ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Д-р Стефан Константинов: Демонополизирането на НЗОК е сериозно политическо и икономическо изпитание

Йоана Тодорова   |   16 октомври 2013   |   Коментари 1
   
   
Д-р Стефан Константинов: Демонополизирането на НЗОК е сериозно политическо и икономическо изпитание

Снимка: Личен архив

Д-р Стефан Константинов е роден на 2 януари 1966 година. Завършил е Медицинския университет в София през 1989 г., а през 1995 г. придобива специалност акушерство и гинекология. Работил е в Тунис. Бил е заместник-председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и член на Съвета на директорите на МБАЛ „Никола Василиев” АД гр. Кюстендил.


На 6 октомври 2010 година д-р Константинов стана министър на здравеопазването в правителството на Бойко Борисов на мястото на подалия оставка министър проф. Анна-Мария Борисова. На 13 март 2012 г. подава оставка от поста министър на здравеопазването.



- Д-р Константинов, необходимо ли е НЗОК да се демонополизира и да влезе в реална пазарна конкуренция с други лицензирани дружества за доброволно здравно осигуряване?


- При ограничените пари, с които разполагаме поради ниския БВП, спрямо останалите държави от ЕС, най-ефективният вариант за нас е една здравна каса. Но това върви и с много ясна и последователна държавна политика и регулация.

 

При положение, че държавата толкова години демонстрира невъзможността си да ги осъществи съм склонен да дам предпочитание на вариант с няколко равнопоставени здравни каси. Осъществяването на подобна реформа обаче е сериозно политическо и икономическо изпитание.

 

Всички останали варианти са порочни, няма да доведат до по-добри резултати и вероятно единствено биха източили и без това неголемите финансови ресурси на системата.

- Броят на болниците в България надхвърля 400, а западноевропейски държави с много по-голяма територия и население имат значително по-малко лечебни заведения. Необходимо ли е да съществуват болници, които и не предлагат медицински услуги на достатъчно добро ниво?

- Големият брой на болниците е белег за неефективно изразходване на парите за здравеопазване.

 

Здравеопазване може да се прави и с малко на брой многопрофилни болници с модерни технологии, висококвалифициран и добре заплатен персонал, може и с множество болници от всякакъв тип и големина – разликата е в парите, които ще са необходими за постигане на качество. А нашите пари са твърде ограничени. За това е неразумно да се разпиляват по този начин.

 

Що се касае до „достатъчно доброто ниво“ у нас се избра погрешен път за дефинирането му. Доброто ниво не се измерва с броя на лекарите, нито с наличните апарати в болницата. Поне не директно.

 

Доброто ниво се определя от обема излекувани болни и степента на тежест на заболяванията. Погрешно се определиха нива на компетентност на болнични структури, а не на цели болници и погрешно тези нива на компетентност се обвързаха с брой персонал и оборудване, а не с показатели от работата на болниците.

 

И за да стане още по-сложно, ще кажа, че необходимото „добро ниво“ в малкия град е едно, а в регионалния център, където се събира големият пациентски поток и тежка патология е друго. Опитът да се приложат еднакви критерии за всички и отказът да имаме ясна национална политика по отношение на болниците доведе до това в няколко големи града да имаме свръхпредлагане на болнични услуги, а в малки населени места пациентите да не могат да получат дори елементарно обслужване.

- Необходимо ли е закриването на неефективните болници? Държавата трябва ли да подпомага най-задлъжнелите лечебни заведения?

 

- Винаги, когато се заговори за здравна карта на болниците, за политика по отношение на техния брой се намира група хора, които скачат и започват да обясняват как това е недопустимо вмешателство на държавата в пазарната икономика, където оперират самостоятелни субекти – търговски дружества. Така нарекоха болниците!

 

Но забравят, че при пазарните отношения предполагат не само подобряване на качеството, но и фалити. Истината е, че в България няма нито една закрита болница. Но имаме фалирали такива, което е мъчителен процес с широк обществен отзвук.

 

Веднъж открита болница изключително трудно може да се закрие, така че това не стои на дневен ред. А относно подпомагането на задлъжнелите болници – зависи какво се разбира под подпомагане. Ако е простото погасяване на дълговете и даване на пари – мнението ми е не. Защото някои от най-задлъжнелите лечебни заведения са станали такива заради лошо управление и системно  източване от „добри“ мениджъри.  

 


- Как гледате на предприетите от Министерството на здравеопазването реформи, като например отварянето на болницата в Девин, която затвори врати заради непосилния за общината дълг от 1,8 млн. лв?


- Не гледам в никой случай като на реформа. Това не е реформа, това е удовлетворяване на нуждите на населението, което по принцип е хубаво. Въпросът е, ако днес се направи за Девин, защо утре да не се направи за друга болница?

 

Къде и при какви условия ще се направи? Липсва принципната позиция.

 

Защото натрупването на дългове на болницата в Девин си има дългогодишна история и далеч не държавата е основния виновник нещата да стигнат до там.

 

От една страна хората в региона трябва да имат някакво базово болнично обслужване, но от друга, защо заради лошо стопанисване на някоя болница трябва да плащат всички?



- Бихме ли могли ли да изброим кои са основните проблеми за състоянието на здравеопазването у нас в момента според Вас?


- Проблемите са много, но особено тревожното е, че се разглеждат по единично.  Отсъства цялостната визия за системата.

 

Действията са хаотични, променят се не ежегодно, а дори ежемесечно. Бягството от реформи се замества със спорни идеи периодически пускани в медиите за имитация на дейност.

 

- Какви пропуски бяха направени в хода на здравната реформа според Вас?

 

- Най-тежката грешка беше разкъсване на естествения път на пациента. Обособиха се еднолични търговци, МЦ, ДКЦ, стотици лаборатории, ненужно голям брой болници с какви ли не съкращения, като всеки се бори сам за себе си, а пациентите се лутат между тях.

 

Прекъснаха се естествените връзки между извънболнична и болнична медицинска помощ, в самата извънболнична помощ организацията на първичната и специализирана помощ е далеч от оптималното и порочните отношения създадени с посредничеството на вездесъщото „направление“ рефлектират върху пациентите.

 

В болничната помощ също се разрушиха естествените нива, през които минават пациентите според тежестта им – общинска, областна и университетска болница.

 

Въведе се монопол в здравното осигуряване, но се остави пълна свобода всеки, който и когато реши да се закача на този „монопол“ и да усвоява средства от него. Това са все резултати от принципни грешки допуснати преди много години, за които няма воля да бъдат отстранени.


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (1)

Коментарите са изказани от наши потребители и са автентични, без редакторска намеса. Екипът на Puls.bg не носи отговорност за съдържанието им.

Камен     2013-10-29 13:07:23
Закриване на нзок и преминаване към бюджетно финансиране на здравеопазването.Само така то може да бъде извадено от дъното където затъна още през 2000г когато стартира НЗОК.
1 намерени, страница 1 от общо 1  1 



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Метаболитен синдром - с какво ни заплашва?

реклама
Още от Здравен дебат
реклама
Галерия
Иновации и оценка на здравните технологии
Иновации и оценка на здравните технологии
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Здравен дебат на 10 ноември проведе Puls.bg
Изгодни оферти
Още от По-красиви днес
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising