ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Д-р Стефан Константинов: Демонополизирането на НЗОК е сериозно политическо и икономическо изпитание

Йоана Тодорова   |   16 октомври 2013   |   Коментари 1
   
   
Д-р Стефан Константинов: Демонополизирането на НЗОК е сериозно политическо и икономическо изпитание

Снимка: Личен архив

Д-р Стефан Константинов е роден на 2 януари 1966 година. Завършил е Медицинския университет в София през 1989 г., а през 1995 г. придобива специалност акушерство и гинекология. Работил е в Тунис. Бил е заместник-председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и член на Съвета на директорите на МБАЛ „Никола Василиев” АД гр. Кюстендил.


На 6 октомври 2010 година д-р Константинов стана министър на здравеопазването в правителството на Бойко Борисов на мястото на подалия оставка министър проф. Анна-Мария Борисова. На 13 март 2012 г. подава оставка от поста министър на здравеопазването.



- Д-р Константинов, необходимо ли е НЗОК да се демонополизира и да влезе в реална пазарна конкуренция с други лицензирани дружества за доброволно здравно осигуряване?


- При ограничените пари, с които разполагаме поради ниския БВП, спрямо останалите държави от ЕС, най-ефективният вариант за нас е една здравна каса. Но това върви и с много ясна и последователна държавна политика и регулация.

 

При положение, че държавата толкова години демонстрира невъзможността си да ги осъществи съм склонен да дам предпочитание на вариант с няколко равнопоставени здравни каси. Осъществяването на подобна реформа обаче е сериозно политическо и икономическо изпитание.

 

Всички останали варианти са порочни, няма да доведат до по-добри резултати и вероятно единствено биха източили и без това неголемите финансови ресурси на системата.

- Броят на болниците в България надхвърля 400, а западноевропейски държави с много по-голяма територия и население имат значително по-малко лечебни заведения. Необходимо ли е да съществуват болници, които и не предлагат медицински услуги на достатъчно добро ниво?

- Големият брой на болниците е белег за неефективно изразходване на парите за здравеопазване.

 

Здравеопазване може да се прави и с малко на брой многопрофилни болници с модерни технологии, висококвалифициран и добре заплатен персонал, може и с множество болници от всякакъв тип и големина – разликата е в парите, които ще са необходими за постигане на качество. А нашите пари са твърде ограничени. За това е неразумно да се разпиляват по този начин.

 

Що се касае до „достатъчно доброто ниво“ у нас се избра погрешен път за дефинирането му. Доброто ниво не се измерва с броя на лекарите, нито с наличните апарати в болницата. Поне не директно.

 

Доброто ниво се определя от обема излекувани болни и степента на тежест на заболяванията. Погрешно се определиха нива на компетентност на болнични структури, а не на цели болници и погрешно тези нива на компетентност се обвързаха с брой персонал и оборудване, а не с показатели от работата на болниците.

 

И за да стане още по-сложно, ще кажа, че необходимото „добро ниво“ в малкия град е едно, а в регионалния център, където се събира големият пациентски поток и тежка патология е друго. Опитът да се приложат еднакви критерии за всички и отказът да имаме ясна национална политика по отношение на болниците доведе до това в няколко големи града да имаме свръхпредлагане на болнични услуги, а в малки населени места пациентите да не могат да получат дори елементарно обслужване.

- Необходимо ли е закриването на неефективните болници? Държавата трябва ли да подпомага най-задлъжнелите лечебни заведения?

 

- Винаги, когато се заговори за здравна карта на болниците, за политика по отношение на техния брой се намира група хора, които скачат и започват да обясняват как това е недопустимо вмешателство на държавата в пазарната икономика, където оперират самостоятелни субекти – търговски дружества. Така нарекоха болниците!

 

Но забравят, че при пазарните отношения предполагат не само подобряване на качеството, но и фалити. Истината е, че в България няма нито една закрита болница. Но имаме фалирали такива, което е мъчителен процес с широк обществен отзвук.

 

Веднъж открита болница изключително трудно може да се закрие, така че това не стои на дневен ред. А относно подпомагането на задлъжнелите болници – зависи какво се разбира под подпомагане. Ако е простото погасяване на дълговете и даване на пари – мнението ми е не. Защото някои от най-задлъжнелите лечебни заведения са станали такива заради лошо управление и системно  източване от „добри“ мениджъри.  

 


- Как гледате на предприетите от Министерството на здравеопазването реформи, като например отварянето на болницата в Девин, която затвори врати заради непосилния за общината дълг от 1,8 млн. лв?


- Не гледам в никой случай като на реформа. Това не е реформа, това е удовлетворяване на нуждите на населението, което по принцип е хубаво. Въпросът е, ако днес се направи за Девин, защо утре да не се направи за друга болница?

 

Къде и при какви условия ще се направи? Липсва принципната позиция.

 

Защото натрупването на дългове на болницата в Девин си има дългогодишна история и далеч не държавата е основния виновник нещата да стигнат до там.

 

От една страна хората в региона трябва да имат някакво базово болнично обслужване, но от друга, защо заради лошо стопанисване на някоя болница трябва да плащат всички?



- Бихме ли могли ли да изброим кои са основните проблеми за състоянието на здравеопазването у нас в момента според Вас?


- Проблемите са много, но особено тревожното е, че се разглеждат по единично.  Отсъства цялостната визия за системата.

 

Действията са хаотични, променят се не ежегодно, а дори ежемесечно. Бягството от реформи се замества със спорни идеи периодически пускани в медиите за имитация на дейност.

 

- Какви пропуски бяха направени в хода на здравната реформа според Вас?

 

- Най-тежката грешка беше разкъсване на естествения път на пациента. Обособиха се еднолични търговци, МЦ, ДКЦ, стотици лаборатории, ненужно голям брой болници с какви ли не съкращения, като всеки се бори сам за себе си, а пациентите се лутат между тях.

 

Прекъснаха се естествените връзки между извънболнична и болнична медицинска помощ, в самата извънболнична помощ организацията на първичната и специализирана помощ е далеч от оптималното и порочните отношения създадени с посредничеството на вездесъщото „направление“ рефлектират върху пациентите.

 

В болничната помощ също се разрушиха естествените нива, през които минават пациентите според тежестта им – общинска, областна и университетска болница.

 

Въведе се монопол в здравното осигуряване, но се остави пълна свобода всеки, който и когато реши да се закача на този „монопол“ и да усвоява средства от него. Това са все резултати от принципни грешки допуснати преди много години, за които няма воля да бъдат отстранени.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

Камен     2013-10-29 13:07:23
Закриване на нзок и преминаване към бюджетно финансиране на здравеопазването.Само така то може да бъде извадено от дъното където затъна още през 2000г когато стартира НЗОК.
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Препоръки при слънчево изгаряне на кожата

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
Още от Детско здраве
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter