ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Ще отпадне ли нуждата от инжекционно лечение
В повечето случаи чупливите нокти са напълно решим проблем.
Успокоява стомашно-чревния тракт и улеснява откашлянето.

НЕ ПОСЯГАЙТЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША

Модератори: админ, консултанти

Сепуко
Мнения: 54
Регистриран на: 07 яну 2009 17:05

НЕ ПОСЯГАЙТЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША

Мнение от Сепуко » 05 фев 2009 00:36

НЕ ПОСЯГАЙТЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША

Сред членовете на АА често се чуват следните изрази: “Ако не посегнеш към онази първа чашка, можеш да не се напиеш” или “Една чаша е прекалено много, а двадесет не стигат”.
Когато са започнали да пият, повечето от нас никога не са искали и не са изпивали повече от една-две чаши. Но с времето броят им нарастваше. После изведнъж усещахме, че пием все повече и повече, а мнозина от нас се напиваха и прекарваха доста време в запой. Може би състоянието не винаги проличаваше в речта или походката, но оттук нататък ние никога не сме били истинки трезви.
Ако това много ни притесняваше, ние намалявахме количеството или просто се опитвахме да ограничим пиенето до чаша-две или да преминем от концентрат на бира или вино. Опитвали сме отчасти да ограничаваме количеството, за да не стигаме до безсъзнание. Или криехме колко пием.
Но всички тези опити ставаха все по-трудно и по-трудни. От време на време дори се въздържахме и не пиехме изобщо в продължение на известно време.
Но в крайна сметка пак се връщахме към алкохола – само една единствена чашка! И тъй като това очевидно не ни вредеше особено, решавахме, че можем да си позволим още една. Може би в този конкретен случай спирахме дотук и чувствахме голямо облекчение от факта, че можем да пийнем чаша-две и да спрем. Повечето от нас са постъпвали така неведнъж.
Но точно това беше капанът. Убедени бяхме, че можем спокойно да си пием. После винаги се намираше повод /специално тържество, личен неуспех или просто така/ да посегнем към 2-3 чашки, които да ни накарат да се почувстваме по-добре – така че решавахме, че 2-3 чашки в повече няма да ни навредят. И без въобще да го желаем, изведнъж се улавяхме как отново пием прекалено много. Т.е. бяхме се върнали там откъдето бяхме тръгнали – несъзнателно и без предумисъл препивахме.
Тази повтаряща се често практика логично ни доведе до неизбежния извод: Ако не изпием първата чаша, не можем никога да се напием. Следователно, вместо вечните планове да не се напиваме или да не препиваме, ние се научихме на следното: стараем се да избегнем едната – първата – чаша алкохол.
Всъщност вместо да се тревожим как да ограничим броя на погълнатите чашки, ние порсто се стараехме да избегнем първата глътка, защото тя стартира процеса.
Звучи почти глуповато опростено, нали? Сега ни е трудно да повярваме, че по-рано, преди да се приобщим към АА, не бяхме се сетили за подобен изход. /Често казано, трябва да признаем, че не сме искали да се откажем от пиенето, защото не сме осъзнавали какво представлява алкохолизмът./
Основното сега е: Тази тактика ни помага.
Вместо да се опитваме да разберем точно колко чаши алкохол можем да поемем – 4, 6 или дузина – ние просто си казваме: Не посягай към първата! Така е много по-лесно. Навикът да се мисли така помага на стотици хиляди от нас да бъдат трезви в продължение на години.
Лекарите експерти в областта на алкохолизма твърдят, че има солидно медицинско основание за избягване на първата глътка. Именно тя те примамва, веднага или малко по-късно идва непреодолимото желание да пиеш още и още, докато попаднеш пак в капана на алкохола. Много от нас разбраха, че алкохолизмът ни е пристрастяване към дрогата "алкохол" и като хора, страдащи от пристрастявания от всякакъв вид, които се мъчат да се освободят от зависимостта си, ние трябва да се пазим от първата доза дрога: та нали сме били пристрастени към нея. Нашият опит зоказва това, както може да се убедите от списанието “Grapevine” от книгата “Анонимни алкохолици”, а също да чуете и от самите членове на АА, където и да ги срещнете – на сбирките те споделят собствен опит.

Living Sober

Сепуко
Мнения: 54
Регистриран на: 07 яну 2009 17:05

Още за алкохолизма

Мнение от Сепуко » 12 фев 2009 21:34

Повечето от нас не искаха да признаят, че са истински алкохолици. Никoй не обича да мисли, че телесно и психически се различава от другите. Следователно не е учудващо, че кариерата ни на пиячи се характеризираше с безконечни напразни опити да докажем, че можем да пием като другите. Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта.

Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена.

Ние алкохолиците сме мъже и жени, загърбили способноста да контролират пиенето си. Знаем, че никoй истински алкохолик никога не е в състояние да възстанови този контрол. На всички нас в даден момент ни се е струвало, че си възвръщаме контрола, но тези интервали - обикновено кратки - неизбежно бяха последвани от още по-слаба способност да се контролираме, което с времето ни водеше до жалка и необяснима деморализация. Всички до един сме убедени, че алкохолиците от нашия тип са в хватката на прогресиращо заболяване. С течение на времето състоянието ни неизбежно се влошава.

Ние приличаме на хора, които са изгубили краката си - никога не им израстват нови. Нито пък съществъва някакво лечение, което може да превърне алкохолиците от нашия тип в хора като останалите. Опитали сме всяко възможно средство. В някои случаи имаше кратък период на възстановяване, след което болестта ни се възобновяваше в още по-тежка форма. Лекарите, които са запознати с алкохолизма, са единодушни, че няма средство, което да превърне алкохолика в нормален пияч. Може би някой ден науката ще го постигне, но засега не е успяла........Един Господ знае колко усилено и дълго сме се опитвали да пием като другите хора!

Ето някои от методите, които сме опитвали: да пием само бира, да ограничаваме количеството на напитките, никога да не пиеме сами, никога да не пием сутрин, да пием само в дома, да не държим напитки в къщи, да не пием в работно време, да пием само на гости, да пием бренди вместо уиски, да пием само вино, да подадем оставка, ако се напием на работа, да заминем на пътешествие, да не заминем на пътешествие, да обещаем завинаги да се откажем (с или без тържествена клетва), да правим повече физически упражнения, да четем вдъхновяващи книги, да отидем на оздравителен лагер или санаториум, доброволно да се подложим на лечение в психиатрична клиника - бихме могли да продължим този списък до безкрайност.

Сепуко
Мнения: 54
Регистриран на: 07 яну 2009 17:05

Още за алкохолизма

Мнение от Сепуко » 12 фев 2009 21:41

...........Понякога се замисляхме за последствията.........Винаги обаче настъпваше онзи страшен умствен феномен, при които успоредно с разумното мислене неизбежно се промъкваше някое безумно и банално оправдание, за да посегнем към първата чаша. Разумът не успяваше да ни държи под контрол. Печелеше безумната идея. На следващия ден се питахме съвсем честно и откровено как се бе случило всичко това.

В други случаи преднамерено се напивахме, като се оправдавахме с напрегнатост, гняв, тревога, депресия, ревност или нещо подобно. Но дори в тези случаи сме принудени да признаем, че оправданието ни за запиване бе безумно недостатъчно в светлината на това, което неизбежно настъпваше. Сега виждаме, че когато започнахме преднамерено да пием, в периода на обмислянето почти не влагахме сериона или ефективна мисъл за ужасните последствия.
Някои от вас мислят: “Да, това, което ни казвате, е истина, но не се отнася изцяло до нас. Признаваме си, че имаме някои от тези симптоми, но не сме достигнали до онези крайности, до които сте стигнали вие, нито пък има вероятност да стигнем, защото след това, което ни казахте, разбираме самите себе си толкова добре, че такива неща не могат да ни се случат отново. Не сме загубили всичко в живота си поради пиянство и нямаме такива намерения. Благодарим ви за информацията.”

Това може да бъде вярно за някои неалкохолици, които, макар и понастоящем да пият безразсъдно и прекалено много, са в състояние да спрат или да започват да пият умерено, защото умовете и телата им не са увредени като нашите. Истинският или потенциален алкохолик обаче, почти без изключение, няма да бъде в състояние да спре да пие, само защото е опознал себе си. Искаме да подчертаем това отново и отново; искаме нашите читатели алкохолици дълбоко да осъзнаят това, на което ни е научил горчивият ни опит...........................................
Из книгата "Анонимни алкохолици"

m.x.
Мнения: 32
Регистриран на: 29 яну 2009 17:08

Re: НЕ ПОСЯГАЙТЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША

Мнение от m.x. » 12 фев 2009 23:00

Изкушавам се да дам няколко примера.

По време на постите има хора, които ядат по един цял хляб на ядене, не знам колко чинии с боб, тава с ориз, килограм ядки ... и същевременно се удрят в гърдите, че не ядат нищо животинско. След 40-50 дни вече са станали квадратни, обаче пак казват- "пречистихме се... едва ли не сме много силни, понеже не се пречупихме." Вие как мислите? Според мен в този случай е много по-честно човек да изяде една хапка месо - дори да запали цигара - и да спре.

Давам този пример, защото анонимните алкохолици ми се струват като последователи на горното постене. Сравнението е пресилено, разбира се, обаче исках да дам ярък пример. Друг пример е, че веднъж един анонимен алкохолик - американец- върна порция стек, понеже разбра, че в соса има червено вино... Освен това след разговора с него се чувствах отвратително, защото той не говореше за друго, освен за анонимния си алкохолизъм и на всичкото отгоре беше толкова смирен и любезен, че можех да си помисля, че е страхотен човек, ако не почувствах интуитивно, че всъщност гледа през мен и изкуствен. После други хора, които го познаваха от преди, казаха, че напълно се е обезличил...

Не мисля, че това е вашия случай. Даже напротив - усещам, че сте искрена, силна и бихте помогнала на всеки, който се нуждае от вашата помощ. Просто... може би исках да кажа, че ми харесвахте повече, когато говорехте за себе си единствено число в предишните теми... но ако на вас така ви харесва повече, не е нужно да ме чувате.

Благодаря за написаното преди. Въпреки отказа ми напълно да го преглътна, то наистина ми помогна.

Сепуко
Мнения: 54
Регистриран на: 07 яну 2009 17:05

Re: НЕ ПОСЯГАЙТЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША

Мнение от Сепуко » 13 фев 2009 00:35

Мила m.x.,
от първоначалните ви постове останах с впечатление, че имате проблем с алкохола. Писах ви и в темата, после и на лична бележка, бях готова да споделя всичко, което на мен ми е помогнало да преодолея проблема си. Явно ви досадих (възможно е да съм била твърде назидателна, но повярвайте ми не е било нарочно), помолихте ме да ви оставя на мира и да не продължаваме темата ви. Уважих мнението ви.
Сега идвате в моя тема и коментирате моите решения за концепция на собствения ми принос към форумния живот в седмицата посветена на алкохолния проблем.
Не ви харесваше когато ви говорех от първо лице във вашата тема, не ви харесва и сега, когато въобще не говоря на вас, а цитирам литературни първоизточници.
Моите постове не целят да ви вменят, че сте алкохоличка. Пускам ги единствено и само, защото за това заболяване у нас се знае твърде малко, а колкото повече млади хора разберат за опасността, толкова по-рано биха могли да се замислят каква заплаха е алкохолът за здравето и живота.
Аз съм алкохоличка и е логично да се обидя от присмехулното ви твърдение, че ви приличам на плюскаща и преяждаща по коледа с постни храни лелка. Но няма да се фръцна, защото с това си изказване категорично потвърждавате абсолютното си неведение относно заболяването под номер ICD-10 в класификацията на болестите на Световната здравна организация. И не сте единствена, за съжаление. .
Щом като досега не ме разбрахте с описанието на болестта, ще се опитам отново, но този път като използвам вашата асоциация и наречем описваните от вас гротескни образи месохолици. Проблемът им е, че ако хапнат и една хапка месо, в тях се отприщва необясним неистов глад за месо и те няма да спрат да се тъпчат докато не остане нито едно прасе (включително и дивите) в региона, в околностите, в цялата държава. Те ще плюскат (изразът е ваш) докато се пръснат, отровят, докато полудеят или умрат.
Това се случва извън разумните им желания. Започнат ли просто няма спиране. Такова е естествето на заболяването. (Може би ще преразгледате и отношенитео си към бедния обезличен от трезвостта си американец дето връща стека си, защото е готвен във вино...Някога верятно...Само че на него не му пука дали изглежда префърцунен във вашите очи - той просто се бори за живота си).
Не ви харесва нищо от написаното от мен. Но нито аз съм измислила това заболяване, нито по своя воля съм се разболяла от него. Единственото, което е по моя воля - избрах начина как да живея нормално с болестта си и го споделям с други, които имат същия проблем.
Казах Същия проблем, моля да ме разберете добре.
Не говоря нито за проблемни пиячи, нито за трезвеници, нито за обикновените пияници, говоря за алкохолиците. И пиша за тях.

Сепуко
Мнения: 54
Регистриран на: 07 яну 2009 17:05

Re: НЕ ПОСЯГАЙТЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША

Мнение от Сепуко » 13 фев 2009 00:45

За протокола:
Простете ми, вкарала съм в устата ви израза "плюскане", грешката е моя, чела съм невнимателно текста ви, извинете ме още веднъж.

m.x.
Мнения: 32
Регистриран на: 29 яну 2009 17:08

Re: НЕ ПОСЯГАЙТЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША

Мнение от m.x. » 13 фев 2009 12:29

По-скоро се опитах да кажа нещо друго... че по мое мнение... човек трябва да опитва да не изпада в крайности. Друг още по-драстичен пример за това което казвам би бил, ако някой който е болен от рак, започне непрекъснато да си повтаря- болен съм, болен съм...знаете- ефекта е отрицателен. Само че аз съм наясно, че това което говоря е доста дръзко, най-малкото защото си давам сметка, че говоря на човек, които е минал през отчаянието и е намерил светлина на пътя на безумието. Аз също се превръщам в сянка с алкохола, аз също съм на ясно, че в моите ръце това съвсем не е играчка, изпивала съм такива количества, че съм се чудила как съм оцеляла и не виждам друго решение, освен да пия. Естествено обаче понякога се замислям - но не как да се оправдая да пия отново, а по-скоро как да не прекаля с непиенето. Ако искате вземете и примера с хора, отказали цигарите, които не позволяват друг да пуши в тяхно присъствие и тн. Съвсем не сте ми досадила. Няма да ви се извинявам, че пиша във вашата тема, понеже не сме деца, но се извинявам, ако сте усетила обида - получило се е без да съм го целяла. По-скоро целях да предизвикам един откровен разговор, където най-важното беше да призная грешките си... И пак благодаря. Кажете нещо за приятелите ако искате - в която вие решите тема : - )

m.x.
Мнения: 32
Регистриран на: 29 яну 2009 17:08

Re: НЕ ПОСЯГАЙТЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША

Мнение от m.x. » 13 фев 2009 12:45

Колкото до бележката- не знаех, сега ще пробвам да я отворя, но интернет не ми е силата...

Сепуко
Мнения: 54
Регистриран на: 07 яну 2009 17:05

СЛЕДВАЙТЕ 24 ЧАСОВИЯ ПЛАН

Мнение от Сепуко » 14 фев 2009 00:11

Когато пиехме, винаги настъпваше лошият момент, в който се заклевахме:” Никога вече !” Давахме обет да не пием цяла година или обещавахме пред някого да не се докосваме до алкохол в продължение на три седмици или три месеца. И, разбира се, се опитвахме да го правим за различни периоди от време.
При това бяхме напълно искрени, правейки тези изявления, па макар и със стиснати зъби. С цялото си сърце желаехме да не се напиваме никога повече. Бяхме изпълнени с решимост. Кълняхме се, че спираме напълно пиенето, че няма да се докосваме до алкохол до някакъв неопределен момент в бъдещето.
Въпреки нашите искрени намерения, изходът почти винаги беше един и същ. В крайна сметка споменът за обетите, а и за страданието, което ги бе провокирало, избледняваше. Отново пропивахме и си навличахме все повече неприятности. Нашата “суха” вечност не бе продължила кой знае колко.
Някои от нас, които бяха се заричали, изтъкват и лични уговорки:Казвахме си, че обещанието да не пием се отнася само за концентратите, а не за ракията или виното. И разбирахме, ако дотогава не го бяхме научили, че и бирата, и виното можеха да ни напият – само трябваше да пийнем повечко и се получаваше същият ефект, както и с концентратите. С бира и вино се напивахме също толкова, колкото и с концентрати.
Други наистина отказваха пиенето в периода, за който бяха обещали да не пият – те спазваха обета си. Края на сухия период увенчавахме с поливане и скоро отново се озовавахме с проблемите си, с допълнително чувство за вина и угризения на съвестта.
Сега, когато тези битки са вече зад гърба ни, избягваме изрази като “на вода съм” или “заричам се”. Те ни напомнят за нашите провали. Въпреки че си даваме сметка, че алкохолизмът е вечно, необратимо заболяване, нашият опит ни научи да сдаваме дългосрочни обещания да не пием. Считаме за по-реално, а и по-успешно да казваме:” Няма да пия поне днес”.
Дори да сме пили вчера, можем да решим да не пием днес. Можем да пием утре – кой знае, дали въобще ще бъдем живи – но решаваме да не пием в тези 24 часа. Независимо от изкушението или предизвикателството, решаваме да стигнем до крайност, ако се налага, за да избегнем алкохола днес.
Нашите приятели и семейства с право са преситени от обещания като “ Сега вече наистина съм решил”, тъй като често са ни виждали да се прибираме “здравата подредени”. Затова няма нужда да обещаваме нито на тях, нито един на друг, че няма да пием. Всеки обещава сам на себе си. В крайна сметка поставили сме на карта собственото си здраве и живот. Ние самите, а не приятелите или семействата ни, трябва да направим необходимото, за да бъдем здрави.
Ако желанието да пийнеш е наистина голямо, мнозина от нас разделят 24-те часа на части. Да кажем, решаваме да не пием един час. Временното неудобство можем да изтърпим още един час, после още един. Повечето от нас започнаха програмата си за възстановяване по този начин. Всъщност всяко възстановяване от алкохолизъм започва с един час на трезвеност.
Разновидност на този начин е отлагането на /следващата/ глътка./
/“Какво ще кажете, а? Още ли пиете сода? Отложихте ли наистина онази глътка, за която ви споменахте на първа страница? Ако е така, то това може да стане началото на вашето възстановяване./
Следващата чашка можем да изпием и по-късно, но точно сега я отлагаме за утре или по-късен момент. /Да кажем до края на тази страница?/
24-часовата програма е гъвкава. Можем винаги да я подновяваме, където и да сме: у дома, в службата, в бара, в болничната стая, в три или четири часа, можем в този именно момент да решим да не пием следващите 24 часа или пет минути.
Възможността да се придържаме към този план винаги ни позволява да избягваме недостатъците на методи като “минавам на вода” или разните обещания, защото те в крайна сметка се изчерпват и ние отново се чувстваме свободни да пием. Днес е реалното. Животът тече ден след ден и това, с което разполагаме, е днешният ден, а всеки може да мине един ден без алкохол.
И така, първо, опитваме да живеем в настоящето, само за да бъдем трезви – това наистина действа. След като тази идея веднъж вече е станала част от мисленето ни, ние се убеждаваме, че изживявайки живота си в сегменти от 24 часа, ставаме способни да се справяме с много от проблемите си по действен и ефективен начин.

Living Sober

Сепуко
Мнения: 54
Регистриран на: 07 яну 2009 17:05

Писмо до една алкохоличка

Мнение от Сепуко » 15 фев 2009 02:47

АКО ЖИВЕЕХ на отсрещната страна на улицата и виждах как храбро, но и безнадежно се бориш с болестта си, ако разговарях с теб понякога, когато не успяваше да избегнеш срещата ни, тогава не бих посмяла да ти кажа това, което искам да ти кажа сега. Ти не би ми позволила, защото щеше да се страхуваш от мен. Щеше да решиш, че участваме в световния заговор срещу теб. Би ме намразила, защото подозирам твоята тайна агония.
Ако се погледнехме в очите, нямаше да мога да намеря начин да ти кажа, че ми харесва как изглеждаш. Не бих могла да ти призная, че не намирам в тебе нищо, за което да те презирам, да ти се присмивам или поучавам. Защото ти не би ми позволила да говоря за пагубната ти болест. И двете щяхме да се преструваме, че тя не съществува.
Ето защо се налага да ти пиша. Пиша ти писмо и го слагам на тайно място, където ще го намериш и прочетеш скришно от семейството си.
Ще започна с това, което ни свързва. И двете знаем, че дълбоко в себе си ти си притеснена до смърт от пиенето си.
Ти може да си на всякаква възраст – студентка, млада майка, специалистка, почитана в професията си, съпруга на най-видния мъж в града, строга баба. Може би си общителен човек – душата на всяка компания или един изплашен, комплексиран, малък човек, който трябва да почерпи кураж от бутилката преди да предприеме нещо, колкото и просто то да изглежда на околните.
Може би пиеш от месеци или години. Ако някой те нарече “алкохолик”, ти би се ужасила, отричайки го категорично, колебаейки се същевременно дали не си един от тях. Аз ще ти отговоря: “ Ако ти не можеш да контролираш пиенето си, ако в момента пиеш повече, отколкото би желала да признаеш, шансовете са че си.” Когато споменавам думата “алкохолик” аз имам предвид човек, сполетян от болест. Тя се развива прогресиращо като постепенно стеснява светогледа на заболелия до състояние, когато нищо друго, освен алкохола, не е желано и реално.
Тъй като си жена, вероятно животът ти, обвързан с алкохола, е дълбоко прикрит като си сторила всичко, за да го скриеш от всеки и дори от себе си. И може би си успяла. Може би все още никой не знае, че въобще пиеш. Защото не си позволяваш да пиеш дори един коктейл на публично място, знаейки, че първата чашка е камъчето, което ще преобърне колата надолу в пропастта. Или може би пиеш в стаята си и аз сега те следвам с тези редове там, където имаш намерение да извадиш бутилката, скрита под бельото или в безобидна кутия за шапки на най-горния рафт. Твоето семейство може би все още не подозира причината за честите ти тревоги.
А МОЖЕ БИ СИ ЕДНА от онези сенки, които живеят в здрача на хотелските барове! Може би си черната овца на градчето или пък най-скандализиращата личност. Семейството ти вече се е отказало да те прикрива, а децата ти да се извиняват заради теб. Или да приемем, че дори си загубила семейството си заради своята безпомощност пред алкохола.
Но на който и стадий по отношение на алкохола да се намираш в този момент, за теб има надежда. Ти не трябва да носиш клеймото на вината и срама. Не заслужаваш наставничествата и огорчителните обвинения, с които всички те обсипваха: “Ако ни обичаше, щеше да спреш.” “Само за себе си мислиш и за никой друг.” “Засрами се от себе си – ти, с твоето образование и възможности.” Ти не си егоистично чудовище без морал. Всъщност ти си точно обратното – ЕДНА БЕЗНАДЕЖНО БОЛНА ЖЕНА.
Веднъж разбереш ли това, следващият факт, който трябва да приемеш е, че не носиш никаква вина. Когато признаеш, че си алкохолик, ти не заслужаваш повече да бъдеш обвинявана и наказвана (отвъд нечовешкото наказание, което си си самоналагала). Просто трябва да проумееш, че си един болен човек. Твоята болест е опасна. Тя може да разруши всичко, до което се докосне. Ако не бъде овладяна, тя може да разруши ума и тялото на своята жертва. Но вината, която носиш не би могла да бъде по-голяма от тази, ако страдаше от сенна хрема или диабет. Алкохолът е отрова за тебе, ако си алкохолик.

Сепуко
Мнения: 54
Регистриран на: 07 яну 2009 17:05

Писмо до една алкохоличка

Мнение от Сепуко » 15 фев 2009 02:49

Но ти не си сама в това неописуемо мъчение – алкохолизма. Има стотици хиляди жени като тебе, едни в по-ранен, други - в по-късен стадий на разруха. От 65 млн. население, употребяващо алкохол в САЩ, повече от 4 млн. имат пиенето като проблем. Приема се, че около 650 хил. от тях са жени. (данните са от 1954 г., когато е писано това писмо – бел. ред.)
Да се направи прецизна статистика е трудно, тъй като жените, особено тези, които са домакини, умеят да прикриват състоянието си по-добре от мъжете…Поне за известен период от време. Но жената алкохолик страда по-силно от мъжа. Нейната психика и организъм са по-сложни и по-чувствителни. Тя не е в състояние да понесе с лекота омразата към себе си и твърде осезателно чувства позора, с който едно непросветено общество все още заклеймява алкохолизма. Сигурна съм, че няма смисъл да ти напомням това. С цялото си сърце желая това да би било просто една интересна хипотеза за теб, но зная, че не е.
Предизвикателното поведение, което обгръща мъжете алкохолици, става част от поведението на жените едва тогава, когато убият своето истинско “аз” в болните си тела. Чувала съм много жени да казват: “Аз бях напълно мъртва отвътре. Нищо не можеше да ме трогне и да ми повлияе.”
За повечето жени е трудно да признаят, дори пред себе си, че са алкохолици. И все пак, това признание е първата стъпка към трезвеността и разумния живот. Ако все още не си направила тази първа крачка, нека ти помогна да я направиш днес. Признаваш ли, че вътрешната паника и разруха на организма ти са симптоми на алкохолизма, то ти си готова за помощ.
Моята цел в това писмо е да ти кажа, че въпреки пагубната болест, ти можеш отново да се присъединиш към “човешката раса” и да заживееш един доста нормален живот. Всъщност ще откриеш, че той е много по-щастлив от този на обикновените хора. Ти не би се върнала към предишния начин на живот тогава, когато алкохолизмът все още не бе сложил ръка върху теб. Той, сигурна съм, не бе достатъчно добър за теб. Ти се опита да избегнеш безпокойствието и отчаянието си, удавяйки ги в алкохол. Животът, за който ще ти разкажа е част от едно голямо преживяване и ти можеш да намериш своя ПЪТ и да бъдеш такава, каквато Бог би желал да бъдеш, когато те е създавал.
Пишейки ти, имам предвид движението “Анонимни алкохолици”. Под негово влияние около четвърт милион отчаяни и сломени хора са престанали да пият, променяйки коренно начина си на живот. (Данните са от 1954 г. През 1991 г. установеното членство възлиза на повече от 2 млн. души, от които една трета са жени – бел. ред.)

Сепуко
Мнения: 54
Регистриран на: 07 яну 2009 17:05

Re: НЕ ПОСЯГАЙТЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША

Мнение от Сепуко » 15 фев 2009 02:52

Ако си достатъчно благоразположена и не така самолюбива, за да се довериш на АА, те не само ще направят днешната ти чаша завинаги последна, но и ще разкрият пред теб един нов път, неописуемо добър и полезен за всеки, който тръгне по него.
За обикновените хора начинът, по който АА действа е неразбираем и всъщност никой не може да го обясни интелектуално. Но съществуват многобройни насложили се доказателства затова. Ако признаеш, че си безпомощна пред алкохола, ако искрено желаеш помощ, то ти предоставяш живота си в ръцете на сила, по-висша от теб. На едно повърхностно ниво това би било от малко значение. Но на дълбокото емоционално ниво, където възниква това желание (с молба, подкрепена от цялото предхождащо я страдание), се освобождава най-голямата енергия, която едно човешко същество може да почувства. Присъствието на тази осезаема сила е по-силно от алкохола, който до този момент е бил първостепенен копнеж, подтискайки любовта към семейството, самоуважението и самосъхранението. Членовете на АА не разискват охотно това огромно преживяване. Но и не е необходимо да се говори за него. Резултатите са извън всякакво съмнение. Никой не знае за начина на действието й, но тя ДЕЙСТВА.
Нека поговорим малко за теб. И на първо място за това как ти се превърна в алкохолик. Просто така от инат или безчестие, разбира се. Медицината и психиатрията са установили, че много хора прекаляват с пиенето по емоционални причини. Познавам две жени, които станаха алкохолици, защото загубиха децата си и много други…..защото ги напуснаха съпрузите им. По-голяма част от алкохолиците са идеалисти, стремящи се към съвършенство. Те желаят да постигнат чудеса в живота си. Когато не успяват да живеят според идеалите си, те не могат да понесат разочарованието в себе си.
Противно на това, което обикновено другите мислят, алкохолиците притежават великолепно съзнание. Те вземат всичко много навътре и затова не са в състояние да понесат стреса и напрежението от тревогата. Когато едно непреклонно съзнание се сблъска с персистираща неспособност да се понесе агонията от тревогата, тогава се отваря широко вратата за поемане на свръхдоза алкохол. Емоционалните конфликти у вас, свръхчувствителните хора, достигат до такава степен, че търсите бягство, граничещо с пълно унищожение. У някои алкохолици чувството за малоценност, зародило се в детските им години, изгражда компенсаторен механизъм, който води до егоизъм, ненаситен за похвали и успехи и никога незадоволяващ се с това, което му се предлага. При жените тяхното тлъсто его изисква ласкателства, отдване и в някои случаи продължителен романс. Разочарована в своите прекомерни стремежи към идеалното, една изплашена жена е склонна да вярва в илюзорните обещания на алкохола – този бездушен измамник.
Когато такива крайни емоционални напрежения се съчетаят с физическа свръхчувствителност, алкохолната разруха става неизбежна. Хората пият, защото са нещастни и са нещастни, защото пият – порочната спирала се извива докато човек не може да разпознае причината от следствието.
Обратният път от това бездънно страдание трябва да включва лечение – както на емоционалната мания, така и на физическото заболяване. Психиатрията и медицината са работили съвместно върху хиляди случаи и в някои са постигнали успех. Но трайните резултати са отчайващо малко. Алкохоликът е “костеливият орех” на медицинската професия. Често лекарят си дава сметка, че изтощеното, самоубиващото се тяло, което той възстановява, ще се върне отново при него само след няколко месеца в същото, а понякога и в по-тежко състояние.
Из "Писмо до една алкохоличка"
Маргарет Лий Ранбек

Сепуко
Мнения: 54
Регистриран на: 07 яну 2009 17:05

Писмо до една алкохоличка

Мнение от Сепуко » 15 фев 2009 03:11

Текстът на цялото "Писмо до една алкохоличка" е публикуван тук:
[url] http://arka.bulboard.com/viewtopic.php? ... #p1247/url]

NVD666
Мнения: 20
Регистриран на: 17 яну 2009 18:42

Re: НЕ ПОСЯГАЙТЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША

Мнение от NVD666 » 20 фев 2009 10:47

Трудна работа без пиене...не помня кога за последно е имало ден нето не съм пил :lol: ..минимум и много рядко да изпия най малко 4 бири ...

И днеска е петък вечер ше се разбияяяя .. и как е тръгнало май ше хода в клиника да се лекувам сам немога :roll:

Сепуко
Мнения: 54
Регистриран на: 07 яну 2009 17:05

Re: НЕ ПОСЯГАЙТЕ КЪМ ПЪРВАТА ЧАША

Мнение от Сепуко » 20 фев 2009 13:40

NDV666,
в клиниките не лекуват от алкохолизъм, там само ти пускат системи и ти правят детокс. Изчистват кръвта ти от алкхол. Помагат да ти мине тежката абстиненция. Но болестта остава в главата. Ако решиш да опиташ друго -ето списък на сбирките на Анонимни алкохолици в България.
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Bo ... sb=5&part=

Отговори

Върни се в “Алкохол и алкохолизъм. Дрога. Зависимости”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта