ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Проф. Стоян Миланов: 90% от себестойността на медицинските услуги в Спешна помощ не се покриват от НЗОК

Румяна Тасева   |   10 февруари 2015   |   Коментари 1
   
   
Проф. Стоян Миланов: 90% от себестойността на медицинските услуги в Спешна помощ не се покриват от НЗОК

Източник: Puls.bg

Проф. Стоян Миланов участва във Форум "Здравен дебат" на Puls.bg, на който стана дума за неотложните реформи в здравеопазването. Безспорно един от акцентите е концепцията за реформа в Спешната помощ.
Ето интервюто, което даде проф. Миланов по темата за Puls.bg.


(Първа част на интервюто; Повече за Форум Здравен дебат)


Проф. д-р Стоян Миланов е Изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” от 30.01.2013 г. Преди това е изпълнявал дейнoстта изпълнителен директор, бил е заместник-директор по лечебната дейност и началник на клиниката за интензивно лечение.
Проф. Стоян Миланов е национален консултант по Спешна медицина, доцент по анестезиология и интензивно лечение и доцент към катедрата по Спешна медицина при МУ София. От лятото на 2013 г. е председател на Българското дружество по спешна медицина.
Притежава три специалности: анестезиология и интензивно лечение, Спешна медицина, Обществено здраве и здравен мениджмънт.
Специализирал е в Копенхаген, Дания и Кеймбридж - Обединено Кралство.



 - На какво според Вас се дължат дълговете на лечебните заведения, конкретно на тези, които са свързани с осигуряването на спешна медицинска помощ? И какви решения биха могли да се намерят за преодоляване на този проблем?

За мен това е един чисто лобистки заложен механизъм за нелоялна конкуренция с цел унищожаването на подобни лечебни заведения. Той беше заложен след началото на промените, след влизането на здравноосигурителния модел. До преди 3 години в продължение на 4 години подред „Пирогов“ е получавала значителни суми за покриване на задължения. Такива сведения има и за болница „Св. Георги“.
Тази практика от 3 години не съществува в нашата болница, както и в „Св. Георги“. Не казвам, че тази практика трябва или не трябва да продължи, а казвам това, че смяната както на собствеността, така и на функциите, на структурата доведе до някои неблагополучия, които не бяха прогнозирани или точно напротив.  Това е много важен механизъм изпълнителни директори на големи болници, които наистина работят да бъдат държани в малко неудобно положение – защото във всеки един момент може да се заяви, че този директор не се справя, болницата има загуби, има просрочени задължения и той веднага да бъде отстранен.
Механизмите са повече от ясни: спешността, и то болничната спешност, натоварва много бюджета, неосигурените пациенти също, самата издръжка също – това са едни големи структури, които изискват много средства за издръжка. Опитите ни да решим този проблем са повече от ясни – разширихме си портфолиото с работа с касата, опитваме се да въвеждаме системи за финансово управление  и контрол, които дават някакви резултати, но това не е достатъчно. Тоест това е един заложен дефицит във финансирането през определени пътеки, които се предполага, че ще влязат в подобни заведения и оттук нататък изпълнителните директори на подобни заведения са буквално с вързани ръце да направят каквото и да било. Това е една хроника на предизвестена смърт за тези лечебни заведения.

 - Българският пациент докога може да разчита на спешна медицинска помощ при тези условия?

Що се отнася до разчитането на професионалната, компетентната помощ в лицето на лекарите, на специалистите по здравни грижи може да разчита винаги. Винаги съм смятал, че лекарската професия е призвание.
Наистина нещата много се промениха и доста колеги станаха буквално комерсиални като забравиха за какво са от отсрещната страна, забравиха, че могат да попаднат и от другата страна. Тези „квазипазарни“ условия, особено в областта на здравеопазването, водят до уродлив ефект.



 - Имаме недостиг на медицински персонал?...

Кой твърди това? Ако това беше вярно „Пирогов“ нямаше да разполага с 560 лекари, от които 380 са със специалност, от тях имаме около 150 с две и повече специалности, имаме над 60 хабилитирани лица. Отделно от това болницата разполага с около 900 медицински специалисти. Не мога да кажа за момента, че за „Пирогов“ има някакъв дефицит. Тук работят 105 анестезиолога... Истинският въпрос е защо са толкова? Дали условията ги задържат, дали предизвикателството... Все пак в „Пирогов“  все още има достатъчно брой специалисти, включително патолози и от по-редки специалности.

 - Кои са тогава другите основни проблеми за „Пирогов“, изключая финансовия?

Поставени в една чисто пазарна ситуация, като търговско дружество, ние по никакъв начин не можем да предявим нашата цена към пациента и сме принудени да работим под себестойността на услугите, които представяме, при тази възможност да обслужваме пациента и подобен монопол върху дейности по обслужване на спешния пациент. Това във всяка една държава би използвано по идеален начин и подобни структури, ако въобще някъде съществуват, биха могли да бъдат много печеливши. Разбира се, тази печалба незабавно би облекчила държавата от функциите, които и се налага да изпълнява по подпомагане за капиталови разходи на лечебни заведения, но това в момента не ни се позволява.

Аз имам справки за себестойността на нашите медицински услуги – на около 90% тя не се покрива от НЗОК, тоест системата на разплащане е сравнително ригидна. Нашите възможности за така нареченото „източване“ (дума, която не харесвам) са много малки като компенсиращ механизъм – това, което е обществена тайна в България - тъй като ние приемаме спешни пациенти, които се нуждаят от много по-сериозни оперативни интервенции и много грижи занапред и много по-голям разход на ресурси, отколкото един планов болен.

 

Типичен пример мога да дам с детско коремно при нас. Това са деца с тежка хирургична патология, след коремни, гръдни операции. Имаме случай, в който клиничната пътека е на стойност 880 лв., а при нас са извършени интервенции за 3200 лв. и това е така, защото детето е изисквало много продължително лечение, дълъг престой в болницата, минало е през реанимация, а там разходите са още по-големи, независимо че там приходите са по-големи. Следващ случаен пример от тази справка: разходи за лечението на друго дете са 664 лв., като това включва медикаменти, консумативи и други - платено 500 лв.

Към продължението на интервюто, за модела на Спешна помощ


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

...     2015-02-10 23:35:15
ne sam 4ela po temata
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър ларингит - затруднено дишане и лаеща кашлица в малките часове на нощта

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
Още от Новини и събития
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising