ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Скокът на грипния вирус ще респектира всеки атлет
При тях подборът на храната е особено важен
Ще отпадне ли нуждата от инжекционно лечение
Доказано: съставка в него действа

До Д-р Янева

Модератори: админ, консултанти

Barbela94
Мнения: 1
Регистриран на: 08 дек 2010 14:04
Местоположение: sofia

Re: До Д-р Янева

Мнение от Barbela94 » 08 дек 2010 16:12

Здравейте! През последните няколко месеца ми се случиха доста неприятни неща, които не искам да описвам. В резултат на това започнах да се чувствам доста напрегната, мускулите ми са постоянно на топка и имам ужасно изпотяване. Започнах да усещам обезпокоителни болки в сърдечната област, в лявата ръка и по гърба. Отидох на лекар и той ми предписа серопрам по 1 на ден/сутрин-20мг./. След приема се почуствах ужасно: замайване, гадене, дезориентация,тялото ми се сгорещи много, изпотих се като никога досега...Едва се добрах до дома. Оттогава не съм вземала от хапчетата. Какво бихте ме посъветвали? Благодаря предварително..

t.todorov
Мнения: 639
Регистриран на: 14 яну 2009 14:22
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: До Д-р Янева

Мнение от t.todorov » 08 дек 2010 16:35

Психотерапия.

bisera12
Мнения: 46
Регистриран на: 29 яну 2010 17:49
Местоположение: софия

Re: До Д-р Янева

Мнение от bisera12 » 08 дек 2010 17:03

Не зная какъв лекар ви е предписал серопрам, но антидепресантите се започват постепенно по схема. В първите една две седмици се появяват страничните ефекти посочени от вас. Всъщност истинското им въздействие се усеща след двуседмично лечение, като то продължава средно шест месеца. Понякога видът антидепресант се сменя докато се улучи подходящия. Разбира се, добре е тази терапия да се провежда успоредно с психотерапия, стига да можете да си го позволите. Ако състоянието ви позволява можете да преминете направо към психотерапия, без да вземате лекарства. Всеки преценява сам за себе си.

zarita
Мнения: 55
Регистриран на: 25 ное 2010 19:03
Местоположение: sofia

Re: До Д-р Янева

Мнение от zarita » 09 дек 2010 23:02

Барбела,щом не ти понасят добре си ги спряла.Аз в момента съм на серопрам и ривотрил около месец и не е тежко както беше.допитаи се до 2 ро мнение и както ти казват и другите трябва да се нацели то4ният медикамент.на мен така ми подеиства серопамът и щях да полудея.,но ли4но от мен лекуваи се докато е време да не стане по-лошо.аз още се боря с кризи4ките

izzi
Мнения: 7
Регистриран на: 18 дек 2010 19:12
Местоположение: sofia

Re: До Д-р Янева

Мнение от izzi » 18 дек 2010 20:17

За антидепресантите http://www.dr-petarnikolov.org/adtherapy.html

andrei_vr
Мнения: 7
Регистриран на: 06 фев 2011 15:04
Местоположение: sofia

Re: До Д-р Янева

Мнение от andrei_vr » 06 фев 2011 15:20

Здравейте Д-р Янева ..... значи при мен диагнозата ПР беше поставена преди една година ..... отначало сичко започна с моментни паники и когато оставах сам но след лечение с анти-депресанти и всичко се промени почнах по цял ден да ми е лошо и с тенденция за увеличаване до вечерта с постоянна тежест в гърдити и ниможене да дишам ..... и от скоро се появи и такова замагляване и замайване до такава степен че чак не виждам и куп др неща и с минаване на дните си4ко се увеличава .... моля за отг нормално ли е това стечение на нещата :?:

zarita
Мнения: 55
Регистриран на: 25 ное 2010 19:03
Местоположение: sofia

Re: До Д-р Янева

Мнение от zarita » 06 фев 2011 16:23

д-р Янева не е отговаряла скоро,но и аз съм като теб.Аз пих 2 месеца серопрам и ривотрил ,но разбрах че съм бременна и ги спрях от раз...мн е тежко но трябва да търпя.аз имам и ПА но се старая да се справям с тях,страх ме е да излизам и да съм на места с много хора.и това постоянно чувство че ще припадна не се търпи.след като пих АД и не се почствах мн по различно дали не съм само за психотерапия... :?: :?: :?:

кеити-21
Мнения: 1
Регистриран на: 24 фев 2011 02:27
Местоположение: СОФИЯ

Re: До Д-р Янева

Мнение от кеити-21 » 24 фев 2011 03:17

Здравеите!Казвам се КАТЯ и съм на 45 г.Търся помощ но не знам къде и как да я открия,минах през доста изпитания ,мислих че съм силна и борбена жена но вече се изморих.Живота ми беше доста труден но аз обичах предизвикателствата и се борих с тях ,борих се до сега.Вече не искам ,нямам желание дори да живея.Всичко се случи преди една година,тогава част от мен се откъсна и аз вече не съм аз.На 20 януари моят по-малък брат почина внезапно.С него имахме мн силна връзка,той беше не само мой брат а още и най-добрия приятел ,а тъй като и майка ни почина мн рано на 43г аз го имах и като свой син.След неговата смърт ,аз спрях да живея-сега само вегетирам.Имам семейство и сега само 16г ми син ме задържа на този свят.Съпругът ми ме обича и иска да ми помогне но това още повече ме дразни,не мога да споделя с него чуствата си а и си мисля че той няма да ме разбере.До скоро и със съпруга ми бяхме разделени за около 6 месеца,сега сме заедно но незнам докога.Нямаме нормален разговор и тук нещата стават още по зле.Всеки опит за комуникация води до скандал.От 10г съм на ривотрил вече съм зависима и не мога без него.Надявам се да ми отговорите.

sharo_sl
Мнения: 18
Регистриран на: 23 фев 2011 18:11
Местоположение: sofia

Re: До Д-р Янева

Мнение от sharo_sl » 24 фев 2011 09:36

Здравей,Катя!Аз,също съм нов в този форум и търся отговори на почти същите въпроси.Прави ми впечатление,че това,което ни плаши,обърква,подтиска е едно и също при всички тук.Също и това,което ни крепи.И за мен единствения стимул да не се предам е моят 14 год син.Другото,което виждам е ,че как споделяме тук неща от нашия живот с хора,които не познаваме,а не с някой близък човек или приятел.Дали защото сме неразбрани или ни е страх да си признаеме слабостите пред познатите си,не знам.Започнах да се замислям дали да не отвориме един пост със скайповете си и да обсъждаме помежду си проблемите си и всичко,което ни помага да се справяме с тях.Как има групи за терапия и всеки споделя това,което го тревожи ,обменя се опит и информация и т.н.Дали това няма да има обаче обратен ефект,ще каже някой специалист или човек с опит.

ilina30
Мнения: 1
Регистриран на: 23 мар 2011 20:27
Местоположение: София

Re: До Д-р Янева

Мнение от ilina30 » 23 мар 2011 20:37

Моля за помощ относно Сероксат - как се усвоява в организма. Питането ми е свързано с това, че майка ми го пие от 7 г. а не знам усвоява ли го. Тя е оперирана от катцином на стомаха преди 14 г. и на практика стомах няма. Моля кавете ми достига ли дозата до организма, сега взима 40 мг дневно, и е в депресия. Търся лаборатория да изследваме кръвните проби- достига ли нещо.

bubito
Мнения: 187
Регистриран на: 08 фев 2010 16:58
Местоположение: sofia

Re: До Д-р Янева

Мнение от bubito » 29 мар 2011 15:45

Здравейте Д-р Янева.Моляви са съвет.От една година не се 4уствам добре става ми лошо вие ми се свят изтръпват ми краката и рацете просто ад.Ходих на психиятър и ми изписа ривотрил и АД ксетанор но ефекта е никакъв . От близо 5-6 месеца се появи и шум в ушите който е непрекъснато.Правих какви ли не иследвания и вси4ко е на ред Изпитвам постояннен студ рацете и краката ми са студени ве4е незнам какво да правя
Посаветваха ме да ида на неврохирург и неговата диагноза е Периферен отоневрологи4ен синдром Вегетоневрозис
Неврологи4ен сратус Без СМРД. 4МН-бо Без ОНС
Моля ви от сърце дайте ми съвет какво да правя .Много съм замаяна на 32 години сън.

сали
Мнения: 72
Регистриран на: 10 фев 2009 10:20

Re: До Д-р Янева

Мнение от сали » 29 мар 2011 19:25

Идеята ти е страхотна sharo_sl , аз съм ЗА . Ще бъде нещо като групова терапия. Наистина го има насаден този страх или може би срам да се споделя за тези психични заболявания. А като е с непознати е друго. Именно затова тези форуми са толкова посещавани. Но всъщност не са от голяма полза. Тази твоя идея обаче за скайповете е нещо различно , интересно, а защо не да се окаже и полезно. Надявам се да не се откажеш от нея и да поемеш инициатива и за осъществяването й. Разбира се ще има и скептици.

valeto
Мнения: 18
Регистриран на: 03 дек 2010 13:03
Местоположение: sofiq

Re: До Д-р Янева

Мнение от valeto » 31 мар 2011 15:58

Здравейте Д-р Янева, надявам се и аз да получа някякъв отгавор от вас.От 7г съм с една нетърпима тежест в главата, ужасно стягане.Бях и доста напрегната но благодарение на лечението с ципралекс от 3г напрежението почти изчезна но тежеста в главата си е същата и замаяност също.При всяко навеждане и изправяне ми става зле и ми се завива свят, това ми създава ужасен дисконфорт независимо дали съм седнала легнала или права.Освен ципралекса пия и ривотрил можеби повече от 5г вече, дозата не е голяма о,25мг на ден повече от 0,5 мг не съм пила но не мога да го спра а моята психиатърка ми каза че той не ме лекува и ми предписа флуанксол като заместител.Като взех това лекарство имах голям проблясък просто бях друг човек но то беше за около 2,3 месеца и пак почнах да се чуствам зле.И понеже не можах да спра ривотрила реших да спра флуанксола.Моята лекарка ми каза че не е нормално след 3г лечение с ципралекс да имам тежест в главата и ми каза да го спра и да отида на невролог.Неврологът пък от своя страна ми увеличава дозата на ривотрила от което не се чувствам добре и не ми помага.Сега съм в безисходица и незнам какво да правя.Да спомена още нещо имам аденом на хипофизата за който ме увериха че е с минимални размери и не би могъл да ми пречи и да имам оплаквания от него.Моля ви дайте ми съвет аз съм самотна майка на 37г с дете на 8г което има нужда от мен.Още нещо дозата на ципралекса ми е 5мг дневно мислите ли че това е достатъчно.Благодаря ви.Вече се примирих че цял живот ще съм на лекарства но да попадна точно на правилното и точната доза за да съм добре да си гледам детето и да не ми е трудно да работя.

nadinkapl
Мнения: 7
Регистриран на: 10 юни 2008 15:22

Re: До Д-р Янева

Мнение от nadinkapl » 01 юни 2011 10:55

Здравейте д-р Янева, моля за съвет! Преди 2години посетих психиатър и ми беше назначен Ципралекс и Атаракс, пих ги 1година през която бях много общителна, много отворена и щастлива. Тогава диагнозата ми беше Агорофобия. Една година пих лекарствата и ги спрях, както ме посъветва психиатъра. След месец започнах да се чуствам пак притеснена от излизанията, от събиранията с приятели навън или в къщи, изчервявах се когато някой ме заговори. Не исках да ходя пак на психиатър, защото съм на 29год и желая с приятеля си да имаме бебе, но от толкова време не се получава, аз мисля че причината е че не съм спокойна, не съм щастлива. Наскоро се чувах и с психолог с когото споделих че сегашното ми състояние е соц.фобия. В интернет намирам и чета много статий, форуми, кой какво е пил. Намерих информация за Неолексан. Отидох при личния си лекар да попитам дали би разрешил да опитам с него, но той беше толкова зает с компютъра си и накакъв проблем с него, и през цялото време говори само за компютъра си, докато не почука на вратата пациент и аз излязох, тъй като не получих никакво внимание за жалост. Според Вас, мога ли да опитам с Неолексан. Благодаря Ви предварително за вниманието!

t.todorov
Мнения: 639
Регистриран на: 14 яну 2009 14:22
Местоположение: Варна
Контакти:

Re: До Д-р Янева

Мнение от t.todorov » 02 юни 2011 07:21

Социалната фобия и агорафобията се лекуват не с медикаменти, а с психотерапия. Медикамент може да се ползва в началото, ако ви е невъзможно да подържате психотерапевтичен процес, ходене до кабинет и т.н.

Отговори

Върни се в “Депресия, тревожност, стрес”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта

cron