ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Цитомегаловирус и бременност - кога е най-опасен?

Андрей Иванов   |   08 септември 2017   |   Коментари 0
   
   
Цитомегаловирус и бременност - кога е най-опасен?

Източник: iStockphoto

Цитомегаловирусът е най-срещаната причина за интраутеринна ретардация на плода с честота, достигаща до 2% от всички живородени деца и в повечето случаи е причина за сензоневралната загуба на слуха на новородените.
 
Обиковено тази вирусна инфекция не протича с изявени симптоми. Ако има такива, то те са грипоподобни, състоящи се в отпадналост, болки в мускулите, висока температура или увеличени шийни лимфни възли. Веднъж попаднал в организма ни, вирусът остава в латентна (скрита) форма и при спадане на имунитета, причинено дори от обикновена настинка, той може да се реактивира. Това се нарича рекурентна (вторична) инфекция.
 
Вродената инфекция с цитомегаловирус е резултат от преминаване на вируса през плацентарната бариера по време на първична (нова) или вторична инфекция на бременната.
 
Рискът от инфектиране на плода по време на бременност е около 30-40% при първична инфекция и по-малко от 1% при вторична. Това означава, че острото новозаразяване по време на бременност е много по-опасно за плода.
 
Инфектирането (преминаването на вируса през плацентата) на плода не значи строго развитие на симптоми и опорочаване на нормалното вътреутробно развитие на фетуса. Между 10 и 15% от случаите на интраутеринна трасмисия проявяват симптоми, които са най-често следните: вътреутробна ретардация, микроцефалия, хепатоспленомегалия, жълтеница, анемия, хориоретинит и други.  Развива се една стереотипна картина, асоциирана с TORCH инфекциите, със засягане на нервната система и сетивните органи.
 
Освен ранните прояви на вирусната инфекция, цитомегаловирусът причинява и по-късни последици в около 5-15% от случаите. Те се изразяват в забавяне на психомоторното развитие, загуба на слуха и промени със зрението.
 
Диагнозата на инфектирането на бременната с цитомегаловирус се осъществява чрез изследване на антитела срещу вируса. Серологичната диагностика представлява измерването на титъра на IgM и авидитета (здравината на връзката) на IgG антителата.
 
IgM обикновено е имуноглобулин, който се синтезира от организма при „прясна”, новопоявила се инфекция. В малък брой от случаите, обаче, той персистира и при рекурентната инфекция на цитомегаловорус. Затова се насърчава и изследването на здравината на връзката, която IgG осъществява спрямо вирусните антигени (вирусните чужди частици).
 
Така комбинацията от цитомегаловирус IgM позитивен резултат с авидитет на IgG под 30% стои в основата на серологичната диагноза за първична инфекция с цитомегаловирус.
 
След като веднъж бременната е диагностицирана с първична инфекция, е важно да се уточни дали и плодът в инфектиран. Златен стандарт представлява изолирането на вируса от амниотичната течност, т.е. извършването на амниоцентеза.
 
Амниоцентезата би трябвало да се направи поне 7 седмици след началото на заболяването при бременната и след 21-ва гестационна седмица. По този начин се дава възможност да вирусът да се репликира (обикновено в бъбреците) и така се предотвратява до минимум възможността за фалшиво отрицателни резултати.
 
Това е приетото поведение при първична цитомегаловирусна инфекция. При вторична такава все още няма такова, защото рискът за фетална инфекция съществува, но е съвсем малък. В такъв случай, правилното отношение, поднасянето на разбираема и изчерапателна информация на бременната е ключът към индивидуалния подход.
 
При изолиране на причинителя от околоплодната течност следващата логична стъпка е проседяването на плода чрез ултразвуково изследване, за да се оцени влиянието на вируса върху феталното развитие. Честотата на ехографиите би трябвало да е на всеки 2-4 седмици.
 
Комбинацията от фетална цитомегаловирусна инфекция и данни от ултразвуковото изследване за нетипична фетална находа дава подов да се отвори разговор за прекъсване на бременността.
 
За съжаление, няма ефективна терапия срещу цитомегаловирусната инфекция. Хиперимунният глобулин, който се използва в някои страни, може само да намали риска от плацентарно предаване на инфекцията. Ганцикловирът, от своя страна, като вид антивирусен медикамент не може да излекува вродената инфекция при новородени, а само да намали увреждането на слуха.
 
Профилактиката остава най-добрият начин за предпазване от усложнения. Вирусът се предава от човек на човек (обикновено в детска възраст) чрез инфекцирани секрети като например слюнка, урина, кърма и други телесни течности. Това означава, че поддържането на добра лична хигиена е достатъчно условие за предпазване от заразяване. Затова се препоръчва ограничаване на интимния контакт с пръски слюнка или урина от деца и старателно измиване на ръцете след подмяна на памперси и след избърсване на телесни течности.
 
Тази статия има за цел да увеличи здравната ти култура и не насърчава самолекуването. При наличие на симптоми винаги препоръчвам допитване до професионалист със специалност акушерство и гинекология.

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Метаболитен синдром - с какво ни заплашва?

реклама
Още от Бременност и раждане
реклама
Галерия
Форум бременност и детско здраве май 2017
Форум бременност и детско здраве май 2017
За предимствата на вагиналното раждане
За предимствата на вагиналното раждане
Форум бременност и детско здраве май 2017
Форум бременност и детско здраве май 2017
Форум бременност и детско здраве 2016. Първи ден 2
Форум бременност и детско здраве 2016. Първи ден 2
Изгодни оферти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising