ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Токсоплазмоза и бременност - диагноза и лечение (част 2)

Андрей Иванов   |   22 август 2017   |   Коментари 0
   
   
Токсоплазмоза и бременност - диагноза и лечение (част 2)

Източник: iStockphoto

Тази статия е посветена на представянето на токсоплазмозата по време на бременност, начина на диагностициране и лечението й.
 
Инфекцията с токсоплазма може да се диагностицира чрез серологично тестване, амниоцентеза или чрез наличие на необичайна находка при ултразвуково изследване.
 
Серологичното тестване често пъти представлява първата стъпка към правилната диагноза. Използва се детекцията на два вида имуноглобулини (антитела), насочени срещу паразита – IgM и IgG. Първият се покачва 5 дни след остра инфекция с максимум след 1-2 месеца и бърз спад след това, т.е. е аналог на остра заболяване. IgM започват да се произвежда 1-2 седмици след заразяване с пик, достигнат след 3-6 месеца. Той обикновено е наличен през целия живот и e признак за прекарана в миналото инфекция. Съществуват следните възможни резултати на двата имуноглобулина:
 
1.Ако IgG и IgM са отрицателни, това означава липса на заболяване или екстремно прясна инфекция;
2.Ако IgG са положителни и IgM са негативни, това означава прекарана инфекция в миналото (преди повече от 1 година);
3.Ако и двата имуноглобулина са позитивни, това означава скорошна инфекция или фалшиво-позитивен резултат.
 
При съмнение за инфекция е нужно тестването да се повтори след 2-3 седмици. При наличие на 4-кратно увеличаване на титъра на IgG при втория резултат означава скорошна инфекция. В такъв случай се инициира антибиотична терапия, насочена срещу причинителя.
 
Амниоцентезата е друг метод, който се използва за диагноза на токсоплазмоза. От аспирираната околоплодна течност се доказва Toxoplasma gondii чрез т. нар. способ полимеразна реакция (Polymerase Chain Reaction). Амниоцентезата за доказване на причинителя се извършва след 18-та гестационна седмица и 4 седмици след поставянето на съмнение за остра инфекция на бременната. През останалото време честотата на фалшиво-положителните резултати се увеличава значително.
 
Освен това, възможността за амниоцентеза се обсъжда с бременната само в три случая: 1. При наличие на първична инфекция при бременната; 2. Ако резултатът от серологичните тестове не е достатъчно адекватен, за да потвърди или отхвърли остра инфекция или 3. При наличие на необичайна находка от ехографско изследване.
 
Токсоплазмозата е опасно заболяване, защото причинителят може да премине през плацентата и да увреди плода. Това може да се наблюдава само при остра инфекция, т.е. когато заразяването с токсоплазма стане по време на бременност. Трансмисията бременна-плод се осъществява през първите 4 месеца от бременността, като плацентата остава инфектирана по време на цялото износване и може да играе роля на резервоар за микроогранизмите.
 
Усложненията от заболяването са свързани с плода – от спонтанен аборт до вродена токсоплазмоза, чийто риск достига до 50% без лечение. Вродената токсоплазмоза се характеризира с увреда на очния анализатор (хориоретинит) и на главния мозък (хидроцефалия, интречерепни калцификати, гърчове). Затова ултразвуковата диагностика е също от значение.
 
Находки при ехографско изследването от сорта на вътречерепно вкалцяване, микроцефалия, хидроцефалия, асцит (течност в коремната кухина), хепатоспленомегалия (увеличен размер на черния дроб и далака) или тежко интраутеринно забавяне в растежа на плода са сериозен индикатор за наличие на TORCH инфекция (токсоплазма, рубеола, цитомегаловирус, херпес) и тестване би трябвало да бъде предложено. При тежка интраутеринна ретардация е уместен разговор за прекъсване на бременността.
 
Лечението на токсплазмозата използва антибиoтици, насочени срещу причинителя. Когато бременната е инфектирана, а плодът не е (отрицателен резултат от полимеразната реакция или неизвестен статус на плода), лекарството, което сe използва е спирамицин. Спирамицинът е макролиден антибиотик, който профилактика преминаването на паразита през фетоплацентарната бариера. Дозата е 1 грам на всеки 8 часа. Той, обаче, не преминава плацентата и затова не се използва при наличие на фетална инфекция.
 
Ако фетална инфекция е доказана (чрез амниоцентеза), пириметамин и сулфадиазин се използват при лечението. Поради факта, че пириметаминът е антагонист на фолиевата киселина, а тя е важна за правилното развитие на плода, към терапията се добавя Vit B9 в дози 3-кратно по-високи от обичайната доза, изписвана на бременни.
 
Представена, всичката тази информация не значи, че задължително всяка бременна трябва да се тества за токсоплазмена инфекция. Само при високорисковите случаи изследването е препоръчително, т.е. при имунокомпрометирани, HIV-позитивни бременни или при съмнителна ехографска находка.
 
Препоръчва се изчакването на период от 6 месеца преди забременяване при небременни жени, диагностицирани с инфекция от T. gondii.

Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Остър ларингит - затруднено дишане и лаеща кашлица в малките часове на нощта

реклама
Още от Бременност и раждане
реклама
Галерия
Форум бременност и детско здраве май 2017
Форум бременност и детско здраве май 2017
За предимствата на вагиналното раждане
За предимствата на вагиналното раждане
Форум бременност и детско здраве май 2017
Форум бременност и детско здраве май 2017
Форум бременност и детско здраве 2016. Първи ден 2
Форум бременност и детско здраве 2016. Първи ден 2
Изгодни оферти
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter
Инвестор-Пулс ООД © 2001+ Всички права запазени
Реклама | Пишете ни | Контакти | За сайта | Карта | Условия за ползване
Investor-Puls ltd. © 2001+ All rights reserved. Contact Us | Advertising