ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Д-р Мими Виткова: Здравната система за потребителя не е отворена врата (ІІ-ра част)

Puls.bg   |   17 юни 2009   |   Коментари 0
   
   
Д-р Мими Виткова: Здравната система за потребителя не е отворена врата (ІІ-ра част)

І-ва част можете да видите тук.

 

Какво според вас трябва да се направи? Какво е най-належащо в здравеопазването?

Първо да се погледне като макрорамка на системата. Трябва да ни е ясно, че ние като общество много повече пари за здравеопазване не можем да отделим. Мит е и не е вярно, че българското общество плаща много по-малко отколкото европейските, според възможностите си говоря.


Българското общество плаща за здравеопазване 7,7 % за миналата година от БВП. Средно за ЕС този процент е 8. Значи много малко, с двата процента, които не са включени в тези 7,7 %, ние даже може би лекичко ще надскочим този процент. Значи ние много повече пари за здравеопазване няма откъде да извадим. Това произвеждаме. Въпросът е как ще ги харчим. За това трябва статистика, каквото в България липсва.

Ние сме единствената европейска държава, твърдя, която не събира, не използва данни от статистиката, за да знае къде да насочи приоритетно парите си в здравната система. Нашата статистика е бяло петно по отношение на извънболничната помощ. Ние не знаем нито какво преглеждат джипитата, нито специалистите – най-страшното – ние нямаме картина на заболеваемостта на българското общество вече от години наред. Ние не знаем от какво боледува българинът и каква е динамиката на заболеваемостта. Защото в закона за лечебни заведения пише, че такава статистика всяко лечебно заведение, което означава всеки лекар, частно практикуващ, индивидуално практикуващ, е длъжен да подава данни за статистиката, при поискване.
 


Какъв  е водещият проблем в здравеопазването на този етап, д-р Виткова ?


Най-големият проблем е липсата на политическа воля във всичко политически партии нещата да бъдат наместени правилно. На следващо място е липсата на експертен капацитет в политическите партии, които ще мога да управляват системата професионално, ако той бъде изграден. След това са тежките диспропорции в самата система.
 


Какви са те?

Цели профили на медицината се финансират чрез клиничните пътеки, включително заплащането на лекари е въз основа цена на клинична пътека, което е пълна аномалия. Клиничната пътека включва цена на медикаменти и консумативи. Не може лекарският труд и на останалия персонал да бъде процент от цената на консумативите. По този начин ние лишаваме здравната система от цели профили – педиатрията, патоанатомията, анастезиологията в много скоро време ще изчезнат изцяло.


Педиатрите доценти и професори ще получават по 800 лв. на месец, а някой, който се занимава с друг профил на медицината ще получава 30 хил. лв?! Днес системата крещи от тези аномалии.
 


Как си представяте българското здравеопазване в обозримо бъдеще – през следващите 5-10 години?


Въпросът е какво ще видим като световни тенденции. И доколко имаме валенции да прозрем как се развиват здравните системи във всичко останали страни. Тъй като здравеопазването никъде в света не е даденост. Ние не бихме могли да искаме нашата здравна система да бъде един оазис, в който всичко да е наред, след като цялото ни друго общество не е наред.
 

Солидарност, достъпност, качество на медицинската помощ са принципите върху, които трябва да почива здравеопазването в обединена Европа, произведени от съвета на министрите по здравеопазване през 2006 г.
 


До колко тези принципи и ценности са достигнати в България?

В Европа съотношението на солидарни средства към лични средства са 73 %, , останалите 27 % са частни. В България съотношението е 60 % публични – 40 % частни. Изключително важно е, ако следим европейския път на развитие, ние да отбременим болния човек и да увеличим солидарните си средства.
 


Как може да стане това?

Вноската увеличена на 8 % - аз смятам, че повече на този етап не трябва да се увеличава. Но какво се случва вътре в държавата? Тя е поела едно бреме да осигурява близо 2/3 от гражданите - деца, студенти до 26 г., държавни служители, военнослужещи, пенсионери, а плаща 1/3 от парите. Ако държавата увели своя процент и стане равностоен участник в системата, ние моментално ще имаме повече публични средства. Тогава ще можем да плащаме повече лекарства чрез касата, повече да са направленията и да изравним тази диспропорция, която има между европейската система и нашата.
 


Как ще се отрази на здравеопазването финансовата криза и изборите, които предстоят? В какво положение ще завари здравеопазването евентуалното ново правителство?

Тази държава трябва да е наясно, че е длъжник на хората. Тя оперира с техни пари, и не само за здравеопазване. След като през последните години държавата можа да отдели от излишъците в края на годината, за да подпомогне болниците, които трупат задължения най-вече, това няма как да случи сега. Така че отново ще трябва да стягаме коланите. Ако може системата да извади поне от резервите, които е натрупала в държавата, тъй като не виждам какво би могло да се ограничава в системата на здравеопазването.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър ларингит - затруднено дишане и лаеща кашлица в малките часове на нощта

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
Още от Новини и събития
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising