ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Ето кои са подходящите грижи за кожата.
Откри френски научен екип
Доколко правилно е да се отрича който и да е от двата вида?
Опасността идва от жената кръводарител.

Проблем с общуването

Модератори: админ, консултанти

gorki
Мнения: 20
Регистриран на: 15 мар 2009 22:40

Проблем с общуването

Мнение от gorki » 15 мар 2009 22:52

Скоро ставам на 19 години.Тази година завършвам.Когато бях 7 клас едно момче ме наби.Скоро след това започнах да заеквам и общо взето спрях да общувам с хората.В училище си стоя на стола и мълча..говоря само когато някои ме пита нещо.Приятели нямам не излизам никъде.Доста ми е самотно,а да не говорим,че никога не съм имал приятелка.В момента закеването ми е на изчезване явно просто е било като психическа травма,но страха от общуването си остава и направо се отчаях.Стоя като пън и незнам какво да кажа.Имам чувството,че другите хора са по-визши от мен и не мога и не заслужавам да общувам с тях..доста съм срамежлив.Незнам вече какво да правя...доста ми е кофти на тези години вместо да си живея жиовта съм едно НИЩО.Единственото ми излизане навън е на училище и на фитнес.Имам проблеми и в училище...просто нямам желание за нищо то при липса на всякаква радост в живота само до учене ми е.....стоя си пред пс-то по цял ден и никои не му пука за мен....родителите ми само ми повтарят колко съм бил мързелив сякаш не жидат в каква ситуация съм..направо не ми се живее,но искам ПРОМЯНАТА искам да съм нормален и да имам приятели !

n.georgieva82
Мнения: 9
Регистриран на: 14 мар 2009 23:53

Re: Проблем с общуването

Мнение от n.georgieva82 » 16 мар 2009 13:40

ЗДРАВЕЙ , АЗ СЪЩО ИМАХ ПРОБЛЕМ С ОБЩУВАНЕТО ! ОТНАЧАЛО ОБВИНЯВАХ РОДИТЕЛИТЕ МИ , ЗАЩОТО ВСЕ МИ ПОВТАРЯХА КОЛКО СЪМ МЪРЗЕЛИВА И КАК НИЩО НЕ СТАВА ОТ МЕН , НО ТИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДАВАШ ! ПРОСТО СЕ АБСТРАХИРАШ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ ! НАМЕРИ СИ НЯКАКВА РАБОТА . РЕШЕНИЕТО Е ДА СЕ ИНТЕРЕСУВАШ ОТ ХОРАТА ОКОЛО ТЕБ . НАПРИМЕР ДА ГИ ПОПИТАШ КАК СА И ДРУГИ ПОДОБНИ НЕЩА . НОРМАЛНО Е ДА БЪДЕШ ОТХВЪРЛЕН ОТ НЯКОИ . В КРАЙНА СМЕТКА , АКО ВСИЧКИ СЕ ХАРЕСВАХМЕ , ЩЕШЕ ДА Е МНОГО СКУЧНО , НАЛИ. ГЛАВНОТО Е ДА БЪДЕШ УПОРИТ , ЗАЩОТО НИЩО НЕ СЕ ПОЛУЧАВА БЕЗ УСИЛИЯ . С МОМИЧЕТАТА Е СЪЩОТО . ПРОСТО КАТО СИ ХАРЕСАШ НЯКОЕ МОМИЧЕ ГО ПИТАШ : МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ , АКО ПРИЕМЕ , ТРЯБВА ДА СИ УРЕДИТЕ СРЕЩА В НЯКОЕ КАФЕНЕ ИЛИ НА ПИКНИК , АКО ОБИЧА ПРИРОДАТА , НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЕ САМОСЪЖАЛЯВАЙ . АКО ИМАТЕ НЯКАКВИ ОБЩИ ИНТЕРЕСИ , ЩЕ ПРИЕМЕ ДА ИЗЛЕЗЕТЕ ВТОРИ ПЪТ . НО ТОВА С ЖЕНИТЕ СИ Е ТРУДНО , ЗАЩОТО ВСИЧКИ СА РАЗЛИЧНИ , НО СЪС СИГУРНОСТ ВСИЧКИ ОБИЧАТ ДА ИМ СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ И ДА БЪДАТ УХАЖВАНИ . ВСЯКА ЖЕНА ОБИЧА ДА ИМА ДО СЕБЕ СИ МЪЖ , КОЙТО СЕ ГРИЖИ ЗА ВЪНШНИЯ СИ ВИД , ИНТЕРЕСУВА СЕ ОТ НЕЯ И ИМА РАБОТА В КОЯТО Е ДОБЪР , ТРЯБВА ДА ИМА САМОЧУВСТВИЕ , А НЕ ДА СЕ КРИЕ В СЕБЕ СИ И ДА Я ОБВИНЯВА , ЧЕ ТЯ НЕ ГО РАЗБИРА . ВЪОБЩЕ ВСИЧКО ИЗИСКВА УСИЛИЯ , НО ЩЕ ВИДИШ , ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВИШ . НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ ! ЗАПОЧНИ ОЩЕ ОТ ДНЕС !

nelly313
Мнения: 109
Регистриран на: 14 окт 2008 13:32

Re: Проблем с общуването

Мнение от nelly313 » 16 мар 2009 21:32

Дори и да имаш желание да се харесваш на всички,това не е възможно,а и не е необходимо.И какво значи по-висши и по-низши хора?Тази представа е само в твоята глава.Хората,които си струва да наречеш свои приятели те приемат безусловно-дори и с недостатъците ти/или по-скоро с това,което ние самите решаваме,че не ни харесва у нас,докато за другите понякога не е толкова определящо/.Колкото до заекването-то е нещо,което може да се преодолее,не е необходимо,когато общуваш с някого,първата ти мисъл да е "Ето сега пак ще започна да заеквам и ......",просто насочи енергията си към самия разговор.

gorki
Мнения: 20
Регистриран на: 15 мар 2009 22:40

Re: Проблем с общуването

Мнение от gorki » 16 мар 2009 22:15

Ами какво да ви кажа..днес се заприказвах с 1 момче в фитнеса и общо взето 30-40 мин си говорехме и тренирахме.Интересното беше,че бях забравил за заекването и не заекнах нито 1 път дори не се запънах...явно проблема е 100% психически.Незнам на какво се дължи ,но си говорих съвсем отпуснато и спокоино каквото ми доиде наум без да се мисля какво да кажа и ефекта беше добър...в смисъл по принцип се чудя какво да кажа,а сега 40 мин не млъкнах.Явно трябва да се отпусна което ми е доста трудно,когато има повече хора около мен.

nelly313
Мнения: 109
Регистриран на: 14 окт 2008 13:32

Re: Проблем с общуването

Мнение от nelly313 » 17 мар 2009 23:42

Това имах предвид,когато ти казах,че ние сами си създаваме проблемите и че в повечето случаи те съществуват само в нашите глави,а околните дори не ги забелязват.Това,което си постигнал във фитнеса е добро начало-виждаш ли,че нещата не са чак толкова отчайващи?Просто се отпусни и общувай.Знам,че е трудно,но винаги има надежда.По-трудно е да се справиш не със заекването,а с травмата,която се е формирала в следствие от него.Мога да ти кажа и за друга техника,която може да ти е от полза-така нареченото"Парадоксално намерение"-всеки път,когато се окажеш в ситуация,в която смяташ,че ще започнеш да заекваш си казвай:"Сега толкова силно ще започна да заеквам и така ще се изложа,че всички ще разберат"!Е, повярвай ми-ще видиш,че след това ще говориш толкова гладко,че ше изненадаш и самият себе си.Това не съм го измислила аз,то е част от т.нар. "Логотерапия" на Виктор Франкъл.Надявам се да ти помогне.Успех!

gorki
Мнения: 20
Регистриран на: 15 мар 2009 22:40

Re: Проблем с общуването

Мнение от gorki » 18 мар 2009 18:23

Ами във фитнеса ми е по-лесно там така да се каже съм в свой води...докато навън/на кафе или другаде ми е доста по-трудно и съм много по срамежлив и мълчалив...същото е и с различните хора с някои хора просто не ми е притеснено да общувам,а с някои много.

nelly313
Мнения: 109
Регистриран на: 14 окт 2008 13:32

Re: Проблем с общуването

Мнение от nelly313 » 19 мар 2009 14:47

Ти очевидно си формирал социална фобия в някаква степен-страх от хора или по-точно страх от общуване с хора.Вероятно това се проявява само при определени обстоятелства-сам казваш,че във фитнеса всичко е добре,но когато отидеш на непознато място или там,където има струпване на много хора,нещата излизат от контрол.Все пак,колкото и да е страшно,опитай се постепенно да "разширяваш кръга",ако мога така да се изразя-първо посещавайки места,на които се чувстваш сигурен,а след това се опитай да отидеш и на места,където не си бил преди това.Ако трябва първоначално помоли някой твой близък да те придружава,човек на когото можеш да се довериш.
При всички случаи е по-добре да погледнеш страха в очите и да се изправиш срещу него,отколкото всеки път да се криеш.Как ще преодолееш нещо,когато всеки път бягаш от него?

gorki
Мнения: 20
Регистриран на: 15 мар 2009 22:40

Re: Проблем с общуването

Мнение от gorki » 19 мар 2009 20:55

Май твърде много ми пука за мнението на другите/какво ще си помослят те за мен и затова ме е "Страх" да говоря свободно.Например лятото бях на море с братовчетките ми,2 момчета и сестра ми и нямах проблеми...говорих си свободно,в дискотеките не се притеснявах въобще и си танцувах,но когато съм с хора,които ме познват като мълчалив и странящ от другите просто ме е срам така да се каже от това какво ще кажат ако започна да си говоря/общувам с тях.Честно да си кажа с напълно непознати ми е в пъти по-лесно да общувам отколкото с хора,които ме познават по начина,който описах по горе.Най-много ми е зор,когато съм с моногознаиковците,които не спират да говорят и ако се обадя аз малко повече от нормалното и започват "оо ти говориш как така" и неща от тоя сторт и аз се спичам и млъквам пак :/

nelly313
Мнения: 109
Регистриран на: 14 окт 2008 13:32

Re: Проблем с общуването

Мнение от nelly313 » 19 мар 2009 21:26

В такъв случай се замисли дали тези хора си струва да бъдат част от живота ти.Просто смени компанията.Хора,който наливат сол в раната ти със сигурност не са ти приятели.Приятели можеш да наречеш тези,които страдат и се радват заедно с теб,а не такива,които ти насаждат комплекси.

gorki
Мнения: 20
Регистриран на: 15 мар 2009 22:40

Re: Проблем с общуването

Мнение от gorki » 19 мар 2009 22:38

Ами не съм казал,че са ми приятели.Както написах нямам приятели освен едно момче с което сме съседи и се познаваме от деца откакто сме живи.Та тези стуации най-често се слуичват в училище и именно тия хора например ако съм излезнал някъде и ако ги срешна и се започва "оо как така си излезнал по принцип си стоиш в къщи" и сочат с пръст и се смеят.Направо ми идва незнам какво да ги направя....

nelly313
Мнения: 109
Регистриран на: 14 окт 2008 13:32

Re: Проблем с общуването

Мнение от nelly313 » 20 мар 2009 17:39

"Обезоръжи простака с усмивка"-колкото и вътрешно да ти идва да ги разкъсаш,външно се старай с нищо да не им показваш как се чувстваш в действителност и колко много ти пука и те е страх.Те точно това очакват от теб-да се свиеш и да те смачкат за пореден път-изненадай ги.Не им позволявай да те извадят от равновесие.Другата възможност е да не ги срещаш изобщо-смени си училището,ако е възможно.А и до колкото разбирам ти скоро ще завършиш,така че ще ти се махнат от главата.

gorki
Мнения: 20
Регистриран на: 15 мар 2009 22:40

Re: Проблем с общуването

Мнение от gorki » 20 мар 2009 21:28

Ами то училището почети свърши имам около 2 месеца.Иначе няма как да не ги стрещам града ми е малак.Ще пробвам да не им обращам внимание като ги срещна.То не ,че излизам някъде...основният ми проблем е,че нямам приятели :/

nelly313
Мнения: 109
Регистриран на: 14 окт 2008 13:32

Re: Проблем с общуването

Мнение от nelly313 » 20 мар 2009 22:14

Щом си от малък град е почти невъзможно да не срещаш определени хора,но това не е причина и да се затвориш в къщи заради тях.Тогава вероятно знаеш кои места посещават обикновено тези хора,така че ти не ходи там.И не споделяй с всеки срещнат за проблемите си-не знаеш тази лична информация как може да бъде използвана срещу теб-сам казваш,че чуваш реплики от типа:"Ти как така си излязъл и т.н."Няма как да ги знаят тези неща,ако ти не им ги кажеш,но станалото станало-сега помисли как да се измъкнеш от ситуацията.Защо не кандидатстваш в някой университет и да се махнеш от там?
Или по-добре излизай сред природата-ще се чувстваш по-добре,отколкото по улиците,където има вероятност някой да ти развали настроението с глупави забележки.

gorki
Мнения: 20
Регистриран на: 15 мар 2009 22:40

Re: Проблем с общуването

Мнение от gorki » 20 мар 2009 22:37

Ами ще кандидатствам и се готвя сериозно по математика,но просто ми писна 5 години нямам приятели и е доста скапано.Направо ми е писнало от всичко.

nelly313
Мнения: 109
Регистриран на: 14 окт 2008 13:32

Re: Проблем с общуването

Мнение от nelly313 » 27 мар 2009 20:22

Най-страшно е,когато изгубиш смисъл- не допускай това да се случи и с теб.Смисъл има,но трябва да го откриеш сам за себе си-за всеки различно нещо/или някой/ носи смисъл.Така,че недей да казваш,че ти е писнало и не виждаш светлина в тунела,защото това е много страшно.Огледай се,помисли-има достатъчно неща, заради които си струва да съществуваме.Всеки в определени моменти от живота си се е чувствал сам и неразбран,но самотата може да бъде и градивна-използвай я,за да поработиш върху себе си-сам казваш,че има много неща,които да промениш.Наблегни на ученето и кой знае-възможно е когато те приемат и промениш средата си и всичко останало да се промени в по-добра посока.
Или пък си вземи куче-чудесен приятел с който няма да се чувстваш толкова сам,а и кучето може да ти е "посредник",когато се опитваш да се запознаеш с някого.

Отговори

Върни се в “Психология. Интелигентност. Тестове за интелигентност”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта

cron