ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Лабораторни показатели на кръвосъсирването

д-р Ралица Иванова   |   13 август 2018   |   Коментари 0
   
   
Лабораторни показатели на кръвосъсирването

Източник: iStockphoto

Фибриногенът е белтък, от който се образува фибринът чрез отцепване на фибринопептиди. Той се синтезира в клетките на черния дроб (хепатоцитите), а в кръвна плазма неговият полуживот се равнява на приблизително 18 дни. (Към първа част на материала)


Обстоятелства, при които плазменият фибриноген се понижава в кръвта са вътресъдовото съсирване, напреднала консумативна коагулопатия, както и при някои хронични заболявания на черния дроб, което от своя страна води до намален синтез на белтъка.

 

Фибриногенът е представител на групата на острофазовите белтъци (по време на възпаление), поради което стойностите му могат да бъдат повишени при възпалително огнище, неопластични процеси, както и по време на бременност. До голяма степен повишените концентрации на фибриногена корелират с ускореното СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите).


Референтни граници за белтъка в кръвта са 2-4 г/л. Изследване на концентрациите на белтъка има значение при преценка на пациенти в предоперативния период, при проследяване на чернодробната недостатъчност, както и преди провеждане на фибринолитично лечение.


Д-димери (DD) са индикатор за образуване и натрупване на фибрин. Референтните стойности са под 0,5 микрограма на милилитър. Повишените стойности са рисков показател за тромбоза (белодробна тромбемболия, тромбофлебит). При диабет и атеросклероза е налице увреда на ендотела, което има отношение към активиране на процеса.


При злокачествени тумори тъканта е покрита с фибринова мрежа. При отхвърляне на бъбречен трансплантат още преди появата на клиничните симптоми на отхвърляне на органа е налице повишаване на Д-димери.


Тромбиновото време е друг маркер за отразяване на хемостазата, който показва времето на превръщане на фибриногена във фибрин, под действието на тромбин. Представлява чувствителен тест за определяне на дефицит на фибриноген, дисфибриногенемии, както и потисната функция на тромбина.


Специфични тестове са изследването на отделните коагулационни фактори. Използват се хронометрични методи, които са чувствителни при дефицит или дисфункция на някой от факторите. Ниските нива на тези фактори се свързват с повишен риск от кървене, но всеки фактор има различно отношение към кървенетео. Най-често се изследват фактор VIII и фактор IX. Те намаляват при вродена и придобита хемофилия (А, В). Придобитата хемофилия е най-често следствие на образувани автоантитела срещу съответния фактор. Ниското ниво на фактор XII се свързва с повишен риск от венозни тромбози.


В процеса на кръвосъсирване участват и коагулационни инхибитори, които имат за цел да спрат съсирването на кръвта преди то да придобие патологични последици. Изследват се протеин С, протеин S, антитромбин. Ниските нива на физиологичните инхибитори са свързано с повишен риск от тромбози, предимно венозни. Дефицитът може да бъде вроден, но най-често е придобит – следствие на нарушен синтез (хронични чернодробни заболявания, диабет, сърдечносъдови заболявания и други). Други фактори имащи отношение към дефицита на тези фактори са приемът на хепарин, орални контрацептиви, инфаркт на миокарда, ДИК синдром, белодробен тромбемболизъм и други.


При лечение с индиректни антикоагуланти се проследяват стойностите на протромбиновото време и аРТТ (аПТТ-активирано парциално тромбопластиново време) с цел проследяване на съсирваемостта, като по-този начин контролът е по-точен и пълен. Първоначално контролът е през 36-48 часа до разреждане на проследяването един месечно (през времето, през което продължава приема на антикоагуланта).


При лечение с директни антикоагуланти е необходимо контрол на хепариновото лечение. Изследват се aРТТ, анти-Ха активност или директно определяне на хепаринова концентрация в плазма (при лечение с фракциониран хепарин). Чести нежелани реакции с това лечение са хепарин-индуцираната тромбоцитопения (спадане на тромбоцитите), както и „феномен на възвратно повишена съсирваемост” при внезапно спиране на хеопариновото лечение.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Препоръки при слънчево изгаряне на кожата

реклама
Още от Акценти
реклама
Галерия
6 нетипични признака за сърдечни проблеми
6 нетипични признака за сърдечни проблеми
Анатомия на възпаленото гърло
Анатомия на възпаленото гърло
Производство на биологични лекарства
Производство на биологични лекарства
Няколко удивителни причинители на главоболие
Няколко удивителни причинители на главоболие
Изгодни оферти
Още от Здравен дебат
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter