ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест         |     Вход
Аптека онлайн

Предизвикателства в отглеждането на недоносеното бебе

Фондация "Нашите недоносени деца"   |   23 октомври 2017   |   Коментари 0
   
   
Предизвикателства в отглеждането на недоносеното бебе

Източник: iStockphoto

Настоящата публикация е част от съвместната поредица на Фондация "Нашите недоносени деца" и Puls.bg за популяризиране на проблемите, които срещат родителите на преждевременно родените деца. Тази статия ни е предоставена от Фондация "Нашите недоносени деца". Неин автор е психологът Михаела Виденова.

 

 

По-ранното раждане на дете само по себе си е събитие с повишена степен на предизвикателност за родителите от емоционална гледна точка. Това поставя родители и деца пред редица изпитания, които изискват специфична грижа, включително и психологическа. Макар рядко да се акцентира върху това, психологическата подготовка и подкрепа на семейството след изписването на бебето от болница е изключително важна. Защо това е така?

 

По-ранните раждания днес се придружават с удължена възможност за болнична грижа към бебето и неговата майка. Съвременната медицина позволява да се подсили организма на новороденото преди термин, за да укрепне преди да се прибере у дома. Макар това да е позитивна възможност за медицинска грижа, която да осигури по-добри шансове за възстановяване на бебето, тя се преживява много различно от психологическа гледна точка от неговите родители. 

 

Повечето родители споделят, че са очаквали момента, в който ще се приберат у дома с детето си след понякога дългия му болничен престой, като време на заслужено отдъхване, че най-сетне всичко е наред и „си е на мястото“. За тях този ден е изпълнен с очаквания, че бележи началото на така мечтания период на събиране на всички елементи на семейния пъзел, че е едно „ново начало“ и че ще им даде възможност най-сетне да се почувстват „като нормално семейство“.

 

За много други обаче това не е така: те се страхуват от момента, в който ще приберат бебето си и негласно или открито чувстват, че няма да се справят. Тук е мястото да се подчертае, че това е напълно нормална емоционална реакция. Внезапното настъпване на съобщението, че ще родят много по-рано от планираното, често предизвиква в майките усещане за празнота. Бременността е процес, в който те да разгърнат целия спектър на емоционална подготвеност за бъдещото родителстване. Но на негово място се настанява една прекъснатост във време и по начин, който сварва родителите неподготвени емоционално. Това внезапно събитие често върви редом със силни преживявания на вина у майката и бащата: дали не са направили достатъчно; защо не са усетили, че нещо не е наред; дали те не са виновни за случилото се.

 

Вината ги придружава и след това в мисли, че те са си у дома, а тяхното бебе е още в болница; дори вина, че те са добре, а то не е. Това е известно като „синдром на оцелелия“, който настъпва у нас, когато не можем да се справим с факта, че сме били по-малко засегнати от други след общо събитие на злополука. Всеки случай е индивидуален и тази вина има различни проявления. Така например някои родители споделят силна вина от това, че са оставили детето си да страда от иначе жизнено необходимите медицински процедури и че това ще му се отрази емоционално; или дори че то ще им се сърди за това. Макар да нямат рационална причина да приемат това за факт, те трудно намират начин да успокоят себе си.

 

Важно е в тези моменти да си дават сметка, че те също са засегнати от настъпилото събитие и че имат право на почивка и грижа за себе си. Тяхната силна загриженост за бебето е проява на един родителски инстинкт, който взема превес над здравия разум и всъщност идва да покаже, че много обичат бебето си, а това е напълно естествено. Без да са имали време или възможност да преработят емоционалната вихрушка покрай раждането и престоя на детето си в болница, родителите понякога очакват твърде много от себе си и не си оставят психологическо пространство да се подготвят за изписването и първите дни с бебето у дома.

 

Допълнителна тежест може да донесе и преживяването на вина от внушението, че личната им тревога се усеща от тяхното дете. Това кара някои родители да потискат мъката си, да я капсулират, за да не навредят на бебето си. Истината е, че ако човек не дава израз на чувствата си, рискува да нанесе реална вреда на себе си и околните.

 

 

Неизказаните и потиснати чувства създават емоционален блокаж, който може да попречи на връзката с бебето и на връзката им със самите себе си. Някои майки казват: „Винаги се опитвам да бъда позитивна и да окуражавам бебето си, когато съм около него. Сега, когато сме си вече у дома, да чува само смях и нищо да не му напомня за болницата“. Макар това да е сигнал, че те се опитват да направят най-доброто за своето дете, не е най-добрият подход в този момент. Подобна нагласа пречи да се даде израз на истинските емоции на страх, умора, тъга и те остават да витаят недоизказани като сянка в емоционалното пространство на семейството. Опитвайки се да бъдат винаги силни за децата си, родителите се изтощават и не успяват да бъдат себе си и да ги научат на това, че е човешко да чувстваме, да страдаме, да сме объркани.

 

В някои случаи прибирането с бебето у дома носи неприятната изненада, че това не намалява напрежението и тревогите, а дори понякога ги усилва. Някои майки споделят, че са се чувствали напълно неподготвени за този миг и са силно притеснени, че няма да се справят. Досега медицинският екип се е грижел за тяхното дете, дали те самите биха могли да го правят? Настъпва важен период по възстановяване на представата им за себе си като достатъчно добри родители за своето бебе. Много често се изпуска от поглед, че никой не се е родил научен – дори родителите на деца, родени в термин, са се чувствали несигурни в началото. Винаги е нужен един повече или по-малко продължителен период на адаптация и научаване по отглеждане на новороденото. Хубаво е да се оставят бебето да бъде техен учител и да бъдат търпеливи към себе си.

 

Това може да бъде особено предизвикателно за татковците. Понякога те се чувстват изолирани и оставени встрани от събитията. Или очакват от себе си да бъдат достатъчно силна опора и да са линия винаги и навсякъде. Тежко е за един мъж  да не може да утеши жена си или да не може да предприеме действия, с които да помогне на детето си. Напоследък все повече се говори за това, че жената по-лесно се свързва с новата си роля на майка още по време на бременността, докато за мъжа това настъпва малко по-късно, обикновено след раждането. За тях е по-валидно да се чувстват неестествено с новата си роля в началото. Често помага, ако с майката определят съвместно онези дейности около бебето, за които те да отговарят у дома: топлене на вода за банята, купуване на пелени или четене на книжка. Нещо, което да е приятно за таткото и да му даде възможност да изгради своя връзка с малкото човече.

 

В такива случаи е добре майките и татковците да се подготвят с реалистични очаквания: не всичко ще им е лесно, не всичко ще знаят, но със сигурност ще стават все по-добри. Понякога здравословното състояние на бебето изисква специални грижи и наблюдение – прибирането у дома не означава автоматично, че „всичко ще бъде наред“. Не бива да се прекалява с твърде „розови“ очаквания, които само могат да донесат още повече умора и разочарование. Да бъдеш родител е работа на 24-часов режим, за която за щастие сме напълно екипирани от природата. Просто трябва да си дадем време докато нашият „родителски софтуер“ влезе в действие.

 

В този смисъл са много полезни семейните стаи, които се разкриват във все повече болнични звена у нас. Те могат да послужат като преходно пространство между болницата и прибирането с бебето у дома. В семейната стая укрепва връзката между бебето и неговите родители и се възстановява усещането, че родителят ще може да се справи сам без медицинска подкрепа с първите грижи по хранене, смяна на пелени и др. Това е време, в което майката, бащата и бебето могат да се опознаят, да се „открият“, да свикнат едни с други със свои темпове. 

 

За много родители изписването на бебето от болницата настанява продължително усещане за самота и неразбраност. Извън болницата те се преживяват като изгубени и им е трудно да се върнат към предишния си живот: сякаш по-ранното раждане е белязало живота им на „преди“ и „след“. Дори загрижените обаждания от роднини и приятели по-скоро им тежат, като ги карат отново и отново да дават отчет за състоянието на детето. В такива моменти е възможно да си помислят, че никой не разбира наистина какво са преживели. За да се преодолее това усещане за изолация, помагат разговорите с родители, които също са преминали през по-ранно раждане или включването в група за емоционална подкрепа.

 

Важно е да се каже на всички загрижени познати, че родителите имат нужда от време за себе си; да им се благодари за загрижеността и да не се прекалява с „отчетността“. За съжаление, медицинската практика на т.нар. „коригирана“ и „календарна възраст“ при по-рано родените деца настанява една емоционална двойнственост в отношението към детето. Често дори много години след раждането родителите продължават да представят пред себе си и пред света възрастта на детето по този начин. А за други е трудно да празнуват рождения ден на детето си, защото не могат да свържат този ден с положителни емоции. Някои се колебаят дали наистина трябва да го празнуват тогава, щом всъщност той е трябвало да бъде в друг месец. Често за семейството е трудно да продължи напред емоционално и да промени режима на отношение към детето като уязвимо, в опасност и крехко.

 

Тук е мястото да се акцентира мястото на празнуването като важен емоционален фактор в посрещането на малкия човек и неговите родители. Изписването от болницата – често първо на майката, а по-късно на бебето, заслужава да се отбележи. Много родители се връщат в спомените си и съжаляват за пропуснатата възможност да отпразнуват този момент, потънали в медицински грижи. Други се колебаят дали да направят погача и не знаят дали да броят 40 дни от раждането или 40 дни от термина на бебето. Истината е, че от психологическа гледна точка е важен самият ритуал, в който семейството си позволява да се повесели, да се заяви пред света и да запознае бебето си с по-широкия кръг от свои роднини и познати. Това помага за емоционалното възстановяване и за укрепването на естествения ритъм на семейния живот. 

 

 

 

 

 

 


Още по темата:

   
   

реклама  




Коментари (0)

Няма изказани коментари.



Вашето име:
Коментар:
500 оставащи символа
Въведете код:
Тема на седмицата:
Обратно на училище - съвети за здрави детски зъби

реклама
Още от Бебе. Кърмене.
реклама
Галерия
Често срещаните симптоми при бебетата
Често срещаните симптоми при бебетата
Форум бременност и детско здраве май 2017
Форум бременност и детско здраве май 2017
Съвети за стимулиране на кърмата
Съвети за стимулиране на кърмата
Най-честите причини, поради които детето не спи
Най-честите причини, поради които детето не спи
Изгодни оферти
Още от Билки
реклама

Сезонни продукти
НюзлетърНюзлетър                   RSS новиниRSS новини                   FacebookFacebook                   Twitter Twitter