ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Ето кои са подходящите грижи за кожата.
Откри френски научен екип
Доколко правилно е да се отрича който и да е от двата вида?
Опасността идва от жената кръводарител.

Депресия и Тревожност

Модератори: админ, консултанти

shangtsung1
Мнения: 57
Регистриран на: 28 дек 2010 22:32
Местоположение: София

Депресия и Тревожност

Мнение от shangtsung1 » 28 авг 2011 17:16

Писал съм и в други теми,но реших да създам отлена тем за моя проблем
Имам депресия от около 2 години и положението се влошава.Всички около мен не възприемат проблема ми за истински-родители,околните хора.Това ми влошава състоятнието също-като поискам пари за лекарства и почват обвинения.За хората около мен аз съм с добро бъдеще,може да се каже че имаме и добри пари,имоти.Аз скоро ще завърша медицинския университет(няма умишлено да каже какво точно и в кой град)Но въпреки това се чувствам ужасно.Единственото,което ми е липсвало е успех с жените,и става все по-зле,вече година че и повече няма секс откакто скъсах с гаджето,а преди нея пак много дълъг период без секс.И каквото и да правя не става-нито среща искат с мен нито каквото и да е.А не бих казал че изглеждам зле.
И така от това натрупване вече нямам никакво самочувствие и дори имам страх да се занимавам с жени.Горе долу добре съм се оправял с другия пол на няколко пъти като съм вземал амфетамин.Наистина не съм го направил от хубаво.Просто като има красива жена и почвам да се зачервявам,да треперя и усещам нещо като топка в стомаха,и амфетамина веднага маха тези неща и се представям добре,не се е стигало до секс,но поне ми е било хубаво че съм харесван,че си говорят хората с мен,на другия ден изпитвам някакво удовлетворение.Знам разбира се ,че това не е истинско решение,но тъй като други моменти на щастие нямам-за това пробвах така.
Пробвал съм лечение с неолексан,донякъде ме прави така че да не ми пука,но пък ме прави прекалено пасивен при контактите с жените.Искаха да ми изпишат ципралекс-обаче..не съм готов да го пия 6 месеца-и един познат му се случиха ужасяващи неща от него-усещал си е движенията на червата,събужда се през нощта като с удар от ток,никаква ерекция и такива неща други.
Аз съм пробвал и Л ДОПА (синемет) и получих подобрение,но пак като го спрях-много зле после.
Сега не знам вече какво да правя-на 23 съм,правил съм секс броени пъти през живота си,всички жени навсякъде само за секс говорят,коментират сегашен партьор,бивш,кой по добър....затова се притеснявам и ако се стигне до секс заради слабия ми опит.Вместо удоволстие,на мен тази дума ми носи страх.
Имам няколко варианта за които искам да попитам тук-първия е едронакс-мисля че норадреналина ще ми повиши активността и жаждата за контакти.
Втория е допаминови агонисти прамипексол или бромокриптин-факт е че въпреки че са за паркинсоници-повишават сексуалността и удоволстието от живота.
Третото е комбинация от ципралекс за да ми повиши серотонина и допаминов агонист за да не ми намалява сексуалността
Другия вариант е хипнозата.Би решила проблема ако неувереносста се дължи на някаква травма в детството.
И последния вариант е електрошока-мисля за друга държава където ако си платиш ще ти направят терапия с ел ток.
дайте съвети

lll88
Мнения: 4
Регистриран на: 21 юни 2011 17:03

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от lll88 » 28 авг 2011 21:59

Здравейте :) Аз също съм на почти 23 години и често имам периоди на отчаяние и депресия. Не съм вземала лекарства продължително, но валидол приемам при по-сериозно състояние. При мен има и проблем с общуването, притеснявам се, препотявам се :D, изчервявам се и т.н. От около 2 месеца имам работа и то с клиенти. И малко по малко това започна да преминава. Та моят съвет е да се срещате с повече хора, особено момичета. И сам ще си дадете сметка, че животът не е само секс. Не се стремете да се харесате на всички...това е НЕВЪЗМОЖНО. На Вас едва ли всички хора ви допадат :) Запълвайте времето си с някаква дейност и ще обръщате по-малко внимание на притеснението си. Поне при мен така се получи. Успех!

shangtsung1
Мнения: 57
Регистриран на: 28 дек 2010 22:32
Местоположение: София

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от shangtsung1 » 28 авг 2011 23:46

Проблема изобщо не е в секса или бройката на жените,искам да усетя че съм харесвам,желан,приятен за жените,мн се депресирам като видя как пред очите ми някое момиче/жена сваля мъж.закача се с него и т н.а на мен никога не ми се е случвало.Не искам да правя безраборен секс с много жени,а искам да се чувствам харесван.А притеснението идва от това,че жените дори на 16-17 имат много сексуален опит и това още повече ме притснява,защото моя опит за тези години е много зле.
А ти,който написа предишното мнение мъж или жена си,не разбрах

iwa
Мнения: 975
Регистриран на: 22 юли 2008 12:10

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от iwa » 29 авг 2011 00:00

Имаш много грешна представа за жените. Притеснението и сред нас е същото като при вас.ТРЯБВА ДА да потърсиш някой женски форум и поставиш там въпроса.Предполагам поне 4-5 притеснителни момичета ще ти пишат.

shangtsung1
Мнения: 57
Регистриран на: 28 дек 2010 22:32
Местоположение: София

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от shangtsung1 » 29 авг 2011 01:26

Проблема не е в познаването на жените-проблема е в натрупването на ниско самочувстие и сковаването след всеки неуспех,и най-вече страха от провал-защото депресията се задълбочава,щом амфетамина ми помага и се представям много добре с жените и се чувствам добре-значи не е толкоз проблема в познаването на другия пол,а е в това,че ако не съм пил алкохол или не съм взел нещо-има нещо което ме задържа и ми пречи-И въпроса ми е от медицинска гледна точка-как да се излекува това състояние без наркотик или алкохол и да е за дълго време

iwa
Мнения: 975
Регистриран на: 22 юли 2008 12:10

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от iwa » 29 авг 2011 10:18

От медицинска гледна точка ти пояснявам- това не е болест за да се лекува.Ниското самочувствие не се дължи на някакъв хормонален дисбаланс.Това,че амфетамина ти помага не е нещо специфично само за теб.Амфетамина ще вдигне самоувереността на 90 % от хората.Той просто е наркотик и това прави.Но това ,че ще повиши самоувереността на тези деветдесет процента не ги прави болни.Хероина ще успокои сто процента от хората , но това също не ги прави болни.Дори и най-спокойният човек ще стане още по спокоен приемайки морфин.Болен ли е и той?

,,,защото депресията се задълбочава,щом амфетамина ми помага и се представям много добре с жените'''-

Това,че амфетамините ти помагат не значи,че си в депресия.Амфетамините обикновено задълбочават депресията и са противопоказни при нея защото дават смелост един отчаян човек да се самоубие.За това и с изключение на първите няколко год. след създаването си, никога не са се давали при депресия.Тогава се открива тяхното провокиращо суицид действия и край.Дава ли са се при астенични състояния.

shangtsung1
Мнения: 57
Регистриран на: 28 дек 2010 22:32
Местоположение: София

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от shangtsung1 » 29 авг 2011 16:23

За амфетамина си права,знам че не се ползва за депресия,аз се закачам за него като удавник за сламка,просто защото няма друго нещо,което да действа веднага.
Но по другия въпрос-за ниското самочувстие-мога да поспоря дали не е болест.Нали точно това е депресията и болестта-всички около теб ти казват че си много добре,че нищо ти няма,дори като кажа че не ми върви с жените-всички изтъкват-е как така,ти разполагаш с най-много пари от всички които познавам,имаш чувство за хумор,като завършиш ще имаш стабилна професия,семейството ти е наред...а ти,какви глупости мислиш.А има хора около мен с много тежки семейни проблеми,..те имат много повече основание да се чувстват зле.И за университета,въпреки че имам доста високи оценки-нямам самочувстие на знаещ,а хора които...нищо не знаят-се имат за голямата работа.
Така че ниското самочувстие според мен е заболяване-нека Д-р Цончев или някой друг също даде мнение.Как се лекува това състояние-Едронакс,ципралекс,електоконвулсивна терапия,хипноза или пиене на диазепами преди социални събития.

iwa
Мнения: 975
Регистриран на: 22 юли 2008 12:10

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от iwa » 29 авг 2011 17:05

Това което написах е мнението на лекар психиатър.Понеже не ми вярваш може да, влезеш в Беинса Дуно и го питаш лично.Няма да ти каже нищо по-разлино.Всичко в биохимията си ти наред.

shangtsung1
Мнения: 57
Регистриран на: 28 дек 2010 22:32
Местоположение: София

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от shangtsung1 » 29 авг 2011 17:24

аха.Е да,но когато създава проблеми-нали трябва да се направи нещо-ако не медикаменти,как тогава.

volkvein
Мнения: 2
Регистриран на: 25 авг 2012 13:28

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от volkvein » 25 авг 2012 15:15

Здравей!

Бих искала да се опитам да отговоря на твоя въпрос "как?", защото си мисля, че съм минала през подобно нещо преди години. Стресът, който ми се изсипа на главата, беше повече от това, което можех да поема, и съвсем естествено започнаха депресивните ми проблеми в края на един период от близо година, пълен с непрекъснати провали, разочарования в личния живот и тн.. Решаващ фактор накрая беше и пренебрежение от личната ми лекарка към симптомите и отпращането на няколко пъти за 4 месеца с мотива, че нищо ми няма, да пия чайчета.. и сега нямала направления (разбирай - за подобно нещо).
В крайна сметка започнах да будувам след 4-5 сутрин почти всеки ден, отслабнах с 5-6 кила, паметта ми се прецака тотално, започнах да бъркам думи, да се притеснявам да говоря с дори най-близките си, да не мога да гледам хората в очите, да не мога да общувам нормално въобще.. освен това пулсът ми рякзо се ускоряваще от най-обикновени житейски ситуации, например возене в метрото или най-обикновен завой на тролея, пътувайки за към работа, прилошаваше ми, бях непрекъснато напрегната и подтисната... Получавах и нещо като панически атаки от срам и притеснение, че паметта ми не работи като хората и не мога да се сетя за определени думи и се излагам ужасно по този начин, защото попадам в много конфузни ситуации и изглеждам неадекватно. Имаше и още симптоми, но с две думи - организмът ми просто ми показа червен картон от всякъде. Настроението ми беше по нулата, чувствах се в много безпътно положение (аз, която винаги съм живяла с даже леко самоувереното, но винаги позитивно вътрешното усещане, че нещата винаги се оправят!). Причините за състоянието, както казах вече, бяха стрес, непосилни за тогавашната ми житейска зрялост проблеми, разбира се и настройка на харатера - амбициозност, прекомерна упоритост, недостатъчна гъвкавост. Също така и независещи от мен фактори - много кофти работодатели, проблеми с гаджето, проблеми в семействто (тях винаги ги е имало), смяна на местожителството - всичко това на куп, по едно и също време. Попаднах и на психиатърка, която не разбира колко съм изплашена от "рестартирането" на всички сетива, както си ги наричах аз паническите пристъпи.. и не ми обясни изобщо как да пия седативите, които ми изписа. В резултат на което аз ги спрях, щом се почуствах добре, защото бяха на хомеопатична основа и никой не ми беше казал, че това нещо не се спира като аналгина за глава, а се пие месеци и се спира постепенно.. и така симптомите се върнаха още по-силно, което само влоши лечението.
Затова според мен теориите за това, че нищо ти няма, ги остави на страна. За психиатрите ти трябва да си със видими симптоми на някаква остра психоза сигурно, за да ти се обърне внимание. Леките отклонения от нормата не се броят и се неглижират. А за хора без опит в решаването на подобни проблеми - това е сложна ситуация. Но поне са прави за едно - това е личностен проблем, който се лекува с терапия (но те също мога да превеждат такава!) и до хапчета е редно да се прибегне само, за да ти се помогне мъничко да се успокоиш, да можеш да спиш напр. като в моя случай, да не се сриваш допълнително от притеснения, че нямаш контрол над нещата изобщо. (!)

В моя случай аз за съжаление не можах да попадна на свестен терапевт. Опитвала съм и хипноза, но там приключи доста бързо надеждата ми за подобрение, а освен това и тъпакът, който провеждаше сеансите, се опитваше да ме склони да излезем на кафе. Доста неподходящо за това ми състояние. Както виждаш и специалистите са хора и правят най-различни грешки. Този специално се опитваше да ме убеди, че нищо ми няма. Както и психиатърката в поликлиниката, както и джипи-то, отказвайки ми първия път направление..

Така че проблемът ми се проточи доста, няколко години се мъчих да се справя с него. Затова искам да ти споделя как.

На първо място - просто го израстнах, осъзнавайки че трябва да съм по-приспособима, не толкова ината и предубедена. Станах по-търпелива и предпазлива, спрях да предприемам твърде необмислени стъпки и поумнях, така да се каже, от цялата история - тя беше тежък житейски опит. Но станах много по-силен човек.

Второ - намерих си една терапевтка, която макар и да не ми помогна и на грам с метода си на терапия, нарече биофийдбек - поне ми написа сносна схема за седатива (седатив ПС) и така покрай другите опити за повлияване на симптомите, все пак изпълних два курса с известна пауза, докато състоянието отшумя.
Ако мога да препоръчам някой специалист, то това би бил човек, с който можеш да говориш. Не ти трябва да маскираш състоянието с хапчета.. а само леко да се успокоиш, че нещата са контролируеми, има "спирачка" в системата, така да се каже. НО не си ги "предписвай" ти самият, пържиш си нервната система излишно с амфети, алкохол и други подобни. Нали сам знаеш, че лекарството може да е и отрова - зависи от количеството.

Трето - започнах да спортувам, постепенно, постепенно.. тръгнах на фитнес, защото знаех, че това помага на "леките" депресии, каквато водеха и моята. Бавно, но славно си възстанових килата, апетита и вида, даже килцата ми са отгоре вече. Но остана навика да НЕ пропускам хранене, да НЕ лишавам организма от нищо, да пия хранителни добавки - рибено масло (за паметта и сърцето), витамини (с малки почивки, напериоди - виж на сайта на Любомир Иванов и този на ББтийм повече инфо за тия неща, аз съм се учила от там какво и как) и тн. Открих, че промените в организма не стават рязко, а с натрупване. Това важи и при изчерпването на определени вещества, които ни липсват и причиняват някои състояния.. като паническите атаки. Разбрах, че както на някои хора им опада косата от стрес например - на мен това ми е слабото място - депресирам се по-лесно, организът ми е поддатлив към такива проблеми. И започнах да се пазя целенасочено от отпускане, когато се чуствам зле. Също така осъзнах нуждата си от максимално пълноценна почивка, в моментите когато нервите ми са опънати, правя скандал след скандал и просто не съм способна да свърша нещата или да се отнасям с близките ми по правилния начин. Важно е да разбереш, че не трябва да се обвиняваш, а да свикнеш и да си приемеш косурите, да си признаваш грешките, да се извиняваш, абе да си човек с две думи.
Ти не си само притеснителен, както и аз не съм само притеснителна. ТИ си много повече и трябва да си го припомняш от време на време, за да си поизправяш гръбнака. Аз например бях позабравила вкуса на успеха в областите, за които най-много ме беше грижа.. и търпях само поражение след поражение.. и взимах грешни решения. Лека по-лека когато подредих първо нещата в професионален план и почнах на ново и нормално място, претегляйки плюсовете и минусите.. от там започнаха да се нареждат и останалите неща. В момента съм много по-напред, макар и все още не там, където искам да се видя, и знам, че още много провали ще имам занапред, преди да постигна желаните цели.. НО нагласата ми за нещата вече е друга. А конкретно за общуването с хората, тя е - "остави се на течението". Оценила съм уменията си, знам че трудно се постигат, макар да не съм най-добрата в даденото нещо - все пак съм добра. И това ми е достатъчно, за да си поизправя главата. Освен това по природа съм добричка като човек, но малко диване.. и обичам да се забърквам в приключения. Затова сега просто оставям нещата по течението, що се касае до запознанства и интересни случки.. и срещам все по-готини хора, от които се Уча наистина без да си забравям цената. Имам усещането вече, че поредното приключение ще бъде още по-яко от предното, независимо, че не мога това или онова.. Ползвай чувството си за хумор и си търси хора, с които ти е приятно и които го оценяват. Ще налучкаш рано или късно, то просто няма друг начин да се научи човек да бъде общителен и опитен в подобни "социални" ситуации.

Четвърто - не се преструвай. Ако си интелигентен човек, който (твърде - твоя случай) много го е грижа, как ще го приемат в някоя ситуация, това е разбираемо. Ама заложи една доза успех и една доза неуспех и действай внимателно с цел да спечелиш играта. НЕ се преструвай, че не ти пука, че си по-добър или пък че изобщо не ставаш. Нямаш представа колко по-интересно е без конфети, трева и тн. Аз даже спрях да пия алкохол напоследък, защото в бг той често е долнопробен, а това директно ми се отразява на стомашно-чревния тракт по някаква причина за няколко дена (става от всички видове бира) или на настроението и паметта (махмурлукът ми е тежък). Пия вече само вино за над 12-13-14-15 лв, бира много рядко и то само добри марки, а другото не близвам. Предпочитам да съм свежа, да се чуствам в кондиция. Приключенията, в които се забърквам покрай някои видове спорт, по които се запалих - ми държат адреналина на ниво и така. Чат пат си позволявам трева и алкохол, но с мярка. Ако изтърва мярката обикновено на другия ден ми е shity и гледма да не повтарям възможно най-дълъг период. Така се навикнах да се понасям и приемам, а също и даже да се харесвам такава каквато съм, без алкохоли и опиати ми е достатъчно фън, защото ТАКА ГО ПРИЕМАМ. Това е до навик. Спряла съм и цигарите даже с много мъки. И най-добре се чуствам, когато съм свежа!

Пето - дай си време и си помогни на проблема с момичетата като подбираш само такива, които наистина ти подхождат и те заслужават. Интелигентен, добре изглеждащ - не се занимавай с хора, които са под твоя акъл и ще се изгаврят с твоята вродена притеснителност, тоя опит с нищо не е обогатяващ. Само потвърждава, че да - на много хора животът им е по-лесен, защото не им е много сивото в-во. Но не бих казала - и по-интересен.

Пробвай вичко, което мислиш, че те отпуска и ти помага да релаксираш - трябва да си възстановиш така наречените "нерви", спокойствието, силите. Физическата умора по-лесно я усещаме кога ни идва в повече, защото след един предел вече просто лягаш и заспиваш там, където си. А психиката или "нервите" както ги наричат.. не ги усещаме кога са натегнати повече от допустимото и е време да ги отпуснем. Това трябва да си възстановиш - енергията, силиците да се радваш на това, което имаш, желанието за нови опити (и не само с жените) и радостта от нещата, които притежаваш (не са малко). Спри ги тия изтощаващи опити с девойки, които не те разбират и само те притесняват.. и се забъркай с друг тип хора. На всяка цена малко по-импулсивно пробвай нещо друго, в което не си сигурен колко ще се справиш .. например да излезеш с приятни момичета да направиш нещо (тенис на маса в парка? преход в планината с колело? пътуване?), в което знаеш че хич не си добър и има вероятност много да се смеете на твоите изпълнения. Желателно е да има поне още един заек освен тебе все пак. ;)

Знам, че може да изглежда много лесно от страни.. или клиширано. НО първо - не можеш да почнеш с най-трудното, няма никакъв смисъл в това.. А и не е толкова лесно да се пробваш например в спорт, който не те бива. А то е същото като с момичетата. Общо взето ти си мислиш, че не те бива (нарича се самосбъдващо се предсказание) и така се получава често, понеже от мислене какво да правиш, си отвикнал да бъдеш СПОНТАНЕН. А това е най-добрия план за действие често..
Всяка ситуация, която те тренира да действаш по-спонтанно, да се отсланяш на досегашния си опит и умения с по-голяма увереност - те подготвя, за да се чувстваш по-комфортно и в онази плашещата те ситуация да си насаме с някоя девойка. Алкохолът в малки дози би помогнал (и за теб, и за девойката.. ние не сме от желязо ;)), но повече от всичко помага да се напаснете чисто човешки - да почустваш какво иска човекът отсреща и да разбереш как иска да се държиш с него, как да подходиш, за да го спечелиш.

Ей такива неща. И не унивай - щом на мен ми е минало, и на теб ще ти мине.
А тъпите амфети ги остави на страна. Загубих един приятел заради тези неща и нямам какво повече да кажа по въпроса. Те само маскират проблема и те лишават от възможността да се справиш. После е много по-трудно..

Имаш пълното право да сглупяваш от време на време, но реално щом проблемът стои - те не са решение. Отказвай се навреме и започвай да търсиш други начини. Предполагам и сам достатъчно ясно знаеш колко вредят на организма и на психиката всичките тия неща и колко те завличат. Ако средата ти е проблема - смени средата, но ги откажи. Това е начинът.

daqna87
Мнения: 1
Регистриран на: 23 дек 2012 23:40

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от daqna87 » 23 дек 2012 23:52

zdraveite iskam da spodelq ,4e az imam sa6tiq problem s trevojnosta i depresiqta neznam da li e ot upotrebata na marihuana ,no si mislq vse lo6i i negativni ne6ta ,glavata mi e palna s gluposti i vse si mislq ,4e nqkoi iska da mi napravi ne6to lo6o ,sprqh da vqrvam na horata okolo men ,kakto i tova 4e sam dala ignor na pove4eto si takiva priqteli ! iskam da znam da li s te4enie na vremeto tova 6te se opravi !

д-р Цончев
Мнения: 33290
Регистриран на: 27 юни 2006 14:51

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от д-р Цончев » 24 дек 2012 14:39

Моля, пишете на кирилица!

6thkind
Мнения: 6
Регистриран на: 28 фев 2013 15:40

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от 6thkind » 28 фев 2013 15:51

Отиди на билкар. И аз съм със същия проблем като тебе все едно аз съм го писал. Има един чай вътре с много билки жълт кантарион червен кантарион дилянка дяволска уста и тн. И аз имах много силни депресии допреди да го пробвам билките. Сега нямам проблеми с депресии

MILENA_77
Мнения: 929
Регистриран на: 20 юли 2010 15:12
Местоположение: sofiq

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от MILENA_77 » 28 фев 2013 16:33

Кой ви ги препоръча тези билки и от колко време ги пиете?
Благодаря!

6thkind
Мнения: 6
Регистриран на: 28 фев 2013 15:40

Re: Депресия и Тревожност

Мнение от 6thkind » 28 фев 2013 17:24

Ами аз четох в интернет ,че специално жълтия кантарион и още някоя беше предизвикват отделяне на серотонин и допамин които при липсата им има депресия. Серотонин е хормона на добро настроение, щастие. Отиваш при най-близкия билкар и му казваш билки за депресия. Моя билкар добавя вътре дилянка която действа като успокоително и прави чая по-силен. Аз не очаквах билките наистина да действат така ефективно.

Отговори

Върни се в “Алкохол и алкохолизъм. Дрога. Зависимости”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

cron