ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Дефицитът на витамин B3 може да доведе до безсъние
Може ли един размер да пасне на всички мъже?
България е от малкото страни, където билката вирее свободно

Неизчезващ проблем

Модератори: админ, консултанти

silviya123
Мнения: 1
Регистриран на: 23 юни 2012 00:04

Неизчезващ проблем

Мнение от silviya123 » 23 юни 2012 00:14

Здравейте. Пиша в този форум с надеждата за малко съвети и насоки. Пиша също така след поредната изживяна криза. Преди 2 години започнах да пазя диети...от редуциране на определени храни, минаване в период само на дъвчащи бонбони, салати и плодове до 1 домат, яйце, кълнове и само зеленчуци в менюто. Цикълът ми спря за година и половина. Колкото повече ме убеждаваха, че имам проблем, толкова по-сериозен ставаше той. Започна уж период на захранване, но ядях едни и същи храни абсолютно винаги и така поддържах определено тегло - 47 на ръст 172. На мен ми харесваше, чувствах се добре и всичко беше наред. Измина се една година, стомашните ми проблеми продължиха..вече втората зима започнах много по -разнообразно хранене. Имах периоди на ужасна нужда от сладко, стигала съм до крайности и така нататък,. От КОледа насам тежа 52 килограма, което ме побърква. Хората ме виждат и ми казват колко чудесно изглеждам, а аз се самоупреквам, че не съм като преди, абсолютно всеки виждам по-слаб от мен и ми липсва чувството от преди. Телото ми влияе, 300 грама плюс минус могат да ми определят настроението. Ям определени неща, защото ми е неприятно спрямо родителите ми. Истината е, че не харесвам храната не искам другите да са винаги по-слаби от мен, искам да ми е леко, а понякога просто не мога да се откъсна. Сега съм в период, в който почвам отново да ограничавам храните... от миналата седмица отказах да ям любимите ми 2продукта - сирене и кашкавал, заради големите количества, които ядях. Да, но не отслабвам. Намаляйки тях имам нужда отхляб...ядох, ядох и се отвратих, Мразя да бъда зависима от храната, не се харесвам, много искам да бъда като преди, никога не бих се възприела, не знам кога ще ми излязат тея мисли от главата, мислех, че 2 години са достатъчно време, но уви ... и дори като седна ми се разпльокват краката, хресевайки ме, гледайки ме, смятам, че всички виждат тлъстините ми. Не знам какво да правя, не знам към кого да се обърна? :/

1313
Мнения: 172
Регистриран на: 21 апр 2009 16:26

Re: Неизчезващ проблем

Мнение от 1313 » 23 юни 2012 21:13

Неизчезващият проблем може да се окаже много по-сериозен, отколкото очаквате. По мое мнение се касае за анорексия и болимия. Не е задължително да си супер кльощав, за да имаш това хранително разстройство. Би било добре да не губите повече време в опити да се справяте сам /а, а да потърсите помощ при психотерапевт. Защото причината за пазене на диета е обикновено мнооого по-сложна и дълбока, нямаща пряка връзка с храната. Човек сам в повечето случаи не може да я осъзнае или не иска да си я признае. Едни такива съвети от близките: стегни се, яж това или не яж онова или опитай друга диета - не вършат никаква работа. Много бих искала да бъда полезна. Просто една консултация с психотерапевт няма да навреди, напротив, ще помогне.

Lidi
Мнения: 1393
Регистриран на: 01 сеп 2009 11:59
Местоположение: Варна

Re: Неизчезващ проблем

Мнение от Lidi » 23 юни 2012 21:41

Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му направи.

Абсолютно съгласна с 1313. Имате нужда от помощ. Колкото по-скоро, по-добре. Психолог, психотерапевт, психиатър, където е нужно. Ако Вие не си помогнете и не потърсите помощ, няма как да Ви се помогне.
Успех и дано се справите!

Отговори

Върни се в “Наднормено тегло. Хранене. Диети”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

cron