ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Анета Пиперкова: Персонализираната медицина намалява разходите при лечение на рак и не само

Румяна Тасева   |   21 ноември 2016   |   Коментари 0
   
   
Анета Пиперкова: Персонализираната медицина намалява разходите при лечение на рак и не само

Източник: Личен архив

Анета Пиперкова притежава над 20 години опит във фармацевтичната индустрия, преминавайки последователно през търговия на дребно и едро, производство на лекарствени продукти, международна търговия и логистика. Почти 10 години от трудовата й биография са преминали като ръководител на регионален мултинационален дистрибуционен център на фармацевтична компания ГлаксоСмитКлайн, която осигурява лекарствено снабдяване за България и други държави от Югоизточна Европа и Азия.
В момента е Оперативен директор на фирма „ПроДуКт – Проджект Дивелъпмънт Кансълтинг“ АД, компания фокусирана в управление на проекти в персонализирана медицина и работи усилено за развитие и утвърждаване на персонализираното лечение в България. Член е на Българската асоциация за персонализирана медицина и е част от Управителния съвет на организацията още от самото й създаване през 2014 г. 
Анета Пиперкова има придобити квалификации в областта на управлението на проекти в здравеопазването, системи за управление на качеството и добрите практики, приложими във фармацевтичничната индустрия и биотехнологиите.
 
На 25 ноември, този петък, от 9.00 ч., в София Хотел Балкан ще се състои III Национална конференция по персонализирана медицина, организирана от Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД). Основната тема на конференцията е „Персонализираната медицина и нейното място в Националната здравна стратегия“.
 
 
- Г-жо Пиперкова, към настоящия момент в България с колко прицелни продукта могат да работят лекарите? И колко от тях де факто се ползват?
 
Не бих искала да се ангажирам с конкретна цифра  на лекарствата за прицелна терапия, тъй като динамиката е голяма и считам, че бройката не е толкова важна. Важното е, че лекарите в България и респективно пациентите, през последните няколко години могат да се ползват от иновативни медикаменти за прицелна терапия. Благодарение на иновативните компании във фарма индустрията, новорегистрираните продукти стават достъпни на българския пазар само в рамките на 2-3 години. Факторите, които влияят на това дали едно лекарство ще бъде достъпно до пациентите и прилагано в терапевтичната практика, са: регистрационният статус, реимбурсният статус и осигуряването на съпътстващата диагностика за пациентите. Когато тези три фактора са на лице, всеки здравноосигурен пациент има равен шанс за достъп до най-подходящата за него терапия.  Броят на пациентите, лекуващи се с такъв вид медикаменти у нас е около 2000 годишно.
 
Трудно е да се цитира конкретна цифра, тъй като липсва формален процес за събиране на тези данни. Тази бройка нараства с повишаване на информираността и приложението на персонализираната медицина на практика, с разширяването на портфолиото от таргетни лекарства и с откриването на нови биомаркери, подобряване на чувствителността на реактивите, разширяване на обхвата на методите,  използвани при диагностичния процес.
 
Ако трябва да сравним ситуацията в България и страните от Югоизточна Европа, по-точно с нашите съседи от Балканите, то България е изключително напред в прилагането на иновативния подход и Персонализираната медицина. Тежките процедури за включване в реимбурсация в някои от нашите съседни държави като Румъния, например, лишават голяма част от пациентите от възможността да се лекуват съгласно съвременните стандарти. 
 
Таргетните терапии, които се прилагат в България, са в следните общественозначими терапевтични области: онкология и онкохематология, вирусология и кардиология. Напускайки пределите на онкологията, интересна е революцията, наблюдавана само в разстояние на 2-3 години при лечението на хепатит С, основана на персонализацията. Взимайки под внимание генетичната специфика както на хепатит С вируса, така и генетичните особености на заразения индивид, максимално се прецизира терапията, като се правят много точни прогнози за повлияването от терапията. Именно тази революция, основана на персонализираната медицина, прави възможно пълното излекуване от едно заболяване, което води със себе си много тежки последствия.
 
 - Каква част от тези прицелни лекарства се покриват от НЗОК и доколко?
 
Около 70% от всички прицелни терапии в областта на онкологията са достъпни или стават достъпни за здравноосигурените лица в България в рамките на няколко години от тяхното регистриране, като в онкологията лечението на пациентите се поема от НЗОК на 100%.
 
През последните три години средногодишно около 130 млн. лв. се реимбурсират за персонализирана терапия от НЗОК. Сумата за 2015 г. нараства с около 20 милиона лева. Приблизително 14 млн. лв. са средствата за съпътстваща диагностика. През 2016 г., при запазване на средногодишния възходящ тренд, се очаква разходите на НЗОК за персонализирани терапии да надхвърлят 185 млн. лв. 
 
Засега повечето лекарства за персонализирана терапия са в онкологията, но постепенно навлизат решения и за хепатит С, някои редки болести (муковисцидоза), фамилна хиперхолестеролемия, различни метаболитни и неврологични заболявания, ревматология и т.н. Около 40% от новоразработените лекарства са с потенциал за приложение в персонализираната медицина, като онкологията запазва своето водещо място - над 70% от новите лекарствени продукти са в онкологията. Тази тенденция ще се запази, като се очаква 69%-но увеличение в броя на лекарствените продукти за персонализираната медицина през следващите 5 години, а инвестициите в тази сфера се очаква да нараснат с около 30%.
 
- Защо съпътстващата диагностика не може да се дели от понятието персонализирана медицина?
 
Характерно за персонализираната медицина е, че преди решението за прилагането на дадена таргетна терапия е задължително извършване на съпътстващо диагностично изследване (молекулярно-патологичен анализ). Някои предразположения към конкретни заболявания също се идентифицират след определени молекулярно-генетични изследвания. За съжаление, към момента една малка част от съпътстващо диагностичните изследвания се реимбурсират от НЗОК. Когато говорим за достъп до таргетна терапия, трябва да говорим и за достъп до съпътстваща диагностика – определен резултат от изследването и прилагането на конкретна таргетна терапия са неизменно свързани .  Изключително важно е съпътстващо диагностичният тест да бъде направен с надеждни, сертифицирани за ин-витро диагностика и валидирани реактиви и методики, както и самото изследване да се извършва по общоприети стандарти, от квалифициран специалист, който да интерпретира получените резултати правилно. Обикновено, дадена лекарствена молекула се разработва успоредно със съответен съпътстващо-диагностичен тест и двата продукта се одобряват съвместно и прилагат заедно в практиката.
 
Тази бурно развиваща се част от съвременната медицина е застъпена и добре развита - както в диагностичния, така и в терапевтичния процес - в България. Смея да твърдя, че персонализираният подход и приложението на таргетни терапии, особено за онкоболни пациенти, са все по-широко застъпени в практиката и вече се превръща в рутина.
 
 - Колко скъпо струва персонализираната медицина? 
 
Налагането на персонализираната медицина в практиката означава гражданите да плащат по-малко и да прекарват по-кратко време в болниците. Означава също, че пациентите ще могат по-дълго време да бъдат работоспособни, да имат добро качество на живот, генерирайки по този начин приходи, вместо разходи. В същото време, пренасочването към превантивна медицина ще намали още повече разходите.
 
Абсолютната стойност на лечение с таргетна терапия е все още по-висока, спрямо цената на конвенционалното лечение. Концептуалната разлика е в подхода, възприет в масово прилаганата медицинска практика за избор на лечение и подхода, възприет от персонализираната медицина. Разликата се основава на предварителна оценка за терапевтичния резултат от едно или друго лечение, базирана на резултатите от съпътстващата диагностика. Персонализираната медицина може да предложи по-високи резултати и в същото време  потенциално спестяване на ненужни разходи. Икономическата ефективност при приложение на персонализирания подход в медицината в световната практика е очевидна.
 
По данни на Коалицията по персонализирана медицина (PMC) спестяванията от прилагане на прицелна терапия при пациенти с метастатичен карцином на дебелото черво са около $64 000 000 годишно, в случай, че за пациентите се приложи генетичен тест с цел прецизиране на терапията; 34% редуциране на разходите при прилагането на химиотерапия се наблюдава при случаите на рак на гърдата, ако се приложи генетичен тест на тумора преди започване на лечение; приблизително 17 000 инфаркта могат да бъдат предотвратени чрез молекулярно-диагностично изследване, даващо насоки за прецизно дозиране на антикоагуланти.
 
 
По данни на EFPIA за резултатите в подобряването на качеството на живот, общият процент на завърналите се на работа онкологично болни пациенти е нараснал на 75% благодарение на иновативните терапии. Във Франция 82,1% от работещите жени, с онкологично заболяване, са се върнали на работа след средно изчислена отпуска по болест от 10,8 месеца. В Холандия - 83% от работещите лица. В Япония 81% от диагностицираните пациенти са се върнали на работа в рамките на 12 месеца от началото на отпуската по болест.
 
Въпреки съществуването и използването на иновативни медикаменти в България, все още не са събрани данни и не е направен анализ за цялостната полза от персонализираната медицина. Това е и една от целите на БАПЕМЕД – събирането на т.нар. реални медицински данни от практиката (real-world data/ real-world evidence) както от диагностиката, така и от терапевтичния и посттерапевтичния период, с цел анализ и включване на диагностиката и медицинските изделия в ОЗТ (оценка на здравните технологии) при прицелни терапии . Това ще позволи реална оценка, базирана на конкретни цифри, за ползите и ефективността от прилагането на персонализираната медицина в практиката у нас.
 
 - Кои са основните проблеми, свързани с приложението на персонализираната медицина у нас? Какво трябва да направим, за да може българският пациент да се възползва от новите терапевтични възможности? Все пак тук става въпрос за особено тежки заболявания на първо място.
 
Практиката да се селектират пациентите по видове заболявания на базата на остарели дефиниции, както и да се обединяват в големи групи трябва да бъде преодоляна. Нарастващото субгрупиране на пациентските популации във все по-малки и по-малки групи заболявания изисква море от промени в технологиите и разбирането на здравната система като цяло.
 
Този смел иновативен подход на персонализирана медицина навлиза с бързи темпове в различни терапевтични области. Пациентите трябва да бъдат информирани и ангажирани, ако искат да се възползват от тези нови медицински методики, новите ИКТ (информационни и комуникационни технологии) инструменти . Същите трябва да бъдат осигурени и достъпни и за медицинските специалисти, които от своя страна трябва да бъдат обучени за използването им.
 
Достъпът до информация ще бъде жизненоважен елемент в новата медицинска практика и ще са нужни промени в регулаторната рамка, които да бъдат в подкрепа на специалистите и изследователите в здравеопазването. Те се нуждаят от огромното количество данни, с които да се актуализират информационните системи, за да се осигури по-добра превенция и лечение на заболяванията.
 
Основните проблеми могат да бъдат дефинирани така:
  • Липсата на регламент и адекватна регулаторна рамка, обезпечаваща правилното провеждане на лечебно-диагностичния процес, регулациите определено изостават спрямо навлизането на технологиите. Този проблем е в процес на дискусия и търсене на решение и в рамките на ЕС;
  • Недостатъчната информираност на работещите в здравната ни система като цяло, липсата и на референтни структури, които да са достатъчно информативни и да подпомагат практиката в този сектор
  • Липсата на проследимост на процеса, което включва липса на данни за съпътстващата диагностика в информационните системи на лечебните заведения и респективно предписаните прицелни терапии;
  • Липсата на адекватни статистически анализи за медико-икономическия ефект от прилагане на персонализираната медицина в България;
  • Оскъдното количество научни проекти в сферата на персонализираната медицина и липсата на интерес от страна на научните звена за генерирането на идеи в тази насока.
 
Стратегическата промяна в разбирането за персонализирана медицина трябва да осигури възприемането и утвърждаването в практиката на принципите на персонализираната медицина:
  •  Пациентът и неговите персонални нужди да бъдат поставени в центъра на здравната грижа;
  •  Медицинските специалисти да бъдат достатъчно информирани и да са в крак с модерните практики в осигуряването на здравни грижи
  •  Лекарите да разполагат с достъп в реално време до информационите платформи и да могат да прилагат на практика  персонализирания подход в диагностиката и лечението, основани на информираност за предразположението към конкретно заболяване, информативност и предиктивност на клиничния резултат 
  •  Националният здравен фонд  и институциите, работещи в сферата на здравеопазването, да имат механизъми за контрол и оценка на ефекта от терапията, на базата на анализа на реални данни от практиката.
 
 - Как стоят нещата по отношение на персонализираната медицина в страните-членки на ЕС и други развити държави? Къде можем да се сравняваме, откъде можем да взаимстваме добър опит и стандарти? Можем ли да разчитаме на подкрепа на европейски институции за действия, които да са в полза на българския пациент?
 
Практиките в Европейските държави са тясно обвързани с локалните системи за здравеопазване, местните здравни фондове и функционирането на системите като цяло.
 
Във Великобритания здравеопазването е изцяло в ръцете на NHS, която организация определя политиките и дефинира стратегическите цели за развитието на персонализираната медицина. В САЩ тази политика беше наложена като държавна от самия президент Барак Обама в началото на 2015 г.
 
Всяка здравна система определя своите приоритети, на база на анализ на ситуацията в държавата към момента, какви цели си поставя и за какъв период, как ще ги осъществи, какви ресурси са необходими.
 
България, като част от европейското семейство, трябва да взаимства опит и стандарти от европейските държави, както и да се ръководи от политиките на общността. В този смисъл Европейският алианс за персонализирана медицина (EAPM) е организацията, която най-интензивно оказва подкрепа на държавите в нашия регион, в това число и България. ЗаВ последните две години тя следва обща  програма за развитите на перосализираната медицина в региона, наречена SMARТ ("Smaller Member States and Regions Together".). Българската асоциация за персонализирана медицина е активен член на тази организация и изцяло разчита на нейната подкрепа. БАПЕМЕД е също така член на Коалицията за персонализирана медицина (Personalized Medicine Coalition - PMC ), която е световна организация, базирана в Съединените щати.
 
Като заключение мога да кажа, че, за да се смени парадигмата и да се утвърди този нов подход, наречен персонализирана медицина, ние трябва да имаме вътрешен консенсус в държавата за пътя, по който трябва да вървим. Имаме ли визия и пътна карта, как ще я постигнем, ще получим както вътрешна, така и външна подкрепа от всички заинтересовани участници в системата на здравеопазването.
 

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Метаболитен синдром - с какво ни заплашва?

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising