ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Риби в депресия помагат за разработване на антидепресанти
Мнението е на експерти по въпросите на грипа
Ето кои са подходящите грижи за кожата.
Може ли един размер да пасне на всички мъже?

Какво става с излекувания?

Модератори: админ, консултанти

adi_sun
Мнения: 2
Регистриран на: 08 апр 2013 15:02

Какво става с излекувания?

Мнение от adi_sun » 08 апр 2013 15:13

Здравейте!

Казвам се Ади и половинката ми в живота е алкохолно зависим (или надявам се, беше). Красив, здрав, умен мъж на 27 години попадна в тази клопка поради объркани и дори необясними причини. Когато осъзнах проблема (вече бяха минали месеци, а може би и година), започнахме лечение изцяло без неговото съгласие. Ходехме по всички психолози и психиатри в България, карахме се, заклевахме се, плачеше, обещаваше и пак пиеше, предполагам, че ви е ясно. Тотално се провали в живота, нямаше работа, загуби всичките си пари, скара се с приятелите си, дори удари майка си, мен ту ме мразеше, ту бях единственото в живота му. Дойде момент, в който се наложи стационарно лечение. Влезе в център за 2 седмици, както се сещате без зарядното на телефона и ножичка за нокти, та много трудно го понесе. Както и да е, уж осъзна проблема и излезе. Започна лечение с Коалксил, Неуротоп, Омега 3 и т.н., с ходене на психолог 3 пъти в седмицата. В следващите 2 месеца, направи 3-4 напивания, но този път без интензивно отделение, а по-слаби. Все пак обаче напивания. Както и да е, минаха и спря. От 9 месеца насам съм го хванала само веднъж с малка водка, зад един бар в Студентски град. Започна работа, нормализира си отношенията с хората, ходи по 1-2 максимум в месеца на психолог, пак спортува, изглежда добре. Обаче сега предстои спиране на хапчетата и ходенето при докторите, та аз както много се радвам, така и се страхувам.

Споделете опита си с излекувани алкохолици, ако има такова понятие? Трябва ли да ме е страх, че ще спре хапчетата? Как да подхождам към него? От какво да внимавам? Какво да направя ако отново го хвана да пие? Искаме да имаме дете, трябва ли да ме е страх от тази стъпка? Да я оставя ли за по-нататък във времето?

Благодаря ви и ви желая успех на всички! Знам, че на никой не му е лесно...

д-р Цончев
Мнения: 33268
Регистриран на: 27 юни 2006 14:51

Re: Какво става с излекувания?

Мнение от д-р Цончев » 09 апр 2013 11:33

Подобни медикаменти се спират по схема след като мине известно време без депресивни периоди. Ако лекарят прецени може да пусне друг медикамент.

milmil
Мнения: 1
Регистриран на: 09 апр 2013 11:00

Re: Какво става с излекувания?

Мнение от milmil » 09 апр 2013 13:55

Здравейте!
Много позната ми е Вашата ситуация, макар че моят проблем беше свързан с друг вид зависимост... И разбирам притесненията, съмненията, страховете Ви - това е естествена реакция. Изминали сте сложен път, но Ви предстои да продължите да се движите още по-нататък и сложните моменти не са свършили. В това няма нищо необичайно и не бива да Ви плаши. Сложни моменти има и в обикновения живот без да намесваме такъв тип зависимости. Както и да е, мисля че не бива да се боите от това, че мъжът Ви ще спре хапчетата. Все някога това трябва да стане. Освен това Вие самата трябва да си изградите твърда позиция по отношение на него и неговия проблем. Нека той чувства и знае, че го подкрепяте, но също и да знае, че няма да направите компромис, ако той продължава да пие. Наблюдавайте го, без да го контролирате абсолютно - много неща от тук нататък ще опират до доверие и ще трябва да го градите заедно. Вярвайте, че той може напълно да се избави от проблема си. Имам лично двама познати, които се лекуваха от алкохолна зависимост в един център във Варна , мисля че се казваше "Ренесанс". Единият е поне година чист, а другият за кратко пак залитна, но сега вече няколко месеца е добре. Там му препоръчаха някакъв препарат с удължено действие, който май действа така, че ако човек пие, чувства признаци на отравяне, лошо му е и чувства отвращение към алкохола. Дано се справите и дано проблема завинаги да си отиде. Желая Ви успех!

Катя Терзиева
Мнения: 6
Регистриран на: 28 окт 2009 13:37
Местоположение: sofiq

Re: Какво става с излекувания?

Мнение от Катя Терзиева » 09 апр 2013 14:41

Здравейте!
Искам да споделя моят опит, ще се радвам ако е полезно. Аз нямам проблем с алкохола(може да се каже,че имам, защото вече не приемам и нормалното пиене, ужасявам се) но, живеех 22 години с алкохолно зависим.Връщайки се назад виждам как съм минала през много етапи и опити да го спра да пие. Сега знам,че много от нещата са били напразни. Не съм осъзнавала, че това е болест, и че обещанията нямат никаква тежест, не защото не искат, а защото не могат да спрат.
Ади, това че половинката ти е склонен да се лекува е много важно. На практика това е първа крачка, но трябва да продължи.Спирането не е най-големия проблем, а задържането на трезвост. Притесненията ти са логични, но не трябва да те обсебват. Посещения на групи на Анонимни алкохолици( АА) ще са много полезни за него.
http://arka.bulboard.com/vt89.html тук има информация за сбирките.

Ние близките на зависимите също имаме нужда от разбиране и подкрепа. За да сме полезни, трябва да помогнем първо на самите себе си. Има групи на Ал-Анон( близки на алкохолици) вече и в България, тук http://www.al-anon-bg.info/ можеш да намериш повече информация.
al.anon.bg на този скайп можеш да пишеш и да питаш ако имаш въпроси, провеждат се и скайп-сбирки всяка сряда от 21ч.

Желая успех на всички!

adi_sun
Мнения: 2
Регистриран на: 08 апр 2013 15:02

Re: Какво става с излекувания?

Мнение от adi_sun » 09 апр 2013 18:03

Много благодаря на всички ви за отговорите!

Прави сте, борбата продължава. От всичко преживяно до тук разбрах, че е изключително важно да бъдем деликатни с тях, да ги подкрепяме в борбата им, да се опитваме да им простим и да им се доверим. Аз много силно вярвам, че той няма да продължи с порока си, но все пак има една частичка в мен, която се страхува. Сигурна съм, че ме разбирате. По никакъв начин не му показвам, че се страхувам, не му говоря на тази тема, опитвам се да се правя, че нищо не се е случило. Но ние сме млади хора и ни предстои да градим семейство, кариери и т.н., а едно такова нещо е в състояние да съсипе всичко. Може би единственото, което трябва да направя, е да вярвам и да гледам позитивно на нещата - че това е била просто болест, от която той вече се е излекувал. И нищо повече.

А хората, които са в моето положение - съветвам да направят същото. Така или иначе нямаме много избор...
Ако някой има нужда от информация, съвет или каквото и да е, свързано с това, което съм преживяла като съалкохолик, нека ми пише съобщения. Бих била щастлива ако успея да помогна с нещо, знам колко е трудно осъзнаването, борбата, дори задаването на разни въпроси.

Успех на всички! Благодаря на отговорилите!

Отговори

Върни се в “Алкохол и алкохолизъм. Дрога. Зависимости”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост