Здравей!
Задаваш важни въпроси, но освен това интуитивно си дал отговорите на някои от тях - ще се постарая да ти разкажа какво се случва с теб. Аз съм минал по пътя от най-упоритите тревожности до пълното излекуване, така че надявам се да съм ти полезен.
Въпросът ми е според вас това тревожно или паническо разстройство е, или вегетативна невроза.
Така както си задал въпроса няма кой да ти отговори еднозначно. Причината е, че двете последни диагнози са синонимни, а тревожните разстройства представляват една по-голяма група, част от които са паническото, обсесивно-компулсивното, различни фобии.
Към какъв тип лекар да се обърна – психиатър или психотерапевт за уточняване на диагноза и лечение?
Диагнозата задължително трябва да бъде уточнена от психиатър. От правилно поставената диагноза зависи и успеха от лечението.
Относно лечението - единствено психотерапията може да ти помогне да се справиш ефективно и трайно с тревожността. Но какъв психотерапевтичен подход ще е удачен - това зависи от диагнозата.
Дали вегетативните прояви може да са симптом на тревожно разстройство?
Не може - те задължително са проява на тревожно разстройство, когато всички останали медицински прегледи не са намерили някаква органична причина. Ти си ходил на невролог, ендокринолог и кардиолог - това е достатъчно да се заключи, че щом те не са намерили находка в областта си, то става въпрос единствено за тревожна симптоматика. Или както можеш да срещнеш и по друг начин - това са психосоматични прояви (нямаш реално заболяване, но психиката ти прави така, че да изпитваш симптоми все едно че имаш).
Освен медицинските прегледи, сигурно доказателство за психосоматичните ти преживявания е казаното от теб:
Чувствам необоснована и безпричинна тревога вътре в мен, усещане, че нещо лошо ще се случи, понякога се улавям, че имам натрапчиви неприятни мисли, страхувам се да не получа такъв пристъп или паническа атака, не знам как да го назова, на неподходящо място
Това е, така да се каже, класическо описание на тревожно разстройство. Все пак, припомням ти, че типът му трябва да се определи от психиатър.
Не знам на какво да го отдам, в момента на съзнателно ниво не ме тревожи нищо, но имах известен стрес и доста притеснения преди около 9-10 месеца. Не зная дали може да е някаква последваща реакция от това..
Аз 10 години страдах от паническо разстройство и все не вярвах, че е такова, защото "на съзнателно ниво не ме тревожеше нищо". Към края на това безславно десетилетие обаче нещата започнаха да се променят, появиха се и съзнателни страхове. Това беше и момента, в който предприех психотерапията си. Използваш думата стрес - тя е ключова за състоянието ти. В момента няма да навлизам в подробности, но знай, че няма на какво друго да отдадеш неприятните си симптоми освен на стрес. Той може да е минал, в момента да не е съзнателен, но все таки намира път през психичните ти механизми да направи симптомите.
Предписани са ми ксанакс и деанксит, но твърдо съм решил да не ги пия.
Тук навлизаме в малко противоречива територия. Когато завърши консултацията ти с психиатъра неминуемо ще получиш рецепта. Най-малкото, с което можеш да се "отървеш" е деанксита. Много често се изписват сериозни антидепресанти, които не само не те "лекуват", но понякога и влошават нещата.
Комбинацията деанксит и ксанакс обаче е добра за първоначално овладяване на тежки симптоми. Дори бих казал, че приема на деанксита не крие някакви опасности - повлиява добре и се спира лесно, когато дойде момента за това. Внимавай с ксанакса! Това е силно успокоително, което не бива да се приема ежедневно за период повече от 3 седмици, тъй като се получава привикване.
Така че, ако ежедневието ти е затруднено - вземи лекарствата, но ако го направиш започни веднага да търсиш добър психотерапевт. Защото ако започнеш с лекарствата и усетиш първотачален добър ефект имай предвид, че с времето този ефект ще отслабне. Тогава ще тръгнеш на психотерапия, но ще си си усложнил неимоверно много положението. НЕ че няма да има шанс за оправяне - просто ще ти отнеме по-дълго време и следователно ще ти струва значително повече.
От опит ти го казвам - ти сам ще си прецениш как да процедираш - да търсиш краткотраен добър ефект или ще мислиш в перспектива и далновидно.
Направи ми добро впечатление обаче следната ти нагласа:
какво трябва да се предприеме като терапия и подход за успешно справяне с този проблем.
Така изречено аз виждам в теб огромен потенциал към настоящия момент да се справиш с този проблем. Ключовите думи тук са с "справяне" и "проблем". Защото въпреки, че имаш нужда от точна лекарска диагноза, в крайна сметка не става въпрос за органично заболяване, а за психологически проблем.
Така че отговора на този въпрос е - трябва да предприемеш психотерапия. Само тогава би имал траен успех.
И виж, нещо важно, във връзка с първия отговор по темата ти - в психотерапията има много различни школи и подходи. При едни от тях се търси разбирането на симптомите (което в крайна сметка завършва с някакво напъхване в калъп - я в детството се търси причината, я проблеми с родители, шефа, секса и прочее неща, които не са обективни и няма как да знаеш дали е така). При други типове терапия се подхожда стратегически - изгражда се план за действие от терапевта, който лекувания следва, но който план може да търпи леки промени в хода на подобряване на състоянието.
Разликата между тези два основни подхода е, че при първия губиш години и много средства да търсиш нещо закопано в миналото и да отговаряш на каскади от въпроси, които накрая и терапевта не знае защо задава. Втория подход е бърз, успеха се постига по ефективен начин и резултата е траен - научаваш се на нов тип мислене, което ще ти помогне дори и при бъдещи проблеми (но от друг характер, не тревожни, защото тях вече ще си ги излекувал), ако евентуално възникнат такива.
Моята терапия бе от втория тип.
Ходя на йога, спортувам, не ям кисело, люто, алкохол пия максимум 100 гр на седмица. Моля, дайте съвети за уточняване, подобряване
Продължавай с йогата - ако започнеш психотерапия това ще е чудесно допълнение към нея. Същото е и със спорта, даже по-важно! Не знам какво спортуваш, но ако нямаш някакъв проблем увеличи натоварването - минимума трябва да е 45 минути на ден някаква кардио дейност - бягане, каране на колело, бързо ходене, плуване.
Не спортувай състезателно, а самоцелно. Яж си кисело, пий си пиенето и търси добър терапевт
