ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Проф. Гладилов:"Медицинското съсловие дотира с ниските си доходи недостига на пари за здравеопазване" (І част)

Puls.bg   |   09 ноември 2009   |   Коментари 1
   
   
Проф. Гладилов:

Проф. Стефан Гладилов е доктор по медицина,  ръководител на катедра "Икономика на здравеопазването" при Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София и е председател на Националното сдружение по здравна политика и здравен мениджмънт.

Завършил е медицина в Москва. Има специалности по социална медицина и здравен мениджмънт и по икономика на здравеопазването. Специализирал е към Световната здравна организация. 14 години е бил генерален секретар на БЧК.

 


Проф. Гладилов, какво е актуалното състояние на здравеопазването в момента?


Ще си позволя да говоря за състоянието на здравеопазването, от чисто икономическа гледна точка.
 


В момента, здравеопазването се финансира чрез средства, идващи под няколко различни форми.
 


Едната част са т. нар. публични разходи, идващи от НЗОК, от националния и от местния бюджет. Те възлизат на около 4,2 % от брутния вътрешен продукт.
 


Другата част е от финансирането, която е около 3,1 % от БВП и идва от т. нар. домакински разходи. Това са парите, които дава всеки един  пациент за потребителски такси, за прегледи в частни кабинети и медицински центрове, за специализирани изследвания, които не се покриват от НЗОК, за доплащане на медикаменти при амбулаторно лечение.
 


Парите, отделени за здравеопазване у нас възлизат на около 7,2-7,3 % от БВП. Този процент до известна степен се доближава до парите отделяни за здравеопазване в другите европейски държави. В различните страни от ЕС този процент е между 8 и 12%.
 


Трябва да се обърне внимание, обаче, че това доближаване е само в относителен дял. Когато се съпостави относителният дял към сравнително ниския брутен вътрешен продукт за страната ни, сумата за здравеопазване е наистина скромна -  $454 на глава от населението. От тях около $300 са публични разходи и около $150 -разходи на домакинството.
 

 
Сумите са в долари, тъй като данните за сравнение, изнесени от СЗО също са в долари.


А каква е ситуацията в другите европейски страни?
 


За сравнение, ще посоча, че страни като Полша и Чехия отделят за здравеопазване около $800 - $1000 на глава от населението. При тях има и два пъти по-висока осигуреност на здравеопазването със средства.
 


Като имаме предвид, че медикаментите, консумативите и медицинската апаратура, които ползваме идва на цени, съпоставими с тези на останалите европейски страни, излиза, че реално средствата за здравеопазване са много скромни.


Как се компенсира този финансов недостатък в здравеопазването, така че то все пак да функционира?


До голяма степен се получава така, че медицинското съсловие дотира с ниските си доходи здравеопазването на населението.

В по-развитите страни, публичните разходи, т.е. парите, които се дават от фондовете и от държавата, са с по-голям относителен дял от средствата, които дава пациентът - 80:20.

У нас това съотношение е 61:39.


Какво не се случи в системата на здравеопазването през последните години?
 


Имам задълбочен поглед върху реформите, които се извършват в здравеопазването от 1998 г. до сега.
 


В началото смятахме, че панацеята за промяна в здравната система ще бъде промяната в системата на финансиране и внедряването на здравно осигуряване. Оказа се обаче, че това не е точно така. Въвеждането на този начин на финансиране, разбира се, имаше и добри страни, но то трябваше да бъде съпроводено с перфектиране на останалата организационна система. Промените бяха направени на парче, а трябваше да бъдат по-комплексни.


Какви пропуски, според Вас са направени в процеса на здравната реформа?

 


Най-големият пропуск според мен е, че закъсня реформата в болничната и доболничната помощ. Всичко остана на етап анализ и добри намерения. Вероятно са направени някакви подготовки за реформа, но кардинално, никакви промени не бяха предприети.
През последните десетина години, броят на болниците достигна до около 410, а в същото време не достигат легла за долекуване и продължително лечение.
 


Получава се следният парадокс - самата система изисква по-голямата част от леглата да бъдат за активно лечение, защото от тях идват по-големи приходи. И това се прави в интерес на здравното заведение.
Също така, големият брой болници увеличава прекалено и административния апарат.
Всички тези нередности в системата, рефлектират върху качеството на медицинската услуга, която получава всеки един от нас, като потенциален пациент.


Продължение на интервюто с проф. д-р Гладилов очаквайте скоро.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

недоволна     2009-11-16 12:58:44
Аз не вярвам,че ще се оправи това здравеопазване-трябва здрава рька,гнилия корен да се реже до дьно!Дали на Бойко му стиска да вкара някой на топло!!!За сега само думи..................................
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър ларингит - затруднено дишане и лаеща кашлица в малките часове на нощта

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
Още от Сън
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising