ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Доц. Радка Кънева: Регулациите изостават спрямо навлизането на технологиите в здравеопазването

Румяна Тасева   |   23 ноември 2016   |   Коментари 0
   
   
Доц. Радка Кънева: Регулациите изостават спрямо навлизането на технологиите в здравеопазването

Източник: Личен архив

На 25 ноември, този петък, от 9.00 ч., в София Хотел Балкан ще се състои III Национална конференция по персонализирана медицина, организирана от Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД). Основната тема на конференцията е „Персонализираната медицина и нейното място в Националната здравна стратегия“. Предлагаме Ви интервю с доц. д-р Радка Кънева, то е поредното интревю по темата, с което можем да "хвърлим светлина" за ползата от въвеждането на принципите на персонализираната медицина в здравеопазването ни.

 

Доц. д-р Радка Кънева е завършила молекулна биология и биотехнологии, молекулно и клетъчно инженерство в Софийски Университет “Св. Кл. Охридски”. Нейната докторантура е в областта на генетиката на афективните разстройства. От 2012 г. е доцент в Катедрата по медицинска химия и биохимия в Медицинския факултет на МУ - гр. София.

 

Доц. Кънева е лектор по биохимия, молекулна биология и генетика на студенти по медицина, фармация, дентална медицина, био- и медицинска информация. Специализирала е молекулна биология и генетика в Катедрата по биохимия на Университета на Оксфорд, Англия и в Института по човешка генетика в Университета на Бон, Германия като стипендиант на  фондация Алексадър фон Хумболт.

 

Доц. Кънева е изпълнителен мениджър на Център по молекулна медицина на МУ - гр. София от създаването му през 2005 г. Центърът по молекулна медицина е водещ национален научно-изследователски център в областта на проучванията на генетични, геномни и епигенетични промени при чести социално значими и редки наследствени заболявания, онкологични заболявания, както и изследване на биомаркери за ранно диагностициране, прогноза и персонализирано лечение на пациенти.

 

Главните изследователски интереси на доц. Кънева са в областта на невро-психиатрична и поведенческа генетика, онкогенетика, фармакогенетика и геномика, персонализирана медицина. Участвала е като изпълнител и ръководител в редица национални и международни научни проекти.

 

Носител на наградата  “Златна Панацея” в биомедицинската област на Академичния съвет на МУ-София, 2008  и награда “Акад. д-р Ораховац”, 2015 г. за значими приноси в научната и преподавателската дейност в областта на фундаменталните науки на Медицински Факултет, МУ-София. Удостоена е с наградата Питагор на МОН за утвърден учен в биомедицинската област и съществен принос в областта на науката за 2015.

 

Доц. Кънева е член на Европейската асоциация за изследване на рака, Българска асоциация по медицинска онкология (БАМО), Европейското дружество по генетика на човека, Международното дружество по психиатрична генетика. Председател е на сдружение Молекулна генетика в медицината. Тя е сред учредителите и член на УС на Българска асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД).

 

Публикациите на доц. Кънева включват авторство и съавторство на повече от 130 статии в международни и български списания, с над 1600 цитирания. Гост лектор и участник в повече от 200 национални и международни конференции и конгреси. Тя е научен ръководител на 9 докторанти в МУ-София, както и на 25 магистри по молекулярна биология, молекулярна генетика и биомедицинска информатика от СУ ”Св. Кл. Охридски”.

 

Член на издателските бордове на научни списания като Frontiers in Genetics, Behavioural and Psychiatric Genetics; Biochemical Genetics; Macedonian Journal of Medical Sciences; South East European Journal of Human Genetics.

 


- Доц. Кънева, когато се говори за персонализирана медицина непрекъснато се споменава и терминът съпътстваща диагностика. Какво значи съпътстваща диагностика? Защо е необходим съпътстващо диагностичният тест и каква е ролята му в персонализираната и въобще съвременната медицина?

 

Съпътстващата диагностика представлява диагностично генетично изследване, което е необходимо да бъде извършено преди предписване на лекарство за таргетна терапия. Резултатите от това изследване определят дали пациентът е подходящ за лечение с дадено лекарство. Примери за такава съпътстваща диагностика в България могат да се дадат с онкологични заболявания:  изследването на мутации в RAS гените при пациенти с авансирал колоректален карцином; изследвания на мутации в EGFR гена при пациенти с белодробен карцином;  изследвания на BRCA мутации при пациентки с платина чувствителен овариален карцином. Тези иследвания са задължителни, за да се определи групата от пациенти, които биха се повлияли от лечение с таргетна терапия. Прилагането й при всички пациенти не би довело до терапевтичен ефект.

 

Натрупването на познания за молекулните механизми на болестите, генетичните промени при всеки един пациент дава възможност за намиране на нови лекарства, които са съобразени с генетичните характеристики, цялостния метаболизъм и начин на живот на пациента.  И оттам те са много по-ефективни, с по-малко странични ефекти. Знаете, че с напредъка на технологиите в областта на молекулярната генетика във все повече страни се провеждат мащабни проекти и инвестиции в здравеопазването, които целят прилагането на постиженията на геномната медицина в клиничната практика.

 

Всички вече са чували за инициираната през 2015 г. от президента на САЩ, Барак Обама инициатива за прецизирана медицина, която стъпва върху изследване на човешкия геном при кохорта от доброволци, американски пациенти. Тя ще доведе до безпрецедентно натрупване на клинични и генетични данни и бум в намирането на нови мишени и  разработване на нови лекарства за таргетна терапия. Персонализираната или прецизирана медицина навлиза все повече в съвременната медицинска практика. В процес на разработка и клинични изпитвания са десетки нови лекарства за таргетна терапия, като се очаква  през следващите години те да съставляват до 40% от всички нови  лекарства и да повлияват лечението както на социално значими заболявания като хепатит, сърдечно съдови, невродегенеративни заболявания, диабет, така и на редки генетични болести като муковисцидоза и фамилна хиперхолестеролемия.

 

- Известно е, че новите, таргетните терапии са скъпи. Самият тест също е скъп. Това обоснован разход ли е според Вас на фона на ниския бюджет за здраве в България?

 

Цената на съпътстващата диагностика обикновено е няколкостотин лева, докато цената на таргетната терапия е от порядъка на десетки хиляди лева за пациент само за 1 месец. НЗОК дава милиони левове годишно за реимурсиране на таргетна терапия.

 

В този смисъл, прилагането на съпътстваща диагностика, за да се прецизира групата от пациенти, при които дадено скъпо струващо лечение ще бъде ефективно е не само оправдано, то е задължително.

 

 

По този начин се постига насочване на финансовия ресурс към пациентите, които наистина биха имали терапевтична полза, за да се постигне контрол на заболяването, при оптимална цена на лечението.


До момента цената за съпътстващата диагностика се поема от фирмите, осигуряващи лекарството за таргетна терапия.

От друга страна обаче от изключителна важност е обезпечаването на диагностичния процес, предхождащ провеждането на генетичното изследване, включващ хистологичното изследване за верифициране на диагнозата при онкологичните заболявания. Все още липсва ясен регламент и адекватна регулаторна рамка, обезпечаваща правилното провеждане на цялостния лечебно-диагностичния процес.

 

Така че отново регулациите изостават спрямо навлизането на технологиите и трябва да се вземат спешно мерки, които да гарантират от една страна високото качество и ефективност на съпътстващата диагностика, от друга страна правото на достъп на всички пациенти, които биха имали полза от таргетно лечение.

 

За съжаление, все още липсват публични медико-икономически анализи за България, които да покажат убедително предимствата на таргетната терапия и икономическата ефективност от прилагането им. При оценката на здравните технологии за реимбурсиране на нови лекарства за персонализирана терапия е необходима и адекватна оценка за обезпечаване на качествена съпътстваща диагностика.

 

- Доц. Кънева, днес се говори за невронаука и молекулярните биолози, сякаш заемат все по-важно място в медицината. Защо? Какво се промени? Какво е различното при лечението и създаването на терапии отпреди?

 

Днес се говори не само за невронаука, говори се за молекулна и геномна медицина. Нивото на развитие на познанието за причините за болестите при човека се разви неимоверно с технологичния напредък в областта на молекулярната генетика и изобразителните технологии. Сега не е проблем да изследваме едновременно всички хромозоми с прецизни микрочипови техники и да намерим дори и малки структурни промени, свързани с редици тежки болести като аутизъм, епилепсия, рак. Днес е възможно с новите технологии за секвениране да се изследват сравнително евтино и бързо всички генетични изменения, настъпили в генома на даден пациент и да се определи по-прецизно както диагнозата, така и потенциалното лечение.

 

Все повече си даваме сметка, че причините за поява на симптомите, характерни за дадено заболяване, се крият в промените, които се случват на метаболитно и клетъчно ниво, които се дължат на генетични изменения, резултат от действието на наследствени фактори, околна среда и начин на живот.

 

Ето защо все повече говорим за молекулна медицина, при която ролята на молекулярни генетици и биолози за разкриване на причините за едно или друго заболяване нараства. Вече 10 години нашият Център по молекулна медицина към Медицинския университет – София създава условия за лекари от различни специалности, хирурзи, патолози, онколози да работят в мултидисциплинарни екипи заедно с молекулярни биолози и генетици, биоинформатици за разкриване на генетичните и геномни промени в търсене на  нови по-ефективни начини на лечение.


- Преди или сега медицината е по-хуманна?

 

Със сигурност, днешната медицина  дава далеч повече възможности за индивидуализиран подход при лечение на болестите, който от една страна е свързан с по-малко странични ефекти, с по-добро качество на живот на пациента, а от друга страна с по-добър и дълготраен терапевтичен ефект и контрол на заболяването.

 

Друг е въпросът за качеството и подготовката на медицинските кадри за прилагане на постиженията на съвременната медицина в клиничната практика и възможностите за достъп до качествено здравеопазване у нас. Ангажимент на държавата и медицинските университети в България е не само да обучат бъдещите лекари в духа на модерната  индивидуализирана медицина, но и да им създадат условия за специализация и реализация в страната, за да гарантират качеството на българското здравеопазване.


- Днес говорим за антибиотична резистеност, страдаме все повече от диабет, сякаш още по-масови са автоимунните заболяване, водим тежки битки с рака и все още не сме надвили СПИН или болест Алцхаймер. Примерите могат да бъдат много. Какво е бъдещото развитие на медицината? В какви направления я виждате да се развива? Какви са тенденциите?

 

Така е, колкото повече научаваме, толкова повече разбираме, че нещата са доста по-сложни и има още много да учим. Разбира се, в близките години ще научаваме все повече за генетичните основи на болестите и ще наблюдаваме по-масовото навлизане на геномната медицина в клиничната практика за ранна диагностика, лечение, прогноза и профилактика.

 

Все повече се убеждаваме, че механистичния подход и атакуването на определени симптоми, или определени молекулни дефекти не са достатъчни за качествено лечение.

 

При комплексни болести като рака и психичните заболявания е ясно, че причините за болестта при всеки пациент са най-вероятно различни, и оттам и терапевтичния подход би следвало да е индивидуализиран.

 

Все повече се обръща внимание и на взаимодействието на човешкия организъм с факторите на околната среда, с нашия микробиом и този на вирусите. Очевидна е огромната роля на нашата имунна система при всички тези взаимодействия. Тук може би се крие и друг обещаващ подход при лечение на някои заболявания, съчетаването на таргетна терапия с имунотерапия. От друга страна се обръща все повече внимание и на влиянието на начина на живот, вредните фактори от околната среда, начина на хранене като рискови фактори при много чести, социално значими болести като хипертония, диабет, сърдечносъдови заболявания. Оттук и нарастващата роля на профилактиката, спорта и възпитаване на здравословни навици у децата.

 

- Имаме ли капацитет в България да се отговори на потребностите от съпътстващо диагностично изследване? Вашето експертно мнение. Какво трябва да постигнем за това?

 

В България към момента съпътстващата диагностика се предлага в ограничен брой лаборатории, определени от фирмите, предлагащи дадена таргетна терапия. За сега те се справят, но са налице и редица проблеми.

Липсва ясен регламент и адекватна регулаторна рамка за съпътстващата диагностика при таргетна терапия, обезпечаваща правилното провеждане на целия лечебно-диагностичен процес.

 

Стои въпросът с осигуряване контрола на качеството на хистологичната и молекулярно-генетичната диагностика. Това е възможно да стане с включване на лабораториите в национален и международен качествен контрол.

 

Няма достатъчно висококвалифицирани специалисти в областта на патологията, особено молекулярната патология. Изключително отговорните молекулярно-генетични изследвания се извършват от молекулярни биолози, генетици и лаборанти. Няма ясна регулация, свързана с изискванията за тяхната квалификация в действащите стандарти по медицинска генетика и патология. Назряла е необходимостта от медицинска специалност по лабораторна генетика, която да гарантира качеството на обучение на кадрите и даде възможности за тяхното професионално рзавитие.

Все още липсва достатъчна информираност в здравната система относно възможностите за таргетна терапия и е необходимо след дипломно обучение на медицинските специалисти, свързано с въвеждане на нови методи за лечение, нови технологии, диагностични подходи и интерпретация на резултатите от генетичните изследвания.

 

Липсва системно събиране на национално ниво, както и в информационните системи на лечебните заведения на данни за съпътстващата диагностика и таргетната терапия. Необходимо е и популяризирането на възможностите за съпътстваща диагностика сред пациентите, пациентските организации и медии.

 

В заключение, за провеждане на качествена молекулярно-генетична диагностика и обезпечаване на целия лечебно-диагностичен процес са необходими ясни правила и регулация, както и съвместните усилия на всички страни, ангажирани в процеса: мултидисциплинарни екипи от медицински специалисти; представители на фармацевтичните компании-производители на лекарства за таргетна терапия; здравните институции и пациентските организации у нас.

 


 


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Рак на тестиса, инфертилитет при мъжа, съхранение на сперматозоиди – Movember е

реклама
Още от Акценти
реклама
Галерия
Анатомия на възпаленото гърло
Анатомия на възпаленото гърло
Производство на биологични лекарства
Производство на биологични лекарства
Няколко удивителни причинители на главоболие
Няколко удивителни причинители на главоболие
За 7 известни личности с хронични заболявания
За 7 известни личности с хронични заболявания
Изгодни оферти
Още от Фитнес и рехабилитация
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising