ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Инсулиновите помпи в терапията на диабета

Puls.bg   |   13 юли 2008   |   Коментари 0
   
   
Инсулиновите помпи в терапията на диабета

Захарният диабет е хронично метаболитно заболяване, добре познато на медицината и на обществото. Високата кръвна захар, лошият метаболитен контрол  обуславят редица усложнения както с остър, така и с хроничен характер. 
 
Основен момент в терапията на първи тип диабет – инсулинозависим,  е въвеждането на хормона в организма с цел оптимизиране нивото на глюкозата в кръвта. Както наднормените, така и прекалено ниските стойности на последната имат  неблагоприятни последици.
 
Инсулинотерапията продължава доживот, съобразена е с индивидуалните особености на пациента и зависи от неговия двигателен и хранителен режим. Съвременната медицина дава възможност за въвеждане на инсулина чрез спринцовки или писалки. Голяма част от боледувашите съумяват да поддържат оптимално ниво на кръвната захар по този начин. За ред други пациенти обаче, по една или друга причина това е не толкова лесно постижимо.
 
Инсулинотерапията днес може да бъде прилагана чрез още един способ, улесняващ в изключителна степен пациентите, а именно чрез т.нар. инсулинови помпи. Те дават възможност за непрекъсната инфузия на хормона, постигайки по този начин най-добри метаболитни показатели. Инсулиновите помпи работят с бързодействащ инсулин, подаван през малък катетър в подкожието. Чрез тях се осигурява базално ниво, постоянно за цялото денонощие, както и болусни дози при въглехидратен прием. Апаратът дава възможност за корекция на високо ниво на глюкозата чрез допълнителни дози.
 
Програмирането на помпата за базалното ниво на инсулина става след определяне на индивидуалния глюкозен профил. Изчисляват се дневните нужди от инсулина, определят се единиците за базално ниво и необходимите болусни дози, както и разпределението на единиците инсулин в денонощието. Веднъж конкретизирани, стойностите на инсулиновата инфузия могат да бъдат променяни в зависимост от ежедневните изисквания или в по-дълготраен аспект. Промени могат да се очакват при еволюция на диабета, по време на растежа в пубертета, при промяна в телесната маса,  при лечение с медикаменти, променящи чувствителността към инсулина, във връзка с хранителния режим и двигателната активност.
 
Временни промени в базалното ниво на инсулина са наложителни при период на дълго обездвижване, например при пътуване, по време на случайно, а не редовно физическо натоварване – съответно нуждите от инсулин се увеличават и намаляват.  Повишават се и по време на заболяване или някаква форма на стрес, поради поява на резистентност към хормона, а също и по време на мензис.
 
Инсулинът може да бъде въвеждан под формата на болус дози. Стандартната такава, индуцираща пик в нивото на хормона в кръвта във връзка с покачване на глюкозата след хранене, се прилага при консумация на въглехидратна, бедна на протеини и мазнини храна.  Удължена болус доза се използва при прием на богата на белтъци и мазнини храна, която ще доведо до дълготрайно повишение на нивото на кръвната захар. Комбинация от двете намира приложение при храна с високо съдържание на въглехидрати и мазнини като пица, паста, сосове, сладкиши. Някои храни с висок гликемичен индекс водят до извънреден пик на кръвната захар след консумация. В такива ситуации може да се прилага свръхвисока болус доза, която да купира повишението, като към този инсулинов "бум" се прибавя и количеството, отредено за базалното ниво непосредствено след храненето. След преодоляване на пика, подаваното базално ниво се нормализира. Времето за приложение на болус дозите се определя от самия пациент.
 
Самият апарат е с малки размери и дава възможност за носене на колана, в джоба, или дори да се прикерпи към бельото.  Инсулинът се подава през канюла, поставена в подкожието, най-често в областта на корема. Помпата се носи през целия ден. Спира се при къпане, плуване, по-рядко при други случаи. Преди това обаче, е наложителна проверка на нивото на кръвната захар и приложение на болус доза инсулин, за компенсиране на липсващото подаване впоследствие.
 
Какви са предимствата на инсулиновата помпа?
Тя дава възможност за избягване на ежедневното бодене  при използването на спринцовки и писалки. Въвежда се по-точно количество инсулин с по-добър метаболитен контрол, избягване големите вариации в нивото на глюкозата и поддържане в норма стойностите на гликирания хемоглобин. Помпата подобрява качеството на живота, тъй като дава известна свобода на пациетна по отношение хранене и физическа активност. Свежда се до минимум опасността от рисково понижение нивото на кръвната захар, а също се избягва приложението на инсулин с дълготрайно и междинно действие.
 
Какви са недостатъците?
Апаратите са много удобни, но и много скъпи. За употребата им е необходимо достатъчно време за обучение. При изтощаване на батерията, при изчерпване на инсулина от пълнителя, при излизане на канюлата от мястото и или поради друга причина, е възможно подаването на хормона да бъде преустановено за дълъг период от време, с опасност от настъпването на кетоацидоза.Това налага повишена отговорност от страна на пациента за постоянна проверка състоянието на апарата.  Наложителен е и редовен контрол на кръвната захар с цел проверка функционирането на помпата. Неизправността на последната изисква поддържане на кръвната захар чрез спринцовки или писалки. Поставя се въпроса и за неудобството от непрекъснатото носене на апарата и преодоляване на психологическата бариера околните да узнават за заболяването.
Приложението на инсулиновата помпа е вече широко разпространено.  Броят на пациентите, лекувани чрез нея, непрекъснато расте, особено във връзка с подобренията в областта – намаляването на размерите, дори в последно време са създадени апарати, при които инсулин подаващата част се поставя подкожно, а програмирането за дозирането на хормона се управлява от подобно на PDA устройство в радиус от 150 см.
 
Най-новите постижения в областта са създаването на глюкомер, имплантируем подкожно с безжична връзка към устройство с монитор. Глюкомерите претърпяха значителни подобрения през последните години, даващи възможност за тясно следене нивото на кръвната захар. Някои апарати са снабдени с алармена функция, сигнализираща при достигането на определена стойностна кръвната захар.
 
Работи се в насока затваряне на кръга и задействане на инсулиновата помпа автоматично в зависимост от нивото на серумната глюкоза и доставянето на необходимото количесто хормон. Този вариант ще доближи апарата най-близо до функцията на панкреаса.

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
4 начина да се чувстваш леко през зимата

реклама
Още от Актуално
реклама
Галерия
Природни средства срещу грип и простуда
Природни средства срещу грип и простуда
Грип и настинка – в какво е разликата?
Грип и настинка – в какво е разликата?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
Артроза – как да отложим болките в ставите?
9 мита за здравето
9 мита за здравето
Изгодни оферти
Още от Йога и медитация
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising