ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Ангелина Бонева: Наред е реимбурсацията на диагностиката на онкологичните заболявания

Puls.bg   |   25 януари 2011   |   Коментари 3
   
   
Ангелина Бонева: Наред е реимбурсацията на диагностиката на онкологичните заболявания

Ангелина Бонева завършва специалности културология и журналистика. Обожава телевизията и половината от живота й премина в телевизионните студия, в проверяване на информация, писане на сценарии и организационна дейност. Самата тя се определя като щастлив човек, винаги е усмихната, дори и когато чувства болка.

Ани, както всички я наричат, има рак на щитовидната жлеза. Член е на Федерация „Български пациентски форум“ и доброволец в Центъра за защита правата в здравеопазването.

От близо 4 години води съдебни битки срещу Министерство на здравеопазването поради липсата на адекватно лечение и навременна диагностика на заболяването й. През април месец 2010 г. успява да осъди ведомството да й заплати 100 000 лв. за спряно лечение през 2007 г.

В началото на януари месец 2011 г. Ани Бонева печели второ дело срещу Министерство на здравеопазването. 5-членен съдебен състав на Върховния административен съд излиза с 2 окончателни решения, засягащи гаранцията за осигуряване на навременно лечение и за неимуществени вреди от липсата на лечение.




Две спечелени дела срещу Министерство на здравеопазването. Имаше ли смисъл да се започне битка с институциите?


Спечелените дела имат възпитателната цел да накарат дадени институции да си вършат работата. Щом това е начинът да работят отделите, които на практика са бездействали през това време и носят колективно вината – ще ги съдим, докато се научат! Ще бъда по-доволна обаче, когато чуя, че всички необходими лекарства са в наличност и няма върнати пациенти, поради недостиг на медикаменти, изчерпване на количествата или пр.


Как се стигна до дело? От кога датира борбата с институциите и какво наложи началото й?


Проблемите на онкоболните у нас възникват още с поставянето на диагнозата. Когато обаче се окаже, че си направил всичко, за да осъществиш навременното и адекватно лечение, но от администрацията просто са забравили това заболяване, забравили са да си дадат сметка за нуждите на пациентите, не са направили разпределение, а са генерирали икономии и ти няма как да продължиш лечението си, от което зависи живота ти, какъв изход имаш!?

Бях поставена в ситуация да се питам: Какво мога да загубя, ако започна да питам? Какво ще загубя, ако започна да се боря за живота си? Колко губя, ако се окажа нетрудоспособна, без средства? А те се стопяват за изключително кратко. Всъщност оказва се, че животът ти зависи от един формуляр, в който е пропуснат някакъв печат без да носиш вина затова.

 

Хаосът, който беше в здравеопазването, по времето на Тройната коалиция се оправдаваше с влизането на страната в Европейския съюз. В здравеопазването ни висяха огромни пропуски, натрупваха се листи на чакащи. Персоналът в болниците само вдигаше рамене по въпросите за лечението ми. Отговорите бяха: няма лекарства, не се знае кога ще бъдат доставени, да ме запишат ли в листата. В същото време тогавашният министър на здравеопазването, проф. Радослав Гайдарски, при интервю с Цветанка Ризова заяви, че лекарства има за всички и болните не са наясно със случаите си. Онемях!

 

Многократно изпращах запитвания към институциите. До ден днешен нямам отговор от тях. Отправих запитвания и до тогавашния премиер Станишев. Нямам отговор.

 

Получава се един ужасяващ парадокс. Не стига, че си болен от коварно заболяване, което е фатално, но и не получаваш никаква подкрепа.

 

През това време хората умираха, а управляващите вместо да започнат да търсят решения в системата, излизаха в публичното пространството и ни наричаха озлобени, неразбрали, прекалено отчаяни от живота...

 

Точно тогава получих отговор от европейския омбудсман Никифорус Диамандурос. И така се реши – да съдя Министерството на здравеопазването до последно, пък каквото ще да става! Получих подкрепа на колеги от медии. Учредихме Център за защита правата в здравеопазването.



Защо делото беше разделено на две части?
 

Честно казано, не разбрах. Въпреки че, сигурно е имало някаква логика. Въпреки че и в двете решения, близо 4 години по-късно, са почти еднакви. По-важното е, че въпреки разделянето на делото, и в двете му части печелим, и в двете му части се доказва бездействие на Министерство на здравеопазването, и в двете му части се доказа наличието на извършени нарушения, и в двете му части ведомството е осъдено.

 

По-важното е, че лекарства трябва да има за всички болни, да ги има, докато е необходимо лечение, медикаменти трябва да има, въпреки всички планове, стратегии и идеи на който и да е кабинет!

 

Тези дела бяха спирани, прекратявани и възобновявани, влачиха се близо 4 години. Те показаха на обществото, че българският гражданин и пациент има правото на навременно и адекватно лечение и има право да пита.



Делото за гаранция за осигуряване на навременно лечение, докато е необходимо, касае всички онкоболни, които имат нужда от радиоактивен йод. Съдът осъди Министъра на здравеопазването да си върши задълженията и да осигурява изотопа за всеки, на когато е необходим. Част от решението на съда гласи, че зад всяка изпълнена доставка стои нуждата от лечение и диагностика на отделен пациент, а зад доставките на цялото необходимо количество стоят здравните потребности на всички онкоболни български граждани. Бездействието на административния орган довежда до невъзможност на лечебните заведения да изпълнят задълженията си към онкоболните пациенти, но от това не отпадат нормативно установените задължения на Министъра на здравеопазването.
И двете решения на съда не подлежат на обжалване.

 
Съмнявахте ли се през тези 4 години, че можете да загубите съдебната битка?
 

Може да е странно, но никога не съм се съмнявала в това, че ще спечелим. Разочаровала съм се през тези 4 години от наглостта и различните опити да бъдат омаловажени факти, доказателства и какво ли още не, но никога не съм очаквала неуспех.

 

Преди да влезем на последното заседание си казахме, вече няма значение какво ще е решението, защото доставките на радиоактивния йод се покачиха от 43 на над 800 дози. Ние спечелихме. И влязохме като победители. И излязохме като такива.



Да се върнем още по-назад. Кога научихте за болестта? От кого получихте подкрепа в трудните моменти?
 

Бях на 26 години. Бях решила, че е време да имаме детенце. Плановете бяха други.

Средствата, които имахме се стопиха за отрицателно време. Банките отказват кредит, заради поставената диагноза. Заемите се теглят от мъжа ми. Налагаше се на няколко пъти да теглим пари.

 

Роднините не ни подкрепиха. Бяхме сами в битката и се справихме. От всички приятели само няколко останаха и се доказаха. Единият – Петко Томов ме свърза с адвокат Асен Георгиев за делото. Другият – Петко Илиев, ми помагаше с лекарствата.

 

Парите се разделяха по съвсем различен начин и се нагодихме – за дома, за лечението, за сметките, за нас. Минахме през много неща, но не съжалявам. Ако до този момент бях постигнала доста неща, то сега тези постижения са много повече. Преборих се да стигна до най-добрите лекари и те не отказаха помощ: Д-р Визев, д-р Пунчев, д-р Младенов, д-р Мутафов, д-р Сергиева, проф. Хаджиева и проф. Костадинова освен че провеждат лечението ми, станаха мои приятели. 

 
Какво е здравословното Ви състояние в момента?


Чувствам се добре. Аз съм с рак на щитовидната жлеза. Мое задължение е да следя състоянието си на всеки 6 месеца и да правя кръвни изследвания на 4 месеца. Влизането в ремисия е едно добро начало. Въпросът е да продължи, колкото се може по-дълго. За да се случи, е необходимо в наличност да има достатъчно радиофармацевтици, радионуклиди, китове и генератори. Без тях всяко мое навременно диагностициране или лечение е обречено на провал.

 
През годините, през които се провеждаха делата, с какви средства се провеждаше лечението?
 

През цялото време заплащахме изследвания и лечение. Това е и защото лечението е през здравното министерство, а здравната каса покрива само 2 хормона за диагностика. Останалите 5 – не. Така че и сега, когато трябва да правя изследвания – плащам. Единствената доза радиоактивен йод по държавна поръчка, която получих, беше на 2 август 2010 г. Съдът задължи министъра да я осигури. В следващото заседание юристите на ведомството обаче обжалваха решението. Сега ще се боря за реимбурсация на диагностиката. Постигнахме успех за лечението, но диагностиката е извън тези рамки, т.е. борбата продължава.


След края на делата, как стои въпросът със заплащането на лечението Ви?
 

Продължавам да плащам. Никой не ме пита скъпо ли ми е. Да, скъпо е. Плащам и продължавам напред. Трудно е, но се справяме. Броим месеците напред и заделяме парички. Идва моментът за терапия, даваме ги и пак така. Едва ли ще изненадам някой. Изследванията ми струват около 250 лв. Но ако не беше PET/CT (петскенера) в Александровска болница, на който проф. д-р Ирена Костадинова успя да открие разсейките, щях да се чувствам доста по-зле. Все пак минах операцията преди 6 месеца. Ето, това значи навременна диагностика и адекватно лечение!


Какви са основните задължения на един болен човек и как воденето на съдебни дела се вписва в тях?


Задълженията на българския пациент са много. Едно от тях е да следи собственото си здраве и да изпълнява препоръките на личния си лекар. Когато трябва да се лекува – да го прави.

 

Пациентът не трябва да се интересува по коя пътека го приемат и по коя го изписват! Не трябва да го интересува кой отдел в Министерство на здравеопазването не му е придвижил протокола. Не трябва и да го интересува колко количества от медикамента е спазарил министъра. Нито дали следващият пациент след него е по-болен или не. Българският пациент не трябва да се интересува от наредби, алинеи и протоколи. Българският пациент не трябва да го интересуват търговете, тръжните процедури и дали търгът се е провалил. Българският пациент не трябва да го интересува какви прокурсори, радиофармацевтици, генератори и китове ще спазари министерството през април, нито дали стационарът ще сменя канализацията. Да разбира от новините, че за пореден път ще му се забави лечението, че ще доплаща за неясни неща и процедури...

 

Българският пациент трябва да има график на лечение, график на провеждане на диагностиката и проследяване на здравното състояние на всеки 4 и 6 месеца, да влиза и излиза спокоен от терапия или изследване, да има достоен живот и да му се дава информация. Защо му е на пациента да знае какво гласи Наредба 34? Защо му е на пациента да знае какво гласи протокол 2 или 1?

 

Познавам пациенти, които по-добре разбират материята от шефовете на отделите в Министерство на здравеопазването и това е не защото им харесва, а защото условията у нас го налагат, ако искат да живеят!



Какво липсва на здравната система в България, за да бъде тя на достатъчно добро ниво и да има лечение за всички болни?


Липсва реална статистика и комуникация. Липсва ясна преценка за ситуацията и нуждите. Липсва правилно планиране. Липсва смелост в това, да се откажат от някои дългогодишно прослужили личности във ведомствата. Липсва информационна система и реални планове и прогнози, защото не са приети или не се вземат предвид прогнозите на Национален раков регистър и пр. Липсва силна воля и неотстъпчивост по въпроса за свалянето на ДДС на лекарствата и компетентни кадри в областта на статистиката, социалната дейност и здравен мениджмънт. Липсват и добри юридически кадри, които да бранят институцията, която да се грижи за здравето на една цяла нация. Липсва прозрачност. Липсва разбиране на проблема и бърза реакция за решаване на спешни случаи.
 


Уж, всички трябва да сме здравноосигурени, пък точно осигурените се оказваме в ситуацията, лишени от лекарства и лечение. Нови и иновативни лекарства и методи у нас не се прилагат – стрували скъпо. Обаче последващото усложнение струва още по-скъпо. Връщат се пари в бюджета от здраве, а в същото време има хора, които чакат за лечение, за трансплантация, за операция. Няма ясен критерии кога министърът може да уволни чиновник, който носи вреди на системата и причинява увреда на български гражданин.

 

В цял свят здравната система е уязвима, скъпа, проблемна. Но механизмите, финансирането и изборът са неизменна част от системата. По цял свят ръководствата търсят отговорност от работещите в системата и пазят доброто име на институциите. У нас, един чиновник работи, 9 само дават съвети. Манталитет е този, който също стои в изграждането на системата, а той изцяло зависи да бъде променен от нас като граждани, данъкоплатци и пациенти!
 


Интервюто подготви: Женя Величкова


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (3)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

д-р Цончев     2012-02-12 16:44:55
Добре е да се печелят такива дела, проблемът е, че не могат да си научат урока определени хора - през 4 години се сменят, че и по-често, пак започваме да градим отначало и т.н.
Ваня Бонева     2011-06-20 12:07:39
Поздравления?Пожелавам ти пълно оздравяване!Но в нашата държава много трудно се води тази борба.Аз самата съм с онкологично заболяване и в продължение на три години сега за трети път ми сменяват лекарството, като се има в предвид, че в протокола на комисията за изписване на лекарство е писано само едно. Пет години - фемара. Не знам кой го смени на летрозол, а сега вече сме на български вариант. И на кого да се оплачем? Не знаем?На въпроса защо не фемара - отговарят доплатете си 120 лв и няма проблем. Цинизъм.
Снежана Станева     2011-01-25 19:10:01
Ани,напълно заставам на твоя позиция-имам починал брат/преди 3 години/ на 42 год.възраст,който остави з деца на различна такава-17год,21, и 3год.Беше с адено-карценом на бял дроб,който даде резсейки в черния дроб,мозъка,ларинкса....Беше страшна картина-ужаса беше пълен.Лекарствата по същия начин не достигаха и химио-терапията беше на посредствено ниво-от тази дето се вкарва в България за левове и струва тук стотици.Но и това което можеше да се направи по въпроса се правеше без желание-на едно от облъчванията/появи се спукване на костите на краката/лекарят който му правеше процедурата ми съобщи,че само хабял лекарството като го изпикавал в канализацията-просто нямало нужда да се хаби за толкова безнадежден случай!
Поздравявам те,Ани,и ти се възхищавам за това което си-с твоята борба ти ще върнеш надеждата на много хора като теб и ще направиш живота по-лек на такива безнадеждни като брат ми!!!
Желая ти пълно оздравяване-ЗАСЛУЖАВАШ ГО!!!
3 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър ларингит - затруднено дишане и лаеща кашлица в малките часове на нощта

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
Още от Йога и медитация
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising