ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Рядкото заболяване се проявява веднага след раждането
Бактериите не получават шанс да развият резистентност
Какво е разумно да очакваме от тях?
Плевралният излив може да е причина за задух

История за една лекарска грешка

Място за Вашите мнения, предложения и препоръки за сайта

Модератори: админ, консултанти, Приятели

kepe
Мнения: 2
Регистриран на: 20 мар 2015 20:41

История за една лекарска грешка

Мнение от kepe » 20 мар 2015 20:50

Моята история
/историята за една лекарска грешка/
В края на месец Август 2014г. започнаха да изпитвам стомашни неразположения, изразени с подуване на корема, газове, куркане на червата и тн. След преглед от личния лекар, бях насочен за консултация с гастроентеролог.
Прегледа ме д-р Хр. Христов и ми каза, че се касае за синдром на раздразненото черво. Препоръча да ми направена Фибросигмоидоскопия в амбулаторни условия.
Фибросигмоидоскопията е манипулацията, при която с помощта на мека флексибилна тръба се оглежда отвътре правото и част от дебелото черво /сигма и евентулано колон десценденс/. Извършва се от лекар - специалист гастроентеролог в болницата или амбулаторно. Асистира специално обучена за работа с ендоскопска апаратура медицинска сестра.
На 12-ти Септемри ми бе направено въпросното изследване от д-р Найден Найденов. Изследването протече нормално, без болки и оплаквания от моя страна. Огледа се ректум, сигма, колон десцендес и част от колон трансверзум. Установи се, че лигавицата е леко зачервена. На 25 сантиметра от аналния отвор се обективизира малък полип с големината на бобено зърно, покрит с нормална лигавица, флексабилен.
Доктор Найденов ми обясни, че този полип е нещо нормално, но все пак някога трябва да се махне.Препоръча ми , след известно време, като се излекува възпалението, да отида пак и да ми изгори полипа.
Аз се позаинтересувах за тази процедура с изгарянето и разбрах, че е доста рискована, а сега има нови методи и техники за премахване на полипи /полипектомия/. Реших, че сега е по-важно да си нормализирам работата на стомашно-чревния тракт и после да мисля за полипа и за начините за неговото премахване.
Бе ми назначено едномесечно лечение със Салофалк от д-р Христов. След проведения курс, оплакванията ме не се промениха особено, освен това се появиха киселини и оригвания. Отидох на контролен преглед и ми препоръчаха да бъда хоспитализиран за изследвания и лечение в 3-то вътрешно отделение на МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“.
Съгласих се и на 17-ти Октомри постъпих в болницата. Бяха ми направени всички полагащи се изследвания - кръв, урина, УДЗ на коремни органи, ФГС на стомах и КАТ на корем.
Установи се наличието на малък полип и на стомашната лигавица. Обясниха ми, че в края на месец Ноември ще идва специалист гастроентеролог от София, който ще демонстрира нова техника за премахване на полипи. Предложиха ми да бъда част от групата пациенти, записани за въпросната демонстрация.
Съгласих се и на 26-ти Ноемри постъпих отново в отделението за планова полипектомия на стомашен полип. Лекуващ лекар ми бе д-р Донка Шишманова.
На втория ден от постъпването ми , лекарят от София дойде и един по един всички пациенти отидохме към кабинета за ендоскопска диагностика. Процедурата по премахването на моя полип бе извършена от д-р Евгениий Дребов, под наблюдението и ръководството на доцента от София. Целия екип на гастроентерологичното отделение присъстваше. Нямаше никаква болка, бе ми поставена упойка. Бях много доволен, че всичките ми притеснения относно тези процедури са били неоснователни. После ми обясниха, че полипа бе полипектомиран с овална примка с форсирана коагулация.
В деня изписването се уговорих с д-р Шишманова, че след 2-3 месеца ще постъпя отново, за да премахнат и полипа на дебелото черво.
Вече бях прочел достатъчно литература по въпроса, за да бъда убеден, че полипите трябва да бъдат премахвани, поради риска от израждането им.
Освен това, процедурата по премахване на полипа в стомаха мина толкова нормално, че вече нямах никакъв страх и чаках с нетърпение да ми премахнат и този в дебелото черво, за да се успокоя напълно. Бях убеден, че лекарите си знаят работата и им имах пълно доверие.
В къщи си говорехме за предстоящата процедура като за нещо съвсем нормално, както и би следвало да бъде. Изчаках да мине зимата, да си организирам нещата в службата и да отшумят всички симптоми на предишните ми оплаквания. На 5 Март 2015г. се обадих по телефона на д-р Шишманова. Оказа се, че тя ме помни доста добре и ми каза да си взема направление от личния лекар за хоспитализация и да „заповядам“ в отделението. Така и стана – на 9-ти Март сутринта аз постъпих за трети път през последните 6 месеца в гастроентерологично отделение. Бях се настроил че ще стоя там 4-5 дни максимум и след това най-сетне да си продължа живота нормално, без да мисля повече за моите проблеми със стомаха и корема.
Полипът на дебелото черво бе последното препятствие към тази моя цел.
Оттук нататък мога да започна да разказвам тази история едва ли не минута по
минута – всичко така ми се е запечатало в съзнанието. Но ще се опитам да бъда кратък.
Още на сутринта на първия ден д-д Шишманова ми каза повече да не се храня и да започна да пия очистителни, за да се изчисти добре дебелото черво. Премахването на полипа бе планирано за сутринта на 10-ти Март . Аз най-добросъвестно си изпих очистителното и се подготвих психически за предстоящото събитие.
На 10-ти сутринта, още в 8.00 ме изпратиха в ендоскопския кабинет. Д-р Шишманова бе вече там и нейният екип се подготвяше. От самото начало ми направи впечатление нервността на лекарката. Говореше припряно, нервно, бързаше за някъде, непрекъснато се оплакваше колко работа я чакало този ден, а и на всичкото отгоре 15 човека се наредили пред нейният частен кабинет за преглед. Разбрах, че очакват да дойде д-р Найден Найденов, бивш главен лекар на отделението и специалист с дългогодишна практика в подобни процедури. Изведнъж д-р Шишманова реши да започне без него. Каза на сестрата да подготви маркуча и да огледат дебелото черво изцяло, преди полипектомията.
Не усетих болка при проникването, но при навлизането на известно разстояние сякаш маркуча срещна някакво препятствие. Изпитах остра нетърпима болка и извиках. Лекарката изчака няколко секунди и опита да проникне по-навътре пак. Болката стана още по-силна и аз извиках отново. Тя се ядоса, вика ми, какво съм ревял като магаре, ще вършим ли работа или не…. Аз и казвам, че ме боли много, а тя ми вика – ти си по-чувствителен, прага ти на болка е по-нисък, затова. Опита отново да навлезе навътре, но аз извиках толкова силно, че чак сестрата и направи забележка. Каза и че съм опериран от апандецит и в този участък имало стеснение и чупка, през което трябва да се внимава. През това време дойде д-р Найденов, аз бях целия облян в пот и треперех от болката, сестрата ме милваше по главата да ме успокои. Докторът ме накара да се завъртя наколко пъти на различни страни, за да могат по-лесно да локализират полипа. Когато нагласиха апарата, д-р Найденов поиска аргона. Въпреки болките, аз се изненадах, понеже знаех, че ще бъде приложена примкова полипектомия, а не чрез аргон-плазмена коагулация. Но, легнал съм вече, нямаше накъде да мърдам, а и нали те са специалистите да преценят кой метод да използват. Освен това вече толкова ме болеше, че исках само и само по-скоро всичко да свърши. Когато пуснаха газа през маркуча, отново изпитах неистова болка. Докторът остана много учуден , но все пак издърпа аргона обратно. Болката намаля. След това го пусна пак. Усеаях как червата ми се изпълват с газ, а болката бе невероятна. После пак го изсмукаха навън. Повториха тази процедура 4 или 5 пъти. Аз бях вече полу-припаднал от болка, когато разбрах че всичко свърши – изтеглиха маркуча, от което болката стана по-поносима. Изпратиха ме да си вървя сам в отделението, а те се подготвяха за следващите пациенти. Д-р Шишманова ми каза да си легна в леглото и да я изчакам там. Бе едва 8 часа и 40 минути, а аз мислех, че е минала цяла вечност.
До обяд изпитвах средна по сила болка, една сестра ми постави инжекция Но-Шпа и дори заспах за малко. Лекарката не се появи през целия ден. След обяд ме прегледа друга лекарка. Аз и казах че имам болки, но тя ми каза че е нормално , да не ям нищо този ден, само студена вода и да си лежа. Вечерта, към 18ч болките се засилиха много.
Дежурен за през нощта бе д-р Дребов. Дойде да ме види към 19.30 . Аз му се оплаках от силните болки, а той ми опипа корема и вика – аха, болки, нищо ти няма. Нямах друг избор, освен да търпя. Сестрата ми сложи още една инжекция Но-Шпа , аз изпих ампула течен аналгин, за да мога да изкарам нощта. Цялата нощ се въртях от болки. Сутринта сестрата ми сложи поредната обезболяваща инжекция.
А още в 7.40 часа, д-р Шишманова се появи и вика – хайде надолу. Имаше в предвид ендоскопския кабинет. Трябваше да направи контролна ФГС на стомаха, за да се огледа мястото на полипа, премахнат през есента. Аз и казвам, къде ще вървя бе, докторе, боли ме страшно много корема. А тя ми се развика, ако знаеш колко ми е нервозно още от сутринта, трябва да свърша хиляда неща, ти и вчера рева като заклан, аз трябва да заминавам на София идваш или ако не - да те гледа който иска. Стиснах зъби и полека –лека отидох в кабинета. Санитарката още се преобличаше, когато лекарката ми пъхна маркуча в гърлото. Набързо ми огледа стомаха, установи , че раната от предишната полипектомия изглежда добре, стомаха ми е здрав без отклонения и извади уреда. Каза ми , че за болките ми е изписала обезболяващи и едно противовъзпалително – Метрадиназол.
Довлякох се обратно в леглото и зачаках да ми мине. Болките се усилваха и с течението на деня станаха непрекъснати. Към обед ми отидох в тоалетната и това усилие ми костваше много – изпотих се целият и залитнах няколко пъти по пътя. Целия ден се оплаквах на съседите по стая и на сестрите които влизаха от време на време. Болките бяха непрестанни и започна да ме тресе.
Към 16ч. раздадоха на всички термометри. Аз имах температура 37.7 С .
Този факт вече ме стресна много. Отнякъде се появи д-р Яна Колева, завеждащата отделението. Попита още от вратата някой има ли оплаквания. Аз изстенах и през зъби и казах колко ме боли. Тя ме докосна леко по корема и аз подскочих целия. Видях как лицето и се издължи, излезе бързо навън, като дори остави вратата отворена. След малко се завърна с д-р Снежана Райкова, дежурния гастроентеролог по това време. Нареди и веднага да ме изпрати на обзорна рентгенография на коремните органи. Вече не можех да ходя сам и затова ме закараха с количка до рентгена.
Снимката бе готова след около половин час. Д-р Райкова извика хирург от 2-ро хирургично отделение за да ме прегледа. За мой късмет дежурен беше д-р Манчев, хирургът с най-голям опит в болницата. Той ме разпита за болките и след това също опипа корема ми. Аз реагирах силно на всяко докосване. Тогава той ядно измърмори, обръщайки се към лекарката – това момче има перитонизъм… Пожела веднага да ме преместят в хирургично отделение. След около час извикаха и доктор Стойнов – главен лекар на отделението и след кратка консултация между двамата ме качиха в операционната за спешна операция на корема. Операцията мина нормално, критичния възстановителен период след нея – също. На следващия ден ме върнаха от реанимация в отделението. Девет дни лежах там и отношението към мен бе особено внимателно. Всички ме съжаляваха, че съм плод на грешка и немарливост на някой техен колега. Обясниха ми, че по време на Фибросигмоидоскопията се е получила перфорация на дебелото черво на 25 сантиметра от аналния отвор. Вследствие на това се развива инфекция на ципата около червата – остър перитонит.
Прилагам извадка от медицинската енциклопедия:
-------------------------------------------------------------
ПЕРИТОНИТ (ОСТЪР ДИФУЗЕН ПЕРИТОНИТ)
Определение
Острият перитонит представлява възпаление на цялата перитонеална ципа. Той се причинява от различни болестотворни бактерии - стрептококи, стафилококи, ентерококи и други, от физични и химични агенти.
Острият дифузен перитонит се развива след спукване (перфорация) на кух коремен орган (стомах, апендикс, черво, жлъчен мехур, генитали), след травма с разкъсване на коремни органи и по други причини.

Клинична картина
Болните се оплакват от остро възникнала болка, която с часовете се усилва рязко. Коремните мускули се втвърдяват (мускулна защита). Болката е силна, коремната стена е опъната и много болезнена дори и при лек натиск. След няколко часа настъпва парализа на чревната перисталтика и коремът се подува.
Още в началото се появява гадене, хълцане, понякога и повръщане. Общото състояние постепенно се влошава, кожата се покрива със студена, лепкава пот, дишането се учестява и става повърхностно, сърдечната дейност също се учестява, а артериалното налягане спада.

Лечението е оперативно. Операцията трябва да се извърши рано, още в началото на заболяването.
Прогнозата е сериозна. При закъсняла оперативна намеса - след четвъртия час от началото на перитонията - прогнозата рязко се влошава и става крайно неблагоприятна.
--------------------------------------------------------------------
В това отношение съм изключително признателен на д-р Манчев, че реагира светкавично. Операцията бе направена в 20 ч вечерта на 11- Март. Също така благодаря и на д-р Стойнов, който направи перфектна операция и на целия персонал на 2-ра хирургия, който се грижеше за мен.
На обратния полюс стоят лекарите и персоналът на гастроентерологичното отделение.
Кажете ми, може ли нормален човек да знае, че е допуснал грешка,която едва не отне човешки живот, и да знае , че потърпевшия е само на 20-30 метра от него в другото отделение и цели 10 дни! да не позаинтересува какво му е състоянието и как се чувства?!
Просто ума ми не го побира. Но… явно не всички хора стоят на еднакво стъпало в еволюцията си.
Както и да е, всеки си има съвест.
Днес е 20-ти Март и вече съм в къщи. Казаха ми , че ще се възстановявам от 4 до 6 месеца. Не знам какво ще стане с работното ми място и изобщо живота ми занапред ще промени – не трябва да дигам тежко трябва да се пазя от куп нормални неща.
Искам да добавя още нещо към тази история. В хирургично отделение, в моята стая имаше един мъж от с. Русаля – той се оказа съименник също Атанас. От дума на дума разбрах,че неговата история удивително съвпада с моята. При изследване на дебелото черво, през месец Декември на 2014г. му е пробито червото на две места. Лекарят извършвал манипулацията е бил д- Евгений Дребов. Но той веднага е видял перфорацията и моментално се е обадил в хирургията. Операцията е била навреме и не се е развил перитонит в този случай. Не забравяйте, че по време на изследването през цялото време камерата на върха на ендоскопския маркуч непрекъснато работи и осветява участъка в който се работи. Дори аз , като се извъртя малко, можех да наблюдавам на монитора какво правят. Всичко се вижда и в най-малки подробности.
Какво друго обяснение остава, освен – небрежност?!
Освен всички физически болки, които изпитах, остана мен и една дълбока обида от незаинтересуваността на лекарите през всичките 34 часа, през които се оплаквах.
Трябва да се направи нещо в тази насока – лекарите трябва да бъдат преди всичко хора, а след това лекари.
Държа моята история да стане достояние на всички. Държа, защото лекарските грешки зачестиха много напоследък. Грешки не от незнание , а от немарливост, невнимание, безотговорност. Лекарите трябва винаги да работят със съзнанието, че насреща си имат живо същество. Тяхната работа никога не трябва да е рутинна, а всеки случай да го възприемат като нов и уникален.

Това е от мен.
Надявам се моят опит да послужи на много хора, да имат „едно на ум“ преди се подложат на подобни процедури. Също така се надявам и повече лекари да прочетат това и да се замислят - защо и къде грешат понякога? И най вече какви са последствията от техните грешки?

Shaider
Мнения: 472
Регистриран на: 05 май 2014 04:00
Местоположение: Бургас
Контакти:

Re: История за една лекарска грешка

Мнение от Shaider » 21 мар 2015 19:37

За съжаление има лекари, които работят само, за да им върви заплатата, без особено отношение и внимание към здравето и живота на пациента. Това са т. нар. "катили". Радвам се, че са ви обърнали внимание хора, за които здравето на пациента има по-голямо значение от паричното възнаграждение, в лицето на д-рите Колева и Манчев. Аз ви благодаря, че споделихте тук тази своя история, разпространявайте я и в други подобни форуми, напр. vtoromnenie.com. А до всички пациенти, които пишем тук – лекари като гореспоменатите ги пазете като очите си, защото намаляват все повече, някои се пенсионират, други отиват извън граница.
Уважаеми читатели, и вие сте разработка на военните!!! Аз съм бай Шиле Попюрданов, не си казвам истинското име от съображения за сигурност!

puls100
Мнения: 563
Регистриран на: 15 фев 2015 13:05

Re: История за една лекарска грешка

Мнение от puls100 » 08 юли 2015 12:28

Грешката не е една! Това е комплексна трагедия.

Случва се по време на манипулация да стане грешка, независимо дали поради небрежност, неопитност, "случаен" фактор, фактор "късмет" ако щете. Водиме си го "лекарска грешка" и това е, подминаваме..
Можем дълго да разискваме до колко това е редно, нормално ли е, дори - наказуемо ли е. Но това няма да реши проблема, защото "просто се е случило", станалото - станало.

ОБАЧЕ, истинският проблем е в последващото непростимо безхаберие и небрежност.
Тази "докторка" явно те е продупчила още първият път (когато си усетил силната болка). Защо е продължила, защо не е видяла и прочие, явно ще трябва да отнесем към тези субективните фактори - "факторът късмет" и се налага да го преживеем.
Но как да преживеем и как изобщо можем да тълкуваме последващата небрежност като "лекарска грешка" и къде въобще можем да намерим място на "субективните" и ако щете "случайните" фактори в случващото се?!
Следоперативният задължителен престой е точно за това (и конкретно в случая) - да си видят грешките, които не са имали възможността (за да не кажа - когато са блеели) да видят на операционната маса.
Почти цели две денонощия си бил с постоянни болки и оплаквания и никой не ти е обърнал внимание! Още една нощ и навярно си щял да хвърлиш топа, и то баш в бърлогата на вълка.
Лекуващата е била длъжна да направи поне една визитация след манипулацията. При установяване на оплаквания като твоите е била длъжна да направи преглед, защото няма гастроентерлог, който да потвърди, че след премахване на полипче тези болки могат да са нещо нормално.
Това е пълен абсурд! За да го опиша най-нагледно, мога само да дам пример със съдебният лекар, който случайно не е разбрал, че пациентът е жив.

Уволнение и отнемане на правата!
Колкото и да пишеш по форуми и социалки, ако не заведеш жалба срещу тази Донка Шишманова, след като се пооправиш, все едно нищо не си направил и най-малкото тази тема ще е напълно безмислена и безполезна, и само може да всява страх сред хората, без да окаже какъвто и да е поучителен, камо ли назидателен ефект.

И мисля е крайно време да започне да се обсъжда въпросът със седенето на два стола. А имено - практиката в няколко заведения, още повече както е в случая с тази "лекарка", която през цялото време си е мислела за финикийските знаци чакащи я пред частният й кабинет.
Защото "не стигат парите като за такъв специалист" и "как ще задържим лекарите с такива доходи" не е оправдателно - виждаме в крайна сметка какъв е резултата и можем да опишем само с примера - защо да вкарваме опитен рецидивист в затвора, след като толкова добре си върши работата, а и колко народ трябва да измъчи един новак за да се научи толкова добре да ги коли..

vased
Мнения: 150
Регистриран на: 04 яну 2009 17:47

Re: История за една лекарска грешка

Мнение от vased » 08 юли 2015 19:41

kepe,
Още при първата болка е трябвало да викнеш: "Докторке, проби ми червото!!! Веднага извади сондата (или каквото е там)."
На всеки е ясно, че това може да се случи при тази манипулация. Предполагам, че и на нея е било ясно, просто ума ми не го побира... Да знае, че те е пробила и да продължава. Как е възможно да има такъв лекар?
Но и ние сме си виновни: нищо не смеем да им кажем, мълчим си, дъжат се с нас като полицаи, карат ни се, нищо не ни обясняват, прекъсват ни като им задаваме въпроси, затварят ни устата и ни изтикват от кабинета.

puls100
Мнения: 563
Регистриран на: 15 фев 2015 13:05

Re: История за една лекарска грешка

Мнение от puls100 » 10 юли 2015 16:13

Е не можем да го виним, че се е шашардисал и се е сковал от уплаха! Хората винаги са имали респект от докторите. Остава и тях за започнем да виним за страховете си.
Големият проблем е, че са го оставили дет се вика "да се капичне"
Но и аз не доумявам как е възможно да не е разбрала, че го е продупчила. Този другият доктор, който продължава в последствие - също!
А за двата дни дет се е гърчил, изобщо и дума да не става, че прилича по-скоро на нагласена работа.
Яко мирише този случай и трябва обезателно тази "специалистка" да й се отнемат правата. Истинска гавра ще е всичко да остане така и да се забрави/потули (както почти всичко в нашата мила родина)

_DS_
Мнения: 4
Регистриран на: 04 сеп 2015 15:54

Re: История за една лекарска грешка

Мнение от _DS_ » 04 сеп 2015 16:26

Това наистина е лекарска грешка, такава, каквато може да бъде избегната, не е до късмет. Перфорация на черво! Можеше да си идете от такава грешка!
Тук на първо място личи незаинтересуване на лекарите, провели процедурата и безхаберието им. Още повече, че сте имали нарастваща болка!
Би трябвало да съдите тази лекарка, за да не може друг път да поставя животът на някого в опасност. Ако тя се вслушваше във Вашите оплаквания и реакции, нямаше да се стигне дотам, или ако се случи перфорация, веднага щеше да се реагира, което означава много по-малък риск за Вас и Вашето здраве.

Shaider
Мнения: 472
Регистриран на: 05 май 2014 04:00
Местоположение: Бургас
Контакти:

Re: История за една лекарска грешка

Мнение от Shaider » 05 сеп 2015 03:44

Те ако бяха работили внимателно с едноскопа, надали всичко това щеше да се случи. Лекари-катили — бол.
Уважаеми читатели, и вие сте разработка на военните!!! Аз съм бай Шиле Попюрданов, не си казвам истинското име от съображения за сигурност!

puls100
Мнения: 563
Регистриран на: 15 фев 2015 13:05

Re: История за една лекарска грешка

Мнение от puls100 » 05 сеп 2015 10:34

Тя понеже нали е била много опитна (и все още е) явно е тръгнала с уреда директно, без да гледа монитора.. А може и да не е в следствие на опитност и рутина, а по-скоро от втръсване, апатия (защо пак тя трябва да върши това, вместо да си гледа бизнеса) :shock:

Аз съм имал няколко колоноскопии и са ми резани не един и два полипа, и явно или съм бил най-големият късметлия на света, или лекарят е бил същински гений. Не знам, но определено след тази тема ми се промениха представите за добрите чичко докторовци. Не знам дали някога ще вляза отново за колоноскопия :|

Не може да я съди за лекарска грешка. Подписва се и съгласие преди процедурата - един вид, че ако случайно им треперят ръцете или са си недоспали нещо, или са станали с гъза нагоре, или просто имат тревоги с бизнеса - не отговарят за евентуалните негатовни последствия, дори и смърт на тезгяха. Това както писах в предният пост го водим нормално, стигкаме зъби, палци и дупе и се молим. Но може да и скъса гьона за двата дни в които е зарязан да се гътне. Нарушила е купища протоколи/правила, освен човещината, която явно напълно отсъства, и може да бъде да уволнена без проблем. Но това естествено няма да се случи, не и в българистан!

fantagiro
Мнения: 4952
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: История за една лекарска грешка

Мнение от fantagiro » 05 сеп 2015 16:44

puls100 написа: Не може да я съди за лекарска грешка. Подписва се и съгласие преди процедурата - един вид, че ако случайно им треперят ръцете или са си недоспали нещо, или са станали с гъза нагоре, или просто имат тревоги с бизнеса - не отговарят за евентуалните негатовни последствия, дори и смърт на тезгяха.
Специално за това... само си представи аз работя някъде, отплесвам се за миг и греша цифра, понеже съм човек, да не говорим, че и компютъра дава сигнали за грешка понякога. Аз съм се поставяла на мястото на съвестните лекари, тогава, когато съм си лекувала децата, например.
Страшно е. Даже тук, от две години до преди известно време постоянно получавах симптоми ако се стресна, че съм пропуснала да кажа нещо на някого, опитвайки се да помогна за сериозни състояния.
:P
Все пак от разказа си личи немърливостта. И според мен трябва да я съдиш и поне да получиш някаква сума. Ако епикризи и всичко от престоя ти в болницата е в теб, с всичко това отиваш при някой адвокат.... ако тук съдилищата не си свършат работата, търсиш инфо, бях чела, че някакъв шизофреник осъдил държавата или доктора си за погрешна диагноза или за недопустимо лечение в лудницата. И без друго достатъчно пари получават, а за да се завърши образование "медицина" мама и тате трябва да са получавали на свой ред добри парички, което пък значи, че говорим за едни презадоволени и неособено заинтересовани личности.

Е, естествено има и други. Като се връщам назад, ако не друго, поне шевът ми от секциото и двата пъти беше перфектен. Мога да го снимам. :D

Трябва да изнамеря имената на жената, която ми прави операция на фистулата. И това мога да снимам, шевът не е от най - красивите, но поне не ми даде повече ядове, макар че можеше да си изкара някой лев отгоре използвайки това, че не се знае космите кога ще избуеят пак. На мене фистулата не ми е стандартна. Намира се на четири пръста от гръбначния стълб над таза, най - вероятно абцес от инжекции.

В страната има ли организация за защита на пациентите? И кви ги върши? : ) Колко фиктивни длъжности има?
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

kepe
Мнения: 2
Регистриран на: 20 мар 2015 20:41

Re: История за една лекарска грешка

Мнение от kepe » 17 фев 2016 17:03

Извинявам се , че пиша чак сега, но видях колко хора са се интересували и коментирали моята история, затова реших да напиша продължението и.
Още като ме изписаха от болницата се свързах с адвокати през месец Май 2015г. заведох дело срещу болницата във Велико Търново.
На 18-ти Март 2016г. ми е първото заседание по делото, в Софийски градски съд
Искам някой някъде да си получи каквото е заслужил, а и да се постреснат малко, да не се случват и на други хора като мен, подобни неща.
Стискайте палци, ще пиша след заседанието!

puls100
Мнения: 563
Регистриран на: 15 фев 2015 13:05

Re: История за една лекарска грешка

Мнение от puls100 » 17 фев 2016 21:15

Малко хора биха се осмелили да се опънат на системата, както теб. Повечето изпитват страх и незаслужен респект. Всеки си мисли "и после какво?!!, ще ми спукат гьона нейните/неговите колеги.." За това не можем да се преборим с корупцията, не можем да защитим елементарните си права. У нас метода на управление чисто и просто, против на всичко съвременно и социално е подтиснически!

Стискам ти палци, дано постигнеш възмездие и бъдеш пример за всички страхуващи се!

Блеконче
Мнения: 2
Регистриран на: 12 мар 2017 22:18

Re: История за една лекарска грешка

Мнение от Блеконче » 12 мар 2017 23:04

Трябва да платиш всички разходи по делото!за такива като теб-смърт!адекватно отношение,за неадекватни неграмотници!трябва да умреш на секундата,ясно!

Блеконче
Мнения: 2
Регистриран на: 12 мар 2017 22:18

Re: История за една лекарска грешка

Мнение от Блеконче » 13 мар 2017 09:02

Всяко изследване крие риск!Да беше се подписал,че не желаеш манипулацията!Никои не ти е виновен,че и дело ще завежда!Както се казва:"уважавайте докторите,за да сте здрави"!

Отговори

Върни се в “Коментари, идеи, препоръки”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

cron