ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Вродени имунодефицитни състояния – податливост към инфекции

д-р Антоан Гарев   |   16 юни 2015   |   Коментари 0
   
   
Вродени имунодефицитни състояния – податливост към инфекции

Източник: Thinkstock

Вродените имунодефицити се наричат още първични. Те се дължат на унаследени генетични дефекти, които могат по различен механизъм да предизвикат нефункционалност (пълна или частична) на определени групи бели кръвни клетки и/или редукция в техния брой. Предвид огромното разнообразие от възможни мутации, абнормалността в имунната система и произтичащата от нея клинична картина, могат да придобият стотици нюанси.

 

Имунната система притежава различни структурни и функционални компоненти. Част от тях са по-универсални в своето действие и съставляват първата линия на имунна защита срещу микроорганизми. Такива са фагоцитиращите (поглъщащи и унищожаващи патогенни частици) клетки и системата на комплемента. Други бели кръвни клетки като Б и Т лимфоцитите са по-специфични във функционално отношение. Те осъществяват най-висшата форма на имунен отговор.

 

Всяко едно стъпало на имунния отговор може да бъде засегнато на генетично ниво, изолирано или комплексно, съвместно с други. Освен това, мутациите могат да предизвикат различни степени на нефункционалност на ангажираните звена от имунната система. Клиничната картина на вродените имунодефицити може да е както силно изразена още в кърмаческия период, така и с тихо протичане и диагностицирана в здряла възраст.

 

Европейското дружество по имунни дефицити предлага критерии, които трябва да насочват диагностичното мислене по посока вродени имунодефицити. Такива са:

 

1. Повтарящи се инфекции, налагащи продължителна антибиотична терапия.

 

2. Четири или повече инфекции в рамките на 1 година, налагащи антибиотично лечение. Най-често се касае за синузити, отити, бронхити, пневмоии.

 

3. Две или повече тежки бактериални инфекции (мининит, сепсис, остеомиелит) .

 

4. Доказан вроден имунодефицит в семеиството и др.

 

 

Ако някой от тези критерии е изпълнен, допълнителна информация за вида на имунодефицита може да се добие от причинителите на инфекциозния процес. Например дефицитът на фагоцитиращи клетки или на антитела прави огранизма по-възприемчив към бактериални инфекции. От друга страна, нарушаването във функцията на Т клетките предразполага организма към вирусни и гъбични инфекции.

 

Макар и понякога дефектът в ДНК да е изолиран и това да засяга предоминантно определена група имунни клетки, функцията на имунната система е цялостно засегната. Това е така, защото в защитната система на организма всеки компонент е интегрална част от цялото и не може да се изолира буквалистично.

 

След като на фона на критериите и типа инфекции се достигне до съмнение за имунен дефицит, трябва да се определи неговия вид - първичен или вторичен. Първичните имунодефицити се проявяват и откриват най-вече в детска възраст, понеже те са генетично унаследени.

 

Вторичните се срещат във всички възрасти, но са по-характерни за зрялата. За вторичните имунодефицити съществува негенетична причина за тяхната поява. Това може да е медикамент, инфекция, неопластичен процес. Лечението на първопричината би следвало да повлияе благоприятно и имунния дефицит.

 

В диагностиката на вродените имунодефицити влизат стандартни и някои високоспецифични лабораторни изследвания. Кръвната картина и диференциалното броене могат най-общо да илюстрират промяна в броя на отделните видове бели кръвни клетки. Ако обаче в последните съществува функционален проблем, на фона на запазен брой, е необходимо прилагането на допълнителни изследвания. Изследват се и количеството и съотношението на антителата, белтъци от системата на комплемента и др.

 

 

Последният етап от диагностичния процес е генетичното изследване. То ще конкретизира генетичния дефект и ще поясни тежестта му. Генетичен дефект може да не се демонстрира. Вариантите в този случай са два - или науката не е открила съществуването на наблюдавания при пациента дефект, или се касае за вторичен имунодефицит.

 

Лечението на първичните имунодефицити е изкуство. Терапията зависи от вида на дефицита и степента на клинична изява. Някои първични имунодефицитни състояния са животозастрашаващи и единственото възможно лечение е костномозъчната трансплантация. Разработени и вече прилагани в практиката са различни форми на генна и ензимно заместваща терапия. Работи се интензивно и в сферата на експерименталното лечение.

 

В обобщение, имунодефицитни състояния могат да стоят в основата на повишена склонност към чести и тежки инфекции, риск от автоимунни и туморни заболявания. За уточняването на дефицита има точни критерии и ясен алгоритъм, който се следва. На голяма част от имунодефицитите може да се повлияе.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Рак на тестиса, инфертилитет при мъжа, съхранение на сперматозоиди – Movember е

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Природни средства срещу грип и простуда
Природни средства срещу грип и простуда
Грип и настинка – в какво е разликата?
Грип и настинка – в какво е разликата?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
9 мита за здравето
9 мита за здравето
Изгодни оферти
Още от Бременност и раждане
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising