъм е показано хормонално заместително лечение. Терапията със синтетични щитовидни хормони (левотироксин) е евтино, безопасно и особено ефективно. 
 
В началото на лечението, до достигане на оптималната заместителна доза на левотироксина, се налага изследване на ТСХ на 6-8 седмици. След това се препоръчва проследяване на ТСХ веднъж годишно.  
 
При хипертиреоидизъм е необходимо лечение с тиреостатици под строг контрол на нивата на левкоцитите и периодично проследяване от ендокринолог на стойностите на ФТ4 и ТСХ.
3966

Още по темата:


реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Епидурална упойка при раждане - какво е важно да се знае

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Състояния, които засягат бъбреците
Състояния, които засягат бъбреците
За по-добра костна плътност
За по-добра костна плътност
Как да си помогнем при хронична болка?
Как да си помогнем при хронична болка?
Изгодни оферти
Още от Взаимоотношения
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising