ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Най-силно засегнати са раменният и тазовият пояс
Възникване, симптоми и диагностика на астроцитома на малкия мозък
Какво ни предлага естетичната дерматология за бързо постигане ...
Дефицитът на магнезий често води до безсъние

Рак на кардията на хранопровода

Модератори: админ, консултанти

Tany_ris
Мнения: 1
Регистриран на: 06 юли 2017 11:04

Рак на кардията на хранопровода

Мнение от Tany_ris » 06 юли 2017 12:03

Здравейте!
Диагностицираха баща ми (52 години) с рак на хранопровода с произход от кардията в напреднал стадий, като диагнозата за рак беше поставена преди 1 месец, но все още не се знаеше какъв точно рак е.
Това, което ме доведе до този форум е, че съм отчаяна от некомпетентни лекари в България и като цяло от липсата на специалисти, които да познават добре този вид рак. Всички лекари се плашат от него, защото е рядък вид и явно нямат достатъчно опит, и бягат като опарени, прехвърляйки си топката от един на друг, повтаряйки си само някакви страшни диагнози и общо взето никой не направи нищо адекватно, нито като изследвания, нито като предложения за лечение. А бе с две думи - едно голямо нищо! За диагностиката сменихме две болници - София Мед и Токуда, като благодарение на връзките на близки и познати на майка ми, баща ми беше поет от уж най-добрите гастроентеролози и хирурзи (до лекар онколог все още сме на ниво разговор). Просто пълна анархия, дезориентираност... Един казва така и така е, друг, ами не е така. Първите изследвания от преди 1 месец бяха в Софиямед, където всъщност му поставиха диагнозата. Там влезна с връзки и при препоръчани доктори, но файда... Оказа се лоша биопсията, направена там и на практика бяха осрали хистологията, та нищо, нито се потвърди, нито разбра от тая биопсия. Между дгугото в това време, явно туморът на баща ми си растеше с доста бързи темпове, защото той изобщо спря да поема храна и вода, просто нищо не влизаше - ни храна, ни вода и постоянно майка ми го включваше на системи. Преместихме го за втора диагностика и евентуално одобрение за операция в Токуда. Докторът, който го прие там беше казал, че не е съгласен почти с нито едно от изследванията в София Мед и ааайде всичко отначало. Втори скенер, томография - уж няма метастази никъде. Нова гастроскопия - туморът пораснал доста бързо, защото по-голям от детски ендоскоп не може да премине през хранопровода, за да огледа стомаха. Взеха биопсия, която още не е излязла, а минаха повече от 2 седмици от тогава. От Токуда получихме предложение за операция, която била толкова рискована и рядка, че се наеха да оперират уж най-добрите коремен и гръден хирург в болницата. Обясниха ни, че операцията е много рискова, защото се правят два среза - през корема и през гръдния кош, но е единствения му шанс, и естествено, приехме. В деня на операцията двамата хирурзи отварят баща ми и първо му правят подробен оглед на околните органи и стомаха още веднъж, за всеки случай. Коремният хирург твърди, че е напипал метастази в черния дроб и в крайна сметка се отказват да оперират баща ми, заради метастазите и заради високия риск на операцията. Отварят го с огромен отвор по корема и гърдите и го затварят, без да са извършили никаква манипулация, а всички сме чували колко е вредно отварянето на раково болен, защото може да агресира тумора. И това го правят най-добрите хирурзи (според някои) в България!!! Нямам думи...
В същото това време, докато баща ми лежи в Токуда, майка ми тича до болницата по онкология, за да се консултура с препоръчан й специалист професор по онкология какво лечение може да се предприеме от тук-нататък, с цел удължаване на преживяемостта. Отговорът там, по направеното от майка ми описание, е много лош и почти равен на отказ. Че туморът е много странен, агресивен, бързо прогресиращ, че рака е хванат в последни стадии и т.н... Трябвало да излезе биопсията, за да се разбере какво да се предприеме, защото по принцип туморите на кардията не се подлагали почти на никакво лечение - "непокорни". Ако е плоскоклетъчен обаче, шансове за химио и лъчетерапия имало, ако е аденокарцином - шансове почти няма и вероятно всички комисии ще откажат, защото не подлежал на третиране.
В същото това време баща ми се възстановява от безсмисленото "отваряне", което му направиха в Токуда. Само му създадоха допълнителни силни болки и 2 седмици лежане в болницата, без никакъв, никакъв смисъл. Накрая единодушното им решение беше да поставят стент (който трябва да му поставят днес), за да разширят стеснената от тумора част на хранопровода и поне да може да се храни нормално. Дават прогноза няколко месеца до година и нещо.... Ужасно е!!! :( :( :(
Аз съм бясна. ядосана, мразеща, безпомощна ... Защо???
Защото имам някаква малко по-висока култура относно анатомия на човека и болести, отколкото повечето хора, понеже започнах да изучавам биология и в последствие прекъснах, но както и да е... Та, мисълта ми беше, че съм единствената в нашето семейство, която вижда и разбира ясно, че това, което се направи за баща ми в този един месец бяха напълно неадекватни и некординирани действия от страна на лекарите, и искрено се извинявам, но за мен това не са добри специалисти, най-малкото, защото изплашени от своята неопитност с тази болест се опитват да избутат човека по-близо до смъртта с действията си, отколкото да му дадат някакво удължаващо живота лечение. Начина на изследване и диагностика няма да го коментирам. Аз съм единствения човек в семейството, който е чел и е запознат в какъв ред трябва да се провеждат изследванията и според мен нямаше никакъв ред, никаква координираност на действията между различните специалисти и двете болници. Разочарована съм!!!
Поставянето на стент се извършва буквално в най-последния стадий, когато пациентът е на ръба на силите си и когато туморът е излезнал в съседните на хранопровода органи. И това го чета навсякъде в интернет, освен че съм го чела в учебниците, а те искат да му го сложат сега, когато няма разсейки почти никъде, освен евентуално в черния дроб (защото така и не се разбра истината - скенера ли лъже, доктора ли?), само и само защото не може да поема изобщо храна и защото вероятно има метастази в черния дроб. Казвам вероятно, защото кой може да бъде сигурен, че коремният хирург е напипал наистина метастази, или са се отказали от операцията от страх дали ще я извършат успешно, заради сложността й.
Случващото се с моя баща само ми потвърди мнението, че лекарите са едни папагали, които само попиват сухи факти от следването си и после от опита си и единствения начин, по който лекуват, е търсейки прилики с предишни случаи от практиката си или най-често срещаните прояви. По-точно казано: за мен лекарската професия е зубърство, а лекарите не се стремят да мислят въобще и да прилагат различни опити, за установяване на оптималния вариант. Разбира се, не мога да се поставя на мястото на един лекар и в тази тежка обстановка, но това е моето мнение. И ако бъдещето ще предложи някаква надеждна алтернатива на ранно диагностициране на рак и лечението му - то това ще стане, благодарение на научни работници, занимаващи се с упорити опити за тестването на клетъчната генетика. Проблемът на лекарите е, че не познават същността на рака и израждането на клетките, защото това е тема на молекулно и клетъчно ниво, каквато те са оставили отдавна в студентските си години.

Искам да попитам, ако във форума има хора, които имат близки, диагностицирани с рак на хранопровода или стомаха, каква алтернативна медицина би имала ефект. Как въздействахте вие на туморите и в кои лечебни заведения не ви отказаха терапия?

Ще съм изключително благодарна!

Отговори

Върни се в “Рак и ракови заболявания”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта