ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Ще отпадне ли нуждата от инжекционно лечение
В повечето случаи чупливите нокти са напълно решим проблем.
Успокоява стомашно-чревния тракт и улеснява откашлянето.

Чувство за вина

Потопете се в дълбините на психката и неразгаданите тайни на нашите способности

Модератори: админ, консултанти, Приятели

jeni_ivan
Мнения: 24
Регистриран на: 11 апр 2010 20:47
Местоположение: софия

Чувство за вина

Мнение от jeni_ivan » 22 апр 2014 09:48

Здравейте
Наскоро почина баща ми и ми е ужасно мъчно, но това което ме смазва е чувството за необратимостта на случилото се и невъзможността да бъдат поправени евентуални грешки от миналото/дори и те да не са мои/
Накратко ще разкажа историята която ме мъчи и се надявам на помощ:
През последната година се наблюдаваше известна дистанцираност на поведението на баща ми спрямо мен и семейството ми, но обяснението на майка ми беше, че това се дължи на болестта му, докато един ден при едно мое гостуване, той не избухна с куп обвинения, които се оказаха вменени му от майка ми и абсолютно неоснователни.Бях в шок от случващото се и се опитах да обясня, че това не е истина, а в последствие и да потърся адекватна причина за това безсмислено/за мен/ действие от майка ми.За жалост отговора не го получих.Започваше да ми говори за това, колко и е тежък живота, как не получава разбиране и едва ли не че това е причината да наговори ред глупости на баща ми.Аз самия съм женен от 12 години имаме дете, като отношенията в семейството ми са чудесни.Между майка ми и баща ми все е имало някакви търкания, но недоумявам защо е намесила нас в техните отношения и това не ми дава мира, не мога да спя, да ям, не мога да върна баща си и детайлно да му обясня колко е бил заблуждаван, опитвам се да поговоря с майка си, но тя обикновено започва да се държи като жертва и да ми вменява, че никой не я разбира, да ме кара да забравя и че всички тези нейни измислени истории са дреболийка и да не и ги припомням.До последния момент бях до баща ми и се грижех за него до сетния му миг, но не отворихме тема за тези лъжи.Той се държеше нормално, а аз така и не отворих вече темата, докато един ден не се скова на легло и престана да говори.Тежи ми че не изяснихме всичко, въпреки че той беше доста интелигентен човек и се надявам да е разбрал.Тежи ми и също така, че майка ми продължава да действа неадекватно и от това като че ли аз и семейството ми сме основни потърпевши.
Моля ви да ми помогнете.Готов съм да ви дам допълнителна информация ако е нужно.

MILENA_77
Мнения: 929
Регистриран на: 20 юли 2010 15:12
Местоположение: sofiq

Re: Чувство за вина

Мнение от MILENA_77 » 22 апр 2014 10:09

Здравей, аз бихте посъветвала да отидеш на гроба на баща си и там да излееш цялата мъка( говори там все едно е жив и разговаряш с него и му кажи абсолютно всичко което те тормози) и после забрави за това и не позволявай тези ти мисли да рефлектират в/у твоето семейство.

jeni_ivan
Мнения: 24
Регистриран на: 11 апр 2010 20:47
Местоположение: софия

Re: Чувство за вина

Мнение от jeni_ivan » 22 апр 2014 10:54

Благодаря ти.Ще последвам съвета ти, но това е вид самозалъгване.Изяжда ме това чувство, че вече баща ми го няма и нещата, които кажа едва ли ще бъдат чути от него, колкото и да ми се иска.Майка ми не чувства вина или поне така изглежда, което допълва още повече мъката ми, защото имам чувството че съм загубил и двамата си родители.

MILENA_77
Мнения: 929
Регистриран на: 20 юли 2010 15:12
Местоположение: sofiq

Re: Чувство за вина

Мнение от MILENA_77 » 22 апр 2014 15:20

Всеки си има своята гледна точка, преполагам че си се опитвал да говориш с майка си но тя едвали те разбира затова най добрия начин да съхраниш себе си и твоето семейство е да кажеш твоята гледна точка пък който си иска да те разбира.Няма смисъл да се обвиняваш защото рискуваш да се саморазрушиш а от това никой няма да спечели.
Някои психолози дори препоръчват да си излее гнева на хартия като напишеш всичко което те тревожи а после да я хвърлят.Затова ти предложих този вариянт да отидеш на гроба.

jeni_ivan
Мнения: 24
Регистриран на: 11 апр 2010 20:47
Местоположение: софия

Re: Чувство за вина

Мнение от jeni_ivan » 22 апр 2014 15:46

Дори това, че пиша тук е опит за справяне със ситуацията и благодаря за отговорите.Опитите за разговор с майка ми са изцяло безуспешни и ми действат смазващо.Старая се да не натоварвам съпругата си, но се оказва, че тя в момента ми е най-здравата опора и благодарение на нея имам някаква сила да се боря.Факта, че татко не е между живите и това е необратимо го приех и си нося мъката за него в себе си.Трудно ми е да преглътна болката от това, че е бил заблуждаван и е таял това в себе си, като търся начина да си докажа, че е успял да разбере колко е бил обичан от мен.Това което ми помага е факта, че в последните месеци аз бях с него и се опитвах да му помогна.

MILENA_77
Мнения: 929
Регистриран на: 20 юли 2010 15:12
Местоположение: sofiq

Re: Чувство за вина

Мнение от MILENA_77 » 22 апр 2014 15:58

Рано или късно всички ние ще си отидем от този свят това е необратимо, просто го приемете и се опитайте да продължите напред колкото и трудно да е, и ви съветвам да не таите някаква злоба или ненавист към майка Ви, все пак ви е дала живот и също тя си има своята гледна точка по въпроса.АЗ съм сигурна, че баща ви е оценил нещата които сте направили в последните му часове, просто ПРОСТЕТЕ НА СЕБЕ СИ И НА ТЯХ ЗА ТОВА КАКВО Е БИЛО И КАКВО НЕ Е БИЛО!!!
Опитайте се да продължите защото рано или късно и на съпругата ви ще и дойде в повече.
Ако все пак се чувствате много зле и тези мисли ви влияят на ежедневието може да посетите психолог и да разговаряте, а ние от тук колкото можем ще помагаме:)

jeni_ivan
Мнения: 24
Регистриран на: 11 апр 2010 20:47
Местоположение: софия

Re: Чувство за вина

Мнение от jeni_ivan » 22 апр 2014 16:35

Благодаря!

jeni_ivan
Мнения: 24
Регистриран на: 11 апр 2010 20:47
Местоположение: софия

Re: Чувство за вина

Мнение от jeni_ivan » 13 май 2014 19:39

Здравейте отново
Когато ходя на гроба и съм сам си говоря с татко все едно ме чува, ходих на психо терапевт, говоря докато шофирам, говоря когато съм сам, плача...Не искам да товаря съпругата си, но моето състояние неминуемо се отразява и на нея.Зная че смъртта е неизбежна, но не мога да се примиря с това че е края и когато настъпи се връщаме в състоянието преди своето раждане.Нелепо е човек да си отива просто ей така и да не може повече да се радва на своите близки, да усеща любовта им, да вижда как растат и се развиват.Обхванали са ме разни апокалиптични мисли от които искам да се отърся и да намеря начин да повярвам, че продължаваме да съществуваме и след смъртта си не само в спомените на близките ни.Винаги съм искал татко да се гордее с мен и съм се стараел да постигам максимума.Той знаеше отговорността и височината на позицията, която заемам в работата си, но не ме питаше за работа или за това какво се случва около мен.Аз от своя страна също не говорех много.Сега това ми тежи.Сега казвам всички неизказани неща за които се сетя, но не зная дали сега татко ме чува.Определено сега си правя равносметка за грешките, допуснати от мен преди, но цената е висока.
Ще се радвам да продължим да си говорим тук.

pepiloveca
Мнения: 8
Регистриран на: 25 авг 2014 01:29

Re: Чувство за вина

Мнение от pepiloveca » 26 авг 2014 21:18

Според мен не се затваряй в себе си,споделяй с човека до теб! Трябва да преминете през тази трудност заедно,като семейство. За въпроса с майка ти,не знам какъв човек е тя и не мога да бъда обективен,но да не забравяме,че и тя преминава през голям стрес и това до голяма степен обяснява неадекватното и поведение.Един съвет ще ти дам разговаряй много и за всичко,без заобикалки,увъртания и прочие така живота става много по-лесен и за теб и за обкръжението ти.
Успех

jeni_ivan
Мнения: 24
Регистриран на: 11 апр 2010 20:47
Местоположение: софия

Re: Чувство за вина

Мнение от jeni_ivan » 27 авг 2014 12:51

Определено имам нужда да споделям, но на съпругата ми вече това е в повече.
Колкото и да се самообвинявам, няма да променя фактите.Просто се опитвам да извлека поуките от това и да продължа напред.Затова пиша!По този начин помагам на себе си, надявам се и на другите.
И най-голямото чувство за вина не може да промени станалото, затова трябва добре да обмисляме постъпките си и да знаем приоритетите си.
Опитвах се да обяснявам на майка си, че семейството е най-важно.Не успях и се отказах.Да тя ме е родила и се е грижела за мен, така че и от мен ще получи грижа, но тя няма интерес към нас.Поне ми даде неприятен урок, но все пак е урок - да не причинявам на семейството си това, което тя причини на мен и баща ми.

Отговори

Върни се в “Здрав ум”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

cron