Максиларен синуит - по-чест през студените дни

Puls.bg   |   09 януари 2014   |   Коментари 0
Максиларен синуит - по-чест през студените дни

Източник: iStockphoto

Напоследък се забелязва тенденция в заболяваемостта от максиларен синуит. Специалистите по Ушни, носни и гърлени болести твърдят, че все по-често пристигат пациенти с възпаление в максиларния синус. Причините за това може да се предшестваща зъбна инфекция, прекарано остро вирусно заболяване или парагрипози.


Острата инфекция на максиларния синус статистически погледнато най-често се развива след обострена хрема и се появява през първата седмица след дебютиране на острия ринит. Пациентите съобщават за поява на остра болка в областта на максиларния синус, който е разположен от двете страни непосредствено зад скулите. Болката се усилва при натиск върху покриващите кости.


Състоянието се съпровожда с активно и много силно главоболие сутрин, което в следобедните часове се овладява без помощта на медикаменти. Среща се затруднено дишане през носа, поради оток и хиперемия на ностната лигавица, както и намалено или липсващо обоняние.


Максиларният синуит може да бъде усложнение и на зъбни инфекции. Причината е в комуникацията на максиларния синус с горночелюстната неподвижна става. Синусът комуникира директно с алвеолите на зъбите от горния ред.


При много нисък под на синуса някои от алвеолите могат директно да навлизат в кухината му. Това е и причината при кариеси по зъбите или след екстракция на нерв или директно вадене на зъб, както и след кистозни формации във венеца, да се развива усложнение, свързано с максиларен синуит.


Обективният преглед от специалист по ушни, носни и гърлени заболявания е решаващ за поставяне на диагнозата. Извършва се предна риноскопия, която установява отекла и зачервена носна лигавица. При по-усложнените максиларни синуити може да се забележи наличие на гнойни капки или гнойни ивици по дължината на носния ход от едната или двете страни на носа.


Също така специалистите оглеждат внимателно устната кухина и по-конкретно горния зъбен ред, който се разполага по максиларната кост. Те оглеждат за наличие на остри инфекции по зъбите, поява на кистозни формации или абсцеси на алвеоларните пространства, които се виждат като оточно и зачервено петно около или под зъба. Отделно при нагнояване в алвеоларното пространство може да се забележи точковиден гноен ход на венеца в горната челюст около зъбите.


Като допълнителни диагностични техники може да се приложи рентгенография. Рентгеновото изследване е много показателно за наличие на гнойна колекция, както и всякакви по вид трансудации по областта на синуса. Снимката се прави в анфас и профил за идеалното визуализиране на синуса. Най-често възпаленият или нагноен синус се забелязва като хомогенно засенчване зад скулите.


Но и до ден днешен най-чистият и категоричен метод за поставяне на диагнозата остър максиларен синуит е предприемането на диагностична пункция. Тя има строги правила за извършване. Започва се с обезболяване на полето за работа.

 

Използва се памучен или марлен тампон с лидокаинов разтвор, който се поставя от страната на заболелия синус по носния ход. След което с помощта на пункционна игла се пробива вътрешната стена на синуса през долния носов ход, като иглата се насочва в посока към най-външния ръб на окото, което на практика представлява анатомичен ориентир за мястото на пробив по стената на синуса.


След пунктиране на синуса се прилагат аспирационни мероприятия със спринцовка, които целят установяване на гнойна колекция или друг вид трансудация в синуса. Впоследствие през пункционната игла, която служи като водач, се прилагат последователни промивки със затоплен физиологичен разтвор или локални антисептици – най-често се прилагат разтвори на йод-повидон.


След окончателното дрениране и промиване на синуса, с нова стерилна спринцовка се въвежда малко количество въздух в кухината на синуса, с което се цели създаване на налягане и отделяне на останалото количество секрет или течност при промивките на синуса.


Лечението на неусложнените синуси, които при рентгенография не представят диагностични данни, налагащи пристъпването към диагностична и терапевтична пункция, се представя от терапия с антибиотици. Прилагат се широкоспектърни препарати  от групата на пеницилини – амоксицилин или цефалоспорини от втора генерация – цефуроксим. Представителите на цефалоспориновия клас антибиотици имат много добър ефект срещу двете големи групи ГРАМ-положителни и ГРАМ-отрицателни бактерии.


В постеоперативния период на синуса се прилага терапия в болнично заведение, която включва системно приложение на антибиотици през венозната система, метронидазол и други противовирусни или антибактериални препарати. Препоръчително е използването на витамин В-комплекс и лактобактерии, както и противогъбични средства като превенция срещу евентуално настъпила дисбактериоза в организма.  
 


Още по темата:


реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата
Натуралакс 3 – природен лаксатив с уникално слабително действие

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
7 причини за необяснима умора
7 причини за необяснима умора
Кои храни подобряват имунитета?
Кои храни подобряват имунитета?
9 полезни срещу грип храни
9 полезни срещу грип храни
Причини за необяснимата умора. Втора част.
Причини за необяснимата умора. Втора част.
Изгодни оферти
Още от Хранене
реклама
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising