ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Проф. Стоян Миланов: Върху Спешна помощ в момента се трупват всички негативни резултати от здравната система

Румяна Тасева   |   09 февруари 2015   |   Коментари 1
   
   
Проф. Стоян Миланов: Върху Спешна помощ в момента се трупват всички негативни резултати от здравната система

Източник: Puls.bg

Проф. Стоян Миланов ще участва в "Здравен дебат" на Puls.bg, организиран от Клуб Investor.bg във вторник, 10 февруари, в х-л Шератон. Темата на дискусионния форум е: Неотложните реформи в здравеопазването, като един от акцентите ще бъде концепцията за Спешна помощ.

Участници в "Здравен дебат" са още: д-р Петър Москов, Министърът на здравеопазването, проф. д-р Генчо Начев, изпълнителен директор на болница “Св. Екатерина“ и национален консултант по кардиохирургия, доц. д-р Божидар Финков, ръководител на Клиника по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“ и национален консултант по инвазивна кардиология, проф. д-р Красимир Иванов, ректор на Медицински университет – Варна и  председател на Борда на директорите на МБАЛ „Св. Марина“ - Варна, както и представители на бизнеса и администрацията. Повече за събитието и регистрация.


Проф. д-р Стоян Миланов е Изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” от 30.01.2013 г. Преди това е изпълнявал дейнoстта изпълнителен директор, бил е заместник-директор по лечебната дейност и началник на клиниката за интензивно лечение.
Проф. Стоян Миланов е национален консултант по Спешна медицина, доцент по анестезиология и интензивно лечение и доцент към катедрата по Спешна медицина при МУ София. От лятото на 2013 г. е председател на Българското дружество по спешна медицина.
Притежава три специалности: анестезиология и интензивно лечение, Спешна медицина, Обществено здраве и здравен мениджмънт.
Специализирал е в Копенхаген, Дания и Кеймбридж - Обединено Кралство.


- Проф. Миланов, кой обезпечава финансирането на Спешна помощ?


Финансирането на системата за спешна медицина и спешна медицинска помощ в момента е изцяло прераготив на държавата, така както е в съвременния цивилизован свят. Тук обаче възникват много въпроси, тъй като под финансиране на системата за спешна медицинска помощ би трябвало да се разбира финансирането както на доболничната и част, така и да се премине през транспорта, логистиката, поддържането на центрове за спешна медицинска помощ, координационните централи, автопарка, обучението на хората... В този ред  има един специфичен сериозен терен „плаващи пясъци“, наречен „болнична спешна медицина". Тоест всички пациенти, попадайки в този диагностично-терапевтичен мол, наречен Спешно отделение, подлежат на спешна хоспитализация, на спешни оперативни интервенции, на отсрочен престой в болницата и съответното лечение.
В момента спешният пациент в България е спешен до момента, в който му се напише история на заболяването. След като се попълни история на заболяването и се хоспитализира, той престава да бъде грижа на системата за спешна медицинска помощ, което е повече от абсурдно за мен.

- Как е редно да бъде според Вас?


Финансирането на подобни пациенти минава през общи финансови инструменти. Тоест дали ще е клинична пътека, диагностично-свързана  група и т.н. би трябвало в този аспект финансирането на спешния пациент в болнични условия да бъде малко по-добре обмислено. Тъй като спешният пациент, попаднал в болница, е непредвидим - той е с множество заболявания, освен острото му заболяване; тези пациенти прекарват доста дълго време извън така наречения минимален престой, тоест на тях трябва да се гледа с малко по-различно око и да бъдат с малко по-различно финансиране, разбира се, нагоре.
Един спешен пациент може да постъпи с едно, да се установи друго, да бъде опериран за трето и да го загубим заради нещо съвсем различно, така както се случва с „тежките пациенти“.
Нека да кажем така – системата за спешна медицинска помощ не е само една добре организирана транспортна и логистична служба, която да се отзовава на повиквания и да закарва пациента в лечебно заведение. Системата за спешна медицинска помощ би трябвало да включва и болничните структури, които осигуряват качествено лечение на пациента занапред. Защото, ако беше така, би трябвало при нас да съществуват единствено центрове за спешна медицинска помощ, лекари, които се движат с линейки, отзоваващи се на повиквания и дотам.

- Решаването на този проблем дали е залегнал по някакъв начин в концепцията за реформа на Спешната помощ на здравния министър д-р Москов?

 


Да, залегнал е. Това е един добър старт. Смятам, че в момента българските граждани имат уникалния шанс през това ръководство в Народното събрание, на здравната комисия, разбира се, отстрана на Министерство на здравеопазването, да получат една добра възможност да бъдат качествено и навременно лекувани, що се отнася до областта на спешните състояния. Тоест смятам, че не е само добър шанс, който е залегнал в концепцията, то е и последен шанс.
 
- Какво е новото в тази концепция?


Ново е, че пътят на спешния пациент е проследен от начало до край, от отсяването на повикванията към спешния телефон, през адекватен медицински триаж, през получаване на доболнична спешна помощ според случая на пациента, тоест какъв медицински екип се изпраща на място, бързина на постъпване на екипите, техния брой, въвеждане на карта на спешната медицинска помощ за покриване на територията на страната, което е малко по-различно от Националната здравна карта... Там, разбира се, има много работа, за да се види дали това е оптималното разпределение на екипите, дали ще има някакви сезонни промени, дали наличните екипи по места са достатъчни или не, тъй като натоварванията на центровете за спешна медицинска помощ за отделни части на територията на страната са много различни. Мога да кажа със сигурност, че най-натоварени са София, Варна, Пловдив... Но има центрове или филиали за спешна медицинска помощ, които нямат повиквания дълго време в денонощието.


За съжаление, последните мерки, които бяха предприети по отношение на качването на заплатите възнаградиха - тъй като те са по щатно разписание - именно тези центрове, които са най-малко натоварени, което е една несправедливост.


По отношение на концепцията е наблегнато и на квалификацията, и върху проследяване пътя на спешния пациент вече и в болнични условия, спешните отделения ще бъдат категоризирани, залегнало е подобрение на връзките между отделните нива на спешните отделения... Тоест, идеята е пациент, който има сериозни нужди да попадне в спешно отделение, зад което стои лечебно заведение, което ще може да реагира адекватно според тежестта на заболяването и му помогне. По друг начин казано, този триаж може би ще бъде извършван предварително, така че пациент, който се нуждае от определена хирургична интервенция, да не попада в заведение, в което тя не може да бъде извършена. Или, ако попадне, след Спешното отделение да бъде пренасочен към друго лечебно заведение, където лечението може да бъде реализирано, посредством действията на Координационната централа на спешното отделение и лечебното заведение и ще наложи незабавен транспорт, извършван от центъра към това лечебно заведение. Тоест това е сърешаване между нуждите на спешния пациент и възможностите на съответното лечебно заведение да ги поеме като обслужване.

- Според Вас трябва ли да има дефиниране на пакет Спешна медицинска помощ и това ще облекчи ли въобще системата?


Мисля, че определено това е необходимо. Защото трябва тези дейности да бъдат канализирани, да се каже докъде е системата за спешна медицинска помощ и къде не е.
В продължение на много години системата беше използвана като патерица, като буфер и обираше всички негативи на извънболничната помощ, на болничната помощ. Колегите бяха натоварени с изключително несвойствени дейности.
Смятам, че дефинирането на този пакет - а ние усърдно работим в това отношение – ще определи дейностите, тоест ще действаме за каквото сме учили, можем и знаем, отколкото да се занимаваме с това някой да направи една инжекция посред нощите докато друг пациент умира от остър миокард инфаркт – което е недопустимо.
Същото се отнася и за спешните приемни отделения, където, дефинирайки този пакет, биха се отсели реално спешните случаи, които постъпват в спешното отделение от другите. Защото едно спешно приемно отделение приема всеки, а се оказва накрая след цедката, която прилагаме, че реалните спешни пациенти са много по-малко.

- Какво ще стане тогава с тези пациенти, които реално не са спешни?


Пациентът винаги има право да бъде обслужен. Тези, които не попадат в спешния пакет, ще попаднат в някое от другите отделения.

Продължението на интервюто с проф. Миланов


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

13     2015-02-09 15:54:11
Харесва ми този министър, най-вече ЗАЩОТО ПРЕДИЗВИКА ДЕБАТ!А когато едно нещо се обмисля от много и то компетентни хора/КАКЪВТО Е Д-Р МИЛАНОВ/,вероятността да се стигне до добро решение е голяма!Желая успех на форума, защото всички сме потенциални пациенти!!!
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
4 начина да се чувстваш леко през зимата

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
Още от Хомеопатия
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising