ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Как трябва да се храним при диабет (II част)

Puls.bg   |   03 април 2013   |   Коментари 0
   
   
Как трябва да се храним при диабет (II част)

Източник: Istockphoto

Първа част на материала

 

След като изяснихме кои въглехидрати трябва да бъдат избягвани и защо, можем да преминем към „позволените“ въглехидрати. Тук незабавно трябва да направим уточнението, че при диабет понятието „позволени“ или дори „приемливи“ въглехидрати е много относително.

 

Доколкото пълното избягване на въглехидратите е невъзможно (а и ненужно), приемът им трябва да бъде строго контролиран. Всеки диабетик трябва да се стреми да приема въглехидрати изключително под формата на комплексни въглехидрати. Това са въглехидрати най-вече като нишестето (от растителен произход) и гликогена (от животински произход), които имат голяма молекулна маса. Те са изградени от голям брой свързани молекули глюкоза. Комплексните въглехидрати имат големи и сложни молекули, които се разграждат в червата, при което в кръвта постепенно навлиза освободената в процеса на разграждане глюкоза. Това осигурява по-плавно повишаване на кръвната захар след нахранване и по-постоянни нива на кръвната захар. Ако сравним ситуацията с нахранване с голямо количество прости въглехидрати, които не подлежат на разграждане или преминават минимално разграждане в червата, при което кръвната захар рязко се покачва след хранене, а след това спада бързо (поне при здрави хора), ще видим защо лекарите отчаяно се опитват да откажат диабетиците от сладкото.

 

Простите въглехидрати имат сладък вкус, сложните нямат никакъв вкус. Това означава, че всичко сладко трябва да бъде силно ограничавано, в идеалния (но нереалистичен) случай – напълно избягвано.

 

Въпросът за качеството на въглехидратите е доволно прост. Не така, обаче, стоят нещата по отношение на количеството им. Още по-сложно е да се каже как трябва да се разпределят приеманите въглехидрати, а и останалата храна. Може би донякъде учудващо, някои специалисти и дори влиятелни медицински организации като Американската асоциация на диабетиците, препоръчват сравнително голяма част от калорийния прием (70 и повече процента) да се набавя под формата на въглехидрати. Това е, меко казано, спорна препоръка. У нас, практиката на повечето лични лекари е да съветват пациентите си да ограничават калорийния и въглехидрантния си прием. Подходящата дозировка и точното време за прилагане на инсулин след хранене се определят само и единствено от лекуващия лекар. В зависимост от възрастта, теленото тегло, физиологичните потребности и особености на пациента, лекарят дава и препоръка за количеството на въглехидратите, които следва да се приемат. Опирайки се на собствения си опит и разбирания, лекарят ще препоръча и подходящ режим на „дозиране“, т.е. разпределяне на въглехидратите, както и цялостния режим на хранене.

 

Лична отговорност на пациента е да следи за количеството на приеманите въглехидрати. Това не е особено трудно, напротив, един от приоритетите на хранително-вкусовата промишленост е да направи информацията за хранителните продукти достъпна и лесно разбираема. Освен че хранителната стойност на продуктите е ясно указана на гърба на опаковките, все повече хранителни (а вече и лекарствени) продукти носят маркировка за въглехидратния си товар, измерен в хлебни единици. Една хлебна единица се равнява на 12 грама въглехидрати. Както стана дума, лекарят ще препоръча оптималното за всеки пациент количество и режим на приемане на въглехидратите, т.е. той ще посъветва пациента колко хлебни единици може да приема дневно и как трябва да го прави. Във всички случаи, е добре въглехидратите да се приемат равномерно и на малко порции, а не наведнъж или в две обилни хранения. Първият подход осигурява по-плавно нарастване на нивата на кръвната захар, които, освен това, се колебаят в по-тесни граници. Вторият подход е неблагоразумен, защото така нивата на кръвната захар се колебаят в много по-широки граници, което е неблагоприятно по редици причини.

 

Очевидно, прекаленото им покачване е нежелателно – това е основният симптом, който бива лекуван през цялото време. Освен това, резките колебания на кръвната захар затрудняват дозирането на антидиабетните лекарства. Неточното им дозиране, от своя страна, също крие сериозни рискове. На първо място, субдозирането на лекарствата позволява на диабета да се развива и да прогресира до многото си усложнения. Свръхдозирането на антидиабетните лекарства, от своя страна, засилва нежеланите им ефекти, които варират за различните групи. За бигванидините това са най-вече гадене, повръщане, диария. Важно е да се подчертае, че те не могат да предизвикат хипогликемия. За повечето от останалите антидиабетнии лекарства, най-сериозното потенциално усложнение е тежката хипогликемия. Това важи в най-голяма степен за инсулина, който трябва да бъде дозиран много прецизно. Ако бъде предозиран, инсулинът може да причини тежка хипогликемия, загуба на съзнание, потенциално хипогликемична кома.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър ларингит - затруднено дишане и лаеща кашлица в малките часове на нощта

реклама
Още от Диети
реклама
Галерия
Кои храни подпомагат костите?
Кои храни подпомагат костите?
За по-добра костна плътност
За по-добра костна плътност
Какво да правим за здрави кости?
Какво да правим за здрави кости?
Храни за добро зрение...
Храни за добро зрение...
Изгодни оферти
Още от Хомеопатия
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising