ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Доц. д-р Иван Чавдаров: 80-85% от случаите на детска церебрална парализа се дължат на структурни увреждания

Катя Димитрова   |   26 май 2014   |   Коментари 2
   
   
Доц. д-р Иван Чавдаров: 80-85% от случаите на детска церебрална парализа се дължат на структурни увреждания

Снимка: личен архив

Доц. д-р Иван Чавдаров е директор на Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Света София“. Завършва Медицинска академия в София, а по-късно следва и в Университета за национално и световно стопанство със специалност „Здравен мениджмънт“.

 

Притежава редица квалификации, сред които “Ранна диагностика и терапия по метода на Войта”, „Невро-физиологично лечение на деца с церебрална парализа по Бобат", "Здравна политика, икономика, мениджмънт и информатика в здравеопазването”, „Мануална медицина“ и други. Специализирал е в Германия, Чехословакия и Австрия.

 

Доц. Чавдаров е експерт по оценка и акредитация на лечебни заведения. Провежда научно-проучвателна и приложна дейност с над 100 статии, доклади, разработки, стандарти и внедрявания в областта на детската церебрална парализа и детската неврохабилитация, включително има едно изобретение, 3 рационализации и участия в монографии. Национален координатор е на Европейската академия по детска инвалидност.

 

 

- Доц. Чавдаров, бихте ли обяснили какво представлява детската церебрална парализа?

 

Детската церебрална парализа представлява настъпило пренатално, интранатално или през първите 28 дни след раждането увреждане на централната нервна система. То засяга организацията на движението и придвижването в пространството, като обикновено е придружено от други заболявания и отклонения, свързани с говора, перцепцията, поведението, слуха, зрението и емоциите.

 

Много често церебралната парализа е съпроводена и от епилепсия. В една или друга степен тези странични реакции променят или нарушават още повече както двигателното, така и общото развитие на детето.

 

- В какви вариации се изразява заболяването?

 

Има няколко форми в зависимост от мускулния тонус и засегнатите крайници. Според мускулния тонус различаваме четири вида церебрална парализа: спастична, при която мускулният тонус е повишен. При него се нарушава възможността за правилно извършване на волеви движения. Атетоидна - когато тонусът се променя и са налице неволеви движения. Атаксична, която се характеризира с намален мускулен тонус и със загуба на дълбочинното възприятие и баланс. И смесена форма, когато се увреждат само левите или само десните крайници или да е засегната повече долната част на тялото, повече горната или и четирите крайника.

 

- Какво причинява появата на церебрална парализа и можем ли да говорим за рискови групи?

 

Битува схващането, че това заболяване се появява по време на родилния процес, поради увита пъпна връв, раждане чрез форцепс или грешно движение или издърпване на бебето от страна на акушер-гинеколозите.

 

Все повече проучвания обаче показват, че едва между 10 и 15% от децата са увредени при раждането. В тези случаи родилният екип би имал вина, но такова нещо няма как да се докаже. При останалите 80-85% причина за заболяването са различни структурни увреждания – мозъчни дефекти, малформации, вирусни заболявания по време на бременността, както и преждевременното раждане.

 

Рискова група са недоносените деца, които не са имали възможността да съзреят нормално вътреутробно. Това е свързано с по-ниско тегло, неготовност на мускулния апарат да „поеме“ гравитацията, с незрeли вестибуларен апарат и кардиопулмонална система, както и вътремозъчни кръвоизливи, които могат да бъдат най-различен тип.

 

Повишена опасност се наблюдава и при близнаците. Напоследък покрай асистираната репродукция зачестиха ражданията на близнаци, като при тях и честотата на церебрална парализа нараства.

 

- Можем ли да приемаме попаденето в рискова група като свършен факт?

 

Не. Трябва да се знае, че когато говорим за рискови групи, това не означава непременно, че детето ще развие церебрална парализа. Рисковата група на първо място индикира необходимостта от повишено внимание. В стандартната група от хиляда новородени се раждат около 2-3 бебета с такъв проблем, докато в рисковата група броят им е между 100 до 400 на хиляда.

 

Опасенията са сериозни при тежки структурни отклонения, когато вероятността едно дете да страда от церебрална парализа достига дори до 100%.

 

Подчертавам, че рискът не е причина за нищо. В медицината 2+2 невинаги прави 4. Случва се да наблюдаваме мозък с големи структурни отклонения, но поради високите пластични възможности за възстановяване на органа, заболяването не се появява. Нервната система на кърмачето още не е развита и търпи всякакви промени, така че има голяма възможност заболяването да бъде избегнато. Милиардите мозъчни клетки още не са свързани помежду си напълно, като това става чак след 18-тата година, мозъкът е с широки пластични възможности и би могъл да се спаси дори и от сериозни дефекти. Така детето се развива в общоприетите норми на пълно развитие. При възрастния човек например не е така, защото след инсулт неговият мозък никога не би могъл да се възстанови напълно.

 

Именно тук се намесва важността от ранната диагностика и навременното лечение. Решението кога да се започнат различните видови терапии принадлежи на специалистите-лекари по детска неврология и физикална медицина, които имат най-богат опит при неврологичните заболявания при най-малките.

 

- Съществува ли статистика за смъртните случаи, пряко свързани с детската церебрална парализа?

 

Няма статистика за смъртността в България. Известно е, че хората с това заболяване са с по-ниска продължителност на живота, като тя зависи от степентта на увреждане.

 

- Кога се поставя такава диагноза?

 

Това се случва най-рано на възраст година и половина. До тази възраст се говори за "рискови за церебрална парализа" новородени и кърмачета. Ползват се различни термини, които показват преходния характер на това състояние, като "преходен дистоничен синдром", "централно координационно смущение" или "централни моторни разстройства". В зависимост от тежестта на моторно-координационните нарушения и неврологичния статус заплашеността за развитие на церебралната парализа при рисковия контингент новородени и кърмачета варира от 5 до 90% при тежките форми.

 

През първите 18 месеца след раждането си детето има шанс да догони на 100% моторните, говорните и психичните показатели на развитието. След това патологичните форми на движение, координация и равновесие се фиксират в моториката на детето, като я деформират малко, много или напълно я блокират и тогава вече картината на заболяването се развива.

 

Понякога диагнозата се поставя след втората или след петата година, защото симптомите често се менят или се появяват и нови отклонения, които я променят.

 

Родителите обаче трябва да бъдат постепенно подготвяни за това, тъй като психическият стрес за тях е голям. Има случаи, при които, след като кажем на семейството, че детето им е с церебрална парализа, те отиват при други лекари с надеждата да чуят нещо различно. Понякога попадат на такива, които ги лъжат, било то заради пари или поради некомпетентност. От това губи детето, защото то не получава адекватни грижи и дори да е имало потенциал за облекчаване на състоянието му, той се загубва във времето. После родителите се връщат, но вече е късно. „Дръвчето на проблема“ е расло твърде дълго настрани, за да можем да го оправим.

 

През първите месеци на бебето използваме една преходна диагноза – „специфично разстройство на развитието на двигателните функции“, като отдолу в скоби се пише централно координационно смущение“. Термините са включени в Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето.

 

При по-тежките степени на координационно смущение започваме рехабилитацията и обучаваме родителите, тъй като те също са част от терапевтичния кръг.

 

- Кои са първите симптоми, за които родителите трябва да са нащрек и кога е време за посещение при специалист?

 

Всяко дете има етапи на двигателно развитие, които би трябвало да се познават от всеки един родител. Ако детето е недоносено, на първо място трябва да се “коригира” неговата възраст и спрямо нея да се вземат нужните мерки. Ако детето е на пет месеца, а е недоносено два месеца, неговата коригирана възраст е три месеца и трябва да има стабилна симетрична лакътна опора от позиция по корем.

 

Не е хубаво да се чака с оправданието, че при недоносеното дете нещата се случват по-бавно и трябва да се проверява дали има стандартните за възрастта умения.

 

Всеки родител би могъл да посети сайта на Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа и да открие там стандартите на двигателните умения за възраст до 12 месеца.

 

Ако например родителят забележи асиметрични движения, веднага трябва да реагира. Също така, ако повдигне детето за ръчичките след 3-месечна възраст и главата му се увисне, значи имаме проблем. Това са неща, за които трябва да се следи.

 

- По-специални грижи ли изискват децата с церебрална парализа, освен рехабилитацията?

 

Не, дори често пъти родителите вредят на детето си с прекалени грижи. Това се отнася особено за недоносените деца с незрял вестибуларен апарат. Да се люлее детето или да му правят непрофесионални масажи на крайниците е напълно противопоказно, защото така се стимулират различни примитивни рефлекси, които после трудно се заличават.

 

Това не бива да се допуска в „двигателното образование“ на детето, защото може не само да забави неговото развитие, но и много да го затрудни. Така че родителите трябва много да внимават с игрите и грижите за прохождането на детето, тъй като всяка непрофесионална намеса може да се окаже фатална.

 

- Има ли достатъчно квалифицирани специалисти за лечението на пациентите с церебрална парализа?

 

Не, няма достатъчно квалифицирани специалисти, защото университетите у нас не обучават лекарите и терапевтите по детска неврорехабилитация. Провеждат се различни квалификационни курсове по 2-3 дни с лекции по церебрална парализа, но на лекар или терапевт, който работи с такъв контингент, са му нужни поне 2 години обучение и практика.

 

Освен това курсовете не са свързани с практика и тези специалисти не знаят какво конкретно да правят с пациента. Навсякъде в чужбина преди да си получиш дипломата, трябва много да практикуваш. И когато започнеш работа, си готов, а не се учиш в движение. У нас обучението протича по различен начин и само затвърждава обществената тайна за влошаващото се качество на българското образование.

 

В болницата обучаваме своите лекари и терапевти на място и то по методики, които в България още не се преподават.

 

Подготвяме по няколко специалиста годишно, например в Дома за медико-социални грижи във Варна при д-р Стефка Джанкова, в Пловдив при д-р Елена Илиева в Русе при д-р Панайотов, както и в редица други градове, така че се получава нещо като мрежа за помощ на децата и родителите от всички краища на страната, а не само за тези, които са в София.

 

Нашите лекари и терапевти от своя страна обучават родителите, защото децата им са при нас 2-3 часа, но и през останалото време някой трябва да се грижи адекватно за тях. Ако родителите не знаят какво да правят вкъщи, то нашият труд отива на вятъра. Много е опасен моментът, в който бабите започнат да се грижат за детето, да го люлеят  непрекъснато и да му подават разни неща, вместо да го оставят да си ги взима само. Детето с церебрална парализа е дете като всички останали и трябва да се учи да се самообслужва и е особено важно да го възпитаме така, че то да върви напред само.

 

В болниците зад граница бихте могли да видите как малките пациенти с церебрална парализа съвсем сами се придвижват по коридорите и преминават от кабинет в кабинет уверено и самостоятелно.

 

- Скъпоструваща ли е рехабилитацията и покрива ли се тя от Националната здравноосигурителна каса?

 

Здравната каса поема по 10-дневни курсове всеки месец до навършването на 18 години. В тях влизат по три процедури на ден, което е оптималното. Някои родители искат по повече процедури, но това няма да промени състоянието на пациента съществено, а и детето има нужда от неговото детство и не е редно непрекъснато да бъде подлагано на терапии, защото това го затормозява. Не може от него да се искат невъзможни неща, защото детска церебрална парализа си е детска церебрална парализа и тя още е нелечима в общоприетия смисъл.

 

Специално за софийските деца Столичната община заплаща още 10 дни и на практика при тях рехабилитацията е непрекъсната.

 

- Продължават ли все така много семейства да заминават за лечение в чужбина?

 

Може би, но това не решава нещата. Детската церебрална парализа е диагноза за цял живот и терапията не е еднократен акт. Да, извършват се операции, правят се шини, но така или иначе отново налага децата да се лекуват тук, за да се надгражда постигнатото.

 

- В какво се изразява роботизираната рехабилитация?

 

Това е нов метод, който представлява робот-асистираното ходене по бягаща пътека и е една голяма и перспективна възможност във физикалната и рехабилитационна медицина. Методът дава различна, по-голяма и по-качествена възможност на пациентите за правилно изграждане и усвояване на координацията при ходене и овладяване на центъра на тежестта.

 

Прилагането на видео-игри по време на роботизираната терапия, покачва мотивацията на децата, което активира допълнително пластичността на нервната система. Участието на субективния фактор при обучението в ходене – терапевта, е сведено до минимум чрез автоматизирано и високо репродуктивно моторно обучение, компютъризиране и обективно контролиране на терапевтичната сесия, адаптирана към прогреса на детето.

 

Пациентът е фиксиран в устройството-робот, което го учи да движи краката си, многократно по нормалния физиологичен модел. Това дава възможност за много по-продължително стимулиране на ходенето по един стандартен и постоянен модел.

 

От скоро и в нашата болница се работи с тази технология. Това се случи благодарение на президентската кампания „Българската Коледа“ за 2013 г. Една процедура с робота в чужбина струва 200 евро, но за щастие убедихме Националната здравноосигурителна каса да поеме тези разходи, за да може роботът да се полза безплатно от пациентите.

 

- А какво е качеството на живот на децата с церебрална парализа изобщо?

 

За да се определя качеството на живот на децата и възрастните с това заболяване има редица специални тестове, но те, разбира се, липсват у нас. С това отговарям на въпроса.

 

Ние сме превели няколко моторни тестове и те са на разположение на сайта на болницата, но те не са достатъчни.

 

- Полагат ли се достатъчно грижи за тези пациенти от страна на държавата?

 

Не бих казал. Нито Министерството на здравеопазването, нито останалите здравни институции полагат необходимите грижи за благополучието на болните с церебрална парализа.

 

Последният пример е закупуването на роботите за рехабилитация от Президентството, за което наистина са благодарни, както лекарите, така и пациентите.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (2)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

Василева     2017-02-22 13:02:36
Това у което искам да кажа ,че не в Америка, не в Сърбия А в България има възстановяване на детска целебрална парализа. Възстановяването не се изразява в това да те нарежат като куче и да ти направят 20 операции и човека пак да е зле. Професор Димитров възстановява деца с дцп по абсолютно безвреден начин.Вече има няколко деца, които проходиха и такива , който от пълен труп на креват се движат и говорят. Всеки, който иска да се възстанови да ми пише на : vsv2303@abv.bg .
Гинка     2015-09-17 23:01:11
Моето дете също е с церебрална пареза благодаря че ви има
2 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
4 начина да се чувстваш леко през зимата

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Природни средства срещу грип и простуда
Природни средства срещу грип и простуда
Грип и настинка – в какво е разликата?
Грип и настинка – в какво е разликата?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
9 мита за здравето
9 мита за здравето
Изгодни оферти
Още от Естетични процедури
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising