ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Д-р Мими Виткова: Здравната система за потребителя не е отворена врата (ІІ-ра част)

Puls.bg   |   17 юни 2009   |   Коментари 0
   
   
Д-р Мими Виткова: Здравната система за потребителя не е отворена врата (ІІ-ра част)

І-ва част можете да видите тук.

 

Какво според вас трябва да се направи? Какво е най-належащо в здравеопазването?

Първо да се погледне като макрорамка на системата. Трябва да ни е ясно, че ние като общество много повече пари за здравеопазване не можем да отделим. Мит е и не е вярно, че българското общество плаща много по-малко отколкото европейските, според възможностите си говоря.


Българското общество плаща за здравеопазване 7,7 % за миналата година от БВП. Средно за ЕС този процент е 8. Значи много малко, с двата процента, които не са включени в тези 7,7 %, ние даже може би лекичко ще надскочим този процент. Значи ние много повече пари за здравеопазване няма откъде да извадим. Това произвеждаме. Въпросът е как ще ги харчим. За това трябва статистика, каквото в България липсва.

Ние сме единствената европейска държава, твърдя, която не събира, не използва данни от статистиката, за да знае къде да насочи приоритетно парите си в здравната система. Нашата статистика е бяло петно по отношение на извънболничната помощ. Ние не знаем нито какво преглеждат джипитата, нито специалистите – най-страшното – ние нямаме картина на заболеваемостта на българското общество вече от години наред. Ние не знаем от какво боледува българинът и каква е динамиката на заболеваемостта. Защото в закона за лечебни заведения пише, че такава статистика всяко лечебно заведение, което означава всеки лекар, частно практикуващ, индивидуално практикуващ, е длъжен да подава данни за статистиката, при поискване.
 


Какъв  е водещият проблем в здравеопазването на този етап, д-р Виткова ?


Най-големият проблем е липсата на политическа воля във всичко политически партии нещата да бъдат наместени правилно. На следващо място е липсата на експертен капацитет в политическите партии, които ще мога да управляват системата професионално, ако той бъде изграден. След това са тежките диспропорции в самата система.
 


Какви са те?

Цели профили на медицината се финансират чрез клиничните пътеки, включително заплащането на лекари е въз основа цена на клинична пътека, което е пълна аномалия. Клиничната пътека включва цена на медикаменти и консумативи. Не може лекарският труд и на останалия персонал да бъде процент от цената на консумативите. По този начин ние лишаваме здравната система от цели профили – педиатрията, патоанатомията, анастезиологията в много скоро време ще изчезнат изцяло.


Педиатрите доценти и професори ще получават по 800 лв. на месец, а някой, който се занимава с друг профил на медицината ще получава 30 хил. лв?! Днес системата крещи от тези аномалии.
 


Как си представяте българското здравеопазване в обозримо бъдеще – през следващите 5-10 години?


Въпросът е какво ще видим като световни тенденции. И доколко имаме валенции да прозрем как се развиват здравните системи във всичко останали страни. Тъй като здравеопазването никъде в света не е даденост. Ние не бихме могли да искаме нашата здравна система да бъде един оазис, в който всичко да е наред, след като цялото ни друго общество не е наред.
 

Солидарност, достъпност, качество на медицинската помощ са принципите върху, които трябва да почива здравеопазването в обединена Европа, произведени от съвета на министрите по здравеопазване през 2006 г.
 


До колко тези принципи и ценности са достигнати в България?

В Европа съотношението на солидарни средства към лични средства са 73 %, , останалите 27 % са частни. В България съотношението е 60 % публични – 40 % частни. Изключително важно е, ако следим европейския път на развитие, ние да отбременим болния човек и да увеличим солидарните си средства.
 


Как може да стане това?

Вноската увеличена на 8 % - аз смятам, че повече на този етап не трябва да се увеличава. Но какво се случва вътре в държавата? Тя е поела едно бреме да осигурява близо 2/3 от гражданите - деца, студенти до 26 г., държавни служители, военнослужещи, пенсионери, а плаща 1/3 от парите. Ако държавата увели своя процент и стане равностоен участник в системата, ние моментално ще имаме повече публични средства. Тогава ще можем да плащаме повече лекарства чрез касата, повече да са направленията и да изравним тази диспропорция, която има между европейската система и нашата.
 


Как ще се отрази на здравеопазването финансовата криза и изборите, които предстоят? В какво положение ще завари здравеопазването евентуалното ново правителство?

Тази държава трябва да е наясно, че е длъжник на хората. Тя оперира с техни пари, и не само за здравеопазване. След като през последните години държавата можа да отдели от излишъците в края на годината, за да подпомогне болниците, които трупат задължения най-вече, това няма как да случи сега. Така че отново ще трябва да стягаме коланите. Ако може системата да извади поне от резервите, които е натрупала в държавата, тъй като не виждам какво би могло да се ограничава в системата на здравеопазването.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
4 начина да се чувстваш леко през зимата

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
Още от Сън
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising