ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Стафилококови инфекции – как се установява наличието на носителство?

д-р Ралица Иванова   |   13 ноември 2017   |   Коментари 0
   
   
Стафилококови инфекции – как се установява наличието на носителство?

Източник: iStockphoto

Стафилококите са бактерии, които са широко разпространени в природата. Те се изолират като нормална флора на кожата и лигавиците както при човека, така и при някои животни. Най-общо могат да бъдат разделени на коагулазо-положителни (Staphylococcus aureus) и коагулазо-отрицателни (S. haemolyticus, S. epidemidis, S. saprophyticus и др.).

 

Стафилококите са причинители на повече от 80% от гнойно-възпалителните заболявания, хранителни интоксикации и вътреболнични инфекции. С най-изразено значение за човешката патология е Staphylococcus aureus – златистият стафилокок, наричан така поради жълтия пигмент, който отделят при посявка колониите му. Златистият стафилокок за разлика от останалите представители на рода продуцира редица екзотоксини, които имат пряко отношение към проявата на по-тежки инфекции.

 

Източник на бактериите са както болните, така и здравите заразоносители. При здравото заразоносителство бактериалните огнища се локализират най-често в ноздрите, лигавицата на устната кухина и по влажните зони на кожата. Носителството при болничният персонал е високо – вариращо между 25-40%. Източник на стафилококите за възникването на вътреболнични инфекции могат да бъдат както персонала, които са носители, така и хоспитализираните заразоносители.

 

Инфекцията се предава основно чрез замърсени ръце и инструменти, болнична апаратура,  при хранене и други. Входна врата за инфекцията са основно лигавиците на дихателните и уринарните пътища, нарушената цялост на кожата, както и стомашно-чревният тракт.

Кои са най-честите заболявания, следствие на стафилококови инфекции?

S. aureus може да бъде причина за пневмонии, ендокардит, септичен артрит, сепсис, абсцеси в ралични органи, както и инфекции на кожата и подкожието – фурункули, карбункули, импетиго и други. Следствие на отделяния от него токсин са налице хранителни отравяния, синдром на „попарената кожа”, както и токсичен стафилококов шок.

 

S. epidermidis се изолира като чест причинител на инфекции, свързани с изкуствени импланти – на сърдечни клапи, интраваскуларни катетри, ставни протези и други.  Останалите представители имат афинитет към уринарният тракт, ендокарда и ставите.

 

Взависимост от клиничните картина и локализацията на възпалителното огнище се взема материал за микробиологично изследване от гной, кръв, урина, раневи секрет, храчка, ликвор, изпражнения, биопсичен материал и други. От здрави носители се взема най-често носен и гърлен секрет. Проби се вземат и от средата – смив от инвентар, инструментариум, апаратура, хранителни продукти, проби от въздух.

 

Микроскопското изследване има ориентировъчен характер. Под микроскоп, след предварително оцветяване на препаратите по Грам се вижда характерното гроздовидно разположение на бактериите, които се оцветяват в синьо-виолетово.

 

Много по-информативно и специфично е културелното изследване – култивиране на бактериите върху специални хранителни среди. Култивирането е при 37 градуса и резултати се получават в рамките на 1-2 дни. Важно значение има материалите, които се изследват да бъдат взети преди започване на антибиотичната терапия, за да не бъде компрометирано изследването.

 

След изолиране на причинителя се прави и антибиограма, която установява чувствителността на микроорганизмите към определени антибиотици. Освен това се определя и минимална потискаща концентрация на антибиотиците, към които бактериите показват чувствителност.

 

Обикновено при по-затегнато протичащите случаи докато се чакат резултати от микробиологията се започва емпирична терапия и след получаване на резултатите се преценява дали започнатата антибиотична терапия да бъде продължена или да се замени.

 

Поради широкото изписване на пеницилинови антибиотици понастоящем над 80% от щамовете род Staphylococcus са пеницилин-резистентни. Проблем през последните години е появата на широко разпространената метицилинова резистентност – устойчивост към всички групи пеницилини, цефалоспорини, карбапенеми (имипенем, карбопенем). 3942
 


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Метаболитен синдром - с какво ни заплашва?

реклама
Още от Акценти
реклама
Галерия
Анатомия на възпаленото гърло
Анатомия на възпаленото гърло
Производство на биологични лекарства
Производство на биологични лекарства
Няколко удивителни причинители на главоболие
Няколко удивителни причинители на главоболие
За 7 известни личности с хронични заболявания
За 7 известни личности с хронични заболявания
Изгодни оферти
Още от Фитнес и рехабилитация
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising