Анални фисури - защо се появяват и каква е терапията им

Източник: Dreamstime

1. Какво представляват аналните фисури?

Аналните фисури са разкъсвания на кожата и/или ректалната лигавица около ануса, които могат да бъдат различно големи – от малки, локализирани разкъсвания до разкъсвания, простиращи се до аналния сфинктер. Обичайните им размери са 1,5 см дължина, 3 – 5 мм дължина и 2 – 3 мм дълбочина. Те са често срещани в клиничната практика. Статистиката показва, че са третото най-често ректално заболяване след хроничната констипация и хемороидите. Засягат мъже и жени еднакво често, във всяка възраст. Аналните фисури са най-честата причина за ректално кървене при кърмачетата.

Аналните фисури настъпват в специалната тъкан, която постила ануса и аналния канал, наречена анодерма. На линия, разположена в ануса, наречена интерсфинктерна бразда, кожата преминава в анодерма. За разлика от кожата, анодермата не съдържа потни и мастни жлези, и косми, а много по-голям брой нервни окончания, възприемащи допир и болка. Това е причината аналните фисури да са силно болезнени в повечето случаи, особено след изхождане.

Болката може да бъде кратка или продължителна. Освен това са възможни сърбеж и кръвотечение, както и изпускането на неприятно миришеща течност – секрет, примесен с гной, изтичаща от фисурата.
 

2. Какво причинява появата на аналните фисури?

Аналните фисури се предизвикват от травма на ануса или аналния канал. Повечето фисури приличат на малки порязвания на лигавицата и зарастват от само себе си. При силна спастичност на аналния сфинктер, кръвотокът в тази област е нарушен и лигавицата не може да зарасне. Отворената рана може да бъде инфектирана от бактерии.

Най-честата причина е изхождане на твърд фецес. Също така, фисурите могат да се появят след многократно изхождане при диария, въвеждане на термометър в ректума, клизми, ендоскоп или ултразвукова сонда при преглед на простатата, както и след раждане или анален секс.

Най-честата локация на фисурите и при двата пола е в средната част на задната страна на аналния канал. Това се дължи на конфигурацията на мускулите, заобикалящи ануса. Външният и вътрешният анален сфинктер заобикалят и поддържат аналния канал. Тази опора е най-здрава от страни и най-слаба зад него. Когато настъпват скъсвания на анодермата, те най-често са в областта с най-слаба опора. При жените, опората е слаба и от предната страна, поради близостта на вагината. Поради тази причина, 10% от фисурите при жените са на предната страна на аналния канал, докато при мъжете там са локализирани само 1% от фисурите.

Когато фисурите не са в средната част на канала, това трябва да породи съмнението, че подлежащата причина не е травма, а нещо друго. Аналните фисури могат да се дължат също така на рак на дебелото черво, болест на Крон, сифилис, гонорея и др.
 

3. Как се диагностицират аналните фисури?

Някои фисури могат да бъдат идентифицирани чрез еверзия (разтваряне) на ануса. Ако те не са непосредствено видими е необходимо да се извърши щателно обследване на ректума с прилагане на местен анестетик. Внимателно се въвежда памучен тампон за локализиране източника на болката.

Ако има кървене, трябва да се направи ендоскопско изследване, за да се изключи по-сериозно състояние. При пациенти над 50-годишна възраст или такива с фамилна обремененост от рак на дебелото черво се препоръчва щателно изследване на цялото ободно черво. Атипични фисури, предполагащи наличието на друго заболяване, са повод и за рентгеново изследване на коремната кухина.

1   2