ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Стандартното лечение на киселини може да увреди черния дроб
Аспермия - причини, симптоми и лечение
Отключва осезаеми промени в детския мозък

Не искам да живея с гняв

Потопете се в дълбините на психката и неразгаданите тайни на нашите способности

Модератори: админ, консултанти, Приятели

Angelova302
Мнения: 1
Регистриран на: 25 дек 2013 17:21

Не искам да живея с гняв

Мнение от Angelova302 » 25 дек 2013 18:00

Здравейте!
Имам нужда от помощ.Родителите ми се разведоха,когато бях малка.Оттогава нищо не ми е липсвало,но сякаш едно нещо е било в повече.Това бяха свадите между родителите ми.баща ми изостави майка ми заради друга жена и десет години по-късно той и направи още три деца.Баща ми е човек с много връзки и пари.Направи така,че майка ми не успя да се пребори в съда за никаква собственост.Имаха апартамент,който бяха купили заедно,имаха кола и собствен бизнес.След това майка ми не получи нищо,но въпреки това се стараеше да имам всичко през годините.Само да отбележа,че всичко,което е имал баща ми е придобил след брака си.Говоря за всички тези връзки и пари,той е създал след брака си с майка ми.След като имаше стабилна опора в живота той се амбицира и си спомням,че дори записа висше образование,а майка ми му обеща да се грижи за всичко,а той само трябва да учи.Навърших 5 години и те се разведоха със скандали,бой и много отмъщения от негова страна.Той се опита да ме вземе при него и да ме гледа заедно с другата жена.Аз през това време живях с майка ми и нейните родители,т.е баба и дядо.Детството ми беше рай и си спомням с усмивка за него.Порастнах и той започна да ме манипулира.Ще ми даде пари за нещо,но само ако...Ще ме заведе на почивка,но само ако.. Това нещо беше ужасно.Той създаде друго семейство и на тях им купи апртамент,кола и вила.Аз носих скъсаните си обувки,а те имаха кола за 50 000 лева.Майка ми винаги е казвала,че онзи отгоре гледа.Добре,той не вижда ли?След като навърших 18 баща ми ми даде пари,за да се изнеса на квартира и започна да идва и да ме тормози.Даваше ми пари,но само ако...Например спомням си как ми каза:"Ще ти дам пари да си купиш дрехи,но трябва да учиш Маркетинг и ще запишеш курс по счетоводство."Аз му казах,че искам да уча Право и да запиша език.Естествено той каза не и не ми даде пари.Година след година и аз накрая не издържах.С парите за семестъра се преместих в друг университет и до момента имам само 6.Уча с огромно желание и амбиция.Преди 2 години той ми купи апартамент,за да компенсира годините,в които не съм имала нищо.След известно време като разбра какво съм направила ме изхвърли оттам.И отново нямам къде да живея.За мен това не е проблем,но не мисля,че е честно спрямо мен.Не бях лошо дете,даже напротив.Имах добро възпитание,баба ми ме е учила да съм възпитана и скромна.От две години насам не си говорим с баща ми.Виждам другите му две деца учат във Франция.
Това беше историята.А сега за мен.От 10 години насам има един импулс,който минава през тялото ми.Мисля,че е гняв.Преди като се сетех и ми ставаше неприятно.Сега вече този импулс е движеща сила в ЕЖЕДНЕВИЕТО МИ.Не спирам да мисля колко много съм гневна и колко много искам този човек да страда.Този гняв ме яде отвътре и омразата към него и новото му семейство ме кара да съм лоша и много злобна.Той се разведе с нея и това донякъде ме успокои,но вече не е същото.Не мога да спра да викам,да крещя и да съм озлобена към всеки.Имам страхотен приятел,с който се опитвам да говоря за това,а той ми казва същото - "Той отгоре гледа." Не завиждам на другите му деца,а искам да си получи заслуженото.Не искам да говоря с него,за да не му доставям удоволствие.Ако знае,че съм ядосана заради него,ще се чувства отново победител.Живота ми върви напред с пълна сила,но само неговия отпечатък в него ме дърпа назад.
Искам да отбележа:Не става въпрос затова,че днес или преди седмица ми е станало неприятно.Става въпрос,че напоследък имам сърдечни проблеми и ги дължа на напрежението ,което усещам,породено от гневът и непрестанните ми мисли към този човек и неговите последици върху мен.Аз бях дете и не заслужавах той и жена му да ме тормозят по този начин.Преди плачех,сега се дразня и ядосвам.Искам да разбера по какъв начин да се излекувам,защото съм болна.Съзнанието ми е болно.Толкова съм гневна и ядосана,че напоследък съм загубила чувството ми на съобразителност и тактичност към хората.Изказвам се по нетипичен за мен начин.И в действията и думите си излъчвам злоба и ярост.Не мога да спра този гневен импулс,който тече по тялото ми.Наистина ми е много тежко и не мога да живея така.Искам здраво семейство,а как да се случи това,като аз не мисля за нищо друго,освен колко съм гневна.Благодаря ви за вниманието !

Lidi
Мнения: 1392
Регистриран на: 01 сеп 2009 11:59
Местоположение: Варна

Re: Не искам да живея с гняв

Мнение от Lidi » 29 дек 2013 16:06

Мила, едва ли ние ще ти помогнем. Трябва професионална помощ.
Това което аз бих ти казала и дала като съвет и ти го знаеш, но онова вътре, чувството, то е по-силно и е над всичко.
Довери се на психотерапевт. Биха ти помогнали да преодолееш гнева и да промениш сегашното състояние.

ankamar56
Мнения: 364
Регистриран на: 15 юни 2010 00:44
Местоположение: СОФИЯ

Re: Не искам да живея с гняв

Мнение от ankamar56 » 30 дек 2013 01:17

Здравейте angelova302,
Гневът, който ви обхваща, е пагубен не само за сърцето, но и за черния дроб, за другите органи. Единственият начин да се успокоите е да приемете фактите такива каквито са и да простите на баща си неговите постъпки, които са ви засегнали. Защото прошката не е за този, който е причинил страданието, а за този, който е пострадал, обиден. Прошката ще ви освободи от отговорността за последиците от постъпките на баща ви /пък и всеки, който ви е засегнал по някакъв начин/. Вие искате лично да го накажете заради причиненото страдание. Но близките ви хора - майка ви и приятеля ви много точно са обяснили, че всеки персонално носи отговорността за действията си. Ако обаче простите само с ума, а не със сърцето си, здравословните проблеми, които описвате, ще продължават да се проявяват. Ако простите със сърцето си, то дори да се видите с баща си, няма да изпитате гняв и да поискате незабавно да го накажете. Не е лесно, изисква време, но кажете кои важни задачи са лесни? Вие сте млада и бъдещето е пред вас. Със сигурност вашите перспективи като млад човек са по-добри от тези на баща ви, защото младостта е сила, енергия. Позволете на себе си да изпълвате времето си с приятни занимания и настроения, а не с мисли за отмъщение, наказание. Ако живеете в своя осмислен/изпълнен с положителни изживявания свят - със сигурност ще избегнете много здравни проблеми. Не съдете когото и да било. Да прости човек не означава да забрави какво се е случило и да допусне пак да му се случи. Да прости означава да разбере какво и защо се е случило и да си вземе поука как следващия път да избегне такова развитие на отношенията.
С най-добри новогодишни пожелания

Отговори

Върни се в “Здрав ум”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

cron