Здравейте Д-р Янева,
На 37 години съм, от 15 години съм с паническо разстройство. Отключи се след раждането на второто ми дете. Около две години бях много зле. Лоши мисли, постоянно стягаха главата ми, имах чуството, че тялото ми изгаря - кръвта ми ври, страхувах се да изляза сама или с децата, че може падна някъде да умра, получавах постоянно кризи със сърцебиене, рязко покачване на кръвното налягане и ..........Със съпруга ми постоянно хвърчахме към бърза помощ. Още като отида там и знам, че съм при докторите ми минаваше, щом излезем от там и пак. С много усилия първоначалните ми страхове изчезнаха - вземах шишето с водата, нифедипина, валидола и тръгвах пък каквото ще да става. И така след тия две години започнах работа, шофирам, излизам сама без страх, но кризите ако не греша от вегетативен характер не изчезнаха и до днес не мога да се преборя с тях. Сега ме хваща страх само като получа криза, че мога получа инфаркт или инсулт. Пила съм почти всички видове антидепресанти, психиатрите вече се чудят какво да ми предпишат. Имам периоди на подобрение, но за кратко и всичко се повтаря отново. Примирила съм се с мисълта, че ще пия лекарства докато съм жива, но поне да се намери подходящото, което да ми помага. Последните четири години пих Сероксат, от който страшно много напълнях, но горе-долу бях добре, имам в предвид, че кризите бяха доста редки, но сега се почна пак. Задушаване, подуване на корема, сърцебиене, рязко покачване на кръвното, изтръпване на крака, ръце, глава, лице - ад и на моменти губя всякаква надежда и почвам да плача дни наред, мисля си че ще умра и повече няма да видя децата. Просто много неща не мога да си обясня. Дали имам резистентност към лекарствата, дали не мога да попадна на добър психиатър, изобщо ще свърши ли някога кошмара?
В момента съм на лечение в Дневен стационар, лекуват ме с Ремирта, пия го от 10 дни, знам че още е рано за резултат, но имам чувството че докторите не са сигурни в това, което правят, един каже - да пробваме с това, друг с друго и незнам какво ще стане. Моля, дайте ми някакъв съвет, ако трябва препоръчайте ми някой добър психиатър или консултация с Вас, незнам вече какво, но просто немога повече така да се мъча и измъчвам и хората около мен. Децата вече са големи, плашат се като ме гледат така, плачат. Направо е ад в къщи.





















