ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Проф. Гладилов:"Медицинското съсловие дотира с ниските си доходи недостига на пари за здравеопазване" (І част)

Puls.bg   |   09 ноември 2009   |   Коментари 1
   
   
Проф. Гладилов:

Проф. Стефан Гладилов е доктор по медицина,  ръководител на катедра "Икономика на здравеопазването" при Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София и е председател на Националното сдружение по здравна политика и здравен мениджмънт.

Завършил е медицина в Москва. Има специалности по социална медицина и здравен мениджмънт и по икономика на здравеопазването. Специализирал е към Световната здравна организация. 14 години е бил генерален секретар на БЧК.

 


Проф. Гладилов, какво е актуалното състояние на здравеопазването в момента?


Ще си позволя да говоря за състоянието на здравеопазването, от чисто икономическа гледна точка.
 


В момента, здравеопазването се финансира чрез средства, идващи под няколко различни форми.
 


Едната част са т. нар. публични разходи, идващи от НЗОК, от националния и от местния бюджет. Те възлизат на около 4,2 % от брутния вътрешен продукт.
 


Другата част е от финансирането, която е около 3,1 % от БВП и идва от т. нар. домакински разходи. Това са парите, които дава всеки един  пациент за потребителски такси, за прегледи в частни кабинети и медицински центрове, за специализирани изследвания, които не се покриват от НЗОК, за доплащане на медикаменти при амбулаторно лечение.
 


Парите, отделени за здравеопазване у нас възлизат на около 7,2-7,3 % от БВП. Този процент до известна степен се доближава до парите отделяни за здравеопазване в другите европейски държави. В различните страни от ЕС този процент е между 8 и 12%.
 


Трябва да се обърне внимание, обаче, че това доближаване е само в относителен дял. Когато се съпостави относителният дял към сравнително ниския брутен вътрешен продукт за страната ни, сумата за здравеопазване е наистина скромна -  $454 на глава от населението. От тях около $300 са публични разходи и около $150 -разходи на домакинството.
 

 
Сумите са в долари, тъй като данните за сравнение, изнесени от СЗО също са в долари.


А каква е ситуацията в другите европейски страни?
 


За сравнение, ще посоча, че страни като Полша и Чехия отделят за здравеопазване около $800 - $1000 на глава от населението. При тях има и два пъти по-висока осигуреност на здравеопазването със средства.
 


Като имаме предвид, че медикаментите, консумативите и медицинската апаратура, които ползваме идва на цени, съпоставими с тези на останалите европейски страни, излиза, че реално средствата за здравеопазване са много скромни.


Как се компенсира този финансов недостатък в здравеопазването, така че то все пак да функционира?


До голяма степен се получава така, че медицинското съсловие дотира с ниските си доходи здравеопазването на населението.

В по-развитите страни, публичните разходи, т.е. парите, които се дават от фондовете и от държавата, са с по-голям относителен дял от средствата, които дава пациентът - 80:20.

У нас това съотношение е 61:39.


Какво не се случи в системата на здравеопазването през последните години?
 


Имам задълбочен поглед върху реформите, които се извършват в здравеопазването от 1998 г. до сега.
 


В началото смятахме, че панацеята за промяна в здравната система ще бъде промяната в системата на финансиране и внедряването на здравно осигуряване. Оказа се обаче, че това не е точно така. Въвеждането на този начин на финансиране, разбира се, имаше и добри страни, но то трябваше да бъде съпроводено с перфектиране на останалата организационна система. Промените бяха направени на парче, а трябваше да бъдат по-комплексни.


Какви пропуски, според Вас са направени в процеса на здравната реформа?

 


Най-големият пропуск според мен е, че закъсня реформата в болничната и доболничната помощ. Всичко остана на етап анализ и добри намерения. Вероятно са направени някакви подготовки за реформа, но кардинално, никакви промени не бяха предприети.
През последните десетина години, броят на болниците достигна до около 410, а в същото време не достигат легла за долекуване и продължително лечение.
 


Получава се следният парадокс - самата система изисква по-голямата част от леглата да бъдат за активно лечение, защото от тях идват по-големи приходи. И това се прави в интерес на здравното заведение.
Също така, големият брой болници увеличава прекалено и административния апарат.
Всички тези нередности в системата, рефлектират върху качеството на медицинската услуга, която получава всеки един от нас, като потенциален пациент.


Продължение на интервюто с проф. д-р Гладилов очаквайте скоро.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

недоволна     2009-11-16 12:58:44
Аз не вярвам,че ще се оправи това здравеопазване-трябва здрава рька,гнилия корен да се реже до дьно!Дали на Бойко му стиска да вкара някой на топло!!!За сега само думи..................................
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
4 начина да се чувстваш леко през зимата

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
Още от Фитнес и рехабилитация
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising