ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Доц. Добрин Василев: Инфарктът може да има много маски

Анна Дантева   |   19 февруари 2016   |   Коментари 0
   
   
Доц. Добрин Василев: Инфарктът може да има много маски

Източник: Puls.bg

Доц. д-р Добрин Василев завършва медицина в Медицински университет – Плевен през 1998 г. През 2008 г. придобива специализация по инвазивна кардиология по образователен грант на Европейската асоциация за перкутанни сърдечносъдови интервенции във Варшава, Полша, а през 2011 г. и специализация по кардиология от Медицинска академия – София. 
 
Доц. Василев има дългогодишен опит в лечението на пациенти, инвазивната диагностика и терапия в областта на кардиологията. От 2014 г. е началник на клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска”. 
 
Доц. Добрин Василев е член на Европейското дружество по кардиология, на Българско дружество по интервенционална кардиология, на работната група за изследване на тромбозата към Европейското дружество по кардиология и др.
 
 
- Доц. Василев, какво се случва в организма при настъпването на инфаркт? От какво се причинява сърдечният удар?
 
Класическата промяна, която се случва при инфаркт, е запушване с тромб на един от съдовете, които „хранят“ сърцето. Това води до прекъсване на достъпа на кръвта до сърдечния мускул, вследствие на което той умира и практически част от функцията му се блокира. Той не може да функционира правилно, кръвта не може да се изтласква в достатъчно количество към всички органи и те започват да страдат. Едновременно с това се развиват и различни патологични кръгове, които водят до задълбочаване на страданието на самото сърце
 
За съжаление, загубата на сърдечна тъкан е необратима. Сърцето е орган, който спонтанно, подчертавам „спонтанно“, не се регенерира. Така че, загубена един път тази тъкан, много трудно може да бъде възстановена след това. 
 
Има нови модерни начини на лечение, които в момента са в процес на изпитание, като крайната цел е да се преодолее загубата на сърдечен мускул по време на инфаркт. Но един път случи ли се такъв инцидент, пълно възстановяване на загиналия мускул няма как да стане. 
 
В зоната, която се засяга от инфаркт, всъщност много малка част загива в първите от 3 до 6 часа. По-голямата част от нефункциониращата тъкан на сърцето продължава да е жива, но тя е „зашеметена“, най-общо казано. Изключително важно е да спасим именно тази тъкан, като отворим съдовете, които хранят сърцето и така подпомогнем храненето. Ако не успее да се отвори артерията, това подпомагане може да стане по различни начини. Така може да се съхрани този „зашеметен“ миокард, който в последствие вече да се възстанови и да има нормална функция. Това е нещото, заради което се борим. Иначе загиналият миокард никой не може да го възстанови. 
 
- Как да познаем, че получаваме инфаркт и как можем да помогнем на себе си или на някой друг в такъв случай?
 
Класическите симптоми на инфаркта са стягащата гръдна болка, която може да се простира към долната челюст, шията, рамото, лявата ръка. 
 
Понякога обаче инфарктът има много маски и не е толкова лесно да се познае. Той може да започне като болка в стомаха или като общо неразположение. При възрастните пациенти-диабетици, които имат нарушена сетивност за болка, може да започне и да се развие само с чувство на задух, внезапна кашлица. Поставянето на диагнозата не е толкова просто, особено ако отсъстват типичните класически симптоми, които със застаряването на населението все по-рядко и по-рядко се случват. Причината е, че при по-възрастните пациенти заболяването протича по различен начин. 
 
За съжаление, в случай на инфаркт, човек почти нищо не може да направи. Единственото е да се сдъвче аспирин, ако носим в себе си. Правилното поведение е по-най-бързия начин да се стигне до лечебно заведение, да се направи кардиограма, за да се постави диагнозата, и тогава вече да се предприемат съответните лечебни мерки. 
 
- Каква част от българите са засегнати от инфаркт?
 
Според данните, с които разполагаме, около 5000 души годишно претърпяват инвазивни процедури във връзка с миокарден инфаркт, което е доста сериозно число. Един от големите приноси на инвазивната кардиология, е, че ако преди въвеждането на инвазивното лечение, вътреболничната смъртност е някъде между 12% и 14%, в момента тя се е понижила с над 2 пъти, като достига между 2% и 7% при различните центрове. 
 
Аз не знам някоя друга специалност да може да се похвали с такова драстично повлияване - над 2 пъти намаляване на смъртността на дадено заболяване. Това, което правим, е изключително ефективно за директно спасяване на човешкия живот. 
 
- Кои са рисковите здравословни състояния, предразполагащи към инфаркт?
 
Високото кръвно налягане, захарният диабет, високият холестерол, фамилната обремененост, пушенето, напредването на възрастта и донякъде мъжкият пол. Това са факторите, които практически предразполагат към развитие на атеросклероза
 
- В какво се състои профилактиката на сърдечносъдовите инциденти?
 
Пълна профилактика и стопроцентова гаранция никой не може да даде. Колкото по-тежко е заболяването в своето развитие, толкова по-голям е рискът от нови инциденти.
 
Все пак, това, което човек може да направи, е да се движи колкото е възможно повече, да спре да пуши, доколкото е възможно да намали стреса, да спи достатъчно. И в общи линии, с това се изчерпват всички възможности, които имаме по отношение на немедикаментозната терапия. Оттам насетне, съществуват различни групи медикаменти, които, при наличие на съответните показания на приложението им, могат да се приемат. Доказано е, че тези медикаменти могат да намалят риска от последващи събития. 
 
При претърпелите инфаркт има няколко групи лекарства, които може да се каже, че задължително трябва да се взимат и те се приемат до живот. Пациентите трябва да свикнат с мисълта, че тази терапия става част от ежедневието им. 
 
- А по отношение на храненето, какво е важно да се знае?
 
Храненето трябва да е балансирано и умерено – тоест да не се прекалява с никой вид храна. Максимално здравословното хранене звучи много хубаво на теория – можем да дадем препоръки за това какво трябва и не трябва да се яде. Истината е, че ние трябва да бъдем реалисти и да се съобразяваме с дохода на средностатистическия българин, защото моите пациенти са българи. И единственото, което мога да кажа в този случай, е да не се прекалява с нито един вид храна. 
 
Колкото е възможно повече да се избягват сладките и тестените изделия, както и мазната пържена храна. Относно сланината, колкото и парадоксално да е, много малка част от нея се резорбира в червата, така че консумацията ѝ не е никакъв проблем, когато е в умерени количества, разбира се. 
 
Сладките и тестените изделия директно влизат в циркулацията, там всичко подлежи на резорбция. Това е много важно да се знае, тъй като консумацията на една пържола не е толкова вредна, колкото да изядем един кекс или торта. 
 
Много важно е и кога се храним. След 7 – 8 часа вечер не е препоръчително да се яде. Метаболизмът на храната е такъв, че резорбцията и превръщането ѝ в мазнини и отлагането им е много по-интензивно във вечерните часове. Поради тази причина, вечерното ядене директно води до затлъстяване, повишаване нивата на холестерола и т. н. 
 
- Какъв трябва да бъде кардиологичният контрол сред хората, претърпели инфаркт?
 
При липса на оплаквания и ежедневно и интензивно движение, веднъж годишно трябва да се посети кардиолог, да се направи кардиограма, да се изследва холестеролът, редовно трябва да се следи и артериалното налягане. 
 
Ако има проблем с бъбречната функция или кръвната захар, задължително поне всеки шест месеца те трябва да се контролират чрез лабораторни изследвания. Това е минимумът, който е необходим за поддържане на добро състояние, което да даде спокойствие на пациента, че е в добра кондиция.
 
При поява на някакви оплаквания, задължително пациентът трябва да отиде на лекар, не трябва да чака да му мине - това няма как да се случи. Състоянието е изключително опасно и изчакването понякога може да бъде фатално при пациентите, които вече са претърпели един инцидент и които имат ясно повишен риск от сърдечносъдови усложнения. Те подлежат на консултация при всякакви други интервенции, които им предстоят, защото задължително трябва да се оцени предоперативният кардиологичен риск. 
 
Задължително при всеки пациент с инфаркт, без значение как е лекуван, трябва да се мине на анатомична оценка - коронарография, за да се оцени дългосрочният риск, тъй като в момента няма друг начин това нещо да се направи. 
 
За съжаление, в България не разполагаме с кой знае колко богати възможности и неинвазивните методи за оценка на провокирането на недостатъчно кръвоснабдяване на сърцето не са достатъчно чувствителни. От друга страна, немалка част от пациентите дори не могат да бъдат и адекватно натоварени, просто защото са физически декондиционирани. 
 
Такива са и европейските и американските изисквания – всеки пациент, преживял инфаркт, задължително трябва да подлежи на коронарография за оценка на риска на по-нататъшната терапия.

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
4 начина да се чувстваш леко през зимата

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Природни средства срещу грип и простуда
Природни средства срещу грип и простуда
Грип и настинка – в какво е разликата?
Грип и настинка – в какво е разликата?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
9 мита за здравето
9 мита за здравето
Изгодни оферти
Още от Здравен дебат
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising