ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Марк Шрайнер: Електронната здравна карта е болна тема и за Германия

Иванка Гъркова   |   07 март 2018   |   Коментари 0
   
   
Марк Шрайнер: Електронната здравна карта е болна тема и за Германия

Източник: Германска болнична федерация

Демонополизацията на Здравната каса може да повиши качеството на медицински услуги у нас и да подобри достъпа на пациентите до тях. Има ли паралел между българското и германското здравно осигуряване, разказва Марк Шрайнер. Той бе лектор на конференцията "Защита на здравето на всеки гражданин на ЕС", организирана от Германо-Българската индустриално-търговска камара. 


Марк Шрайнер e магистър по европейско право. От 2006 г. работи в Германската болнична федерация (DKG - Deutsche Krankenhausgesellschaft). В качеството си на директор на дирекция "Политики на ЕС, международни отношения, икономика на здравеопазването",  той представлява интересите на германските болници на ниво ЕС и ръководи Брюкселския офис на DKG. 
Заместник-член е на Управителния съвет на Европейската болнична асоциация HOPE – European Hospital and Healthcare Federation. 
Марк Шрайнер отговаря за международните отношения и двустранните контакти и координира въпросите на икономика на здравеопазването. 
От 2004 до 2006 г. е бизнес консултант в Брюксел. Преди това работи в регионалния парламент на провинция . 

 

- Г-н Шрайнер, наскоро в България бе наложен мораториум върху иновативните лекарства. Знаете ли в колко държави от ЕС има подобна забрана?


В някои държави има дискусии за много скъпи лекарствени средства, но такова положение като в България не знам дали има в друга държава.


- У нас много иновативни лекарства не се поемат от Националната здравноосигурителна каса. Каква е практиката с новите молекули в други европейски страни? 


В Германия системата е такава, че пациентите няма нужда да доплащат за медикаментите за тяхното лечение. Това важи и за нови лекарствени средства. Ако един пациент се обърне към болница за медицинска помощ, той има право да получи най-доброто възможно лечение, което включва и нови медикаменти. В Германия има разпоредба или законово положение, което позволява използването на нови методи за прегледи и за лечение, освен ако те не са изрично забранени, което на практика означава, че има широко поле за използване на нови методи и лекарствени средства. Болниците в нашата страна дори получават допътлнителна помощ, когато използват иновативни технологии, нови методи и лекарства. Тези нови способи могат да бъдат допълнително заплатени. Тоест болниците могат да поискат допълнителна такса за тези медицински услуги извън обичайния й ценоразпис, дори и ако те все още не са част от системата на услуги на лечебното заведение. Иначе е нужно да минат 3 години, за да може един иновативен метод или технолгия да попадне в общата система на услугите на здравеопазването. 


- А какъв период от време трябва да мине, за да може едно такова лекарство да бъде напълно безплатно за пациента?


С медикамнетите е в сила друга разпоредба. Ако един нов медикамент е пуснат на пазара, болниците могат да го използват още от първия ден. Докато частните практики имат нужда от малко повече време, там просто сроковете са по-дълги. 


- В момента българската Здравна каса има големи задължения към чуждестранни болници, затова нейният управител настоява за актуализация на бюджета. Има ли Германия подобен проблем със здравноосигурителната система?


В Германия има 85 млн. жители, от тях около 73 млн. души са в системата на задължителното здравно осигуряване. Те плащат 14,6% от техните заплати за здравни осигуровки, като се разделят по равно между служителите и работодателите. Освен това има един допълнителен процент от брутаната заплата на служителя, нает на трудов договор, която също отива за здравно осигуряване. Това е основната система. Когато един член от семейството има такава задължителна осигуровка, останалите я получават безплатно. 


В момента положението на пазара на труда в Германия е много благоприятно и затова и в здравните каси има излишък, който се натрупва като резерв от общо 30 млрд. евро, което се равнява на 60 млрд. лв. Въпреки това ние не преставаме да се стараем да направим нашата система на здравеопазване и здравноосигурителната ни система още по-ефективна и рентабилна. 


- Вие отговаряте за политиките на ЕС в сферата на здравеопазването. Как ще се отрази новият бюджет на съюза върху сектор здравеопазване, особено в светлината на Brexit?


Разбира се, че Brexit (излизането на Великобритания от Европейския съюз) ще има отражение върху бюджета на ЕС. За Германия това ще означава, че нейните вноски ще се увеличат, за да се компенсира този недостиг на бюджета поради излизането на Великобритания от съюза. Но това няма да се отрази на бюджета ни за здравеопазване. На европейско ниво Brexit няма да се отрази толкова на здравеопазването, тъй като Европейският съюз няма правомощия да дава средства за здравеопазване пряко. Това е прерогатив, тоест Brexit няма да има отражение на европейско ниво. 


От друга страна Европейската агенция по лекарствата ще премести седалището си от Лондон в Амстердам заедно с всичките си служители. Това е една последица от Brexit. От друга страна всички лекари, включително от България и Германия, които работят в Обединеното кралство, ще се върнат в Европа. Почти няма британци, които да работят в сектора на здравеопазването в други европейски държави, така че за нас това по-скоро ще бъде плюс. Ще има и политически последици от излизането на Великобритания от ЕС. В рамките на Европейския съвет на министрите в областта на здравеопазването, Великобритания винаги е била партньoр на Германия, особено в случаи, когато трябва да се наложи някакво вето с малцинство на държавите. Сега Великобритания вече няма да може да участва по този начин. България също така сътрудничи много добре както с Германия, така и с Великобритания, така че и за нея това ще означава загубата на добър партньoр. Просто за нас ще стане по-трудно да налагаме своите интереси. 

 


- Кои са основните бариери пред въвеждането на иновации в болничната помощ в Германия?


У нас най-сложни са процедурите във връзка с разрешителния режим за иновативни лекарства, за нови методи на лечение, така че най-големите бариери са от бюрократичен характер. 


- Внедряването на съвременните технологии в болничната помощ изисква финансов ресурс, а много от лечебните заведения у наса с ограничен бюджет. Какво трябва да се промени, за да може повече болници в малки европейски държави като нашата да използват все повече иновации?


Системата на здравеопазване в Германия се основава на принципа на конкуренциуята и свободния избор. И конкуренцията се осъществява не посредством цената, а посредством качеството. Пациентите могат свободно да избират към коя болница да се обърнат. И по този начин те сами се ориентират към болниците, които предлагат и нови иновативни методи за лечение. Дори и когато говорим за услугите в медицинския сектор, които се поемат от Здравните каси, болниците имат възможността да използват иновативни технологии и за тях има допълнителни такси, така че те да могат да предлагат тези услуги. Така че, стимулите  у нас са от една страна конкуренция, а от друга финансиране. 


Една възможност за България, която аз виждам, за да се преодолеят трудностите с финансирането на иновациите, е субсидиране от структурните фондове нас Европейския съюз. 


- В България все още не е въведена електронната здравна карта. Разкажете какви трудности срещна Герамния при внедряването й?


Електронната здравна карта е малко болна тема за Германия. Тя бе въведена преди около 10 години със закон, включително със ситемата „Телематична инфраструктура“ (обща база данни), за да може всички лекари и болници да имат достъп до пациентското досие. Това не работи и до ден днешен, защото в Германия имаме проблеми със защитата на личните данни. 


На европейско ниво има една друга система, върху която се работи. Тя се финансира от така наречения Механизъм за свързване на Европа (МСЕ). В тази връзка се работи както за единна система за пациентски досиета, така и за електронни рецепти. 


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Лаймска болест – лабораторни изследвания за доказване

реклама
Още от Акценти
реклама
Галерия
Анатомия на възпаленото гърло
Анатомия на възпаленото гърло
Производство на биологични лекарства
Производство на биологични лекарства
Няколко удивителни причинители на главоболие
Няколко удивителни причинители на главоболие
За 7 известни личности с хронични заболявания
За 7 известни личности с хронични заболявания
Изгодни оферти
Още от Хранене
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter