Източник: Istockphoto
Практиката да се поставят пациенти, изложени на повишен риск от тромбоза и сърдечносъдови инциденти, на антикоагулнатна терапия, е направила тези лекарства едни от най-широко предписваните и употребявани лекарствени продукти за всички времена.
Въпреки че често се казва, че „разреждат“ кръвта, те всъщност не я правят по-малко плътна, а понижават способността на тромбоцитите да образуват тромби.
За атикоагулантите – варфарин, фенпрокумон, аценокумарол и др., са присъщи редица терапевтични трудности. На първо място, това е тясната им терапевтична ширина. Това означава, че приеманите дози може да варират в много тесни граници. В противен случай, фармакологичният им ефект става прекалено силен и настъпва кървене или ефектът им става недостатъчен, при което настъпва тромбоза. Това е голямо неудобство, което налага често мониториране на антикоагулантната терапия и индексиране на приеманите дози за оптимизиране на лечението и избягване на риска от суб- или свръхдозиране. Всичко това допълнително се усложнява от обстоятелството, че антикоагулантите взаимодействат с голям брой храни и лекарства.
Зелените зеленчуци, най-вече броколи, спанак, грах, зеле и краставици, оказват измерим ефект върху антикоагулантната терапия. Обичайната рецепта за избягване на взаимодействията храна – лекарство – избягване на храната, в този случай като че ли е по-скоро неприложима, предвид полезните свойства на тези храни и неизменното им присъствие в менюто на голям брой от пациентите. Много клиницисти приемат, че решението е фиксиране на приема на тези храни, според който се нагажда и дозировката на лекарствата при редовно измерване на съсирваемостта на кръвта. Последната се определя чрез измерване на показателя частично тромбопластиново време и международно нормализирано отношение.
Основната биологично активна съставка в зелените зеленчуци, която усложнява антикоагулантното лечение, е витамин К. Той има прокоагулантно действие, което понижава ефективността на приеманите лекарства и налага увеличаване на дозите за постигане на желания терапевтичен ефект. Скорошен анализ на съществуващите клинични данни показва, че е уместно пациентите на антикоагулантна терапия да ограничат хранителния си прием на витамин К до 65 – 80 микрограма, което е препоръчителният дневен прием за здрави жени и мъже, съответно. Тоест препоръката на специалистите е този прием да не бъде надвишаван при антикоагулантно лечение. Трябва да се има предвид, също така, че витамин К бива синтезиран и от бактериите в чревната флора и, че употребата на антибиотици за по-дълго време също може да промени съдържанието на витамин К в кръвта и съсирваемостта й.
Чайовете и растителните хранителни добавки по правило имат ниско съдържание на витамин К. Все пак, за голям брой билки са били докладвани про- или антикоагулантни ефекти, в една или друга степен. Това поставя въпроса кои взаимодействия са клинично значими и кои – не са. Предвид факта, че усилването на фармакологичния ефект на антиагрегантите може да доведе до кръвоизливи и сериозни усложнения, потенциално фатални, и, че потискането на ефекта на антиагрегантите може да доведе до тромбоза, отново с потенциално фатални последствия, въпросът е изключително сериозен.
За сега, клинични данни са налице за много тесен кръг растения и билки. Освен вече споменатите зеленчуци, за влияние върху кръвосъсирването е докладвано и при Salvia divinorum – психоактивно растение от рода на градинския чай, както и за редица билки, използвани в традиционната китайска медицина и аюрведата.
Въпросът остава открит до натрупването на достатъчно клинични и фитохимични данни.
0
