ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Д-р Божидар Нанев: Липсва синхрон между отделните институции в здравеопазването.

Puls.bg   |   30 юли 2009   |   Коментари 11
   
   
Д-р Божидар Нанев: Липсва синхрон между отделните институции в здравеопазването.

Д-р Божидар Нанев е специалист по обща, детска и гръдна хирургия, председател на Българския лекарски съюз от януари 2009 година.


Д-р Нанев,  какво е актуалното състояние на здравеопазването в България?


Съществува комплекс от проблеми в здравеопазването. За мен най-сериозният проблем е липсата на синхрон между институциите в здравеопазването. Основните институции в здравеопазването са Българският лекарски съюз, НЗОК, Министерството на здравеопазването и Народното събрание чрез Комисията по здравеопазване.


На какво се дължи липсата на синхрон между институциите?


Липсата на синхрон се дължи най-вече на противоречията, съществуващи в нормативните документи на всяка една от тези институции.
Всяка от четирите институции издава определени документи, заповеди, наредби  и правилници, в които често има несъответствия и дори противоречия.
В нормативната база на законодателството определени закони са с равна тежест, въпреки че си противоречат.


Противоречия възникват и заради чисто субективни взаимоотношения между отделните институции и представители на организациите. В момента всеки се стреми да решава проблема от собствената си позиция.

Според мен проблемите трябва да се решават чрез диалог между институциите. Например, Националният рамков договор е проект между Лекарския съюз и Здравна каса като договорни партньори, но той не може да бъде решен без участието на Министерството на здравеопазването и Народното събрание. Причина за това е, че към Националния рамков договор имаме споразумение между двамата договорни партньори върху параметри, които до голяма степен не зависят само от тези две институции. Министерството на здравеопазването определя един основен пакет от медицински услуги и дейности. От друга страна, законът за бюджета на здравната каса, който трябва да гарантира този максимален пакет, определен от министерството, няма достатъчно предвидени средства, за да покрие всички тези дейности.


Парите, определени от парламента, не стигат за финансиране на дейностите, които са определени от Министерството на здравеопазването, като задължителен пакет от услуги. В същото време Лекарският съюз и НЗОК преговарят върху параметри, които не зависят от тях.


Кои са основните проблеми в здравеопазването, от гледна точка на Българския лекарски съюз?

Проблемите са свързани основно с условията на работа на отделните специалисти и заплащането, което получават както за труд, така и за цялата си дейност. Съществуват и някои чисто организационни проблеми. Лекарският съюз трябва да се доразвие в посока даване на по-големи правомощия и възможности на отделните медицински специалности да бъдат по-активни в определянето на правилата за добра медицинска практика, да участват в договорния процес и при вземане на определени решения.
 


Какви стъпки трябва да се предприемат, за да бъдат решени тези проблеми?


Националният рамков договор трябва да се превърне в основа, около която да се обединят  четирите институции, за да се случат необходимите промени. Проблемите се констатират, посочват се, но не се решават.


За да се стигне до адекватно решение, всички институции трябва да вземат участие.


Ние, като лекарски съюз, можем да мотивираме остойностяването на медицинските услуги на база на добрата медицинска практика и диагностично-лечебните алгоритми. Можем да мотивираме финансовия ресурс, който е необходим, но НЗОК, за да го покрие, трябва да има финанси, които са гласувани от парламента. Министерство на здравеопазването трябва да сътрудничи по отношение на самия пакет, който трябва да се покрива.


Необходим е разговор между институциите, за да се стигне до конкретни резултати, като по този начин ще се стимулира здравноосигурителният модел в България. В момента се разчита само на НЗОК, чиито средства не са достатъчни. Трябва да се стимулира допълнително здравно осигуряване. Дали ще е доброволно, задължително, или и двете, също ще се реши от четиримата участници и ще бъде съобразено с наличния ресурс.


Какво според вас, д-р Нанев, не се направи през изминалите 4-5 години?

Ако говорим за изпълнителна власт, не мога да ви кажа какво точно се е направило или не се е направило. Аз съм председател на Българския лекарски съюз от съвсем скоро и не съм бил директен участник във всички тези взаимоотношения.
За мен основният проблем, който не се реши, беше липсата на чуваемост, липсата на синхрон и колаборация между отделните участници в системата на здравеопазването.


А какво трябва да се направи отсега нататък?


Трябва да се стремим към създаването на синхрон. Вариантите за постигането му трябва да се базират на конкретни стъпки и механизми.


Трябва да се създадат механизми в болничната помощ. Клиничните пътеки вече са  непригодни и отживели времето си. Трябва да се мине към друг тип на финансиране, защото в момента дейностите в лечебните заведения се финансират основно чрез клинични пътеки. Това не е метод за финансиране, а диагностично-лечебен алгоритъм само върху една диагноза.


Как трябва да бъдат финансирани? Дали финансирането да идва от здравната каса, частни здравноосигурителни фондове, или да се въведе схема за доплащане на услугата от пациентите?

Трябва да се избере методиката, по която да се финансира здравеопазването. Трябва да се запази добрият диагностично-лечебен алгоритъм на клиничната пътека, но финансирането да се извършва по т.нар диагностично свързани групи. Като метод на финансиране те отчитат освен диагнозата по клиничната пътека, и придружаващите заболявания, степента на тежест на заболяването, усложненията, продължителността на болничния престой, използваните консумативи и т.н.
Това е реална методика за финансиране.
 


Как си представяте българското здравеопазване след 5-10 години?

Не мога да си го представя сам, тъй като това не е мое лично дело, а на огромен екип от хора. При наличие на добри намерения, желание и качествени хора, които да се ангажират с този проблем като кауза, а не изхождайки от личния си интерес, могат да се постигнат добри резултати в здравеопазването. Това означава да се синхронизират институциите, да се постигне качество в здравеопазването, достъп на пациентите до него, удовлетвореност на всички работещи в сферата на здравеопазването, визирам съсловната организация на лекарите, да има удовлетвореност от заплащането за положения труд. Това са основните цели, но за да се постигнат трябва да има добри намерения, силно желание и хора, които мислят здравнополитически, без да изхождат от тяснопартийни и лични интереси.

 


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (11)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

Д-р Анелия Пеева     2009-10-13 20:04:49
Крайно време е да настъпи и качествена реформа в обучението по медицина. Не може да се дипломираш след 6 годишно обучение и университета да ти бие шута и в продължение на години да кандидатстваш за изпити за зачисляване за специалност и през това време да си съсипваш здравето и нервната система и вечно да се чудиш къде да работиш, защото здравната каса сключва договори със специалисти. Огромна глупост е на лекарите без започната специалност, които работят в с-мата да им тече трудов стаж, а в момента, в който започнат да специализират същия да бъде преустановяван и за да им тече такъв да са принудени да работят на още едно място и да учат едновременно и на всичко отгоре като си завършат курса на специализация на 40-50 години да ги задължават да отидат да работят в Долно нанадолно за време равно на периода на специализацията. И още един дребен коментар: Защо след като човек е спечелил клинична ординатура от МЗ не му дават договора за специализация в продължение на три месеца и той дефакто и де юре не може да започне да специализира и как в тая държава човек изобщо може да започне да специализира? Не е ли по-удачно обучението по медицина да е 9-10 години, но човек да излиза специалист, а не подлога за всеобща употреба както е сега .
4o4ko     2009-08-03 13:20:08
Kraino vreme e tova ministerstvio i nai-ve4e zdravniq monistar da pomislqt za transplantaciite v Balgariq ..Mnogo bolni se motat po dializite i ne stigat do transplantacii a kogato re6at da se transplantirat v 4ujbina sre6tat spanki ot strana na ministerstvo i razni drugi ..Napravete ne6to po toq bolen problem za mnogo nujdae6ti se hora ot transplantaciq ....I neka lekarite v Balgariq koito pravqt tiq transplantacii da sprat da si iskat pari pod masata ...Ot kade da gi vzemem dragi svetila? Ta nie rabotim za jalti stotinki i nqmame sredstva da hodim po pregledi.A da ne govorim 4e kato doide vreme za TELK komisiq razkarvaneto na bolnite e jestoko i se iziskvat izli6ni dokumenti.Tova e izli6no razkarvane na bolni i predrujiteli habene na nervi i sredstva ot kade sredstva gospoda ot kade ??????????????
д-р Апостолова     2009-07-28 13:27:11
Крайно време е да се спре с обявяване на средни,или усреднени заплати.Защото ножицата на заплащане в здравеопазването е необосновано широко отворена-от 500 лв до 70 000 лв!Това е истинско безобразие!После ни говорят за Хипократова клетва.Но и тя не се познава добре-използва се като инструмент за послушание.Нали кадрите решават всичко и мотивацията е основата за доврие.
д-р Златев     2009-07-27 18:11:46
Еднакви заплати за всички лекари в едно болнично учреждение.Няма такива работи като работещи и неработещи клиники-всичко зависи от здравния статус на населението.Визирам инфекциозните клиники в болниците.Не може в едно заведение едни специалности с по над 3000 лв заплати други с под 900лв.Какво излиза в отчетите накрая-едните яли пиле,другите ориз: значи всички средно сме яли ПИЛЕ С ОРИЗ!И това се представя на обществеността.
д-р Апостолова     2009-07-27 11:03:42
С още едно предложение за д-р Нанев.Не само да се превъзмогне лобизма,при който кардиолозите източват по-голямата част от парите за клин. пътеки,но и да се изготви финансов капацитет за диагностичните звена на болниците.Това може да стане с диагностични клин. пътеки,в контекта на ДСГ и-или отваряне на диагностичните звена на болниците за трите потока болни-стационарни,спешни и амбулаторни.До сега е забранено да се преглеждат амбулаторни болни с направления.Във Франция,където бях на специализация,диагностичният център е отворен в трите посоки.Това е много важно,защото много често високо-специализираните изследвания в доболничната помощ,като напр. скенер,се повтарят поради недоверие или неправилно извършено изследване-без контраст,избрани само някои от образите на изследване и т.н.Това е престъпление-двойно облъчване,а парите за изследването са източени за него от здр. каса,без да е постигната диагноза.Освен това,рентгенолозите в болницата получават мизерни проценти от парите по клин. пътеки и съвсем субективно-това е оставено по места на директорите на болниците и с измислени комисии се "изцеждат" някакви също измислени проценти за работещите в диагностичните звена.Това продължава вече много години и качествените рентгенолози напуснаха болниците.
11 намерени, страница 1 от общо 3  1   2   3   



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
4 начина да се чувстваш леко през зимата

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
Още от Взаимоотношения
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising