ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Проф. д-р Тома Пожарлиев: Здравеопазването в България въобще не е лошо

Катя Димитрова   |   06 ноември 2015   |   Коментари 8
   
   
Проф. д-р Тома Пожарлиев: Здравеопазването в България въобще не е лошо

Източник: Личен архив

Проф. д-р Тома Пожарлиев е консултант в отделението по обща и ендоскопска хирургия на МБАЛ „Доверие“ от 2012 г. Притежава специалностите „Хирургия“, „Онкология“ и „Спешна медицина“. Специализирал е в Москва, Виена, Базел, Инсбрук и Мадрид. Преди да се присъедини към екипа на МБАЛ „Доверие“ ръководи Клиниката по хирургия в УМБАЛ „Св. Анна“ в продължение на повече от 20 години.

 

Един от най-добрите хирурзи в България, проф. Пожарлиев е пионер на лапароскопския метод в страната и на Балканския полуостров - извършва първата лапароскопска холецистектомия в страната на 11.03.1993 г. Има огромен опит в диагностиката и оперативното лечение при злокачествени заболявания на стомах, дебело черво, над 10 000 ендоскопски операции при жлъчно-каменна болест, хиатални, диафрагмални и хернии на предна коремна стена, заболявания на матка и яйчници и спешни състояния. Членува в пленума на Българското хирургично дружество, Европейското дружество на хирурзите, Българската асоциация на хирурзи и гастроентеролози. Основател и председател е на секцията по миниинвазивна хирургия на Българското хирургично дружество и е почетен член на лапароскопските дружества на Сърбия и Македония.

 

Участва в редакционния съвет на списания „Висцерална хирургия“ и има над 180 публикации в сферата на спешната, коремната, онкологичната и лапароскопската хирургия.

 

Проф. д-р Тома Пожарлиев е един от участниците в организирания от Puls.bg и Клуб Investor дискусионен форум "Здравен дебат" на 10 ноември т.г. в "София хотел Балкан". Темата на форума е: "Промените в здравния сектор – една година на предизвикателства и възможности". В Здравния дебат ще участват още: д-р Петър Москов, Министър на здравеопазването, д-р Глинка Комитов, управител на НЗОК, д-р Венцислав Грозев, председател на Български лекарски съюз, Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването, проф. д-р Тома Пожарлиев, представител на МБАЛ "Доверие" и други.

 

- Проф. Пожарлиев, труден ли е достъпът на пациентите до високоспециализираната хирургия в България?

 

Според мен не. Всеки български гражданин има достъп до високоспециализирана хирургия и лекарите не връщат никого. Ако пациентът знае към кой специалист да се обърне, винаги може да получи качествено лечение за своето заболяване. В западните страни например не е така – в САЩ и развитите европейски държави се чака с месеци дори и в частните клиники. Ние не отказваме на хората и нямаме лимит на натовареност.

 

Проблемът е друг – че пациентите обикновено не се информират достатъчно добре към какъв лекар и каква терапия трябва да се насочат. За жалост те са много по-внимателни при избора на кола или телевизор, а на лекар, чието име дори не знаят, подлагат най-важното си – здравето. Затова при мен често идват грешно диагностицирани или неадекватно лекувани хора, а времето минава и с напредналите болести битката е много тежка.

 

- Какви стъпки трябва да предприемат здравните власти, за да осигурят възможност за най-добро лечение за всеки един гражданин?

 

Този въпрос е малко философски. В никоя държава по света не може всеки пациент да отиде при най-добрия лекар, просто е невъзможно. Както споменах, и в най-добре подредените държави дори за консултация с личния лекар се чака с дни.

 

За да има качествена медицинска грижа за всеки гражданин обаче, трябва всяко здравно заведение да работи добре и да разполага с квалифицирани за целта лица. У нас има редица болници, които са откъснати от столицата не само като разстояние, но и като методи на лечение, особено що се отнася до хирургията. Много такива отделения нямат добри екипи, апаратурата е остаряла и се използват остарали вече хирургични техники. Работещите там не ходят на обучения, не се развиват, остават назад във времето и в крайна сметка не могат да предложат най-доброто на пациентите си. Това трябва да се промени.

 

- Как например?

 

С усилията на властите. Работил съм в страни като Швейцария и Австрия, където лекарите започват да работят в университетските болници веднага след завършването на медицина, още преди да са специализирали. През това време стават асистенти и обучават студентите. Когато получат специалност, те вече са изградени лекари, напускат лечебното заведение и отиват в друго, по-добро. Това им позволява да обогатяват опита си и да черпят знания от най-добрите професионалисти.

 

При нас такъв обмен на лекари няма. Един специализант започва в университетската болница и остава да работи там до пенсионирането си, а това не е редно. Без достатъчно практика, лекарите няма как да са достатъчно добри.

 

Това означава, че е необходима по-голяма подвижност и ограничен брой на специалистите в едно лечебно заведение. След завършване на образованието си, лекарят не трябва да остава в университетската болница.

 

Наскоро изнасях лекция в една регионална болница и видях колко изостанала е тя в техническо отношение. Установих, че апаратурата, с която аз работя, не е добре позната на колегите хирурзи и те прилагат старовремски методи на лечение. Кметът на града ме попита как може да подобри състоянието на болницата и аз му казах, че ако иска модернизиране на лечебното заведение, трябва да привлече на работа един наистина квалифициран специалист от столицата, завеждащ хирургично отделение например. Да, той ще иска по-висока заплата, но така пациентите ще имат улеснен достъп до качествено лечение и няма да се налага да изминават дълги разстояния, за да получат добра медицинска грижа.

 

Не е невъзможно един лекар да се премести на работа от София в Гоце Делчев, да речем, но от това ще спечели цял един град и хората ще бъдат по-здрави. Трябва да се даде по-голяма свобода на ръководствата на болниците и градските власти да подбират екипите си и да могат да им осигуряват адекватно заплащане.

 

И да, няма как да стане без пари. Докторът не може да се обучава, ако няма средства, защото медицинското образование е продължително и скъпо.

 

Трябва да се подобрят и базите с нова и съвременна апаратура, но за целта трябва да са по-добре платени т. нар. клинични пътеки. Давам пример със следното – за операция на рак на стомаха или дебелото черво Националната здравноосигурителна каса плаща 2500 лв. Можете ли да си представите колко смешна цифра е това?

 

- Как се развива миниинвазивната хирургия, която Вие пръв въведохте в България?

 

Да, през 1993 г. в бившата Окръжна болница извърших първите лапароскопски операции у нас и обучих близо 300 други лекари. Аз направих първите такива операции и в Румъния и Македония. В тези две страни вече са много напред в този аспект, защото имат и много голям инструментаруим. Тук миниинвазивната хирургия се развива по-бавно, но също добре. Тя се прилага в много болници в страната и не само за обикновени операции като отстраняване на жлъчка, но и при много по-сложни интервенции.

 

За това се изисква много опит. Аз имам над 10 хиляди лапароскопски операции за изминалите 22 години. За обогатяването на познанията на лекарите провеждаме научни конференции с голям успех. На последното такова събитие, което беше във Варна, колегите хирурзи представиха едни много добри доклади, което показва, че те имат нужните знания, така че напредваме в тази насока.

 

Мога да кажа, че има много голяма разлика в здравеопазването сега в сравнение с периода преди 1989 г. През прехода у нас навлязоха всички световни фирми, произвеждащи най-модерната апаратура и вече можем да купим всичко, стига да имаме финансова възможност. За съжаление, много болници още не могат да си позволят необходимите лекарства и консумативи, защото лекарската дейност продължва да бъде ниско оценена.

 

Миниинвазивната хирургия има много големи възможности – и лечебни, и диагностични. Само в нашата болница обаче има 3D техника, която позволява коремът да се огледа перфектно и дори по-добре, отколкото ако е отворен. Когато камерата се доближи до органа, той се вижда с всеки детайл и благодарение на фините инструменти операциите са по-прецизни, с минимални разрези и кръвотечения, а периодът за възстановяване на пациента е в пъти по-кратък.

 

- Остават ли сърдечносъдовите заболявания най-фатални за българите?

 

Те са най-фатални в глобален мащаб. Трябва да споделя, че в България се направи много във връзка със сърдечносъдовите заболявания. Откриха се специализирани отделения по инвазивна кардиология, които рязко подобриха сърдечното здраве у нас.

 

Ако пациентът има стеснени съдове например, се поставят стентове или се провеждат високотехнологични операции, благодание на които хиляди хора живеят пълноценен живот години наред. Лечението на прединфарктни състояния и на усложненията след сърдечен удар много се промени.

 

Друг е въпросът, че българите имат ниска здравна култура и не се грижат за себе си достатъчно. Не се съобразяват с храненето, консумират твърде много сол, мазни и некачествени продукти, не спортуват и прекаляват с алкохола и цигарите. Сърцето не е вечно и има нужда от грижи. При такъв начин на живот то няма как да остане здраво задълго.

 

В тази връзка министър Москов е прав да иска въвеждане на мерки, които да подобрят хранителния режим сред населението, независимо дали предлаганите от него начини са най-добрите.

 

- Значи родното здравеопазване се движи в добра посока?

 

Състоянието на здравеопазването в България въобще не е толкова лошо, както го описват. В цял свят хората са недоволни от лекарите, защото, когато човек е болен, се сърди на медицината. Да, обаче тя не е въздесъща. Запомнете, че преди лекарят да се погрижи за пациента, човекът трябва сам да се грижи за себе си.

 

Казвам това на всички свои пациенти, които идват при мен с напреднали онкологични заболявания. Когато ги питам защо идват чак сега, те казват, че преди това не са имали никакви тревожни симптоми. Човек може да се чувства много добре, но въпреки това да е тежко болен. Когато се проявят, повечето болести са вече напреднали и трудно податливи на каквато и да е терапия, независимо в коя държава.

 

Припомням, че има неща, които хората на определена възраст задължително трябва да правят. След 50-годишна възраст мъжете трябва да се изследват за антигена PSA за рак на простата. Това заболяване е истински бич, а диагностицирано навреме, е напълно лечимо. След тази възраст зачестява и ракът на дебелото черво. Същото важи и за злокачествените образувания на стомаха, заболеваемостта от които напоследък нараства в България.

 

Профилктичните прегледи са много важни и те не се състоят само в измерване на кръвното налягане от личния лекар. Дори и пълната кръвна картина не е достатъчна, защото тя също пропуска важни резултати. Правят се колоноскопия, гастроскопия. Задължителна е ехографията, която дава жизненонеобходим образ към състоянието на органите, без да причинява вреда или болка на човека.

 

- Когаго говорим за промени в сектора, често се чуват оплаквания по отношение броя на болниците у нас. Много или малко са лечебните заведения? Къде е проблемът?

 

Проблемът е в нарушенията, при които болниците отчитат фалшиви хоспитализации, за да покрият недостига в бюджета си. Това се налага заради недоброто остойностяване на клиничните пътеки, поради което лечебните заведения трупат огромни дългове.

 

Има ли значение дали броят на болниците е голям или малък? Не, разбира се, и това няма отношение към качеството на лечението. И не трябва да има лимити за всички лечебни заведения, защото пациентът има право да отиде там, където сметне за най-добре. Но болниците не трябва да лъжат. Когато бъдат хванати в нарушения, те трябва да търпят сериозни санкции, а при системни измами да се носи наказателна отговорност. Знам редица фрапиращи случаи с измами, които са разкрити, но се разминават без наказание. Както се казва, не може заради дървениците да си изгориш къщата. Необходимо е не лимитиране на болниците и тяхната дейност, а по-строг контрол. Трябва да се спрат тези нарушения, а това става много лесно, когато се въведат големи глоби.

 

Иначе колкото повече са болниците, толкова по-добре е това за пациентите.

 

- Как гледате на другите промени в здравния сектор от последните месеци? Какво още трябва да се направи?

 

Здравната реформа до момента се движи добре. Пак казвам, че системата у нас се подобри значително през последните две десетилетия.

Много е важно да се остойности лечението. Не може за операция на рак на дебелото черво и стомаха общественият фонд да заплаща по 2500 лв., докато на запад се поемат поне по 15 000 евро от лечението. Та нали ние правим същото със същата апаратура, консумативи и лекарства?

 

Пациентите ни се сърдят, че трябва сами да доплащат немалко средства за лечението и с право, но това, за жалост, не зависи от лекарите. Ние правим всичко възможно с парите, които ни се отделят. Иначе се получава като при Балкантурист. Ако нощувката струва 5 лв., а обядът е 2 лв., той ще фалира. Така и за нас е трудно да осъществяваме качествената медицинска грижа с минимални средства.

 

Към регистрация за Здравен дебат

 

Здравният дебат се провежда с любезното съдействие на Новартис България, Астра Зенека, МБАЛ „Доверие“ и „ПроДуКт – Проджект Дивелъпмънт Кансълтинг“ АД. Институционални партньори са Елана Финансов холдинг, Ърнст и Янг България, Индустриален Холдинг България и Германо-Българска индустриално-търговска камара.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (8)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

пациентка     2016-04-25 15:24:41
проф. Пожарлиев е велик
anonimen     2015-11-26 10:04:11
bravo----fifi--.toçno e taka.znayat samo da pişat.bravooooooo.
фифи     2015-11-10 17:07:12
ПРОФЕСОРЕ, ЗНАЧИ ВИЕ СТЕ ОТ ОНЕЗИ АПОЛОГЕТИ, КОИТО НАТРАПВАТ ВИНАТА ЗА ПРОВАЛЕНОТО НИ ЗДРАВЕ НА НАС! А ДАЛИ СТЕ ЧУЛИ И ЧЕЛИ НЕЩО ЗА ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ПРОФИЛАКТИКА? КОЛКО ПЪТИ ОТ 25 ГОДИНИ НА ХОРАТА СА ПРАВЕНИ ПРОФИЛАКТИЧНИ ПРЕГЛЕДИ? А??? НЕ ЗНАЕТЕ, НАЛИ! АМА АЗ ЗНАМ - ПРЕДИ 1990 МИНАВАХМЕ ВСЯКА ГОДИНА НА ФЛУОРОГРАФ, НА ГИНЕКОЛОГИЧЕН ПРЕГЛЕД, НА РАЗНИ ВАКСИНАЦИИ. ПРОФЕСОР-МЕДИК НЕ Е НАУЧНО ЗВАНИЕ, ТОВА Е ПРЕДИ ВСИЧКО СТЕПЕН НА ХУМАННОСТ. С ТОВА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ОТГОВОРНОСТ НЕ Я ВИЖДАМ У ВАС. СОРИ!
brbr     2015-11-10 16:50:44
Лекарят пенсионер е прав - новите начини са само начини за източване джоба на болните и на т.нар. здравна каса - парите от здравните вноски на хората. Да, особено важно е НАБЛЮДЕНИЕТО - но него просто го НЯМА. И не може при тая система да го има - прехвърлят те като ТОПКА - джипи към специалист - от специалиста към джипито, но наблюдението е въпрос на специалиста, а при него си само за един месец с право само на две посещения. Е, как ще става наблюдението, по кой начин?
brbr     2015-11-10 16:42:00
А, не е лошо здравеопазването в България, \"професоре\", никак не е лошо. Ми хайде да те водя утре с мен при джипито, дето на първо число от месеца закача обявление, че вече няма направления, и ми предлага да избера, кое ми е по-важно - сърцето или очите, та за това да ме прати на специалист. Ама че виждам двойно, а с едното око виждам само мъгла, не го интересува. Пък твоята хипертония и ежедневна аритмия да ги полекува за един месец \"специалист\" и после да те върне да те доизлекува джипито.
8 намерени, страница 1 от общо 2  1   2   



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
4 начина да се чувстваш леко през зимата

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
Още от Здрав ум
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising