ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Проф. д-р Николай Габровски: Мозъчните аневризми се срещат при 6% от хората

Puls.bg   |   27 март 2014   |   Коментари 0
   
   
Проф. д-р Николай Габровски: Мозъчните аневризми се срещат при 6% от хората

Източник: Личен архив

Проф. д-р Николай Габровски е началник на Клиниката по неврохирургия на Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Пирогов" от 2011 г. От началото на същата година е избран за Национален консултант по неврохирургия към Министерство на здравеопазването. От януари 2012 е избран за наблюдател на борда на Европейски мозъчен съвет (European Brain Council) –  координираща неправителствена организация, която работи в тясно сътрудничество с комисиите на Европейския съюз, Европейския парламент, Световната здравна организация и други отговорни органи по проблемите на заболяванията на мозъка.
Завършва медицина в Медицинска академия - гр. София. Една година от следването му е в университета Рене Декар, Париж, Франция.
Първоначално работи като лекар в Неврореанимацията на УМБАЛ "Царица Йоанна". В Клиниката по неврохирургия на болница "Пирогов" е от 1997 година. От 2006 година е завеждащ на отделението по невроонкология. От март тази година е избран за професор на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ "Пирогов".
Има специализации във Франция, Белгия, Германия. Преминал е през множество квалификационни международни курсове в областта на невроонкологията, съдовата и гръбначната неврохирургия.



 - Проф. Габровски, какво са мозъчните аневризми и защо са опасни?

Мозъчните аневризми представляват торбовидни разширения на мозъчните съдове, при които, подобно на балон, стената изтънява и съответно здравината на съда в този участък става по-малка. При определени обстоятелства този „балон“, тази аневризма, има риск да се спука и кръвта да излезе от съдовото русло към мозъка и неговите обвивки.

Спукването (руптурата) на аневризмите е опасна, защото, когато кръвта се излее извън съдовете може да се разруши част от мозъка, а също така, кръвта започва да дразни кръвоносните съдове на мозъка и предизвиква тяхното свиване – спазъм. Този спазъм е много опасен, тъй като той пречи на нормалното кръвоснабдяване на мозъка.

Съдовете, които имат такъв спазъм, започват да пренасят много по-малко количество кръв и по този начин частите от мозъка, които снабдяват, започват да се хранят по-малко и по-малко.

Мозъчната тъкан е много чувствителна на недостиг на кислород и хранителни вещества, поради което при един по-тежък спазъм може да се получи такъв недостиг, какъвто се получава при т. нар. инсулт – все едно този съд е запушен и всъщност тази част на мозъка престава да функционира.  

 - Какво предразполага образуването на мозъчна аневризма?

Няма доказани външни фактори, които да предопределят образуването на аневризма. При някои, със сигурност, роля играят генетични фактори, които правят съдовата стена по-слаба.

Аневризмите се срещат при 5 - 6% от хората. Повечето хора никога и не разбират, че имат такъв проблем. За съжаление обаче, останалите, при които се получава разкъсване или спукване на мозъчна аневризма, т. нар. руптура, се сблъскват с един много тежък и сериозен проблем.

Знае се, че употребата на някои вещества, като кокаин, може да предизвика руптурата на мозъчни аневризми. Знае се, че има някои заболявания на други органи, при които се наблюдава по-голяма честота на мозъчни аневризми - най-често на бъбреците, както и на съединителната тъкан. Но като цяло, няма режим, със спазването на който да можем да се предпазим от мозъчна аневризма.

В този смисъл, няма как да се приложи профилактика на заболяването. В някои страни се провежда скрининг на такива пациенти като профилактичен преглед, но общоприета практика, която да е доказала, че води до по-добри резултати няма.

 - Как се диагностицира мозъчна аневризма и може ли пациентът да се усъмни за наличието на такава?

Можем да живеем с мозъчната аневризма и никога да не разберем за това. Най-честият проблем, който възниква при мозъчните аневризми, е тяхната руптура. Обикновено това е остро състояние, което настъпва изведнъж и най-често се характеризира с необичайно силно главоболие. Обикновено пациентите го описват като най-ужасното главоболие, което някога са имали.

Това е, разбира се, само една част от случаите. Понякога кръвоизливите могат да бъдат много леки, главоболието също. Тогава то по-скоро наподобява симптом на други заболявания като настинка, грип или общ дискомфорт, което е изключително подвеждащо и прави този вид заболяване много трудно за диагностициране в такъв етап. Когато кръвоизливът е много тежък и много силен, болният направо изпада в кома. За съжаление, около една трета от пациентите загиват по време на първия инцидент.

По принцип, при пациентите със силно главоболие впоследствие се развиват и други симптоми като скованост във врата, боязън от светлина, неприятно усещане за гадене или повръщане... Това очертава общата картината на най-честите случаи. Разбира се, има и по-редки, в които аневризмите се изявяват с това, че постепенно нарастват и започват да притискат някакви нерви - например могат да притиснат някой очедвигателен нерв.

Самата диагноза се осъществява в болнични условия. Първо, трябва клинична оценка на състоянието на пациента, което се прави от клиницистите.

Инструментално доказването на аневризмите става по няколко начина. В момента най-често се използва скенер, с който се прави т. нар. цветна снимка на съдовете или КТ ангиография (компютърна томография). Това е неинвазивен и доста точен метод, който може да ни ориентира дали има такъв проблем.



Подобно изследване може да се извърши и на ядреномагнитен резонанс, или ЯМР ангиография, който също е неинвазивен и прецизен метод.

Засега обаче, най-точен метод за оценка на наличието на аневризма, за нейната форма и големина, както и кръвния ток, който преминава през нея, е т. нар. конвенционална или обикновена ангиография. Това е цветна снимка на съдовете, при която се вкарва контрастно вещество в артериите и по този начин се оцветяват съдовете.

При различните пациенти се преценява кой от методите би бил най-удачен за приложение.

 - Различават ли се видове мозъчни аневризми?

Най-вече се различават по размер и по мястото, на което се намират.

 

 - Съществува ли лечение на аневризма и какво представляват тези методи?

Разбира се, че съществува. Няколко са основните методи, които се прилагат. Най-общо се разделят на хирургични - с операция и ендоваскуларни, т.е. до аневризмата се влиза през съдовете. А целта и на двата е да се постигне запушване на тази „торбичка“ така че да се намали рискът от разкъсване.

При хирургията се поставя една миниатюрна щипка от специална титаниева сплав, която изолира аневризмата от мозъчното кръвообращение и по този начин, съответно, се избягва рискът от руптура.

При ендоваскуларните методи, вътресъдовите методи, до тази „торбичка“ се достига със специален катетър като вътре в нея се поставят различни видове устройства – най-често те се наричат спирали – които я запушват и по този начин се постига намаляване на риска от такова разкъсване.

По-съвременният метод е ендоваскуларният. Той претърпя много голямо развитие през последните години и, за щастие, вече от няколко години и в България се утвърждава и се прилага при все повече пациенти.

Хирургията е доказан метод с добри резултати, който обаче, тъй като изисква една по-голяма интервенция, постепенно започва да бъде изместван от ендоваскуларните методи, без това, разбира се, да го прави по-малко важен за лечението на тези пациенти.

Все още има аневризми, които са по-подходящи за хирургично лечение, и такива, които са по-подходящи за ендоваскуларно лечение. Затова е задължително преценката да се прави за всеки пациент индивидуално, при това от екип, който може да приложи както едната, така и другата техника.


 - В България може ли да се разчита на адекватно лечение в случай на аневризма и с какъв резултат?

Да, категорично в България има възможности за адекватно лечение. Имаме голям опит и традиции в хирургичното лечение. Резултатите ни са съизмерими с най-доброто в европейските и световни проучвания. Вече се натрупа значителен опит и в ендоваскуларното лечение.

Големият проблем при ендоваскуларния метод е високата цена на консумативите, която засега само частично и само за ограничен брой случаи се покрива от здравната каса.

За съжаление, в България, съдовите заболявания са много сериозен проблем, а честотата им значително надвишава средното за Европа. Това се отнася, както за сърдечносъдовите, така и за мозъчносъдовите заболявания. Поради това е необходимо тук да се инвестират по-големи усилия и средства, защото на практика, ние страдаме повече от другите.
 


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър ларингит - затруднено дишане и лаеща кашлица в малките часове на нощта

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
9 мита за здравето
9 мита за здравето
11 признака за сърдечен проблем
11 признака за сърдечен проблем
7 известни личности с проблеми с щитовидната жлеза
7 известни личности с проблеми с щитовидната жлеза
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Артроза – засяга ставите ни с възрастта
Изгодни оферти
Още от Новини и събития
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising