ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Кардиотокография – що е то?

д-р Андрей Иванов   |   05 февруари 2018   |   Коментари 0
   
   
Кардиотокография – що е то?

Източник: iStockphoto

Кардиотокографията се дефинира като графичен запис на сърдечната дейност на плода и маточните контракции, като се използва електронно устройство с електроди. Мониторирането на сърдечната честота на плода е метод, който може да постави точна диагноза, когато съществува съмнение за фетална хипоксия (нодостатъчност на кислород) или ацидоза (подкиселяване на феталния организъм) особено при рискова бременност. (За повече информация относно регулацията на феталната сърденчна дейност, можеш да прочетеш статията: „Какво влияе върху сърдечната дейност на плода?”)


При индиректната кардиотокография сърдечният ритъм на плода се записва чрез Doppler трансдюсер, който се поставя на коремната стена на майката, по проекцията на сърцето на плода. Някои неудобства на метода са, че невинаги регистрацията на сърдечната дейност е прецизна. Например при мъртъв плод има риск тенсдюсерът да регистрира пулсацията на коремната аорта на бременната. 


Затова най-добрият метод за запис на феталната сърдечна дейност представлява директната токография, при която се поставя електрод на скалпа на плода по време на раждането. За да се случи това, трябва околоплодният мехур да е спукан и шийката да е дилатирана (разкритие) поне 2-3 см. Все пак, директната кардиотокография се използва само в много редки случаи. Обикновено се разчита на индиректния метод особено при проследяване на рискова бременност. 


При конвенционалната кардиотокогафия маточния мускулен тонус се регистрира чрез пресионен трансдюсер, който се поставя на маточното дъно (парадоскално, това е най-издигната част на матката). 

 

Оценката на резултата от метода зависи от интерпретацията на три основни компонента – сърдечна честота, вариабилност и краткотрайни промени като акцелерации и децелерации. Нормалната сърдечна честота на плода варира между 110 и 150 удара в минута. Над 150 удара се развива фетална тахикардия, а под 110 – брадикардия. 


Промените в сърдечната честота на всеки сърдечен цикъл за една минута се нарича вариабилност. Сърцето не бие всяка минута с еднаква честота – за една минута може да направи 120 удара, а на следващата 134 например. Тази разлика се нарича вариабилност. Нормалната вариабилност е около 6-15 удара/минута, намалена от 3 до 5 удара, липсваща – под 2 и увеличена – над 25 удара/минута. 


Нормалната стойност на вариабилнсотта означава адекватна сърдечна дейност, която е добре регулирана от нервната система, добрефунционираща проводна система на сърцето и здрав сърдечен мускул (миокард). Тогава плодът не е в състояние на хипоксия


Наличието на нормална вариабилност дори при тахикардия, брадикардия или децелерации означава, че хипоксията е краткотрайна и плодът все още има компенсаторни възможности, с които да противодейства на патологичния процес. 


От своя страна, краткотрайните промени в сърдечната дейност на плода се наричат акцелерации и децелерации. Акцелерациите се дефинират като много бъроз зачестяване на сърдечната честота за кратко време. Нарича се още миокарден рефлекс, защото сърдечната дейност зачестява като отговор към феталните движения. Други стимули за поява на акцелерации са също и външния допир през коремната или слуховите стимулации като силна музика или познатия глас. 

 


Децелерациите означват обратното – забавяне на сърдечната честота за кратко време, но много бързо. Децелерациите обикновено се получават след маточна контракция. В зависимост кога точно се появят след контракция се делят на ранни, късни и вариабилни. 


Ранните децелерации се регистрират веднага с началото на маточната контракция и спират с преминаването на контракцията. Те са резултат от действието на блуждаещия нерв. Контракциите натискат главата на фетуса и така вътречерепното налягане се увеличава. Това дразни клончета на блуждаещия нерв, който изпраща сигнал до сърцето, който забавя сърдечната дейност. Ранните децелерации не са симптом на хипоксия. 


Късните децелерации започват след началото на контракцията и дъното на децелерацията е след пика на контракцията. След края на маточното съкращение сърдечният ритъм бавно достига и постепенно достига отново до нормална стойност. Обикновено късните децелерации са маркер за хронична фетална хипоксия, която най-често се причинява от плацентарна недостатъчност. Те представляват сериозна клинична ситуация. 


Вариабилните децелерации нямат конкретна корелация спрямо маточните контракции. Това са най-често регистрираните децелерации с бързо забавяне на сърдечната дейност, последвано от нормализиране на ритъма. Те са резултат от промени в феталната хемодинамика (движение на кръвта) при компресия/затискане на пъпната връв. Първоначално забавянето на сърцето е рефлекторно от дразненето на барорецепторите, но после е резултат от хипоксия. 

 

4669


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
С АГ класацията ни „Специалистите, на които имам доверие“ ще отличим най-добрите в бранша

реклама
Още от Бременност и раждане
реклама
Галерия
Форум бременност и детско здраве май 2017
Форум бременност и детско здраве май 2017
За предимствата на вагиналното раждане
За предимствата на вагиналното раждане
Форум бременност и детско здраве май 2017
Форум бременност и детско здраве май 2017
Форум бременност и детско здраве 2016. Първи ден 2
Форум бременност и детско здраве 2016. Първи ден 2
Изгодни оферти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising