ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Д-р Венцислав Грозев: Дискутираме отпадане на лимитите за болниците

Катя Димитрова   |   16 октомври 2015   |   Коментари 1
   
   
Д-р Венцислав Грозев: Дискутираме отпадане на лимитите за болниците

Източник: Български лекарски съюз

Д-р Венцислав Грозев е председател на Българския лекарски съюз от май месец тази година.
Роден е през 1958 г. Завършил е Медицинския университет в Плевен през 1983 г., през 1991 г. взема специалност по обща хирургия.  По-късно придобива още няколко специалности - по изгаряния и пластично-възстановителна хирургия, лапароскопска хирургия и спешна хирургия при масов травматизъм. Автор и съавтор е на повече от 70 публикации в списания и сборници от конференции и конгреси.
- Д-р Грозев, наближава краят на годината и очевидно портфейлът за здраве за 2015 г. няма да стигне. Българският лекарски съюз иска актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, здравният министърт д-р Петър Москов пък твърди, че дефицит нямало. Каква е истината?
Твърдението на Надзорния съвет и други структури към Националната здравноосигурителна каса, както и на Министерството на здравеопазването, че недостиг в бюджета няма, не отговаря на ситуацията, в която се намираме в момента. Дефицит ще има и само в болничната помощ той ще стигне 65 млн. лв. заради т. нар. надлимитна дейност.
Ако тръгнем да говорим и за медицинските изделия, при които липсата на средства се очертава около 80-100 млн. лв. и факта, че Здравната каса заплати дейности за 2014 г. с предвидени за 2015 г. пари и преведе 80 млн. лв. от собствения си бюджет към министерството – ето няколко цифри и причини, обособяващи недостига.
- Отдавна Касата не е завършвала календарната година без дефицит. Защо парите за здраве никога не стигат?
От много време се въртим в този порочен кръг дейности от предходната година да се заплащат с бюджета от настоящата. Разбирате, че при това положение, общественият фонд винаги стартира първото тримесечие с едни непредвидени в разчетите разходи.
Българският лекарски съюз е наясно, че се работи в рамките на Постановление 57 от март месец, което лимитира дейността на болниците, но ето тук се изправяме пред другия парадокс – лекарите не могат да отказват медицинска помощ на гражданите и когато са я дали, това се счита за извънреден труд, който не се заплаща. За нас това не е нормално.
Освен това около 25% от тази надлимитна дейност, е в поряръка на спешност, което очертава една сума от порядъка на 20-25 млн. лв. от този дефицит, за който вече споменах. Това също не е нормално. Не може спешната помощ, която е гарантирана на 100% от държавата за всички граждани, да не бъде заплащана. Тя е отчетена, приета, но не е фактурирана – сиреч болниците няма да получат пари за нея.
- Но защо здравният министър продължава да твърди обратното? Разчетите изглежда са налице.
Аз разбирам министъра, тъй като той работи по модела на Постановление 57. Каква е справедливостта и целесъобразността на този документ обаче, го показва практиката. В края на краищата той е длъжен да съблюдава изпълнението на Закона за Бюджета на Националната здравноосигурителна каса, но въпреки това се оказахме в извънредна ситуация. Мисля, че точно тук е моментът и Министъра, и Надзора на Касата да проявят творчество, разбира се, с помощта и на правителството. Тук вече става дума и за иниацитива отстрана на Министерството на финансите и Министерски съвет. Все пак здравеопазването е част от националната сигурност на държавата и затова ние се обърнахме и към премиера Бойко Борисов, Омбудсмана и председателя на Народното събрание и на Комисията по здравеопазване, които би трябвало да реагират в полза на пациентите. Надявам се това да стане и тези несъответствия да бъдат изгладени.
Трябва да има спокойствие в системата не само до края на тази година, а и занапред. Крайно време е да приключваме дадена година с бюджет за здраве без дефицит.
Когато е изготвян бюджета за 2015 г., той сигурно е бил с разумни параметри, но изведнъж, в края на първото тримесечие, се появява един документ, който започва да урегулира и лимитира дейността на лечебните заведения през останалите 9 месеца и изведнъж средства от портфейла на НЗОК се прехвърлят към министерството. Защо? Да, най-вероятно това са изхарчени по целесъобразност пари, за това не спорим, но не знаем поради каква точно причина са прехвърлени те и как са разходвани.
След като тези пари са били предвидени за дейности, извън бюджета на Касата, как така се трансферират другаде? Тази надлимитна дейност от 60-65 млн. лв. влиза в тези примерно 80 млн. лв. прехвърлени средства. Значи, ако те бяха останали в НЗОК, нямаше да има такъв проблем. Забележете, че в писмото си, в което уведомяваме Надзора за това наше виждане, даваме възможност и за разсрочване на плащанията до края на първото тримесечие на следващата година. Идеята обаче е тези пари да не се вземат от бюджета за 2016 г., защото ситуацията ще се повтори. Ако тези средства се осигурят, ще се постигне и малко повече спокойствие в системата и сред гражданите.
Подчертавам, че не говоря за безразборно разходване на средствата. Напротив, всички ние сме за по-строг контрол, но след като той вече е упражнен и се вижда, че се е работило повече, е нормално, етично, законосъобразно и целесъобразно този труд да бъде заплатен. Особено след като е отчетена и приета, защото така излиза, че без да има нарушение в медицинските алгоритми и стандарти или правилата за добра медицинска практика, болниците трупат дългове затова, че работят. Така се пренебрегват висшите закони, които са над Постановление 57. Припомням, че Българският лекарски съюз не е извънзаконова организация, която прави, каквото си поиска.
Там, където са отчетени фалшиви дейности, вече трябва да се прилагат съответните законови мерки и ние в никакъв случай не сме срещу това.
- Преди дни управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов уклончиво заяви, че надлимитната дейност няма да се заплати, поне не без сериозни проверки по болниците. Освен това той каза, че харчовете над бюджета са наполовина по-малко – 31 млн. лв. Кой бърка в сметките?
Аз не разполагам с тези цифри, но мога да кажа, че нашият анализ на годишна база сочи споменатите вече 65 млн. лв. Как той е довел надлимитната дейност до 31 млн. лв., е въпрос, на който не мога да отговоря. Спокойно може, ако действително говорим за по-малка сума, отново да се срещнем и да разговаряме и да постигнем нужното уравновесяване. Между другото в поведението на д-р Комитов има много разумност и аз вярвам, че това ще продължи и занапред.
Когато си противоречим с НЗОК, това не е „за спорта“. Винаги сме били диалогични.
- Притесняват ли Ви проверките в лечебните заведения?
Част от решаването на проблема е и този подход, така че нека контролиращият орган да осъществи тези проверки и там, където се окаже, че надлимитната дейност противоречи на законодателството, да се вземат съответните мерки. Но нека и в болниците, които са работили, трудът да бъде заплатен.
- Предвид, че започнаха консултациите за Бюджет 2016, какъв бюджет за НЗОК се очертава за догодина?
Рано е да говорим за конкретни цифри, но определено очаквам повече средства за догодина. Това ще бъде и един добър прогностичен белег за Националния рамков договор.
Правителството трябва да внесе Проекта на Закона за бюджета до края на този месец за гласуване в Народното събрание. Ще изкачаме още няколко дни, за да видим точните параметри и да изкажем мнението си.
В голяма част отстрана на нас и Касата, особено в текстовата част, са изработени и становищата за рамковия договор. Все още не сме ги стиковали, но следващата седмица вече официално ще стартираме преговорите. При нас са пакетите – основен и допълнителен, както и предложенията за изваждане на някои дейности от болничната в извънболничната помощ и в момента те се коментират на експертно ниво. Скоро ще излезем със становище относно нашите идеи и предложения, но тепърва много работа ни предстои през целия ноември и декември месец.
Целта ни е да постигнем нормализиране на ситуацията и гарантиране на добра медицинска дейност за здравето на нацията и догодина пациентите да са по-удовлетворени откъм цени, качество и лечение. Това е отговорност, от която не сме бягали никога, въпреки тенденцията на медицинските служители да се гледа едва ли не като на престъпници. Поради това не уважавам действията на журналисти и дори цели медии, които си позволяват лукса да се набъркват в изконни ценности като доверието между лекаря и пациента. Аз съм убеден в качествата на моите колеги и знам, че това са хора, които дават от себе си. Какво е мнението на някои журналисти, остава въпрос на етична ценност.
- Преди няколко дни споменахте, че е необходим нов подход в бюджетирането на Касата. Какво предлагате?
Няколко са подходите. Този процес не може да се осъществи още за следващата година, но могат да започнат да се правят малки крачки към това. Трябва да се започне и да се изработи окончателното и реално остойностяване на клиничните пътеки. В тях има компоненти относно лекарства, медицински изделия, разходи за консумативи и т.н., но това, което не влиза в тяхната цена, е медицинският труд. Не знам как при този факт се изработва един реален бюджет. Никой от властимащите в момента не може да убеди Българския лекарски съюз или пък всеки един отделен лекар или медицинска сестра, че парите, които са вложени в цената на дадена клинична пътека, са реални. Това е проблем отдавна, не само на настоящото правителство.
Оттук произлиза друг основен дисонанс и затова се чуват мнения, че в България, виждате ли, се харчат двойно повече пари от тези, които са планувани през бюджета. Уважаеми господа, извадете тези пари на светло и ще видим за какво става дума! И сега пациентите доплащат за медицински изделия, за лекарства, за дейности и прочие, но това не са „откраднатите пари“ от българските лекари и медицински сестри. Това са средства, с които самият гражданин дофинансира здравеопазването, а на всичко отгоре с труда си медицинските служители се превърнаха в донори на системата.
Не трябва да се забравя, че лекарят не е Господ. В никоя държава медицината не може да съживява. За съжаление, в болниците, независимо дали са в Щатите, Япония, Германия или България, хора умират.
- Кои ще бъдат новите моменти в Националния рамков договор за 2016 г.?
В момента дискутираме отпадането на лимитите за болниците в основния пакет. С други думи, след като пакетът по Закона за здравното осигуряване, е на 100% гарантиран от Здравната каса, то каква е логиката да има лимит за неговото изпълнение? Идеята е не да се ограничава, за да се връщат пациенти, а дейността да се контролира така, че да се осъществява по начина, който ще доведе до спазване на добрата медицинска практика и повече удовлетвореност за гражданите.
Системата на здравеопазването е изключително деликатна, тя не обича резки движения. В нея трябва да има сигурност, защото тя гарантира доброто изпълнение на медицинската услуга. Това не са празни приказки и клиширани фрази, това е самата истина. Да, има промени и нови моменти, които трябва да бъдат въвеждани, особено що се отнася до иновативни лекарства и техники на лечение, но нека медицината бъде успокоява с полезни за болните новости, а не да бъде обезпокоявана с проблематики, които се въвеждат едва ли не всеки месец или през седмица. Вярно е, че има наболели проблеми, които трябва да бъдат решени максимално бързо, но те трябва да бъдат извършвани поетапно. Така може да се проследи ефективността и добронамереността на решенията.
- В писмо до премиера Бойко Борисов миналата седмица обявихте, че се правят опити за изземване правомощията на съсловната организация. Кой ги прави и защо?
В разделянето на болничната помощ на основен и допълнителен пакет прозира тенденция към администриране на договорния процес. С други думи, между редовете се чете едно желание част от този процес, а именно критериите за хоспитализация, изпълнение на клинични пътеки и изписване да бъдат осъществявани чрез наредба. Ние трудно можем да се съгласим с такъв тип администриране, защото според законодателството това става посредсвом договор между двама основни партньори – лекарския съюз и НЗОК, преподписан от министъра на здравеопазването.
Държавата в лицето на здравното ведомство определя болестните единици, т. нар. МКБ 10, но там, където става дума за критерии, няма по-компетентни хора от лекарите. Ако това нещо влезе в наредба, тогава защо е договорният процес? Ако се договаряме само за цени, се връщаме в миналото – чисто бюджетиране и разпределяне на парите. Това ще се отрази лошо и по отношение на заплатите в медицината.
И така имаме голям кадрови проблем – знаете за липсата на антестезиологи, педиатри, патоанатоми, а вече и на хирурзи. Постоянно намаляваме и младите хора под 40-годишна възраст изтичат навън. Около 470 желания за напускане на страната сме подписали досега за тази година. Това означава близо 500 млади, интелигентни и способни медици, които бягат от системата на здравеопазването у нас. Каквато и реформа да правим, в края на на краищата тя трябва да бъде изпълнена като дейност на лекарите и медицинските сестри.
Затова промените трябва да се случват бавно и да се обмислят хубаво. Не можем да се съгласим с опита за администриране на Националния рамков договор и ще продължим да отстояваме тази позиция.
- Коментар за цялостната концепция за реформа на д-р Москов. Одобрявате ли я?
Реформа в здравеопазването трябва да има и с това никой не спори. Има неща, които определено са разумни и част от тях влязоха в законодателството с приемането на новите Закон за здравното осигуряване и Закон за лечебните заведения. Надявам се в договорния процес някои от тях да бъдат изгладени.
 - Кои неща?
При изработването на Националната здравна карта например. Там ще трябва доста работа. Основата за изработването й е доста широка, там са общините, областните управителите, представители на съсловни и пациентски организации и на държавата.
Българският лекарски съюз си извоюва правото във всяка една областна комисия да има двама негови представители, както и в самата комисия по израбоване на Националната здравна карта. В момента методологията за изготвянето й се обсъжда и се набират широк кръг от мнения, което е много хубаво. Друг е въпросът как точно ще се случи тя и доколко ще е ефективна.
- Вдигна се много шум около идеята на министъра да влизаме в болници само с пръстов отпечатък, дори Надзорът на касата я одобри почти веднага. Българският лекарски съюз обаче още не е излязъл с официално становище...
Не сме дали становище, защото никой не го е искал. Освен това много правни организации реагираха с големи съмнения към ефективността на едно такова начинание. Ще трябва да се видят нещата по отношение нарушаване правата на човека, но честно казано към настоящия момент нямаме категорично мнение дали сме за или против идеята.
На мен лично тази мярка ми звучи малко екзотично. Обикновено хората свързват снемането на пръстов отпечатък с юриспруденцията, със законово нарушение, с абсолютен държавен контрол върху дейност, която не е лечебно-диагностична. Да, на летищата има такава практика и всички знаем защо. Това е действие, което е свързано с опазването на националната сигурност и вътрешния ред. Дали точно пръстовият отпечатък е висшата форма на отчетност дали пациентът е преминал през болницата или не, ще покаже бъдещето.
- Може би просто трябваше да се усъвършенства системата с чекиране на личните карти така, че да няма злоупотреби с личните данни на пациента?
Да, може би трябваше да се направи така, че да няма възможност за спекулации с личните карти. А и това може да породи много сериозни проблеми. Има ситуации, в които пациентът не е в състояние да даде отпечатък и той трябва да се вземе. Още по-трудно ще е за възрастните, почти обездвижени хора, които са на километри от аптека и не могат да си купят лекарства сами. Как примерно баба Иванка на 84 години, обездвижена от 3 години, ще докаже самоличността си, за да получи необходимите й медикаменти?
Подобни неща, ако се случват, поне не трябва да е веднага, от днес за утре, а да бъдат подложени на широка база за обсъждане и анализ и ако се въведе, то да е със съгласието на колкото се може повече хора и организации.
-На 19-ти октомври, в понеделник, отбелязваме Деня на българския лекар. Празник ли е още този ден? Престижно и удовлетворяващо ли е да си лекар в България?
За мен е такова. Празникът си е празник, както и 7 април. Въвеждането на 19 октомври преди няколко години за мен е едно добро начинание, защото по този начин нещата се насочват към конкретика – към българския лекар. Денят е свързан с името на единствения наш светия, който е бил лечител Св. Иван Рилски и аз лично считам, че този празник е хубав и отбелязвайки го и награждавайки свои колеги в различни сфери, го изпълваме до голяма степен със съдържание. И да, считам, че професията ни остава една от най-престижните.
- През последните години уважението и вярата в медиците ни сякаш съвсем се стопиха, а "личен лекар" като че ли е вече мръсна дума. Защо е така и какъв е пътят тази негативна нагласа да се промени?

Може би някои структури желаят лекарската работа да бъде изпразнена от съдържание, но това е въпрос на морално-етични качества и ценностна система. Нека не допускаме това. Ако това се случи, никой няма да бъде доволен. Всички ще пострадат, ако позволим нарушаване на изконната ценност на доверието между пациента и медика. Те двамата са в една лодка. Няма лекар, който да иска да навреди на своя пациент. Такова нещо не съществува и затова повтарям: ние сме в една лодка. По-добре да се хванем ръка за ръка, да сме внимателни и добронамерени един към друг и да постигнем успехите си в битката за здравето.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

...     2015-10-18 17:01:26
ne sum lekar , ne 4eta mnogo po temata , zasega si gledam rabotata a ne bolesti
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър ларингит - затруднено дишане и лаеща кашлица в малките часове на нощта

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising