ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Откри френски научен екип
Ацетилсалициловата киселина може да предпази от усложнения при...
Може ли един размер да пасне на всички мъже?
Превантивното средство е почти готово за пускане на пазара

КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Модератори: админ, консултанти

user32
Мнения: 238
Регистриран на: 21 ное 2011 02:13

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от user32 » 30 дек 2011 09:40

Сестра ти е болна, но не е много зле. Доста слабо е проявена болестта. Като цяло характера и също може да се определи като странен до някаква степен, но го има и изразено заболяването.

Към предните хора няколко приказки, за караниците с родители, аз също имам родители и понякога им се карам или говоря по-остро с тях, но просто го правя така защото ме изнервят понякога, а не че има няква агресия при мен, аз не съм агресивен човек, просто го правя защото така съм си решил.

За другите неща хиперсексуалността, по принцип тва е от заболяването, повечето антипсихотици направо притъпяват хормоните и не ти се иска изобщо никакъв секс да правиш с която и да било.
За случая при които денонощно и всеки ден им се мислело за секс, това може да стане ако пациента не приема никакви лекарства.

Другите неща за поведението като по общо. Принципно вески човек може да бъде агресивен без да е болен, а защото така му е по-лесно всичко да му изпълняват и огаждат, да се опитва да манипулира околните, но разбира се ако е изразена в него силна агресия, тогава вероятно е от заболяването.

При лекарствата, някой беше споменал, че брат й не се чувствал нормален човек от тях и че му пречели, ами има право човека. Аз лично съм пил няколко от антипсихотиците те са 8 или 9, аз да съм пил 3-4 от тях. Какво да кажа, от едното (абилифая), се чувстваш като ударен в главата, вдигаш кръвно, чувстваш нещо като все едно тялото ти е капсуловано. От всичките антипсихотици като цяло се усеща нещо подобно на изнервеност и скованост в тялото, усеща се, че ти е много горещо и че си 300 килограма, особено лятото е ужасно, едно лято като спрях лекарствата и ми стана толкова леко, все едно съм 60кг (а аз съм доста повече). Какво друго човека е прав че някои от лекарствата му пречат и е решил да ги спре. Аз когато пиех зелдокс (геодонІ, което впрочем е най-силния антипсихотик и е най-модерния измислен досега, според американската здравна организация се чувствах ужасно от него, нного вдигаше кръвно, получих от него тромбовлебит който последствие го излекувах, след като го спрях, гърчове по време на сън и след събуждане, също отключване на слухови халюцинации (на листовката пише, че уж ги изключва, ама върши точно обратното), след като го спрях (аз принципно на пхихиатъта направо му казвам какво да ми изпише, защото преценявам кое как ще ми действа по-добре от него), и му казах да ми изпише рисполепт и карах на него 3-4 седмици и сега го спрях и съм в отлично състояние без лекарства и нищо ми няма добре съм си. Все пак съм пил 12-13 години подобни лекарства и явно от натрупването съм се излекувал.

Абилифая иначе е доста добър медикамент и общо взето се чувствах добре с него, в сравнение с другите лекарства които им променят мозъка и мисленето така, че се чувствам доста странно.

Някои хора бяха писали, че болестта надделявала и не сме си били същите, това са глупости, същите хора сме си.

Като цяло от риспоепта, аз лично го усещам най-изчистен и от него не усещам странични ефекти или промяна в настроението и усещанията и възприята, както е при дригите лекарства, единствено ми пада потентността което е много гадно честно казано.

Общо взето от зелдокса съм се чувствал най-зле, макар че от друга страна ми даде много хъс и завърших образованеито си успешно, работих 6 години докато бях с него.

Зелдокса прави невероятен запек, освен това преди да го спра, след като го изпиех, усещах нещо като катран който ми преминава в тялото след което се задушавах и имах чувството че ще умра и го спрях.

Внимавайте много с тез лекарства щото са много коварни, ако може изобщо не ги пиите, като каза човека по-горе най-важно е болния да споделя с родителите си и най-вече с психиятъра проблемите си и страховете си, идеално е психотерапията, но аз лично не мога да си го позволя, защото съм чувал че е много скъпо.

Meigan
Мнения: 6
Регистриран на: 30 яну 2011 09:37
Местоположение: София

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от Meigan » 30 дек 2011 15:32

Благодаря ти за бързия отговор!
Би ли имал желание и търпение да ми разкажеш ти докато си имал проблеми от какво си имал нужда, с какво поведението на близките ти ти е помагало и с какво ти е пречело? Ще ми е полезно да знам как се чувства човек в такова състояние. Не искам да пречим и да правим глупости със сестра ми. Ако искаш ми пиши на лични, както решиш.
Благодаря ти предварително!

user32
Мнения: 238
Регистриран на: 21 ное 2011 02:13

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от user32 » 30 дек 2011 19:53

Ами какво да кажа, на мен близките ми само ми пречат и с нищо не ми помагат. Дават ми само акъли за живота, все едно съм някое малко дете, а аз съм голям вече, имам частен бизнес и над 15 години стаж.

Месят ми се в живота, казват ми с кой да излизам и с кой не и къде да ходя и ми се месят каква дозировка и какви лекарства да пия, което мен лично ме дразни, защото аз най-добре знам кои лакарства как ми действат на мен много по-добре от тях. Имало е случаи в които майка ми дава лекарства по нейно усмотрение и ставам по зле, а когато пия лекарства по мое усмотрение се оправям идеално, дори единия път ме пита какво пи, че успя да се оправиш.

Това е много дразнещо и много грешно някой да ти се меси какви лекарства пиеш или какво ядеш, щото било вредно.

Аз си имам мои си лекарства които са си за мен и си ги купувам от аптеката без да ходя по лекари, защото знам какво ми трябва. На психиатъ ходя само за рецепта, защото иначе не ги дават или за рецепта по здравна каса, коато взимам някакво лекарство безлатно.

От 3-4 седмици не пия психотропни лекарства, пия само валериана за сваляне на кръвно и сън и то много рядко.

Общо взето много от психотропните лекарства ти налагат едно чувство като прекалено надуване на главата или белите дробове, дори се кашля от много от тях и получаваш невероятен запек, свалена на потентността и още куп други неприятни неща, понякога болки в краката, имало е случаи и на тикове на лявото око от зелдокса, добре че го спрях. Също много дразнещо е проблема с очите, когато приемам такива лекарства лявото ми око част от него ми става черно или когато вървя някъде на улицата и когато гледам напред виждам нещо като все едно много хора снимат с фотоапарати и има страшни светкавици. Всичко това се е получавало от психотропните лекарства и когато си спрях всичките тия неща изчезнаха но постепенно, някои от нещата още ги имаше в началото но когато се изчистих напълно се оправих.

Изключително коварни и гадни лекарства са новите и модерни - зелдокс, занзипрекс, дори стария халоперидол действа много гадно на мозъка и те прави страшно изнервен готов да се биеш. Като цяло рисполепта почти няма странични ефекти, само ти забавя реакциите и ти сваля потентността, запек при него няма което е най-доброто в моя случай.

В момента вече не пия нищо и съм добре, никога недейте да давате съвети на брат си, искането на пари най-вероятно не е болестно състояние, просто иска да има пари и да не работи защото така е по-лесно.

Какво друго да кажа, ами питайте ме мога да ви кажа, как съм се чувствал по време на прием на тия лекарства което е ужасно и коварно и усещането е ужасно гадно. Имало е лекарства от които вместо да те оправят ставаш още по луд.

Искам да подчертая, че от всички лекарства съм пил 1/4 или 1/8 от минималната доза, в клиники никога не съм ходил, ходех преди на 3-4 месеца веднъж на психиатър понякога на половин или 1 година веднъж. А прегледите ми продължават по 5-10 мин и много бързо се оправяме с психиатъра, тоест не ми е нужен 1 час в който да си изливам всичките проблеми, все пак на човека всеки ден му идват по 40 такива луди като мен, той трябва да лудне ако ги слуша всичките. А има разни идиоти които не усещат че са ненормални и седят при него по 2 часа и говорят някакви отвлечени неща за астрологии и прочие лудости и само му губят времето, един дартак в частния му кабинет единия път говореше за разни хороскопи 2 часа едвам го изтърпях да чакам да ме приеме.

Meigan
Мнения: 6
Регистриран на: 30 яну 2011 09:37
Местоположение: София

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от Meigan » 30 дек 2011 20:32

Разбирам за какво ми говориш по отношение на близките ти. Аз и сестра ми сме го имали винаги този проблем с майка ни. Аз успях да променя нещата и сега те се отнасят с мен, като с равен. Не че не ме приемат и като тяхно дете, за което да се грижат, но е друго. Можем да говорим, да дискутираме и дума не може да става да ми се месят, какво, как, защо и кога правя, с кого излиам и т.н. Лошото е, че тя все още го има този проблем, а е на близо 40г. Но има и нещо друго - тя е страшно разсеяна и леко безотговорна към себе си и живота си. Най-важното нещо е, че е с диабет и трябва да си поставя инсулин чрез инжекции 3 пъти дневно, а тя забравя. Не може да си намери работа, не че няма нищо какво да работи, просто не и харесват, не я вдъхновяват възмжностите за работа... (тя не търси и няма потребност да търси работа) и така не може да бъде самостоятелна. В същото време не цени помощта (особено, когато е в криза) , която родителите ми и оказват. Ако беше здрава - без диабет, решението би било по-просто, но така... Дори психоложката и сподели, че не е за оставяне да живее сама. При теб положението е друго - ти си взел живота си в свои ръце и се справяш като всеки един зрял човек. Нормално е да те драни намесата на близките ти.
А спомняш ли си периода, преди да се започне тази история с лекарите и лекарствата? Какво усещаше, как би искал тогва да се отнасят с теб, какво ти пречеше в поведението на близките ти и най-вече кое ти помагаше от тяхна страна? Как отиде на преглед със специалист? Питам, за да знам как да постъпваме, да не отежняваме допълнително положението, докато имаме някаква диагноза. Не мога да вляза в главата на сестра си и да видя как е отвътре, тя сигурно също не би могла да каже. Все още не е точно диагностицирана, не знаем какво и е, лекарите и само предполагат (объркани са от сложния и характер) За момента има изписан флуанксол, по-спокойна е като го взима и е много по-контактна, с една дума - връща се в по-предишния си вид.
Благодаря ти!

beby_klo
Мнения: 2
Регистриран на: 07 фев 2012 21:25

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от beby_klo » 08 фев 2012 20:30

Ето и нашата кратка семейна история.
В събота зет ми се обади и каза че сестра ми не е добре и не можел да се оправи с нея.
Успя с голям зор да я закара на лекар и той установи, че има симптоми на шизофрения...
Дал и някакви лекарства, но тя не иска да ги пие и прави проблеми като ги крие.
Говори за духове в жилището, за хора които и мислят злото и искат да и навредят, демони и от това не може да спи... :cry: Иначе е тиха ...
Кажете ми как трябва да се държим :?: ... Мога ли да я накарам да рисува с мен, например :?: ...
да я мотивирам, за неща които да доведат до подобрение :?: .... До къде мога да я манипулираме за да пие лекарствата :?: ...
Необходимо ли е да влезе в болница или можем да се справим сами в домашни условия :?: ...
Тя не разбира, че има проблем, мисли че ние имаме такъв...
Напоследък беше доста нервна,понеже е безработна, а знаете в тази криза и това безпаричие как се отразява, но да стигне до там ми се струва нереално... Това сякаш не е тя :cry: имам чувството че говоря с дете, а не с възрастен човек ... :roll:

д-р Цончев
Мнения: 33268
Регистриран на: 27 юни 2006 14:51

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от д-р Цончев » 09 фев 2012 16:57

Според мен всичко това трябва да се обсъди с психиатър и да се направи нещо като план за поведение, както и да ви бъде обяснено какво да очаквате и в какви моменти как да реагирате - така, че да бъде оптимално както за жената така и за близките. Аз лично не съм психиатър и не мога за дам наставления в тази насока. Мога да ви свържа с добър с пециалист в София.

beby_klo
Мнения: 2
Регистриран на: 07 фев 2012 21:25

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от beby_klo » 12 фев 2012 19:52

Благодаря д-р Цончев, Срещнахме я с още няколко лекари, сменихме жилището, в което пребивава и тя започна да се успокоява. Започна да пие лекарствата и за сега всичко е спокойно. Надявам се да остане така. От лекарствата спи повече, но доколкото прочетох така и трябва.

д-р Цончев
Мнения: 33268
Регистриран на: 27 юни 2006 14:51

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от д-р Цончев » 13 фев 2012 14:51

Чудесно, значи сте направили необходимото. Желая успех!

user32
Мнения: 238
Регистриран на: 21 ное 2011 02:13

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от user32 » 15 фев 2012 00:02

Всичко е много относително лекарите помагат, лекарствата също. Разбира се трябва да се посещава добър психиатър.

Но понякога когато дойде психична криза каквито и хапчета да пие, до колкото съм чел в дебелите книги (тъй като и аз се боря с това заболяване като пациент), лекарствата само повлияват състоянието на болния и на мозъка до някаква степен (много незначителна), просто състоянието трябва да премине и когато влезе в пълна ремисия и след това излезе настъпват промени, дали ще са към по-добро или към по-лошо е много относително да се каже. Има моменти в които болния може да бъде напълно здрав, обаче след 1 или 2 месеца да стане критично зле. Примерно да започне да чува гласове, да вижда неща които не съществуват в реалният живот. Да има мания за преследване, да се страхува от скъпи автомобили и така нататък. Интересите към окултизъм също. Грандоманията за печелене на милиони, както и хиперсексуалност и всичко което е изкривено от нормалното се счита за част от шизофренните психични разтройства.

Разбира се има и хора които могат да правят неща които ги влекат и са им хобита, това естествено не значи, че са болни. Аз примерно обичам да посещавам представления и големи грандиозни партита които се правят рядко и няколко пъти в годината. Други харесват друго. Все пак всеки си има и своите слабости в живота.

При работохолиците и праволинейните хора е най-добре, те си карат в една редица и посока и преодоляват проблемите най-бързо и лесно.

Също прекалено голямата предвидливост, също е част от шизофренните заболявания.

Letisia
Мнения: 1
Регистриран на: 12 яну 2013 23:52

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от Letisia » 13 яну 2013 00:51

Zdraveite!
Az sushto iskam da spodeq s vas moqta istoriq . Mujut mi ima lelq koqto e shizofrenichka.
Tq jive s nas ott dosta vreme ii ee razvedena s mujaa si , no ima dve deca koito ot otdavna sa spreli da se iteresyat ot neq . Tq sii beshe stranen chovek ii razbraxme chee neshto ne i e nared chakk kogato zapochna da se durji malko po-sttranno ot obiknovenno ,zapocha da sii govori saama ii da se smee na glas bez prichinno da sii predstavq neshta koito ne sa realnii .. !! Tq zapochna da se zatvarq v staqta sii..nie purvo ne oburnaxme vnimanie na ttova .. ii si mislexme che e vremenno sustoqnie . No zapochna da se vlyshava , ne speshe , ne izlizashe mnogo . Prichyvaxa ii se glasove ii se privijdaxa neshta , koito q provokirxa da posqga na xorata okolo sebe sii .. Purvata ii "jertva" be maika ii . Posegna ii bezz tq samata da znae kkakvo pravi. Sled izvestno vreme maika ii pochina tui kato tq beshe stara ii bolna jena .Opitaxme se da se svyrjem s decata ii , no te na nqkolko putii kategorichno kazaxa che ne gi intereyva i che nqma kakvoo da napravqt!! Vtoriqt slychai beshe sus svekurva mii.. beshe chist kusmet che tq beshe dobre sled tova koeto ii stori. Imalo ee ii oshte slychaii , no sled posledniq reshixme da q izpratim v klinika..!! Beshe tam blizo 4meseca ii kogato se vyrna si pieshe pretpisanite xapcheta ii beshe dobre! Sled kato svyrsixa tq sprq da gii pie ..ii vse ohte se vlyshva .. !! Sega sushto0 si govori sama sme see..i dorii si pyska silna myzika koqto prechi na susedite .. sushto0 taka se zakacha i zaplashva hora bezprichina..!! Brat ii koito mi se pada svekur NE ISKA da prieme che tq NE E DOBRE ii ne razreshava tq da budee pratena otnovo v klnika ili neshto podobno..!!
Molq vii kajete mii az kakvo moga da napravq.. ?! :?: :?:

Иванова2014
Мнения: 2
Регистриран на: 30 май 2015 14:35

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от Иванова2014 » 30 май 2015 14:48

Здравейте(:.И все пак бих искала да чуя някакви важни съвети,когато сме в близост с такива болни или живеем с тях.Не разбирам какво да казвам пред такъв човек и какво да не казвам,в смисъл дали трябва да знае и ние как се чувстваме ,как да обясним за хаоса ,който създава и кога,как да се предпазим,........Има ли книги ,които да назовете и някой професионалист може и да се включи?
Разбирам,че трябва да сме много внимателни,да се контролираме пред тях,да ги обграждаме с обич и т.н.,но все пак имам виждането,че само психолозите умеят,а ние не сме подготвени.
Също така дали някъде по света има излекувани от това тежко заболяване?
Благодаря предварително.(:

fantagiro
Мнения: 4993
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от fantagiro » 31 май 2015 21:34

Ами, госпожа... въпреки че много му изпусках края откъм писане... на мене ми се струва, че съм по - нормална от повечето, а освен това по - начетена, и по - съобразителна.
Задайте си въпроса дали вие не сте разболяли лицето:
- гледало ли е филми, които не са му за възрастта
- принципно... аз си философствам над това дали е редно едно бебе да се целува по дупето отзад, камо ли отпред... в това честно да ви кажа, никой не вижда нищо нередно... при мен обаче се явява проблем... в един момент не ми изглежда логично да кажа на голямата си дъщеря, че на бебетата се радва човек по един начин, а на големите по друг. Би следвало такова, каквото е държанието, когато си малък, да бъде приемливо и когато си голям... Затова си правя сметка как им се радвам... нямам грешки спрямо децата от тази гледна точка. Грешките ми се явиха последната година, когато не им обръщах внимание и бях груба с тях... просто щото съм много добродушна по принцип и лесно ме изнудват да им разреша това или онова.
- насилвали ли сте си детето, когато е било малко да учи по много?

Лично аз държа в момента, когато кажа, че не искам определено държание спрямо децата си, да се изпълнява. Ако искат... мога да държа едночасова реч защо, а мога и да си тръгна... Миналата година така се скарах с доста хора. Тази година действам с ултиматуми.

Съветът ми е, когато така нареченият болен ви каже, че не иска нещо, да го изпълнявате.
Да се държите с него като с голям, самостоятелен човек.
Аз не съм агресивна безпричинно, разбирате ли?
Аз не създавам хаос. Явно наистина не съм болна, а просто изнервена от това постоянно ровчене кое е било нормално да ми се случва и кое не.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4993
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от fantagiro » 31 май 2015 21:39

Общо взето, след първите две кризи се чувствах като малко дете. Сега вече ми е ясно кое какво е символизирало в моето собствено неадекватно състояние и си ги преодолявам все по - лесно, с писане и сама.
Хубаво е близкият ви да се приучи сам на постоянство. Да му се създават отговорности - първият месец плаща сметките - ток, вода, телефони... Вкъщи миене на чинии, дрън - дрън, каквото се сетите, но...
Мисля, че е хубаво той сам да пожелае тези неща, а вие да го оставите.
Поне аз от това се нуждаех, за да мога да си представя почването на работа отново. Тъй като не ми се получи по ред причини... сега съм се оставила по течението и не ми дреме.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта