ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Дермата е изградена основно от съединителна тъкан
Залагат се сериозни метаболитни проблеми
Ново лекарство против малария ще лекува с еднократен прием

Да си проведем сами психотерапия. В помощ на заболявания като ОКР, шизофрения, биполярно, ПР...

Модератори: админ, консултанти

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Да си проведем сами психотерапия. В помощ на заболявания като ОКР, шизофрения, биполярно, ПР...

Мнение от fantagiro » 13 авг 2015 17:03

В тази тема ще се опитам да ви представя в продължение на няколко седмици, когато имам време и желание да пиша, възможно най - кратко и ясно как стигнах до момента да нямам психози. Обещавам, че ако ще спамя, ще е във всяка друга тема, но не и в тази. Това ще е така дълго мечтаната книга, която няма да издам, тъй като издаването й е свързано с прекалено доусложняване на достатъчно сложния ми живот...
На някои може да не харесвам като характер, прозиращ от стила ми на писане, това обаче не пречи да почерпите опит от мен, специално в частта за психозите и психоанализата. Не е нужно да ме копирате цялата, само там, където ще е полезно, за да нямате психози. За този си опит съм убедена почти напълно, че възприемете ли подобен начин на мислене, проблеми ще продължите да имате, но няма да са свързани с гонещи ви духове, извънземни, дяволи и богове.

Като за начало ще ви кажа, че най - добре би било да посещавате психолог - психотерапевт или психиатър психотерапевт, член на Българска асоциация по психотерапия... до момента имам доверие, че там се включват наистина само и единствено легитимни и действащи практики. Поради тази причина мисля, че Българското психоаналитично общество най - вероятно също съдържа достатъчно качествени психотерапевти или специализанти, като за това съдя от един психолог, който за малко се беше включил във форума европея и най - вече, защото психиатър - психотерапевт Димо Станчев членува там.

Преди да отидете при специалист, по принцип, проучете го добре, къде членува, какви изяви има, най - важното за мен е, че при тежки психични заболявания е изключено той да терапевтира с божии слова, Петър Дънов и прочие, тъй като според мен в основата на психозите при параноидната шизофрения стои точно тази вяра, съчетана с психически и физически тормоз, упражнен върху така безскрупулно и нечестно наречения "психично болен".

Тогава, когато става въпрос за налудности с преследване от полиция е малко по - различно, но... за това в края на книжлето, евентуално като мое лично виждане за обстановката в страната и света. :P

Пак повтарям, това, че мога да ви дразня с вулгарността си често или с оспамването още по - често, не пречи да прочетете синтезираните и изчистени от спам мои собствени следващи постове. Ако и толкова не може да направите в опит да се справите със състоянието си... общо взето, ако и на психотерапевт не ходите, ако нищо не правите, за да се излекувате и чакате някой друг - хапче или човек да направи това вместо вас... все болни и психирани ще си стоите, може да ми вярвате напълно. Зорът, който изпитвах, докато се самотерапевтирах предимно, бих сравнила само с болките при нормално раждане. :P

Каква информация ще намерите по някое време от мен като постове в тази тема:

1. Десет ориентировъчни въпроса, с които най - вероятно ще започне и психотерапията ви, ако посетите специалист.
2. Разконспирираните конспирации. Личен поглед и погледа на Т. Тодоров.
3. Какво умение трябва да добиете някъде в хода на психотерапията.
4. Важни постове на Т. Тодоров - копирани плюс линк към тях, както и важни статии, коментари от други специалисти.
5. Поглед над недостатъците при психичните заболявания като на способности, а не като на симптоми на болест.
6. Обяснение на химичните процеси, които протичат вътре в тялото по време на психоза и в нормално състояние.
7. Музика и рисуване. Изкуството като инструмент за успокоение и психотерапия. Писането на стихове.
8. Физически упражнения и идеи за поддържане на здраво тяло. Линкове към храни и напитки, които подпомагат здравето.
9. Общи съвети за поддържане на здравето.
и каквото се сетя още в последствие.
(Моята диагноза през годините от различни психитри - страхова психоза, параноидна шизофрения, биполярно афективно разстройство... Аз смятам, че съм имала ОКР с депресия или генерализирана тревожност. В момента смятам, че съм здрава. Ако имах мечтаната половинка към прекрасните си и съвсем реално съществуващи две дъщери, щях да съм и щастлива.)
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

1. Въпроси за ход на самотерапията : )

Мнение от fantagiro » 13 авг 2015 17:11

1. Какво е било детството ти и взаимоотношенията с родителите ти?
2. Какви книги си чел/а преди да направиш кризата? Какви филми си обичал/а да гледаш? Обичал/а ли си криминални и фентъзи? Чел/а ли си психологични или духовни книги?
3. Какво е отношението ти към Бог и извънземните?
4. За какво си мислеше в дните, преди да направиш кризата? Какви травматични случки си имал/а седмици преди и по време на самата психоза?
5. Как си бил/а във финансово отношение в детството, пък и сега?
6. Имаш ли проблеми със съня?
7. Хранил/а ли си се редовно преди да направиш кризата?
8. Твоите всекидневни страхове кои са?
9. Какво е отключило болестта - стрес събития, употребата на наркотици или физическа травма?
10. Напиши на един лист всички негативни спомени, които имаш от детството до този момент.

За днес сякаш е достатъчно. :P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Да си проведем сами психотерапия. В помощ на заболявания като ОКР, шизофрения, биполярно, ПР...

Мнение от fantagiro » 13 авг 2015 18:30

Докато получавате симптоми е добре да избягвате излишното затрупване от информация, която ви е ненужна към момента. А това означава да сведете до минимум гледането на всякакви телевизионни предавания, четенето на вестници и онлайн вестници, слушането на радио. Най - добре би било да си пускате музика от личния ви плейър.

По време на психоза и най - невинното маркетингово послание ще ви накара да се замисляте, още повече, че всяко едно изречение, направено от маркетолог - професионалист, цели точно това - да събуди определени чувства и мисли у вас.

По - късно сами ще установите, че по - голяма част от информацията, давана по различни медии, ви е напълно ненужна, тъй като в днешно време съществува едно понятие "свобода на словото", което явно включва и свободата на определени не много здрави психически индивиди да развалят магии по пайнера, да предричат всеобщо как ще е положението при лъвовете, девите, везните и останалите 9 броя зодиакални знаци. :P

Всъщност тя и целевата аудитория там е една такава... от незрели пубертети до неузрели психически възрастни индивиди.

Спете по минимум 6 часа, най - добре 8 часа. Хранете се по два пъти на ден. На мен този брой хранения ми е оптимален. Животът ми не може да се определи като здравословен, но пък проблеми с гастрити и язви нямам. Най - добре е сами да определите какво е здравословното количество хранения за вас.

Първото, което трябва да осъзнаете е, че параноидните ви страхове са страхове от Турбалан и баба Яга, но с променени имена.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Да си проведем сами психотерапия. В помощ на заболявания като ОКР, шизофрения, биполярно, ПР...

Мнение от fantagiro » 13 авг 2015 20:33

fantagiro написа:http://sebepoznanie.com/forum/viewtopic.php?f=14&t=787

Чета ви тая тук щуротия и си мисля, че... дори да има такива текстове те са представлявали разсъждения, мечти, проекти как би трябвало да изглежда и с какво да се захранва една летяща чиния, какви трябва да са нейните пилоти.

Същата работа и със скалните рисунки на самолети. Това са били или рисувани птици или скици на един бъдещ самолет.
: )

Когато само аз и ограничен брой хора може да разчитаме даден текст, може да си правим какви ли не бъзици с хората.
fantagiro написа::D господине,аз съм на мнение,че ако си вярвате на щуротиите,за вас съм новата месия и ръка трябва да ми целунете даже! Вече даже медицински доказах как с вярата в духове човек може да държи високи стойностите на допамина...и как с отпадането на вярата в тези неща,причините за стрес намалят на половина,с което допаминът се нормализира естествено.недейте казва,че съм неспособна,биполярните сме с високвисоко айкю. :P
fantagiro написа:Предполагам,че ще ви е интересно да чуете мнението ми за нло-то в Япония... :P на мнение съм,че това са обучителни полети,а зиг загообразните движения-изпълнени от пилот-професионалист. Никой не е счел за нужно д информира просто... Но пък тези полети са удобни,за да се въведат хората в заблуда...бях чела за звездата беталгейзе или нещо такова,как щели да се виждат две слънца и това щяло да бъде знак за нещо... И така сектите ще пребъдат... А второто слънце всъщност-самолет или летящ балон... Един познат миналата година,когато видях светеща топка,го беше снимал по същото време, та бях само развълнувана,че съм с един параноиден страх по малко...вместо да си изкарам акъла,че съм видла нло.
Извадка от разговора ми с Апостолов, който в цялата си кратка красота може да видите тук:

http://puls.bg/forum/viewtopic.php?f=15&t=38898


И още един разговор, в който под налудните твърдения на този господин, съм изложила какво аз мисля по въпроса, най - долу пак има линк, долу горе мисля, че правилно съм удебелила своите мисли след мислите на онзи господин, чиято книга съм чела, но не мисля да правя повече тази грешка, четейки налудностите им в други сайтове:
fantagiro написа:Без да се заяждам, ще кажа какво аз мисля по въпроса.

1.Имате усещането, че някой ви докосва

Много хора могат да се закълнат, че са усетили някой да ги докосва по рамото в празна стая. Според учените, занимаващи се с паранормални явления, това е сигурен признак , че около вас има дух на починал човек.

- Мисля, че беше при първото завръщане на мъжа ми от чужбина, миналата година през зимата или пролетта. Тогава се бях влюбила в Тодор Тодоров и имаше един ден, в който възприех няколко съобщения в повече от него като по - специално внимание от обикновеното, влизаше по - често от сега, усетих разбиране от негова страна, усетих подкрепа, успявах да преодолея мини психозите си без да стигам до психиатър, освен това... от дълго време не се бях усещала щастлива, а неговите появи във форума ме правеха такава. Олекваше ми, когато ми обръщаше внимание и подпомагаше разбирането на състоянието ми. Според мен бях влязла в едно хипнотизирано състояние целодневно, в което се ровех в спомените си, разказвах за живота си, травмите си, всъщност мисля, че тогава точно се бях заровила в анализирането на точно онези събития, които са поставили основата на психичното ми заболяване... Много плаках и имах нужда от прегръдка, а мъжа ми не можех да го понасям точно тогава. Та единият от дните, нещо се бяхме сдърпали пак и той спеше... Тогава точно не помня над какво разсъждавах, но това беше един от първите пъти, в които осъзнах, че не съм виновна за състоянието си, че навсякъде съм постъпвала коректно и че всъщност съм прекрасен и прекалено добър човек дори по - добра, отколкото е трябвало понякога. Тогава си мислех всъщност, че Тодоров смята това за мен. Та имах усещането, че все едно ме прегръща, тогава, когато влезе във форума. Бях му писала за усещията си, за да проверим заедно дали няма телепатия и дали не иска точно в онзи момент да ме прегърне. :P Той каза, че това се наричало автосугестия. :P Аз пък смятах, че може би пък да гледам в бъдещето, ама нейсе... :P Та... смятам, че това усещане, че Тодоров е зад мен и ме прегръща, е било от една страна мечта, от друга страна аз самата се прегръщах мислено и успокоявах себе си. Тогава започнах да уважавам себе си и да смятам, че заслужавам по - добро отношение от всички заради всички качества, които притежавам. Аз си обяснявам този период като регресия, като все едно, че се вкарах сама в хипноза ,онази хипноза ,при която Фройд наизваждал кощеливите спомени и лекувал пациента. Мисля, че успях сама да се преведа през всичко това тъй като бях честна със себе си.
Та... и в момента ако искам мога с лекота да си представя, че Тодоров ме прегръща. Ако вярвах в суеверията, можеше още да се заблуждавам, че иска да се срещнем, ама смята, че не е етично, че е до лудост влюбен в мен, и когато кихна, ме споменава. :P

Понякога имам усещането за баща ми, но смятам, че е защото ми липсва и защото имам предостатъчно спомени с него, за да е усещането толкова реалистично.
Смятам, че тези "усещания" за починал човек като цяло говорят, че липсва много на усещащият го.

Също така... когато Майкъл Джексън почина, няколко дни след това го виждах и в облаците, и в банята на земята, сред разните шарени формички... но си знаех, че това е една моя способност от едно време, след продължително взиране в триизмерни картини, да мога да разграничавам образите мигновено... С плочките е същото, с облаците също. Ако виждах реалистичен, шарен образ на човек, щеше да е друго и щях да се затревожа за себе си. Но обяснението ми за това е, че образите са неясни, човек добавя липсващите контури и опреличава "видението" я на господ, я на Майкъл Джексън.

Няколко дни след смъртта на баща ми, направо го видях седнал под едно дърво, облечен в мръсно зелен панталон и камуфлажен потник и шапка на главата. Тези дни се загледах в дървото, наистина има формата на седнал човек, след като пък с периферията като гледах, все едно едни дребосъци, от които малко ме е срам, че съм дърта кикимора обаче още играя баскетбол, са насядали и ме гледат.

Смятам, че тези "видения" са плод на периферното зрение, не са ясни и човек добавя липсващите части - като лице, ръце и прочие... Освен това "виденията" ми са за не повече от секунда, тъй като след това се обръщам, за да видя ясно.

Между другото, и Майкъл Джексън, винаги, когато си поискам мога да го видя в облаците, стига да изнамеря облак, който да прилича на шапка. :P

2. Усещате парфюма на любим човек, който е починал - ... някой, който е ползвал парфюмът като на вашия близък, е минал наскоро от там...
В другия случай, това са хора, които лесно запаметяват аромати. Биха били перфектни готвачи. Ако съм опитала всички подправки по света, спокойно мога да направя почти всяко или всяко ястие, което опитам в ресторант, или да го наподобя силно. Това се случва при хора с добре развит нюх. Всъщност и в парфюмната индустрия доколкото знам едно време са се тачели много, сега не знам дали е така.
Моето психологично обяснение е пак това... Човекът има силно развита способност да запаметява аромати и също така притежателят на парфюма му липсва много.

Мисля, че и това състояние може да се причисли към автосугестията.



Ако внезапно усетите аромат, който ви напомня за починал ваш близък, то вероятно неговият призрак е близо до вас. Ароматът може да означава, че духът ви пази и закриля.

3. Необяснимо поведение на домашните любимци

Кучетата и котките имат силно развита чувствителност към паранормалното. Когато вашите любимци започнат да се държат необяснимо и странно, то може би те виждат и чуват неща, които вие не усещате. Може би чувстват присъствието на дух в дома ви. Понякога котката сякаш се взира в нищото, но може и да вижда нещо. Свръхестествените способности на животните са ясен показател за наличието на духове.

Котките обичат да гледат в една точка. Усещат земетресенията.... но също и цепенето на дърва в съседната барака, тъй като етажът ми в София има страшна акустика и вибрациите наистина се усилват, дори при цепене на дърва. Котката ми беше пощуряла, пощури и мен, че ще има земетресение, докато не видях, че когато се започне цепенето на дърва, тя се шашка и се ослушва.

4. Психокинетични явления

Много хора съобщават за случаи, в които сякаш усещат присъствие в леглото си, чуват отваряне и затваряне на врати, без да има никой в дома им. Необяснимото включване и спиране на уреди в дома са вече по-страховити прояви, които говорят за присъствието на дух. -

Наистина е страховито, когато телевизора ми започна да се самоизключва. След половингодишни шмекери престана да работи тотално. :P :P :P
Отварянето и затварянето на врати е честосрещан шум в панелните блокове... Освен това личността може да има по - силен слух и да чува тръшването на вратата на комшията, който живее в отсрещната къща...
Фантаджиро ги умее всичките тия неща.


Едно време дядото на мъжа ми ми беше изкарал акъла, идвал да проверява в десет вечерта дали е заключена входната врата. Ако мъжа ми не ми беше казал след няколко дни за това, тогава щях да продължа да смятам, че спец службите ми правят номера. :P :P :P


5. Странни сънища и кошмари

Кошмарите и странните сънища, които са съпътствани от ужасяващи усещания- присъствие в стаята, стъпки и чувство на тежест, също може да са знак, че духовете на ваши близки искат да се свържат с вас.

Дъщеря ми сънува кошмари, когато сме се карали с мъжа ми или съм й се карала в повече аз, или е гледала детско с вампири.

Имаше по едно време ужасни шумове, идващи от тавана. В европея бях писала в последствие, че ако бях сигурна, че не носи зарази, нямаше да убия един плъх в мазето.

6. Необясними усещания

Познати на мнозина са и внезапните усещания- струва ви се, че някой ви наблюдава, появава се усещане за студ или топлина без видима причина. Ако подобни възприятия се появяват често, то може би в домът ви има обитатели, за които не знаете.

Това чувство се наблюдава, когато на лицето с години е насаждано общественото мнение като изключително важен фактор за благоденствието на семейството. Аз често рисувах като малка очи също.
Направо си беше болестно състояние моето, бях ужасена, че точно в онзи момент всички са седнали по пейки и коментират как съм тръгнала с един хаймана "В цяло село е гръмнало, че ходиш с него"... :P Майка ми си беше пуснала "агентите", да ме следят дали ходя все "умната и по черно".
След това страхът от преследване може да се преработи от психиката като "усещане, че нещо лошо ще се случи", сънища, в които аз съм преследвана - повечето ми сънища бяха такива, че и все в София бях, пък то... :P :P сякаш направо съм се стремяла да реализирам сънищата си.

7. Липсващи вещи

На всеки се е случвало да се кълне, че е сложил определена вещ някъде и след това е изчезнала. Понякога това може наистина да е така. Духовете правят това, за да привлекат вниманието ни.

- Нееее, Фантагиро е една такава разхвърляна личност и много забравя от малка ,понеже мозъчето й от край време беше обременено с общественото мнение за нещата и всичко.




Често пъти намирайки се в труден период от живота си или след загубата на близък човек, интерпретираме случващото се с нас и около нас по начина, по който ни се иска и сякаш очакваме да видим духа на човека, който е починал…
- С последното съм съгласна, но .... смятам, че един вярващ няма да обърне внимание на последното ви изречение, господин Апостолов. :P
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ
[/quote]


И целият разговор ето тук: http://puls.bg/forum/viewtopic.php?f=72&t=32216




Линк към другият ми профил, където през нови симптоми открих, че зад НЛО-то се крие просто отражението на самолет или летящ балон: http://puls.bg/forum/viewtopic.php?f=23&t=31503

Не си играя да ги преработвам в статиен вид тъй като не мисля, че е нужно, а и съм достатъчно кратка.
Ако това не е достатъчно, за да спрете да се доверявате на врачки, баячки, разни хора, навиращи налудностите си за истина... сякаш няма смисъл да продължавате да ме четете. В идните седмици ще добавя по този повод и мнението на психотерапевтите по тези въпроси.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Какво представлява психическият и физически тормоз:

Мнение от fantagiro » 13 авг 2015 21:24

Мисля, че е важно за всеки да идентифицира кога в миналото е бил жертва на тормоз. За съжаление родителите също попадат в тази графа, в опитите си да възпитават. В крайна сметка, психотерапията се състои и в това да се преработи стресът в следствие от неправилните постъпки на родителите.

Една идея защита в тяхна, в моя полза е, че за професия "Родител" не се учи, най - често майчинството се представя като един куп от прекрасни моменти и не че не е така, но това е така само, тогава, когато взаимоотношенията с останалите членове на семейството са близко до идеалните. Най - малкото тогава, когато уважението между съпруга и съпругата е взаимно... Съвсем отделна тема трябва да развия, ако трябва да говоря подробно за това.

Въпреки всичко, смятам, че е редно за всяко едно дете да израсте зависимостта си спрямо родителите и уважението към тях да не прераства в преклонение, а също и подчинение.

Всеки човек е индивидуална личност, която има правото да си намери половинка, с близка до неговата възраст, с която да прекара остатъка от живота си. Не смятам, че родителите трябва да се гледат през цялото време.

Всеки един родител е длъжен да се грижи за здравето си така, че да не "висва" на ръцете на децата си възможно най - дълго време. Това не означава, че сега например, когато майка ми е сама, няма да й помагам. Съвсем друго означава. Аз самата съм родител и знам какво говоря.

Та... какво е домашното насилие:

ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ И ПОМОЩ НА ПОСТРАДАЛИЯ
С този материал не претендираме, че изчерпваме темата, и че в детайли е описано всичко което би могло да бъде в помощ на пострадалите. В настоящата публикация ще се постараем да опишем какво преживява жертвата, как да разпознаем, че наш близък е подложен на домашно насилие, как можем да му помогнем и КАК ТОЙ МОЖЕ ДА СИ ПОМОГНЕ?
Какво представлява домашното насилие?
Ако някога сте били удряни, наранявани физически или заплашвани с нараняване от партньора ви, когато той е бил ядосан, вие сте били жертва на домашно насилие. Дори заплахи, които не са свързани с физическо насилие, са знак за проблем.Ако партньорът ви чупи или хвърля предмети, когато е ядосан, той е агресивен към вас.Ако често ви обиждат или ви крещят, вие сте жертва на словесно насилие.Запитайте се дали се страхувате да се приберете вкъщи, защото може да бъдете наранени. Ако отговорът е „Да”, имате проблем. Ако Вашият приятел или партньор: Отнася се с Вас като с предмет, който му принадлежи; Постоянно Ви контролира, заповядва Ви, взима еднолично всички решения, не се съобразява с Вас и не се интересува от Вашето мнение; Държи се жестоко с Вас, лесно губи контрол, хвали се с това, че се държи лошо и с другите; Налага сексуални отношения против Вашето желание и Ви заплашва; Опитва се да Ви манипулира, да Ви изнудва: " Ако ти наистина ме обичаш, ще …" ; Употребява наркотици и алкохол и склонява и Вас да ги употребявате; Счита, че Вие сте длъжна винаги да отстъпвате и да бъдете “послушна“. Ако дори едно от изброените неща се случва с Вас, може да се говори за насилие. Партньорът Ви има склонност към насилие, ако: почти винаги е агресивен; агресивен е по отношение на домашните животни; в миналото му има криминални епизоди; подвластен е на бърза смяна на настроението си – от спокойствие до ярост; обвинява Вас за всички проблеми; заплашва да се самоубие, ако го напуснете; винаги е ядосан на някого или на нещо, чупи и хвърля вещи.
Като говорим за домашно насилие, можем да го систематизираме по следния начин:
Физическо насилие
Блъска Ви, нанася Ви удари;Хвърля предмети;Заплашва Ви с оръжие или Ви наранява с него; Физически възпрепятства опита Ви да напуснете дома си; Заключва Ви някъде; Отказва да Ви помогне, когато сте болна, наранена, бременна; Възпрепятства опитите Ви да потърсите медицинска помощ; Бие децата; Заплашва с физическо насилие Вашите роднини и приятели;
Сексуално насилие
Принуждава Ви да се събличате против волята Ви; Принуждава Ви към полово сношение против Вашата воля; Принуждава ви към полово сношение след побой; Извършва половите сношения с особена жестокост; Умишлено Ви лишава от сексуален контакт; Проявява изключителна ревност и Ви обвинява в любовни връзки с кого ли не; Принуждава Ви да гледате и/или да повтаряте порнографски действия;
Емоционално насилие
Постоянно Ви критикува, крещи и/или отправя всякакви обидни думи или квалификации Игнорира Вашите чувства; Подиграва се на Вашите убеждения; Забранява Ви да ходите на работа; Манипулира Ви, използвайки лъжа; Обижда Вашите роднини и приятели, за да ги отстрани от живота Ви; Отказва да излиза с Вас и да се срещате с други хора; Пречи Ви да поддържате отношения с Вашите роднини и приятели; Не Ви позволява да се обаждате по телефона; Изцяло контролира семейния бюджет и сам взема финансовите решения; Присвоява си всички семейни доходи, въобще не дава или дава не достатъчно пари за домакинството; при това самият той не пазарува, но Ви обвинява, че не се грижите за семейството; Унижава Ви пред хора; Заплашва да си тръгне или да Ви изгони от къщи; Заплашва да Ви вземе децата; Системно и несправедливо наказва децата или не Ви допуска до тях;
Защо не бива да се премълчава домашното насилие?
Има няколко повтарящи се сценария при които жертвите се опитват да убедят себе си, че не са били жертва на насилие:
Мислите, че той е прекалено мил, за да е насилник. И вероятно той е такъв, когато не ви наранява, но това не означава, че не сте наранявана. Някои изглеждат толкова мили с другите хора, когато са в добро настроение или когато прикриват гнева си, но когато изгубят търпение, са склонни към жестокост. Смятате, че вината е Ваша. Това се среща много често. Хората обикновено обвиняват жертвата за насилието, на което тя самата е подложена.
ЖЕРТВИТЕ НЕ СА ПРИЧИНАТА ЗА НАСИЛИЕТО!
Дори и единичен случай на физическо насилие или заплаха с физическо насилие би могъл да е достатъчен, за да се установи контрол над партньора. След това тази власт би могла да бъде затвърдена чрез контролиращи поведения, които изключват физическо насилие. По този начин устните заплахи са достатъчни, за да може насилникът да затвърди своя контрол, без фактически да нарани тялото на жертвата.
В много от случаите на домашно насилие жертвата си повтаря, че той ще се поправи и ще стане по-добър. Това става, когато сте осъзнала, че сте жертва на домашно насилие, но смятате, че то е единичен случай. Много е опасно да мислите по този начин. Ако някой е дръзнал да Ви нарани веднъж, той ще го повтори Въпросът не е дали това ще се случи отново, А КОГА? Единственият начин да се прекрати порочната практика е да потърсите квалифицирана помощ.
Преди всичко разберете, че Вашият мъчител в крайна сметка е слаб, а не силен. А ако Вие понасяте неговото унижение мълчаливо и покорно, то Вашето търпение може още повече да го раздразни и да укрепи чувството му, че всичко му е позволено.
АКО НАСИЛИЕТО ВЪВ ВАШЕТО СЕМЕЙСТВО СЪЩЕСТВУВА ОТДАВНА и насилникът вече е свикнал с Вашата покорност, съпротивата може само да го провокира за по-решителни действия – може да се стигне дори и до убийство, породено от страха, че неговата “вещ” се е изправила срещу него. В такава ситуация преди всичко си изяснете за себе си какво Ви е заставяло толкова дълго време да живеете с човек, който през цялото време е издевателствал над Вас. Време е да се замислите за това, как да се отделите от Вашия насилник. И дори ако сте финансово зависима от него - решете кое Ви харесва повече: да бъдете материално осигурена, но да Ви унижават, или Ви е време да станете самостоятелна и силна личност.

Как да бъдем полезни на човек, станал жертва на домашно насилие?
1. Да бъдем разбиращи
Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да й покажем, че сме на нейна страна. Да й покажем, че смятаме нейните чувства за разумни и нормални. Да дадем време на жертвата да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си и да се опитва да оправи отношенията си с него. Да не я притискаме да взима бързи решения. Да я оставим да говори за емоционалната страна на своята връзка с партньора. Да не я критикуваме за това, че живее с този партньор-насилник. Да опитаме по-скоро да й обясним, че ако не бъдат взети някакви мерки, насилието ще прогресира.
Да й помогнем да наблегне на позитивното в това, което се случва. Не трябва да й казваме, че е длъжна да стои при партньора си заради децата, напротив. Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и смелост да говори. Защото това показва, че тя усеща семейството си като вредно и неподходящо както за собственото й психично здраве, така и за нормалното израстване на децата й. Фактът, че тя споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за себе си и за децата. Трябва да уважим потребността й да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това.Да и помогнем да се свърже със служби, които подкрепят хора, преживели насилие Проучете какви организации за подпомагане на жертви на насилие са на разположение в града или в региона. Разкажете й за тях. Съобразете се с потребностите на човека и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, ако има такива. В случай, че се опитвате да помогнете в ситуация на психологическо или физическо насилие, убедете жертвата да потърси помощ от полицията.
Какво бихме могли да и кажем?
Изразявайте ясни и кратки послания, като например:Насилието винаги е неприемливо. Никога няма основателно извинение за него. Сигурността на жената и на децата е от първостепенно значение. Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи единствено партньорът. Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото поведение. Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието. Жертвата не е сама с проблема си. Насилието не е загуба на контрол. Това е поведение, с което си служат хора, за да контролират другите. Насилието носи травматични последствия за децата.
Съгласно Закона за защита срещу домашното насилие, да биеш партньора си е престъпление. ЗАЩИТА ПО ТОЗИ ЗАКОН МОЖЕ ДА ТЪРСИ ВСЯКО ЛИЦЕ, ПОСТРАДАЛО ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ, ИЗВЪРШЕНО ОТ: СЪПРУГ ИЛИ БИВШ СЪПРУГ; ПАРТНЬОР, С КОГОТО ЖИВЕЯТ НА СЪПРУЖЕСКИ НАЧАЛА; ПАРТНЬОР, ОТ КОГОТО ИМА ДЕТЕ И ДР.
Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе мерки. Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато полага усилия в тази посока, тя става по-уверена във взимането на по-смели решения.
План за безопасност
Обмислете детайлно своите действия при опасност от повторно насилие, направете си план за безопасност и се подгответе за неговото изпълнение. ПРИ ОПАСНОСТ ВЕДНАГА ПОЗВЪНЕТЕ НА ПОЛИЦИЯТА. Ако нямате възможност да направите това, съседите могат да го сторят вместо Вас. Договорете се със своите съседи да извикат полиция, ако чуят викове от Вашата къща или апартамент. Научете телефоните на местните служби, които могат да Ви окажат необходимата подкрепа (кризисен център за жени, телефон на доверието и др.). Разкажете за насилието на тези, на които се доверявате (приятели, роднини).Подгответе си място, където бихте могла да отидете в случай на опасност. Ако не можете да избегнете спора или инцидента, постарайте се да изберете такава стая за провеждането му, от която можете лесно да избягате в случай на необходимост. Старайте се да избягвате споровете в стаи, които нямат достъп до външни врати (като например банята или кухнята, където има остри и режещи предмети). Обмислете как можете бързо и безопасно да напуснете дома си. Определете кои врати, прозорци, стълби подхождат за това най-добре. Предварително оставете при Вашите приятели или роднини резервни дрехи, важни документи, номера на телефони, необходими лекарства, и др. Постарайте се да унищожите всички възможности, които биха помогнали на Вашия насилник да Ви намери (бележници, пликове с адреси и т.н.).
Ако ситуацията е критична, напуснете дома си незабавно, дори да не сте успели да вземете със себе си необходимите вещи. Помнете, че Вашият живот е в опасност! Когато напускате дома си, направете всичко възможно да вземете децата със себе си. Ако сте бита или насилвана, незабавно си извадете медицинско свидетелство. Какви са естествените реакции на жертвата на домашно насилие?
Страх, безпомощност, тъга, вина, срам, гняв, разочарование, надежда за бъдещето, за по-добри времена.
Вие може да имате и физически усещания, които да са свързани или не с описаните чувства. Понякога те възникват много месеци след дадена кризисна ситуация. Някои общи усещания са: умора, безсъние, кошмари, неопределено безпокойство, неясни мисли, влошаване на паметта и концентрацията, виене на свят, сърцебиене, треперене, затруднено дишане, пристъпи на задушаване, тежест в гърлото, мускулно напрежение, което може да доведе до главоболие.
Вероятна е промяна и в социалните отношения
Може да се появи напрежение в отношенията с вашите роднини. Добрите отношения с децата могат да преминат в конфликтни. Може да чувствате, че даже и незначителните неща ви изваждат от равновесие, вие не можете да реагирате така, както очакват от вас любимите ви хора и смятате, че в общуването от вас се изисква твърде много.
Последици от насилието при жените
Мълчанието:
Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието на жената.
Причините:
Вменяване на чувство за вина у жертвата. Признаване на собствената слабост първо пред себе си, а след това и пред външния свят.
Резултатът:
Отключване на психично заболяване. Жертвата се превръща в насилник. Изграждане на идентичност на жертва.
Вътрешното противоречие:
Породено, от една страна, от желанието на жената да “забрави” за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило. От друга страна, потребността да говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени.
Вината:
Общоприетата норма, че жертвата е виновна, се преживява като лично убеждение. Жената, която е била обект на насилие, живее с мисълта, че тя го предизвиква. Вярва, че ако се промени и стане “по-добра”, насилието ще спре.
Загуба на вярата в себе си:
Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна, „дефектна“.
Състояние на зависимост:
Жените, жертви на насилие, се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жената да остане при насилника.
Противоречиви чувства:
Често жената, жертва на насилие, все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост я прави нерешителна.
Промяна в междуличностните отношения:
Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразява в убеждения като: “Всички мъже са еднакви”; ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същият като предишния”; “Никой не може да ми помогне” и не на последно място МИСЛИ И ОПИТИ ЗА САМОУБИЙСТВО!
Кризата:
Емоционалното състояние, в което изпада жената след акт на насилие, често се описва като криза. В такова състояние емоциите са много интензивни, страховете са засилени и жената е объркана. Не забравяйте, че винаги може да намерите човек, който да Ви помогне. Затова Ви молим, когато сте жертва на домашно насилие, да потърсите помощта на полицията и на специализираните организации, които оказват съдействие на претърпели насилие лица.


Източник: https://www.facebook.com/sdvr.stolichna ... 61604587:0
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

УРОЧАСВАНЕТО

Мнение от fantagiro » 13 авг 2015 22:44

Децата до 1 или 2 години, доколкото съм чела са с нерегулирана нервна система.
От тук следва, че те могат много по - лесно да вдигнат температура, отколкото който и да е друг.
Затова с децата, когато са малки, трябва да се отнася всеки внимателно. Да не се пощипват, да не се хапят, защото това ги стресира, особено, когато вашата радост ги накара да заплачат.
Гледам, тук, този темерут свекър ми, най - често такава е радостта му - да те пошляпне, щипне, подръпне, докато не се разревеш. Явно все още му се ще вътрешно да си докаже, че той е по - силният, властният и т.н....
Освен неправилно отношение спрямо тях, един неусетен пълен с ако памперс, също може да е причина за урочасването.
Аз съм наблюдавала, че тия от старото поколение, тръгнат ли да се радват на дете, все едно се радват на куче, на коте, дърпат, хапят, дразнят....
Когато емоциите са в повече при бебето, то може да развие температура, не защото е урочасано, а защото някой е прекалил с мечешкото радване.
За пример: Когато на мен емоциите ми дойдат в повече, задължително имам лека температура... Най - често до дни развивам вирус, както в момента - хрема, кашлица и температура. Че и схванат врат, да му се невиди!\Най - логичното и просто обяснение е, че когато някой от старото поколение тръгне да се радва на бебе или малко дете, не се спира дори, когато то се разреве с цяло гърло, считайки че така му развива дробовете. Примерно. Да обаче при мен неистовото крещяне в съчетание с рев възпалява фаригнса ми и развивам фарингит, от който температурата ми стига до 37-37,1 градуса, ако не я лекувам и повече. Един човек, който не се замисля много, ще каже, че бебето е урочасано. Не че няма известна доза истина, но тя е вече напълно обяснена с медицински, а не с магически термини.)
§§§
Детето, за тия пенсионери, до 7-та му година е парче месо и "нищо не разбира". Наблюдавала съм с очите си как се говори на най - различни теми, които не са за ушите на едно малко дете до 7 години.
Сега всички казват, че новите деца сякаш с висше образование се раждат. Това е така, защото новите майки ги възприемат като същества с мисли и емоции, и им се обръща повече внимание.
Още повече, едно време боят е бил нещо нормално, както към деца от родители, така и от учители към деца, така и от мъжа към жената.... И това неминуемо се оказва "пренос на психопатия", в по - малка или голяма степен.



Да видите как протича по принцип при мен майчинството:

За връзката между психичното състояние на майката и плода по време на бременност, не съм особено съгласна, защото по време на втората ми бременност, голямата ми дъщеря имаше стафилококи. Бяхме пред влизане в болница, аз в потрес, недоспиване, едва дишаше, с подути лимфни възли - сливиците, стафилококова ангина беше. Удържах положението от вкъщи, геройче съм си, ама защоо изпуших така, да му се невиди!
До преди да направя първата нервна криза, бях се превърнала в термометър. с разлика от 0.01-2 грешах по отношение на термометъра. Дъщеря ми мразеше да й меря температурата, а аз и досега анално не съм поставяла термометър, за разлика от повечето майки. После се чудят за ГЛРто на всички.
Та второто ми дете, се роди живо и здраво. Благодарение на това, че ядях като за двама, възможно най - здравословно - плодове, месо, зеленчуци, пък че и шоколад много.
Храненето по време на бременност оказва много по - голямо влияние на детето, отколкото психичното състояние.
Психичното състояние на майката и околните се отразява на детето едва известно време след раждането му.
Това от моя личен опит.

Цялата тема в другия ми профил: http://strahove.evropea.com/index.php?topic=792.0

НАСИЛИЕ НАД ДЕТЕ... или как са се отнасяли с мен като малка. Това са нахвърляни мисли в европея, които сега просто допълних и изчистих от ненужното.


Насилие над дете е:
- когато възрастен си играе с дете - щипе го, хапе го, стиска го и това продължава, докато детето не се разплаче... Едно действие е игра, докато и на двете страни им е приятно. Сега... някой да не вземе да отиде в другата крайност и да обяви педофилията за нормална.

- човекът, който се грижи за детето, има правото да го оставя да плаче, защото.... аз получих възпаление на бъбреците, защото не смеех да оставя голямата си дъщеря сама, първите шест месеца, и по инерция стисках до последно. /Е трябва да добавя фиксирането върху един болящ ме зъб, чрез ТЕС и в последствие възпаление на още два, три зъба, нещо като ноцебо ефект въпреки засиленото потупване тук и там. /Също така.... няма начин да си свършиш домакинската работа, ако си постоянно около детето си. Затова към края на първата му година, къщата се обезопасява максимално, за да може детето свободно да се разхожда в нея и дори и да падне някъде, да няма ръбове, все пак... деца, които падат, стават с по - стабилна походка след това. Също... с лазенето се развиват мускулите и на ръцете, и на краката. Полезно е, затова подът трябва да е дезинфекциран добре.
- насилие е да го насилваш за свободноизбираеми предмети. Най - добре се получава, когато детето за известно време има възможността да наблюдава за малко свободноизбираемият предмет и само да изяви желание за него. До момента това е моята успешна стратегия, детето ми да учи това, което аз искам. Grin Прилича на манипулация, но всъщност е желание от детето ти да стане свестен човек.
- насилие е да изискваш от детето си максимални оценки. За един родител целите трябва да са подредени така: здравето и щастието му, после всичко останало. Работата трябва да е балансирана със забавления. Затова свободноизбираемите предмети са по желание на децата! Би било хубаво, в училище, в детската, навсякъде... да се организират нещата така: в продължение на 2-3 седмици за по час на седмица се предлагат различни свободноизбираеми предмети и децата вече си избират кое им приляга най - много.

Шамарите през лицето.... са като да си изпуснеш телефона, който е с финна структура... Това е. На мнение съм дори, че част от причините за поява на епилепсия се крият в удари през лицето. Другата част е изключване на съзнанието, когато е подложено на силен стрес и прекомерно физическо натоварване. Твърдя това с голяма доза увереност. Всеки, който има епилепсия, трябва да си проведе психотерапия, за да види след какви ситуации има пристъпи, за да ги избягва. Често... манията да се върши например физическа работа или физическо забавление до изнемога може да доведат до припадъци.
Шамарите по дупето... пак не са за препоръчване и ако ги има, пак си търсете вината у вас и пенсионерите около вас.
Ако някой иска да възпита сина си като мъж да го направи доблестен по характер и да го запише на боен спорт.
Насилие над дете е и някоя бабичка или дядка задължително искат детето да ги целуне, да дойде при тях... Ако внучето ви не иска да дойде при вас, не е зле да си зададете въпроса "защо?", пенсионери.
Освен всичко друго, последно прочетох, че болестта "Червен вятър" е следствие от стафилококи или други коки, което съвсем ме изправя на "нокти", когато някоя мърляво изглеждаща и болнава бабичка посегне да целува мен или децата ми. Съжалявам, но ако знам, че мириша на пот, ще вляза да се изкъпя. Преди да гушна бебе, задължително си мия ръцете, въпреки че може да не съм пипала нищо мръсно.
http://strahove.evropea.com/index.php?topic=796.0

Малко се отклонявам от темите, но този път мисля, че е само и единствено полезно за вас.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

НАСИЛИЕ НАД ДЕТЕ

Мнение от fantagiro » 13 авг 2015 22:50

Насилие над дете е и да бъде принуждавано да пише с дясната ръка, след като на него му е удобно с лявата. Ако някой иска повече подробности около пораженията, които може да нанесе тази постъпка, да пита. А и го има разяснено някъде в дългата версия. Мисля, че с това е поставено началото на неврозата ми, а това е някъде към 1.9 годишна възраст... Знам, че съм се изпускала нощно време вече като по - голяма, освен това си смучех долната устна и си въртях косата, още си я въртя всъщност, когато мисля, до възраст, че да имам спомени от това. Смятам, че зад тези тикове се е криела неврозата от това, че ме принуждават да пиша с дясната ръка, обявявайки лявата едва ли не за грешна, лоша ръка. Представяте ли си какво е за едно дете да му обявят напълно здрава част за лоша, понеже на някой така му е скимнало преди време, понеже бил неинформиран религиозен психопат?! Така се клеймосват напълно здрави деца, само защото повечето хора пишат с дясната ръка.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ ПО ВРЕМЕ НА ПСИХОТЕРАПИЯ. ВАЖНО!!!

Мнение от fantagiro » 13 авг 2015 23:15

Значи... както писах, сядате и си написвате някъде, на скришно място, където може да четете само вие, всички травматични спомени, които имате. След това... се опитвате да си отговорите на въпроса как бихте постъпили ако вие сте на мястото на човека отсреща, а той на вашето място, как бихте постъпили вие като един вече зрял, възрастен и отговорен човек. Пример от мен:

Имам си един спомен как нахълтах в банята, тъй като по някаква причина - примерно преминаващ трактор, не чух, че в банята се къпе някой и видях баща ми по гол задник. :P Ефектът от цялата тази работа беше, че той ми се скара друг път да съм чукала преди да вляза, а отгоре на всичко майка ми ми се скара, че проявявам интерес към баща си повече, отколкото трябва.

Точно този спомен терапевтирах с помощта на Димо Станчев. Неговите думи бяха, че... е баща ми е можел чисто и просто да сложи ключалка на вратата. От там нататък на мен ми хрумна, че всъщност е можело тази случка да премине и без никакви коментари или със смях. Преди две години дъщеря ми, понеже свекърва ми реши да показва новата ни баня на една роднина, отвори вратата, незнаейки, че мъжа ми се къпе вътре. Моята реакция беше смях с дъщеря ми, че е хванала баща си по без гащи.

Мнението ми на възрастен е, че при условие, че живеем заедно е невъзможно да няма такива ситуации понякога. Любопитството на детето не трябва да се ограничава, по - скоро се обяснява постепенно защо е нужно някои части от тялото да остават скрити.

Във вашите си спомени е много важно да можете да си отговорите как бихте постъпили точно вие... и да отправите мислена критика към човека, който ви е травмирал.

Спомени, които преди са ми се стрували незначителни, сега считам за основополагащи за психичното ми разстройство. Щом ги има в главата ми/вашата глава, значи са важни, значи нещо не е преработено, както трябва.

Този пример ще ви е полезен в случай, че нямате възможност по някаква причина да посетите психотерапевт.

Идеален вариант е, когато се ровят травмиращите спомени да има някой, който да ви е подкрепа, защото на мен ми беше нужно доста време, докато свикна с мисълта, че не съм виновна изцяло за сегашното си положение, а по - скоро вината се разпределя по равно или не толкова по равно между мен, родители и... телевизия в частта с опитите за пробутването на паранормалните явления за истина. От известно време насам наблюдавам, че в някои телевизионни предавания се тревожат, че с обявяването на водата от някой кладенец за свещена, много хора може да решат вместо да посетят лекар, да разчитат на тази вода, което в някои случаи може да се окаже изключително животозастрашаващо.

С психотерапевт, или самостоятелно постепенно ще изградите самостоятелна гледна точка за всичко. Целта е след известно време да нямате нужда от психотерапевт и да можете напълно самостоятелно да вземате решения без особени проблеми. Тоест... да станете отговорен, възрастен човек.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Психотерпията през погледа на психолог - психотерапевт

Мнение от fantagiro » 14 авг 2015 00:28

Това са постове на многоуважаемия :P , които съм счела за важни. Важно е да знаете, че имаше един момент, в който ми беше трудно да разбирам всичко. Макар че са написани малко на висок стил, в моментът, в който можете да разбирате какво пише Тодоров, защо, защо задава точно определени въпроси и... когато могат да се отнесат до вас, да им отговорите конкретно и адекватно, това трябва да е сигнал, че сте започнали да се окопитвате, тоест да се оправяте. Целта в една психотерапия, лично според мен е да бъде разбрана, да се подходи към нея като към предмет, който не се назубря, а се разбира и така се научава. В крайна сметка след изучаването на този предмет би трябвало да може да разбирате себе си. :P



" В търсене на решение на проблема психиатричната наука се е обърнала и към източните философии, религии, към историята на различните цивилизации, в частта лечение, окултизъм, упойващи вещества. В САЩ, например, в дрогериите продават книги с дискови на методи за преодоляване на ПА и ПР , с гаранции за връщане на парите."

Няма такива неща. Психиатрията и окултизма са несъвместими неща. Както и психотерапия и окултизъм!

Всички научно базирани психотерапии споделят една топография на личността. В това няма разногласия. Разликите са в какъв нейн аспект ще насочат активността си.

- симптомът - тава е способността личността да създаде равновесие, без значение дали вътрешно, или със себе си и средата. Симптома има винаги функция, роля, цел! Той е "балансьор" на цяласа система.
- симптомонасочените терапии, без значение какви и терапевтите, които ги използват, много добре знаят, че отнемането, "изрязването" на симптома, ще наруши това равновесие, и знаят, че след това трябва да последва вторична интервенция, за да може да се изгради поведение, мислене, изобщо стратегия, която да балансира отново системата, тъй като симптома вече го няма;
- дълбинната терапия, не тръгва от постановката, че симптома непременно трябва да изчезне днес, или утре, напротив. Там постановката е да се разбере, каква роля играе, и какво равновесие внася по отношение психичният баланс. След като това се осъзнае човек сам предприема стъпки към това съзнателно да изгради баланса и следователно не се нуждае от симптома за помощник;

Ще дам един пример. Представете си жена, която получава ПА всеки път когато има опасност да осъзнае своята агресия, към мъжа си, детето си, социалното си положение, на майка, съпруга, домакиня и т.н. ПА и помагат да преживее разочарованието от всичко това без изобщо то да навлиза в съзнанието и. Тя много обича мъжа си, детето си, всеотдайна майка е .... но атаките и са винаги като се прибира, като се налага да пренебрегне себе си за сметка на детето, мъжа си, задълженията си и т.н. Ако питаме тази жена как се чувстваш у вас тя ще отговори "Страхотно! Само ако не бяха тия ПА!"
Нека си представим, че тази жена се подложи на симптомонасочена краткосрочна терапия. Там симптомите ще и бъдат отнети. Но как тогава тя ще превижява гнева си, агресията си в общуването ... Другият вариант е да осъзнае колко недоволна е от живота си всъщност, но това е трудно. Най-вероятното нещо е ако и се отнемат симптомите и тя не разполага с други средства освен със симптомите си да удържа това, да изпадне в депресия. Там няма нито нужди, нито желания. Това е следващият начин да се справи със своя вътрешен конфликт. Много опасен от терапевтична гледна точка начин, защото депресията е много по-трудна за терапевтиране.
Да предположим, че жената живее със съзнателен конфликт в себе си, по отношение на своя живот - знае какви са истинските и нужди, но няма как да си остави децата, няма как да се развика на мъжа си че .... примерно работи в чужбина за да издържа семейството, а тя трябва сама да се занимава със всичко - деца, родители и т.н. Тя получава ПА в моментите гогато искам и трябва забочнат да се "борят" в нея. Тези моменти най-често са когато има силна нужда от нещо, но реалността я заставя да върши нещо съвсем различно. Така от една страна има гняв към живота, който няма как да се промени и страх, че ако продължава да не следва нуждите си символично може да се "стопи", да умре. Това е дилема, вцепенение, ни напред, ни назад, безисходица. Поне в нейните преживявания. Получава ежедневно ПА, особено когато горния съзнаван конфликт е изострен. Тъй като той е нерешим, се проектира върху телесното, защото все пак там нещата са по-решими - сърцебиене, замайване и т.н. Така отново истинската постановка остава на заден план и се изгражда идеята " всичко ми е ОК стига да не беше тоя страх че ще умра, ще м исе пръсне сърцето и т.н.
Ако тази жена реши да се подложи на кратка, насочена към симптомоотнемане терапия, какво би могло да се случи. След като се отнеме нейната единствена възможност да балансира по отношение на своя вътрешен конфликт, след като симптомите бъдат "изрязани" конфликта спокойно може да излезе навън. Така тя вече ще трябва съзнателно да се сблъска с реалният конфликт искам-трябва, като няма да има средствата с които до сега е разполагала - симптомите. Така е много възможно да се скара с мъжа си, да започне да следва единствено собствените си потребности, да влоши отношенията с приятели, близки роднини .... да стане "нов човек". Това тя ще преживява като нещо страхотно, но тъй като няма границите във взаимоотношенията си /ако имаше нямаше да изработи първоначално симптома/ конфликта от вътрепсихичен ще се измести в междуличностен. В крайна сметка това също ще бъде трудно преживяване, но вече не спрямо телесното здраве и симптоми, а при взаимоотношенията с другите. Много вероятно е тази жена да се отдръпне от социални взаимоотношения, поради неспособността си да слага така необходимите и адекватни социални граници в общуването. Това отдръпване би могло отново да премине в депресия.

Поради всички тези причини, всяка една терапия, която е свързана с отнемане на симптома, знае че трябва след това да последва вторична интервенция, за набавяне на вторичните ползи, които досега симптомите са набавяли. Включително и хипнозата, понеже тука започнахме да я спрягаме често. Ако човек се остави в неговата еуфория от това, че вече няма симптоми и че е "нов" човек, липсата на границите, които до сега симптомите са въвеждали насила във взаимоотношенията, могат да го тласнат в другата крайност, която отново е свързана със страдание. Ако ПА, карат човек да е учтив, отстъпчив, страхлив, то тяхното отнемане може да го тласне към прекалена откритост и конфронтация, прекалено агресивна настъпателност, която извън рамки, веднага ще го тласне веднага в междуличностни конфликти. Вторичната терапия след отнемането на симптомите в случая би трябвало да бъде "новото Аз" да намери новите си граници.
В този смисъл психотерапията е сложен и труден процес без значение от метода. Всички методи целят нещо добро, стига да се използват от обучени специалисти - психотерапевти.

http://strahove.evropea.com/index.php?t ... 8#msg15398

Аз не мисля че либидото е водещо все пак, но неврозата видимо се отразява и на него. Като казвам разстроено се мъча да избягам от суха терминология, която трябва да използвам. Предполага се, че щом има задръжка на агресивният импулс ще има и на сексуалния и на останалите. Какво имам предвид: появява се агресивен импулс, за който има забрана да излезе и бива изтласкан. Характерното за импулсите е, че те са една необуздана енергия, която иска да излезе. Минавайки обаче през различни "цензури" тези импулси, или не излизат, или излизат в силно "деформирана форма". Точно по тази деформация терапевтично може да се разбере всъщност през какви прегради и цензури е преминал импулса за да е видоизменен по съответния начин или да липсва. Какво означава да е видоизменен. Тук малко суха материя няма как:

Изтласкване

Изтласкването е селективно (избирателно) забравяне на материал, свързан с конфликт и стрес. Два момента трябва да се отбележат по отношение на изтласкването. Първо, изтласкването е мотивирано селективно забравяне: то е загуба, чиято цел е селективно да елиминира от съзнанието спомени или свързани асоциации, които карат човека да преживява конфликт или стрес. Второ, изтласканият материал не е загубен, а по-скоро е съхранен в безсъзнателното. Ако негативното чувство, свързано с материала, се елиминира, някога изтласканият материал може да се върне в съзнанието, без да трябва да се учи наново.

Потискане

При потискането човек избягва стресиращи мисли, като не мисли за тях. Тъй като е трудно да не се мисли, потискането обикновено включва мислене за други, нестресиращи неща, които могат да заменят стресиращите мисли - факт, който кара някои автори да наричат това избягващо мислене или отклоняване на вниманието. Потискането се различава от изтласкването по това, че при потискането предизвикващата стрес мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в безсъзнателното, както е в случая с изтласкването.

Отричане

При отричането човек не обръща внимание на предизвикващите страх аспекти на ситуацията и променя интерпретацията на ситуацията така, че я разглежда като по-малко заплашителна. Отричането се различава от потискането по това, че човек селективно обръща внимание и интерпретира наново, а не изличава преживяването от съзнанието си. Тъй като интепретирането наново играе основна и уникална роля при отричането,някои изследователи използват термините предефиниране и преоценка като "етикети" за тази защитна стратегия.

Регресия

Понятието за регресия приема, че когато е изправен пред конфликт, стрес и особено фрустрация, човек може да се върне към по-ранен етап от живота, в който е имал сигурност, за да избегне настоящия конфликт или стрес. Фройд идентифицира два типа регресия. При обективната регресия фрустриран човек, опитващ се да получи удовлетворение от обект (или човек), може да се върне за това при обект (човек), от който преди се е получавало удовлетворяването. При регресията на нагона човек, фрустриран по един нагон, може да получи удовлетворяване, като работи за удовлетворяването на друг нагон.
/определенията са с някои неточности, но са взети от укипедия за по-лесно/

Това с по няколко думи са основните защитни мерки, които психиката предприема срещу "доказано зловредни" импулси. При тревожните личности се наблюдва по-сериозна "селекция" на правилни и неправилни импулси. Тук влизат агресивни, сексуални, на страх и т.н. Когато импулсите преминават през повече "препядствия" те променят първоначалния си облик. Да се "настроят" означава първо да се анализира каква е разликата на входа и на изхода на самият импулс, колко е "цензуриран". Колкото повече е цензуриран неговото задоволяване е по-затруднено, съответно се увеличава фрустрацията. Важно е да се знае че всички видове цензури и защитни мерки са били предприети за да се облекчи по някакъв начин психиката, а "лошите" последствия са вторичен страничен ефект /каквото е и ПА/ от предприетите защитни мерки спрямо импулсите. Да не забравяме точно този механизъм се бори да оцелее в терапията и прави всичко възможно да прикрие своето действие, без съзнателната воля на човека. Именно за това сериозната психотерапия изисква време и се напредва бавно при нея.
Терапевтично, няколко въпроса са важни: каква е била причината за издигане на точно едикоя си "цензура", защо даден импулс е преживян, като опасен /какво неудоволствие е преживяно при неговото задоволяване/ и спрямо него се прави презастраховка за бъдещо появяване, и най-вече кой е първоначалния импулс, тъй като ние наблюдаваме само слабо "ехо", което е останало от него. Целта на терапията е да се смекчи цензурата, която изменя импулса, за да може да бъде задоволен в по-оригинален вид. Когато се отмени действието на защитнат мярка отпадат и "страничните ефекти" от които всъщност страда човек. Терапевта внимателно наблюдава, кои импулси липсват, а би трябвало да ги има. Всички сме виждали едни много учтиви хора, които никога не проявяват агресия. Въпроса е, тъй като всеки човек има по условие агресивни импулси, къде са те? /импулсите може да са не само агресивни а всякакви/
Психоанализата много разчита на това което се случва между терапевта и клиента, т.е. аналитика "разчита" това в самият контакт. Ако аналитика провокира пациента, а той не реагира агресивно /което е нормално за ситуацията/ въпроса е къде се е "утекла" неговата агресия. В психодинамичната психотерапия, която използва голяма част от психоаналитичната теория се вземат все пак доста повече допускания и практически похвати. Целта остава обаче непроменена от над 100г. - да се озъзнае връзката:
първичен импулс - страдание - защитна мярка - последващо вторично неудоволствие

Вторичното неудоволствие е това, от което човек страда и заради което търси психологична помощ. Той е "сляп" за останалата част. Идеята на горния механизъм е да го защити от нещо, но без неговото знание за това.
Подобрението идва винаги, наблягам на винаги, когато се осъзнае горния механизъм, намали се цензурата спрямо импулса и той бива задоволен, какъвто и да е той.

http://strahove.evropea.com/index.php?t ... 61#msg4861


Не мога да намеря един пост, обясняващ избирателното мислене, но мисля, че то доста добре е обяснено в уикипедия под наименованието когнитивен дисонанс:

Когнитивният дисонанс е състояние, характерно със сблъсък в съзнанието на индивида между неговите знания, убеждение, нагласи и новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи. Теорията за когнитивния дисонанс е изградена върху допускането, че човек е мотивиран да поддържа съгласуваност или консонанс между двойки релевантни когниции, като понятието когниция се отнася до всяко познание или убеждение за себе си, за поведението или средата. Когнициите X и Y се считат за дисонантни "ако не-X следва Y"

Понятието въвежда през 1956 г. Леон Фестингър (ученик на Курт Левин), като така обяснява динамиката на личните убеждения като начин за отстраняване на смислово конфликтни ситуации.

Когнитивният дисонанс е описан в книгата на Фестингър "Когато пророчеството не се сбъдне" (When Prophecy Fails), публикувана през 1956 г. В нея той описва динамиката на убежденията и поведението на членове на последователи на култ към НЛО. Когато се оказва, че в предварително обявения ден, Земята не бива нападната от извънземни, много малка част от членовете на култа признават заблудата си, докато по-голямата част започват да вярват, че извънземните са отменили нападението заради тяхната вяра и действията, които са извършили, като така са спасили човечеството от гибел. Така Фестингър описва ситуация, в която индивидът е повече склонен да "напасне" реалността към убежденията си, отколкото да приеме нови факти, които им противоречат.

Възможно обяснение на този феномен идва и от теорията за Аз-концепцията, според която индивидът поддържа позитивна представа за себе си и информация, която противоречи на тази представа, бива отхвърляна или адаптирана, за да послужи за подсилване на позитивното себевъзприятие.

Дисонансът може да бъде отслабен чрез промяна на една от дисонантните когниции, чрез намаляване на значението на дисонанса или чрез прибавяне на нова информация, която да подкрепя една от несъответстващите когниции или която по някакъв начин "примирява" двата дисонантни елемента. Например човек може да отслаби дисонанса, създаван от когнициите "Аз пуша" и "Пушенето причинява рак", като спре да пуши, като отрича или омаловажава доказателствата, свързващи пушенето с рака, или като търси доказателства в подкрепа на свое убеждение, че двете нямат причинно-следствена връзка.


Бих добавила и личен поглед:
В нашия край има поверие, че когато те сърби носа, в зависимост от това дали е отгоре или отвътре, е на радост или на кавги. Даже имаше такова мнение в годините, че за всеки значението било индивидуално - някои като ги сърби отвътре се радват, други се карат с някого. :P Уловката в цялата тази работа е, че ако се случи радост или кавга след сърбежа :P се затвърждава вярата в суеверието, а ако не се случи... надали ще си спомняте в края на деня, че ви е сърбял носа. Така за всяко друго суеверие... Ако се случи се утвърждава вярата, ако не се случи - се оправдава с нещо или услужливо се забравя.

Потърсете вашите вторични ползи от това да сте болни. Така и не намерих научното им обяснение, но най - общо се съдържа в това, че в моят случай след психозите задължително всички се спускаха да ми помагат, намаляха ми многото задължения, освен това желанията ми се изпълняваха. Когато бях на път да правя трета психоза мисля, трябваше да вдигна скандал на мъжа ми, за да отидем да купим първите буйки на малката ми дъщеря или следващите обувки след тях, за да не се налага да ходи с обувки от сестра си. Имахме пари, беше срамота просто. За мен е важно физически да са добре също. Аз самата имам малко шантава походка заради по - малък размер обувки.

Въобще... когато имате време, прочетете всички постове на Тодоров. Мисля, че вътрешният конфликт(ВК), вторичните ползи, за които определение не намерих, но пък ви дадох пример, избирателното мислене, липсата на умение да се поставят лични граници във взаимоотношенията с околните, са едни от основните определения, на които ако може да поставите личния си пример в допълнение, ще сте напреднали доста в психотерапията си.

В първият копиран от мен пост виждам аз едни хубавини, които ми се случват, едни скандали, едни чудеса... предполагам, че е хубаво точно за тези неща да отида на психотерапевт, но си мисля, че специално майка ми, сестра ми са достатъчно разумни и сравнително уравновесени личности, за да може някъде във времето да няма скандали и недоволство плюс запазени взаимоотношения плюс равнопоставено положение - аз - те.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Да си проведем сами психотерапия. В помощ на заболявания като ОКР, шизофрения, биполярно, ПР...

Мнение от fantagiro » 14 авг 2015 00:34

Този мой пост към една потребителка ми се струва важен, затова без много да преработвам, копирам тук:


Понеже не съм лекар, мога съвсем свободно да си кажа личното мнение относно хапчетата. Смятам, че лекарствата в по - голяма част от случаите са напълно безполезни. Те са нужни само за ограничен период от време, точно по време и след психозата - някъде месец или два общо като време е максималният период, за който бих ги изписвала аз, за случаите, над които имам форумно наблюдение :P .

На тебе част от мисленето ти е болно. Остави ги тея обяснения за серотонина и допамина, ако беше ме чела подробно и редовно, щеше да видиш, че съм публикувала няколко статии за тях, които си противоречат една на друга, и не става въпрос за мои разсъждения, а за смехотворни изследвания на лекари.

Моето мнение е, че част от мисленето е болно. Задача на теб и на един психотерапевт е да направи нещо като разрез, видим може би само за него, разрез от мисленето, който трябва да бъде премахнат и на негово място да бъде поставен нов начин на мислене, с помощта на психотерапевта, но и с голям дял на твоето участие в тази "операция". : ) Тоест не цялото мислене на един човек е болно, а само частта от него, в която не му е било позволено да постъпи по зрял начин... или да изрази агресията си, за сметка на това е трябвало да бъде подтисната. За това повече в постовете на Тодоров.

Или... друг опит за обяснение: психотерапевтът ще замести родителите ти там, където са сгрешили. Ще ти помогне да изградиш нов, зрял начин на мислене и подхождане в различни ситуации... Това би трябвало да е призванието на един психотерапевт.

С течение на времето, би трябвало сама, без негова помощ да можеш да виждаш ситуациите, в които попадаш, но като страничен наблюдател и така един вид да си дадеш съвет сама на себе си.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизофрения

Мнение от fantagiro » 14 авг 2015 00:42

Ето ви шизофреничета нещо, с което да се подпомогнете сами, ако няма кой да ви терапевтира. Това е съкратения вариант на личния ми опит... ако ви се чете, имате и нередактирания. :P
Със сигурност ще допълня темата до края на другата седмица.

http://puls.bg/forum/viewtopic.php?f=23 ... 32#p200932
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

КАК СЕ ПОЯВЯВАТ ПЪРВИТЕ ПАРАНОИДНИ СТРАХОВЕ

Мнение от fantagiro » 14 авг 2015 12:57

Зараждането на параноидните ирационални налудни страхове се случва още в детска възраст. Най - пресен пример е от тези дни, когато през нощта влязох в двора с дъщеря ми, за да гледаме падащите звезди. Видя по средата на двора ботуши, захвърлени там небрежно от вуйчо ми, тъй като работиха през деня... Понеже по - рано, когато прещраквала каналите попаднала на детско филмче с духове, вампири и прочие, направи асоцаиция с това, което беше гледала по тв и ботушите. Изплаши се доста. Аз й обясних, че са захвърлени от вуйчо и че ако не беше гледала смахнатото филмче, нямаше да си помисли всичко това, а щеше да се досети, че просто някой не се е сетил да ги прибере.
Така и с нас възрастните се получава същото. Ако някой не ви каже, че скърцането на мебелите вкъщи е сигнал за наличие на вреден дух, отрицателна енергия в тези зони, вие като достатъчно възрастни хора ще се досетите, че първо дървото, въпреки че е лакирано, с времето съхне, изгнива, променя своята форма, а освен това почти постоянно по територията на земята се наблюдават земетресения с магнитут около 2, които не усещаме, но все пак предизвикват мини раздвижвания по всички повърхности в радиуса на земетресението.
Ползите от вярата в паранормалното за едно дете, а и за подрастващи и възрастни е в успокоението, че има живот след смъртта, че мама дори да умре, някога ще се срещнат пак.
Негативите са психозите, тогава, когато събитията са кошмарни. Вие си избирайте в какво да вярвате, аз не вярвам.
Както съм казвала, когато отпадне вярата в бог и задгробния живот въобще, има един период от около шест месеца до година, в който не се вижда смисъл в нищо. Като удавник за сламка се хванах за БАП и прокарването на закона за психотерапията... първо. Децата ми беше трудно да са единствен смисъл, защото ако аз не се променя, баща им не се промени, трудно ще видят хубави мигове. Всъщност влюбването ме изкара от депресията и апатията. Бях загърбила още една мечта... за едни мечтани уравновесени взаимоотношения.

На мнение съм, че за да се затвърди липсата на психоза, човек трябва да премине през една такава, с помощта на психотерапевт, да изследва симптомите си, да ги анализира облече в логични асоцации, да са издържани фактологически, за да може в един момент да спре да произвежда симптоми.
Един съфорумец питаше по едно време какъв е смисълът... Да ви кажа за мен смисълът се състои в това да си доставям по едно удоволствие на ден, било композирайки, пеейки, рисувайки или нещо друго.
Нищенето на симптомите ми стана след втората психзоа, която беше започнала с гледането на един клип на Фил Колинс. В този клип, изглеждаше абсолютно като вампир. Понеже кадрите се сменят бавно в този клип, това ми създаде впечатление за спиране на кадър. Внуших си, че спецовете или че дявол се показва през телевизора. :P Няколко дни или седмица по - късно, вече на хапчета и в нормално способно за анализи състояние, гледах същия клип и се усетих какво голямо дете съм. Започнах да сравнявам страховете си със страховете на дъщеря ми, която тогава беше на шест години. Осъзнах, че по - голямата част от страховете ми са абсолютно детски, макар че психиатрите ги наричат параноични. Обяснението ми е, че досега не съм имала достъп до информация, такава, каквато беше поднесена от Тодор Тодоров.
Споделям ви, че около мен всички вярват в телепатията. А тя си има ужасно логично обяснение. И мисля, че обяснението за наличието на телепатия между хората изглежда смешно не само в моите очи. Моето обяснение за това аз да мисля за сестра ми и тя да ми звънне в този момент или в този ден е, защото имаме еднакви навици. Свикнали сме да се чуваме редовно. Минат ли няколко дни повече от стандартното време, в което се чуваме, почваме да си мислим една за друга и едната от двете, при свободно време звъни. : )
Това, че понякога всичко се нарежда добре като на филм е... случайност. Животът е един низ от добри и лоши периоди, цикли.

Биполярното отразява животът на един човек. Всъщност.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

КАК СЕ БОРИ БИПОЛЯРНОТО В ЧАСТТА СЪС СПЕЦОВЕТЕ : )

Мнение от fantagiro » 14 авг 2015 13:07

Ето ви един пример за биполярни налудни симптоми. Това е копиран пост от европея, линк към който съм оставила за справка. Значи... цялата работа се състои в това, че споменах спомените си за обучение за даване на първа помощ, носилки, противогази... Явно това са ми спомени от обученията, които са правени навсякъде по комунистическо време на родителите ни, след Чернобил. Хахах, след няколко часа бумна информацията за пожар около Чернобил, който всъщност цяла седмица по - рано бил пламнал.
Моето евентуално болно мислене е, че този, който е скрит, спец информатор на медиите използва мен като прикритие... Използва моментът, че съм заговорила за противогази, за да съобщи инфото, а ако някой реши да гърми информатор, да гръмне мен, а този там скрит спец да си остане жив... Имайте предвид, че всичко това се случва при мен почти на подсъзнателно ниво. Съзнателно изпитвам страх от съвпадението, че само няколко часа след споменаването на противогазите, излиза инфо в интернет за Чернобил.
Тъй като за мен и двата типа мислене, че се е случило случайно съвпадение, но и че някой използва мен за прикритие на себе си са достатъчно правдоподобни и вероятни за случване, единственият извод, който трябва да направя е... да ви нахвърлям и останалите си впечатления за психозите, налудностите си и как се справих с тях, с надеждата, че вие ще успеете да направите същото и... да престана да се занимавам с мисли около идеи за стабилизиране на страната и благоденствие на населението. : ) Иначе... по принцип няма лошовини за страната от баровци като мен.

Освен това, когато децата ми настинат, вече не се паникьосвам като преди. Давам си сметка, че е защото вече знам как да действам при висока температура и т.н. и съм изчела достатъчно литература за това.
Щукна ми, че би било хубаво към БАП да има "Училище за родители", в което родителите да се насочват, да си има регистър на семейните терапевти, а освен това и раздел "Първа помощ" с обяснение и упражнения как да се действа при задавяне, висока температура, припадък и прочие.
Да има статии за отглеждането на деца, които може да са 5 на брой, но да съм сигурна, че няма да ме подведат. Даже и членски внос ще съм готова да си плащам. Grin
Имам смътен спомен, че едно време в парка тук, на село, се провеждаше обучение как да се дава първа помощ в най - различни случаи и при война, имам спомени за превързани крака, носилки, противогази...
http://strahove.evropea.com/index.php?t ... 5#msg25525
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Параноя

Мнение от fantagiro » 14 авг 2015 13:10

Това си е чиста параноя, но ви съветвам да заложите на нея. Тогава, когато се постави в някакви граници, а вие като мен може да си обясните логично страховете си, е дори полезна, предпазва ви, част от чувството за самосъхранение е. Това е личното ми мнение, но смятам, и че психолози и психиатри считат същото.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Да си проведем сами психотерапия. В помощ на заболявания като ОКР, шизофрения, биполярно, ПР...

Мнение от fantagiro » 14 авг 2015 15:36

Освен това.... като малка гледах екшъни. За пръв път понятието "параноя" срещнах във филма "Уличен ловец" в главните роли негър - полицай и негърка - певица... Та някакъв бъзикаше полицая, че пак го е хванала параноята. :P Затова на по- горният начин на мислене аз му казвам не налудности, а полицейски начин на мислене...
Тоест... в горния случай има два варианта: да са само и единствено мои налудности и да е... истина. Няма да проверявам дали съм луда или нормална, че и в двата случая не е здравословно.
:P

Не е много смешно, но по - голяма част от екшъните са правени по истински случаи. Това сочат моите наблюдения. "Седем часа разлика" навява спомени от средното ми образование, тогава, когато определени индивиди си се размотаваха и зарибяваха безнаказано...

Хах, гледах "Бързи и яростни" последната част и най- сетне се досетих как пък тия кукувици психично болните се сдобивали с толкова много оръжия. :lol:

Малко ми дойде в повече недоспиването и писането.

Остава другата важна част - халюцинациите и поглед на болестта като съвкупност от способности, вместо недостатъци.
После се отдавам на учене, че първият учебен ден наближава.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Отговори

Върни се в “Депресия, тревожност, стрес”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта