ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Венета Стефанова: Агресията в детската градина изисква ангажираност

Puls.bg   |   20 октомври 2017   |   Коментари 0
   
   
Венета Стефанова: Агресията в детската градина изисква ангажираност

Източник: Личен архив

Венета Стефанова е психолог към Център за родители „Happy mums“, Велико Търново

 

 - Почти всяко дете в яслена или градинска възраст се е сблъсквало в даден момент с изяви на агресия в групата, която посещава. Как да подходи родителят, за да му помогне в тази ситуация разговаряме с Венета Стефанова?

 

Нормално е в тази възраст децата да посягат да се удрят едно друго, защото не познават достатъчно начини за общуване с връстниците си. Още повече, че някои от тях (тези в яслената група) и не говорят. Да дръпне насила играчката, да удари, да блъсне, да ритне са другият начин на детето да изрази себе си и емоциите, които надделяват. В тези моменти е добре да се намесва възрастният и да показва  и обяснява как е правилно да се вземе играчката, кои думи да се кажат и т.н. 

 

Родителят също е важно да толерира доброто поведение, а не да насърчава другото: „Ами бие се, какво от това!“. Тъй като гневът е първична енергия, много често дори възрастен човек не може да я овладее. Добре е вкъщи във вид на игра да покажем заедно с малкото пред огледалото как ръмжим като ядосан лъв, как се въртим, как стискаме юмручета. 

 

Можем да дадем на детето да изпие чаша вода или сок, да измислим игри с вода за намаляване на напрежението, да измием лицето му и др. 

 

Тъй като агресията е свързана със стихията на огъня, именно водата е добър начин да я „укротим“.  Децата, които имат повече енергия, склонни са да действат импулсивно или са хиперактивни, със силни емоции е добре да се насочват към спортове като плуване, катерене, футбол, с тях да се играят игри „наужким”, чрез играчките, за да им се даде възможност отново да преминат през чувствата, но като ги преработят в защитена среда. 

 

 - Ако след тръгване на детска градина детето започне да хапе, да удря, стане неспокойно и агресивно – какви са възможните причини? Как да действа родителят в тази ситуация?

 

Причините за агресивното поведение в тази възраст се крият на първо място в семейството. Възможно е в резултат на стреса, на страха от изоставянето, на борбата за внимание и територия в градината и неумението за свързване с другите връстници, детето да стане по-неспокойно, да удря, да започне да хапе, дори и преди това да не е имало подобни прояви. Ако семейството преминава през труден период – развод, преместване, безработица, недоразумения – детето ще отрази всичките тези емоции и ще ги пренесе в детската градина. Високите родителски изисквания – „ще направиш това, иначе няма да те обичам“, прекалената критичност – „виновен си“, „ти си лош, непослушен, затова ще те оставя тук “, липсата на поощрения – детето се третира като възрастен или му се дава веднага стимула, използването на физически наказания, отчуждаването, безразличието, враждебността и търпимостта към агресивността на детето са в основата на тази толкова предъвквана тема напоследък. 

 

Най-важното е родителят да остане спокоен, да прояви търпение и разбиране. Да говори с детето, когато то е спокойно и е способно да слуша, например, докато са се прегърнали. На първо място да признае емоцията на малкото - че то постъпва така не защото е изначално лошо, а защото се учи как точно да говори и да общува с околните. 

 

„Хапем морковите, ябълките, играчки, удряме боксовата круша, играем на бой с възглавници, но не хапем и удряме другите, защото това е болезнено.” Този тип комуникация и изброените дотук прийоми можем да ползваме вкъщи, като го правим, докато детето изработи механизъм у себе си как да овладява физическите си реакции в моменти на гняв, страх, плач. 

 

В същото време точно тази възраст е подходяща да започнем да приучаваме децата да изразяват емоциите си с думи. Но преди това трябва да се премине през овладяването на тези неосъзнати невербални реакции.

 

 - Може ли да се намали детската тревожност, напрежението в този период на големи промени в живота на детето с помощта на природни средства? Какво бихте препоръчали? 

 

Разбира се. Няма нищо по-естествено от от това да се стремим да запазим физическото и психическото здраве на детето с природни средства. Комбинацията от Шуслерови соли №2, №5 и №7 помагат нервната система да бъде по-устойчива, детето да се отпуска, намаляват напрежението му. Добре е сутрин да се дават соли №2 и №5, по 2-3 табл. от всяка, а вечер, преди заспиване, Шуслерова сол №7, по 3 табл.

 

 

 

Баховата терапия също разполага с подходящи средства. Джел например е цветето на универсалната любов, което ще работи за намаляване на  гнева, раздразнението и недоверието към другите. Калуна и цикория пък ще запълнят липсата на достатъчно внимание от семейството в този период и ще му помогнат по-бързо да се приобщи към другите деца. Джанката помага да се увеличи самоконтролът. Слабонога е подходяща за по-палавите – тя ще успокои техния „плам“ и нетърпение.

 

 - До какво води физическото наказание като стратегия за възпитаване?

 

Има много по-работещи стратегии от пляскането на детето, но когато станем родители у нас се отключват поведенчески модели, чиито корени са в родовата ни памет. Физическото наказание е акт, който ни показва колко безсилни се чувстваме понякога и как не познаваме други механизми и стратегии за справяне. Вместо да наказваме, можем да опитаме да променим ситуацията, като отклоним вниманието на детето в друга посока. Можем също да му признаем емоцията и да го оставим да поплаче понякога с цел да намали вътрешното напрежение, а после да поговорим с него. Нарисувайте заедно гневно лице, накъсайте лист хартия, ударете по дивана...  Играта с пластилин, глина, тесто също помага за смъкване на напрежението.

 

Набитото дете не е щастливо дете. Някой е проектирал върху него своя гняв, безпомощност и начин на мислене. Проявил е своята сила. Това налага един модел на поведение, който казва, че когато си силен и биеш, успяваш. А това, за жалост, е начин за мислене на доста семейства. 

 

Но тъй като аз винаги вярвам, че душата на детето има потенциала да се справи с предизвикателствата на земното си съществуване, затова обичам да говоря за възможните алтернативи. И дано повече родители изразяват правилно любовта си към децата, защото любовта е преди всичко приемане, търпение и справедливост. Сега нека родителите си зададат въпроса какво са научили от децата си и ще видят колко неподправени и истински учители имат до себе си!


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Метаболитен синдром - с какво ни заплашва?

реклама
Още от Хомеопатия
реклама
Изгодни оферти
Още от Хранене
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising