ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Дефицитът на витамин B3 може да доведе до безсъние
Мнението е на експерти по въпросите на грипа
Откри френски научен екип

Булимия или нещо повече?

Модератори: админ, консултанти

liutenica
Мнения: 1
Регистриран на: 27 апр 2013 15:59

Булимия или нещо повече?

Мнение от liutenica » 27 апр 2013 17:34

Здравейте, предварително искам да се извиня, ако темата се повтаря, но тъй като имам спешна нужда от помощ, не мога да си позволя да пиша коментар в друга тема, а да направя тази достатъчно видима, за по-скорошни отговори. Нека започна с това, че съм момиче на 18 години. Дете на разведени родители съм, като живея с майка си (бивша алкохоличка от 15 години, но напоследък излекувана, поради наличието на Хепатит Ц), а с баща ми съм в тежки психически конфликтни атаки от негова страна. Историята започна от там, че като малка трудно изживявах алкохолизма на майка си, носех я на гръб, преживях няколко тийнейджърски депресии и страхове, но това само ме направи по-силна. Общо взето започнах да се оправям сама от ранна възраст. На 16 години, започнах да работя като танцьорка по барове - само танци. В интерес на истината станах много добра - хората ме харесваха, възхищаваха ми се и придобих самочувствие, което до преди това бе потъпкано. След години в потъване в мизерия, най-после успях да видя какво е да разполагаш с много пари, съответно - и с по-малко. Научих се на самостоятелност. Започнах да изхранвам и майка си, защото нейните пари едва стигаха за покриването и на половината от дълговете ѝ. До тук доста заобиколно, но го написах, защото искам да покажа всъщност колко силна и волева се чувствам, че до момента всичките депресии сама ги преодолях, въпреки съжалението и погледите на хората, да не кажем и "най-близките".
За две години и половина успях да изградя достатъчно стабилна кариера от танците - доказвала съм се и като точност, и като дисциплина и коректност. Започна се обаче едно постепенно напълняване. Не приемах повече храна, отколкото преди - напротив. Бях спряла всички нездравословни храни и се превключих на режим "БИО" продукти. Нещата не се подобриха. Започнах да прекалявам със спорта извън танците - всеки път щом хапнех, ходех пеша километри, после тичах без да спирам 1ч., с умерено, до бързо темпо, не спях почти само и само да горя калории. Ефект - никакъв. Салати, плодове - нищо не помагаше. Започнах да изпитвам комплекси, защото и гадният ми шеф започна да ми прави намеци, разни комплексирани клиенти ми се подиграваха. Да - ако ви покажа снимки, едва ли бихте казали, че съм била дебела, но факт е, че почти всички в тази сфера са от кльощави, та по-кльощави. Изпадах в бурни ревове по време на работа, вече не можех да сдържам емоциите си, до момента, в който не казах "КРАЙ! Тази професия вече не е за мен!". Междувременно получих желязо дефицитна анемия - излекувах я. Получих хроничен запек и освен със свещички, по друг начин не можех да се изхождам. Коремът ми се издуваше като бременна в 5 месец от нищото. Откриха ми гастрит, раздразнено дебело черво, хемороиди, прегъната жлъчка и 2 малки кисти на щитовидната жлеза. Толкова се бях свила в себе си, че всеки път, когато се разхождах по улиците, си представях хората какво ли си мислят за разплутия ми задник (моята фигура е именно такава - слабо развити гърди, широки рамене, развит гръб, тънка талия, без грам сланини по корема и пищно дупе).
След като напуснах работа, бях се взела в ръце и не само - дадох си тотално краен режим на хранене. Попаднах в интернет на диета, която гласеше - първите 5 дни - по 3 кофички ниско маслено кисело мляко; следващите 4 дни - по 1л. ниско маслено прясно мляко; следващите 3 дни - по 1кг. или плодове или зеленчуци; следващите 2 дни - по 500гр. телешко варено; и последния 1 ден - само вода, което прави диета от 14 дни. За тези дни успях да сваля 5кг. рязко, като и нищо друго не приемах - дори водата я избягвах, защото от нея огладнявах. Тъй като стомахът ми се беше вече свил доста, след диетата не можех да приемам нищо повече освен по 3 чашки с бульончета на ден и така до още 1-2 седмици вече бях свалила общо около 8-9кг. При ръст 168см, от началните 57кг, бях стигнала до 48кг. Чувствах се страхотно! Имах самочувствие, въпреки, че красивата ми физиономия вече се беше стопила и по-скоро приличах на зомби. Хората пак започнаха с критики, че вече съм била придобила детско тяло - нищо женствено. Това ме ядоса - ни така, ни така. Придобих достатъчно самочувствие, отново да се върна към професията. Вече обаче нямах толкова сили. Цикълът ми спря. Трудно ходех, не исках да се виждам с никой, само и само да си почивам вкъщи. Постепенно обаче, с месеците започвах да наддавам по някое килце, поради непрестанните критики, че сега пък съм много слаба. Хапвах това, хапвах онова. Коледни празници, Нова година. Започнах да поддържам едни 51кг и малко като варирах нагоре, започвах да се депресирам. Така стигаме и до този ми момент.
В момента, за мен идеалните килограми, които искам да поддържам са 50. Но уви - установих и направо си сложих етикета, че съм булимичка. Даже според мен, за всичко е виновна моята нагласа. Хората започнаха да ми викат "кльоща", баща ми (който е лекар) ме обвиняваше, че съм анорексичка и, че повръщам (защото той не е наясно, че булимичките повръщат) и така с течението на времето, от леки опити да повръщам (безуспешни), преминах към истинското повръщане. До ден днешен продължавам да се изхождам само със свещички, понякога и по 3 на ден, приемам Лактулоза Мип (слабителен сироп), от няколко месеца по максималните описани количества 2 пъти на ден, бях ходила на колоноскопия от тревожност по запека ми, като се оказа, че имам само хемороиди, но и тогава приех сериозно количество очистителни. Пия от време на време тройна доза зелен чай, което ме спуква от колики. И най-тревожното - повръщам по няколко пъти в седмицата. Чувствам вина - не само за това, което съм поела (защото, когато изпадна в подобни състояния, започвам да омитам всичко от хладилника и търся и още и още), но и вина от самото повръщане. Обещавах си, че повече няма да го правя, не за друго, ами защото научих, че могат да ми опадат зъбите от стомашната киселина и нейното разрушително действие. Това ме стресна. НО... не ме спря. Все си викам "айде, за последно - все от един път няма да ми опадат зъбите". Не изкарвам цялата храна при повръщане, за това и наддавам отново кила. Но вече усещам и че гърлото ме боли и мисля, че имам вече раничка.
Знам като отговори какво ще получа - достатъчно на подобни теми се начетох: "задължително посети психиатър", "престани да повръщаш", "прочети повече за булимията", "сподели на родителите си". Там е работата, че целта на моето писание е друга - искам сама да се справя с проблема. Знам какво е редно и какво не. Имам само един единствен пропуск, който ще го споделя след малко. Психиатър не мога да посетя по простата причина, че съм достатъчно ангажирана с училище (тъй като още съм ученичка), ходя на работа, домакинствам, грижа се за майка и дом. любимци, ходя на снимки и ангажименти и т.н. Време не ми остава да почина, а случи ли се това - заемам се с ядене. Другата причина, поради която не желая да посетя психиатър, е на финансова основа. Нямам парите, които трябва да отделя, за подобна помощ, при положение, че знам 90% от нещата, които ще ми каже съответното лице и за които ще ми вземе безбожна сума. На родителите си не мога да споделя - баща ми не се интересува от мен и се подиграва и ме упреква за проблемите ми, подкрепа от него няма как да получа, а на майка ми веднъж и споделих, тя установи, че проблемът идва от моето втълпяване и с това се приключи. Успокои ме, че не съм такава и започна да купува все по-големи количества вкусотии и неща, с които да ме примамва, като ме наблюдава как точа лиги по тях и тайно ги омитам, докато я няма. Това я прави щастлива. Греда.
Имам няколко успешни идеи как да започна своето самолечение. Проблемите са 2 - винаги отлагам и най-важният - не знам как да процедирам в моментите, в които изпадам в подобна криза на "омитане на всичко живо и не". Искам това да спре - спре ли, ще спра с опитите за повръщане, ще започна отново да бъда критична към храните и т.н. Защото в момента за мен всичко щом е храна, значи трябва да бъде изядено...докрай. Не оставам порциите си, не оставям запаси за утре, одобрявам всяка храна, дори едно време да съм ѝ отказвала, защото не е била по вкуса ми. Въпросът ми е, това булимия ли е или всичко е в основата на друго психично разтройство, което е довело до булимия; как да се мотивирам по-бързо да сложа началото на края на този затворен кръг и как да преодолея кризисните ситуации САМА, без чужда помощ? В крайна сметка, все някога трябва да се научим сами да се оправяме в живота, а не винаги да разчитаме на трети лица - иначе сме загубени.
П.П. Хобита - нямам гадже, приятели също, портретист съм, танцувам, пея и се занимавам с поезия. Дори и тези начинания ми е трудно да ги използвам срещу болестта.

BBelchev
Мнения: 150
Регистриран на: 04 сеп 2010 17:39
Местоположение: София

Re: Булимия или нещо повече?

Мнение от BBelchev » 28 апр 2013 01:54

liutenica написа:Въпросът ми е, това булимия ли е или всичко е в основата на друго психично разтройство, което е довело до булимия;
Труден въпрос. Дори бих казал философски. Мисля, че може да приемеш, че е булимия.
liutenica написа:как да се мотивирам по-бързо да сложа началото на края на този затворен кръг и как да преодолея кризисните ситуации САМА, без чужда помощ?
Мисля, че при всеки е, поне в известна степен, различно и специфично. Уважавам желанието ти да се справиш сама, но на практика ми се вижда невъзможно. Тук не те подценявам и не се съмнявам във възможностите ти. Просто е почти невъзможно човек сам да открие къде греши. Затова подходяща информация от вън може да е от огромна полза.

В това съм се убедил и от личен опит. Аз имам други емоционални проблеми, не е хранително разстройство. Ходих около година и половина на психотерапия. После повече от половин година не съм ходил. Мислех си, че много добре знам причините за проблемите, и че имам добри идеи какво да направя. Но все не ми се получава. Преди два дни си направих един психологически тест за личностни особености. Мислех, че се познавам достатъчно и знам какъв ще е резултата. Но се изненадах. Теста показа друго. Оказва се, че преди съм се заблудил относно естесвото на проблемите ми. Тестът е подплатен с много теория (и практика). Сега чета теорията и намирам по-добри обяснения за проблемите си от преди. Мисълта ми е, че помощта от вън е много важна, дори и да не е лично от друг човек, а в частност от някакъв си тест. Няма как човек да се погледне отстрани обективно и да види къде греши.
Смятах, че момичетата от Центъра можеха да програмират, организират и реализират своите намерения по отношение на свободноти си време. Но бързичко разбрах, че греша. Виждах как времето бе разхищавано, разпилявано безсмислено. Лошо ми ставаше, когато виждах нехайството и безотговорността, с които пилееха ценни часове. Спомням си като днес безсмислието (от моя гледна точка естествено) на действията на едно момиче от Тоскана, поставено под мой контрол, което посвети цял неделен следобед на грима си - тя стоя повече от два часа и половина, за да коригира невидими недостатъци на вечерния грим, с който смяташе да се появи на вечеря. Не можех да го проумея в инзи момент. Спомням си, че бях много ядосана на момичето, но същевременно и безсилна - не можех да ѝ забраня да го прави. Година по-късно, понатрупала горчив опит в това отношение, си дадох сметка, че бедната не е знаела какво друго да прави и за да се спаси от ужасяващото чувство на празнота и безсилие, е стояла изправена пред огледалото.
Това е от книгата "Жените, сексът и анорексията" на Катерина Михайлова. Тя е изложила някои виждания за анорексията и е разказала за работата си в клиниката за хранителни разстройства на проф. Бернаскони в Щвейцария. Ето, че и психоложката с опит в психотерапията се е затруднила в разбирането на проблемите.

В книгата "Вяра имам" Мадлен Алгафари е описала подробно един случай на анорексия заедно с успешна терапия. Предлагам ти да прочетеш тези две книги - може от тях да ти дойдат идеи какво да правиш. Книгите не са скъпи, едната е 5 лв. а другата мисля, че беше 14 лв.

Специалистът, който може много да ти помогне е психотерапевт. За разлика от психиатъра, който те "оправя" (предимно чрез лекарства), когато използваш услугите на психотерапевт, всъщност ти се справяш сама. Психотерапевтът ти помага да видиш къде грешиш. Ако за теб е от принципно значение да се справиш сама, може да се обърнеш към психотерапевт и това няма да означава, че не си се справила сама. Другата страна е финансовата. Всяка среща със психотерапевта е около един час и струва ориентировъчно от 30 до 50 лв. Ако си в някое по-малко населено място, може да се окаже, че няма подходящ психотерапевт наблизо. Иначе в по-голям град може би няма да е проблем да намериш подходящ терапевт с такса 30 лв. Типично срещите са по веднъж седмично. В краткосрочен план помощта от психиатър излиза по-евтино - таксите са малко по-скъпи, но срещите са по-редки. Освен това има възможност да да ходиш на психиатър безплатно с направление от личния лекар.

Сега, като ученичка, може би има някакви възможности да ползваш по-евтина или дори безплатна психологическа (а не психиатрична!) помощ. Но аз не съм запознат. Може би психологът в училище може да ти даде повече информация за възможностите.

madlena2001
Мнения: 3
Регистриран на: 12 дек 2014 18:10

Re: Булимия или нещо повече?

Мнение от madlena2001 » 13 дек 2014 08:10

Мило момиче, разбирам колко страдаш. Желанието да се харесаме на хората ни превръща във врагове на самите себе си. За да се справиш с проблема си колкото и трудно да гласи е да се справиш със себе си. Аз съм минала по малко по-различен път и след многото ходене по доктори, един ден, виждайки се в една витрина на магазин се изплаших от самата себе си. Спрях се, погледнах се и си казах: Стига, какво правя аз със себе си. Трудно ми беше, но дори и сега, когато ти пиша си представям отражението във витрината. Това, което видях ми даваше стимул. Намери си стимул, който да те отдалечи от проблема. Нещо, което да те зарежда позитивно и да те дърпа напред. Да, психотерапевт може и да ти помогне, но вътрешното "аз" е най-големият помощник. Много е трудно, но ако съдя по-това, което пишеш, ти не си слаба и безволева. Най-много за съжаление страдат тези хора. Другите просто вървят по течението. Огледай се и потърси поне един приятел. Свободното си време прекарвай с него. Изобщо, отбягвай да си сама вкъщи. Едва ли ще се натъпчеш заедно с приятели. Знам колко е трудно да ги намериш. Но може би, ако се огледаш ще го откриеш около себе си. Моя близка беше булимичка, един ден се запозна с един човек случайно /настоящият и мъж/ и нещата тръгнаха в друга насока.

Отговори

Върни се в “Наднормено тегло. Хранене. Диети”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост