ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Дефицитът на магнезий често води до безсъние
Дори в малки количества провокират стомашен дискомфорт
Първата грипна вълна тази година подранява с 6 седмици
Схващането, че застрашават само жените е много грешно

Проблем с общуването

Модератори: админ, консултанти

DENISSS
Мнения: 1
Регистриран на: 12 сеп 2009 23:27
Местоположение: София

Re: Проблем с общуването

Мнение от DENISSS » 13 сеп 2009 00:07

Ами въпреки че темата не е актуална, искам да споделя как аз преодолявам проблема си с общуването, който си е породен от някакво нереалистично чуство към себе си. Аз съм на 27, но все още не се справям идеално. Все пак има едно нещо което значително ми помага да преодолявам проблема.
Двубойните спортове, където има реална конфронтация между 2 личности (не е задължително да е боен, може да е шах или тенис, зависи от вкуса). Въпреки че бойните спортове много бързо те вкарват в час.
При тези спортове човек започва да се контролира, да е хладнокръвен, да наблюдава повече другия, да открива грешките му и своите, но по-важното силните си страни. При това свиква да го прави без усилие и без да го превръща в емоционален изблик, без да го приема лично. Но е много важно да играеш на живо, а не примерно шах в нета.
Свикваш и да губиш, и да уважаваш другия, т.е. вече уважаваш и себе си. Намираш си границата. Въобще разбираш много за себе си сред другите и виждаш че единствената пречка е личното ти заблуждение. Естествено и другите виждат проблема ти и се чустваш като гол, ама това е първата стъпка да преодолееш себе си. Но пък няма нищо лошо другите да те познават, дори така се издигаш в очите им много по-сигурно, когато не се срамуваш от себе си.
От времето за което тренирам около 1г. и половина, имам доста голям напредък, но има още какво да се желае :) Някои паразитни навици в поведението не се изкореняват толкова бързо.

nelly313
Мнения: 109
Регистриран на: 14 окт 2008 13:32

Re: Проблем с общуването

Мнение от nelly313 » 13 сеп 2009 20:42

Поздравления!Това е добър начин за справяне в подобна ситуация.Обикновено всички носим "лекарството" в себе си,знаем кое е най-доброто за нас самите,но често търсим помощ другаде.

kikito1991
Мнения: 1
Регистриран на: 01 фев 2010 09:12
Местоположение: sofia

Re: Проблем с общуването

Мнение от kikito1991 » 01 фев 2010 09:46

Здравейте,аз също имам проблем с това общуване.Дайте ми съвет какво да правя.Първото е ,че когато започна някаква тема не мога да я довърша.Мислите ми много бързо се сменят една в друга.А понякога дори не мога да започна разговор,защото си мисля,че ще ме помислят за тъпа.На мен често ми се прави забележка от други хора,че не говоря с всеки.И най вече писна ми да ме искарват некадърна.Казват ми че не мога да свърша нищо както трябва.А аз за себе си не смятам така.Мисля,че мога да си свършвам работата добре.Дайте ми съвет какво да правя.

nelly313
Мнения: 109
Регистриран на: 14 окт 2008 13:32

Re: Проблем с общуването

Мнение от nelly313 » 11 фев 2010 16:05

Здравейте!
Очевидно прекалено много се влияете от мнението на околните и от оценката им за Вас.Сама си слагате спирачки,тръгвайки с мисълта,че ще Ви помислят за тъпа преди още да сте си отворили устата.Е как тогава искате да кажете нещо умно?
Необходимо ли е до такава степен сама да си мачкате самооценката?
Мисля,че трябва да се освободите от тези нагласи и нещата ще си дойдат на мястото.
Вместо да си повтаряте непрекъснато,че сте тъпа,некадърна и т.н.,защо не си внушавате точно обратното?

hahohihi
Мнения: 3
Регистриран на: 24 фев 2010 10:53
Местоположение: София

Re: Проблем с общуването

Мнение от hahohihi » 24 фев 2010 13:29

Автора на темата е едно към едно със мен .. все едно аз я бях писал .. Лично аз тези хора , които се опитват да ме поставят в неудобни положения гледам да не ги отразявам вече и ги порязвам много лошо ... а преди някой ми каже нещо и аз сдухвам яко и седа и си мълча и си мисля , че този е по-умен от мен и ако кажа нещо той веднага ще ме контрира .. обаче всичко е в главата ..

nelly313
Мнения: 109
Регистриран на: 14 окт 2008 13:32

Re: Проблем с общуването

Мнение от nelly313 » 28 фев 2010 13:00

Много правилно сте го казали-всичко ни е в главата.И аз точно това се опитвах да обясня малко по-нагоре.Вярно е,че всеки човек се влияе малко или много от мнението на околните-така сме устроени,но зависи и кои са околните-дали тези хора са значими за нас или такива,които не би трябвало да ни влияят по никакъв начин.Ако обкръжението Ви натоварва и ви създава неприятни емоции,просто го сменете.

little_sun
Мнения: 2
Регистриран на: 11 авг 2011 19:31

Re: Проблем с общуването

Мнение от little_sun » 11 авг 2011 20:00

Здравейте! Наясно съм, че темата е доста старичка, но за съжаление е все още актуална. Първо да се представя- момиче съм, почти на 16 години, не съм някоя мацка. Имам проблем в общуването и някои неща просто не знам как се получават. Вярно е на 100%, че почти всичко се върти само в моята глава. Още от малка не съм се харесвала на децата около мен. Бях най-малката и очевидно не съм се защитавала добре. Имам проблем с гризането на ноктите, който се опитвам да изкореня, след като разбрах откъде идва цялата работа. Сега е друг проблемът. Скоро смених училището - преди 2 години, но успях да се спреятеля само с няколко човека, защото просто избягвам другите. Също се страхувам когато някой ме заговори. Опитвам се да не си придавам стреснатия вид на лицето,да запазя самообладание и да забавя препускащото ми сърце. В един момент осъзнах, че аз сама си затварям вратите и сега се опитвам да ги отворя. За 2 години в новия клас хората ме "познават" като затворена зубърка. Мразя тези етикети, които биват лепвани на хората. (най-вероятно тъкмо защото аз получих такъв) Попринцип съм добре възпитана и винаги са ме хвалили, но напоследък започнах да се променям, а това ме спира. Вече не знам кое е правилно и кое не. Когато срещна някой съученик на улицата се сепвам и затварям в себе си. Игнорирам го, но само след секунди съжалявам за постъпката си и тайничко се моля следващия път той да ме заговори, а не аз него първа.(какво ти заговаряне става дума за едно кимване на главата или просто едно здравей) Общо взето погледнато от чуждата гледна точка сигурно изглеждам като някой темерут или непукист. Страхувам се какво ще си помислят другите когато тази "зубърка" изведнъж се разприказва и покаже, че не живее на Марс. Искам да съм в добри отношения с всички от обкръжението ми, но изглежда трябва да поработя доста. Общо взето винаги съм се нагаждала по другите. Влиая се страшно много от чуждото мнение. Опитвам се да постъпвам правилно, но не знма как се получава така, че почти винаги когато се опитам да помогна на някого, аз излизам виновната в крайна сметка, не зависимо какво ми е коствало да сторя "добрината",а най-лошото е, че истината не излиза на яве, за което също осъзнавам чия е вината. Опитвам се да открия себе си, да спра да се водя по другите и техните желания, но не мога да се откъсна от това все още. Имам чувството, че аз единствена мисля за околните и техните чувства и когато кажа нещо, дори да е малко лошо за някой, после ужасно съжалявам за това, мисля го и го премислям по 1000 00000 000000 пъти на ден, като в крайна сметка само си набивам глупости в главата. Лесно ми е с хората, които ме познават поне малко. Вярно е, че понякога се държа много лошо с тях и ги наранявам (разбира се, не физически), но както вече казах след това съжалявам много за постъпката си.

Не знам какъв отговор може да се даде на този дълъг и объркан пост, но поне си казах каквото имах. Може би ако може да ми препоръчете някоя книга за укрепване на психиката или и аз не знам какво. Но каквото и да е ще съм ви Благодарна.

little_sun
Мнения: 2
Регистриран на: 11 авг 2011 19:31

Re: Проблем с общуването

Мнение от little_sun » 11 авг 2011 20:44

ПС: Знаете ли, не мога да разбера това за смяната на обкръжението. Как така можеш да изпариш някого от живота си? Да не говорим, че в повечето случаи това са хора, които тепознават добре, съученици, ако щеш колеги. Как така да смениш тези хора. Та те са там,дишат, движат се, говорят, съществуват. А ако ги игнорираш най-много да си навлечеш неприятности и да започнеш да се чувстваш зле дори с хората, които досега са знаели и донякъде разбирали положението ти. А и така само се увеличава броя на хората и местата, които ще избягваш, а особено когато си от малък град това означава, да си стоиш сам вкъщи. И това не е решението, още повече за човек, който има проблеми с общуването. Не разбирам, може ли да ми обясните?

ПС2: Не целя да се заяждам. Просто това съм го чела не малко пъти, но погледнато от реалната страна на нещата тази смяна е почти невъзможна.

mimzi06
Мнения: 1
Регистриран на: 13 яну 2012 23:47

Re: Проблем с общуването

Мнение от mimzi06 » 14 яну 2012 00:11

Може би темичката е стара, но си остава актуална.Аз съм момиче на (почти) 16 години и имам пробрем с общуването с връстниците ми. Имам определен кръг от хора който познавам доста добре и с който мога да говоря няпълно свободно,но той е много малък - 3-4 човека. С останалите хора на моятя възраст имам проблем - постоянно се притеснявям как ще ме възприемат. Искам да мога да комуникирам свободно с тях, но когато настъпи тишина и се си казвам че сега е моят шянс да завържа разговор, не мога да се сета за нищо.Всичко ми се струва или прекалено маловажно, или прикалено тъпо. Накря или казвам нещо за отбивка на номера или просто някой друг ме изпреварва и се заговаря за нешо супер простичко, а мен ме е яд. Реших, че цалото това премисляне е че нямам достатъчно опит в общуването със своите връстници. Затова реших да направя нещо по въпроса, а именно да завържа нови контакти.Реших че тук е подходящо място да се запозная с хора, които са запознати със ситуациятя ми, може би дори са в подобна. Можем дасме си полезни един на друг. За тва нека доброволците ми драснат по едно писъмце, да си разменим скайповете и да видим какво ще иамислим.

д-р Цончев
Мнения: 33530
Регистриран на: 27 юни 2006 14:51

Re: Проблем с общуването

Мнение от д-р Цончев » 14 яну 2012 19:03

Аз като цяло не мисля, че прекалената приказливост е положително качество. Винаги съм предпочитал да говоря, когато има наистина какво да кажа на околните. За това в компания обикновено съм много добър слушател, въпреки, че хаотичното говорене често ме изморява. Редовно че питат "Ти защо не кажеш нещо?", а аз обикновено отговарям "Защото вие говорите повече от достатъчно." Ако не искам да бъда рязък казвам "Защото обичам да слушам."

sim0nlimon
Мнения: 1
Регистриран на: 04 ное 2012 18:17

Re: Проблем с общуването

Мнение от sim0nlimon » 04 ное 2012 18:28

Здравейте, аз също имам проблем с общуването, в момента опитвам с йога, снимах си аурата ( 3 чакра е свързана с творчеческото у нас, с желанието за живот. При блокирана 3-та чакра е възможно да се чувстваме така както повечето, споделили този проблем). Опитайте се да намерите това, с което ще успеете да "излъжете" себе си, нещо, в което да повярвате :) това е моята рецепта

MartinD.M.
Мнения: 6
Регистриран на: 20 сеп 2013 22:13

Re: Проблем с общуването

Мнение от MartinD.M. » 20 сеп 2013 22:15

На 01.10.2013 г. дейност стартира „Център за социални дейности Ангелови” ЕООД. Услугите, които предлага включват превенция, корекция, както и консултативна-диагностична дейност при проблеми с общуването. За това ще ви помагат специалист логопед и психолог в удобно за вас време.

За допълнителна информация може да се свържете с нас на следните телефони или ни пишете на еmail:
office@socialangel.bg

За абонати на Мтел: 0882 47 86 17
За абонати на Глобул: 0896 21 05 43
За абонати на Виваком: 0878 53 61 81; 02 851 01 70

stota4kata
Мнения: 51
Регистриран на: 07 яну 2015 20:56

Re: Проблем с общуването

Мнение от stota4kata » 17 май 2016 01:16

Отивам с някой познати на дискотека и седя на стола.Не мога да се отпусна независимо чалга ли е рап ли е рок ли е.Гледам разни се кефят и подскачат, аз дори не мога да ги разбера за какво ще подскачаш и махаш с ръце и ще пиеш цяла нощ.Тих съм.Гледам футбол, но независимо от ситуацията не изпитвам никаква емоция.Много рядко да стисна юмрук.Всеки ми казва какво е това спокойствие извикай.Просто не изпитвам нищо.Играя много компютърни игри, хладнокръвно без емоции, просто си играя. Играя едни и същи новите не ги харесвам непознати са.Друг проблем е че съм доста добър футболист в кварталните мачове, но не мога да покажа играта.Страх ме е да не сгреша и играя сковано и на сигурно.Винаги играя от по слабите, там се чувствам най добре. С малко техника мога да съм най добър в отбора и не се налага да правя всичко което мога.Един път се отпуснах и един треньор дори остана застрелян защо всеки мач не играя така а стоя.вкара ме в училищния отбор но се отказах. Доста често се захващам с разни работи и се отказвам след месец. Мине половин година пак се захвана с тях и пак ги зарежа едно след друго.от английски фитнес бягане колоездене книги форуми и тн разни интереси и ги зарежа и пак и пак. Неделята обикновенно няма какво да правя качвам се в колата и сам обикалям някъде из страната. Най сигурен и щастлив съм тогава да пътувам без цел. Винаги съм контра затова съм се разделял с хора контра на отбори партии музика игри форумни дискусии най мразения в няколко форума защото съм контра и отстоявам и защитавам друго различно от болшинството мнение сякаш съм адвокат на безумни неща. Последно защитавах цената на винетките и ме съсипаха жестоко и повече не пиша по форуми...в работата другите са простаци чалгари пияндета и глупаци гледам някви отрепки не мога да общувам с такива деградирали хора най важното за тях е салатката ракията и биг брадър чак ми се повръща. Работа сякаш е тест и всеки ден издържам и се боря. Като ида някъде първото нещо е да мисля кога ще се махна от тук. Още щом ида на нова работа и мисля кога да подавам 30дневно предизвестие за напускане. Като ида някъде за какво да си говорим. Излизах с една и не млъкваше цял ден да говори какво е правила какво и видяла по улиците кой тв е гледала и тн кой го интересува аз като почнех да говоря за деня си и викаше аааа добре добре еи днес се видях с еди кой си знаеш ли че...

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Проблем с общуването

Мнение от fantagiro » 19 май 2016 12:48

Еми че тя е като тебе, впечатлява се от простащината, коментира я.
:P
Аз имам усещането, че все повече ми е забавно предимно да си разговарям на два гласа със себе си.
То това е страх от провал... само че мене не ме е страх да се проваля, а ме е страх от оставането без прехрана.
Иначе постът ти е един път.
"Като почна работа, започвам да се чудя кога да дам 30 дневно предизвестие."
Ти си роден талант за проза.
:P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Проблем с общуването

Мнение от fantagiro » 19 май 2016 13:54

Какви хора харесваш?
Аз харесвам такива, които умеят нещо, което аз не.
Имах един познат приятел историк, значи, когато го слушах как говори за историята, за нещата, които е чел, а аз съм нямала достъп до тях, можех да го слушам с часове. Дет се вика с думи може да те пренесе къде ли не.
Иначе пиянде.
Сефте.
Той си мислеше, че ми е приятел заради парите, а беше заради това, което те му бяха дали като възможност - човек с много интереси, един от малкото, които могат да правят... анализи на нещо, с достатъчно богата обща култура.
Съжалявам, че няма такова същество в риалитито, а той е твърде далеч, освен това е чешит, а аз по някаква причина в разговорите ни едно време съм поемала само разсъждения, а не съм изказвала на глас своите... може би, защото просто бях по - малка от него.
Аз се възхищавам на умовете на хората и това, което знаят, понеже.... и аз не знам малко.
А интернет... е светая светих за маниаци на тема четене на нещо.
Когато критикуваш, трябва да си готов да бъдеш подложен на критика.
Естествена реакция.
Макар че мен когато ме критикуват, обикновено поемам, ако е обоснована.
Аз осъзнах, че повечето ми се дразнят, понеже не знаят това, което аз да, тоест... аз ако се напъна ще мога след известно време с голям процент успешност да предвиждам събития в политиката дори.
:P
Из Пътеписите ми.
Не мога да спра да чета.
:P
И да давам мнение.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Отговори

Върни се в “Психология. Интелигентност. Тестове за интелигентност”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост